Милорад Павич
Последна любов в Цариград (1) (Наръчник за гадаене с приложени Таро)

Major Arcana (Великата тайна) е наименование на колода от 22 карти за гадаене. Те са означени с числа от 0 до 21 и заедно с една друга, по-голяма колода (Minor Arcana) от 56 карти съставляват Таро (Тагок, Tarocchi). Появяването на Таро се свързва с жреците (хиерофанти) на Елевсиниите в Гърция, а според някои мнения Таро води потеклото си от Хермесовите култове. Тези карти често се използват за гадаене от циганите, за които се смята, че пренесли този таен „език“ от Халдея и Египет в Израел и Гърция, за да го разпространят след това край Средиземноморските брегове. Доколкото е известно, Таро е в употреба в Централна Европа, Франция и Италия почти осем века и днес вече е общоизвестна игра. Най-старите запазени карти Таро датират от 1390 и 1445 година (Minchiati в музея „Корер“ във Венеция).

Major Arcana обикновено се дели на три групи от по седем карти. При гадаене смисълът на всяка карта поотделно и в съотношение с другите се тълкува от гадател, който познава установените значения (ключове) или сам им придава смисъл, който пази в тайна. Смисълът на всяка карта в Таро се променя в зависимост от това дали тя е паднала с лице, или е била обърната, защото, падне ли наопаки, значението й е противоположно на основното значение. В днешно време Таро и ключовете му са предмет на вниманието на многобройни наръчници, които често съществено се различават помежду си. В корена на Таро е залегнал символичният език на общочовешкото знание. Символиката и ключовете на Таро водят към антична Гърция, Кабала, към астрологията, нумерологията и т.н. Мистична сила и езотерична мъдрост се достигат чрез 21-вата инициация „Джокерът“ — символ на онази карта, която е същевременно нулева, централна и последна карта на „Великата тайна“ на Таро.

Из една енциклопедия