Произведения

Стъкленият охлюв. Разкази в интернет (Стаклени пуж. Приче са Интернета)

Сваляне на всички:

Биография

Роман

Биография

По-долу е показана статията за Милорад Павич от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Милорад Павич
Милорад Павић
сръбски писател
Роден
Починал
30 ноември 2009 г. (80 г.)
ПогребанБелград, Сърбия

Националност Сърбия
Учил въвФилософски факултет на Белградския университет
Литература
Периодот 1967 г.
Направлениепостмодернизъм
Известни творбиХазарски речник
НаградиНИН-ова награда
Семейство
СъпругаБранка Павич Баста (1957-1992)
Ясмина Михайлович (1992-2009)
ДецаИван, Йелена

Подпис
Уебсайтkhazars.com
Милорад Павич в Общомедия

Милорад Павич (на сръбски: Милорад Павић или Milorad Pavić) е сръбски писател, драматург и поет, доктор по история на литературата, специалист по сръбска литература от 17-19 век и преподавател и гост професор в различни европейски университети.

Павич владее руски, немски и френски език и е преводач на Байрон и Пушкин. Член е на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура (Société Européenne de Culture), не е партиен и е номиниран през 2004 година за Нобеловата награда за литература. Произведенията на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба остава романът му „Хазарски речник“ (1984).

Паметник на Милорад Павич в Белград

През февруари 2006 г. Павич е удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград. Писателят почива от инфаркт на 30 ноември 2009 г. в Белград на 80-годишна възраст.

Произведения

  • Палимпсести (1967) – „Палимпсести“
  • Историја српске књижевности барокног доба (1970) – „История на сръбската литература от епохата на барока“
  • Месечев камен (1971) – „Лунен камък“
  • Гвоздена завеса (1973) – „Желязна завеса“
  • Коњи светога Марка (1976) – „Конете на свети Марк“
  • Руски хрт (1979) – „Борзой“
  • Нове београдске приче (1981) – „Нови белградски разкази“
  • Душе се купају последњи пут (1982) – „Душите се къпят за последен път“
  • Хазарски речник (1984) – „Хазарски речник“, роман-лексикон в 100 000 думи
  • Предео сликан чајем (1988) – „Пейзаж, рисуван с чай“
  • Изврнута рукавица (1989) – „Обърнатата ръкавица“
  • Кратка историја Београда (1990) – „Кратка история на Белград“
  • Унутрашња страна ветра или роман о Хери и Леандру (1991) – „Вътрешната страна на вятъра“
  • Позоришни јеловник за увек и дан више (1993) – „Театрално меню завинаги и ден отгоре“
  • Последња љубав у Цариграду (1994) – „Последна любов в Цариград“
  • Шешир од рибље коже. Љубавна прича (1996) – „Шапка от рибя кожа. Любовна история“
  • Стаклени пуж. Приче са Интернета (1998) – „Стъкленият охлюв“
  • Глинена армија (1999) – „Глинената армия“
  • Кутија за писање (1999) – „Кутия за писане“
  • Страшне љубавне приче (2000) – „Страшни любовни истории“
  • Прича која је убила Емилију Кнор (2005) – „Приказката, която уби Емилия Кнор“
  • Роман као држава и други огледи (2005) – „Романът като държава и други есета“
  • Друго тело (2006) – „Другото тяло“

Преводи на български език

Книги на Павич, преведени и издадени на български
  • Хазарски речник, София, Народна култура, 1989; Агата-А, 1999, 2003, 2005.
  • Последна любов в Цариград, София, Народна култура, 1998; София, Колибри, 2008.
  • Стъкленият охлюв, София, Агата, 2000.
  • Вътрешната страна на вятъра, София, Колибри, 2007.
  • Пейзаж рисуван с чай, София, Алтера, 2009.
  • Другото тяло, София, Колибри, 2009.
  • Уникат, София, Колибри, 2009.
  • Кутия за писане (интернет), Варна, LiterNet, 2002.
  • Вратите на съня, София, Колибри, 2012.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за