Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (52)

Защото той се оставя напълно на бащиното ръководство

Нека поясня това с един пример. Отпред на велосипеда ми има една малка седалка. Там може да сяда малката ми дъщеря. Веднъж, когато карахме заедно, тя каза: „Тате, дай ми малко аз да управлявам!“. Оставих й кормилото. Но за по-малко от четвърт минута. Иначе щеше да стане лошо.

Така правим и ние. „Дай ми малко аз да управлявам“ — казваме на своя Бог. И започваме сами да нареждаме живота си. Това ни докарва беди. И дори ако горе-долу успеем да управляваме живота си, в крайна сметка пак ще стигнем само до пъкъла. Но и още тук самоуправлението ни създава хиляди нещастия.

Така постъпил изгубеният син и затова изпаднал в беда. Но дори когато се обръща, той все още не може да се освободи от това: „Направи ме като един от наемниците си“ — иска да каже. Значи все още иска сам да управлява живота си.

Но сега той се е върнал у дома. Бащината любов го обгръща. И тези думи засядат на гърлото му. Ръцете му пускат кормилото на живота. И бащата поема управлението. Синът затова не казва тези думи, защото предоставя ръководството на своя живот на баща си. Понеже сега е осъзнал: „Той ме води в пътеки на правда заради Името Си“ (Псалм 23:3).