Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (57)

Постоянно трябва да си напомняме, че историята за изгубения син е притча, притча за божествени неща. В човешкия свят тя със сигурност би се развила съвсем различно.

Нека предположим за момент, че един баща действително би приел сина си така, с любов, целувки и прегръдки. Но след това посрещане положително би казал: „Ела сега вкъщи. Дръж се прилично и покажи, че си се променил! И ако видя, че се държиш както трябва, ще съобщим на целия двор и на роднините, че си се върнал“. Един обикновен баща не би могъл да постъпи другояче. Той би искал първо изпитателен срок.

Но бащата в нашата притча постъпва съвсем различно. Не чуваме и дума за пробен период, за изпитателен срок. Веднага щом синът се завръща у дома, се организира празненството. И песните, музиката и веселбата оповестяват на всички: „Изгубеният син се завърна у дома!“.

Така постъпва Иисус. Нали Бащата в притчата е Господ Иисус. Той е Сърцеведецът. Той не се нуждае от изпитателен срок. Той вижда дали едно обръщане е истинско или фалшиво. Ако е фалшиво, Той казва: „Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще се изкорени“. Ако обръщането е истинско, Той го разпознава като Свое дело и в небесата настава радост.

Нека сега да разгледаме празненството.