Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майк Тоци и Кътбърт Гибънс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bad Guys, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2017)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2020)

Издание:

Автор: Антъни Бруно

Заглавие: Лоши типове

Преводач: Милена Григорова

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Атика

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3823

История

  1. — Добавяне

22.

На стрелбището нямаше никой, освен тях двамата и всички коридори, с изключение на техните два бяха тъмни. Кини си намести защитните слушалки, прикрепи нова книжна мишена на стенда и я изпрати чрез механизираното устройство до средата. Той взе дванадесеткалибровия си полицейски „Ремингтън 870“ и го хвана в лявата си ръка, докато зареждаше патроните в пълнителя. От специалните агенти на ФБР се иска да владеят над средното ниво три вида оръжие: пистолет „Магнум 357“, автоматична пушка и пневматично оръжие. Те също трябва да могат да стрелят и с двете ръце. По Кини не беше дошъл на стрелбището, за да поработи върху техниката си на стрелба с лява ръка.

Той хвърли поглед към Гибънс, който беше застанал на мястото до него и се упражняваше с оня негов „Колт“ отпреди новата ера. Натискаше спусъка ритмично и изпразваше оръжието си в стандартната книжна мишена — рисунка на прошарен бандит, който се цели с револвер. Гибънс започна с мишена на дълъг обсег.

„Хитър стар мръсник е той — помисли си Кини. — Подцених го.“

Той вдигна пушката си, примижа и дръпна спусъка, всичко това в едно движение. Откатът го блъсна в рамото. Една неравна дупка с големината на чиния отдели главата на мишената от тялото.

Гибънс наистина си го биваше. Може да изглежда открит като на длан, обаче видът му лъже. Кини почти му се възхищаваше. В края на краищата много хора не биха се държали така хладнокръвно като него, ако знаеха това, което той знаеше. Колко от останалите агенти биха го поканили да ги придружи на стрелбището на нюйоркската полиция в Пелъм Бей под предлог, че ще могат да обсъдят „случая“ по пътя насам в колата, като през цялото време са наясно, че ще се возят с Хуна? Ако не друго, то Гибънс поне беше смело копеле.

Кини го изчака да зареди оръжието си, а после се обърна към собствената си мишена. Внезапно се прицели, стреля и отнесе ръцете и пистолета на бандита.

По целия път насам Гибънс не спря да му говори за Тоци, навиците му, провалите му, как се надявал, че Тоци скоро ще прояви невнимание и ще им даде стабилна следа относно местонахождението си. Невероятно. Гибънс знаеше, че той е Стиви Пагано. Но само толкова. Нямаше откъде да е научил за връзката му е Ландо, Блейни и Новик. Не го пишеше в никое досие. Невъзможно е да е открил, че той е убиецът, тъй като в противен случай щеше вече да се е задействал. Не, не знаеше и нямаше да разбере.

Кипи се прицели с пушката и стреля отново. Едното от рамената на разбойника изчезна.

Съучастието му с Тоци го прави уязвим, помисли си Кини. Още сега мога да го предам. Разбира се, той би могъл да отправи контраобвинения, но те ще останат точно такива. Няма доказателства.

Гибънс докара мишената си на близък обсег и сега упражняваше бърза стрелба с изпразване на оръжието за по-малко от три секунди. Когато приключи, около сърцето на мишената имаше събрани пет равни дупки.

Кини хвърли поглед назад към Барни, контрольора на стрелбището, който пак излизаше от будката си. Барни имаше проблеми с простатата — той разправяше за това на всеки, който беше готов да го слуша — и непрекъснато тичаше в кенефа. Много лесно би могъл да се отърве от Гибънс тук и сега. Ще каже, че той е откачил и е започнал да го заплашва с пистолета си. И че не му е оставало нищо друго, освен да използва смъртоносна сила, за да спаси живота си.

Точно в този момент обаче Барни се върна и влезе в будката си. Не, всъщност, като размислеше, не можеше да убие Гибънс тук. Щеше да му е необходимо време, за да го подготви, та да изглежда както трябва. Тук би било прекалено рисковано.

Гибънс отново връщаше мишената си. Тя се понесе като призрак и спря между средния и далечния обхват. Той зае стойка, хвана пистолета с две ръце и започна да стреля, като внимателно прицелваше всеки изстрел. Хартиеният бандит получи два куршума в торса. Третият обръсна врата му. Четвъртият улучи рамото му. Петият попадна в горната част на бедрото. Шестият прониза стомаха. Гибънс не беше никак лош стрелец. Не е върхът, но все пак никак не е лош.

Кини вдигна отново пушката си и бързо дръпна спусъка. Този път уцели хартията, но не можа да засегне разбойника. Той зареди нов патрон и пак я вдигна в позиция за стрелба, този път, без да припира. Прицели се внимателно, натисна спусъка и прасна бандита в топките.

Варга каза, че ще се погрижи за тях двамата, обаче се беше осрал. Че какво друго очаква, по дяволите, като праща кретен като Фини да свърши работата? Сега Гибънс е по-предпазлив от всякога, а Тоци е изчезнал яко дим. „Ти вземи Гибънс. Ние ще открием Тоци“ — му каза Варга оная вечер. Дебело копеле. Олива се, а после той трябва да оправя бъркотията. Големият бос си мисли, че знае всичко. Като раздава заповеди наляво и надясно, се чувства силен. Ами да върви на майната си. Аз ще се погрижа за Гибънс и ще си свърша работата както трябва. И няма да бързам, за да не останат недоизпипани неща, заради които да ме обесят по-късно. Никога не бива да се оставят недоизпипани неща.

Гибънс му махаше и се опитваше да привлече вниманието му. Той дръпна слушалката от едното си ухо.

— Приключи ли, Бърт?

— Аха, свърших — отвърна той. — Карай спокойно. Ще се видим долу.

Видя го да маха на Барни, докато отиваше към вратата. Тежката стоманена врата се тръшна подире му и Барни отново се зачете във вестника си.

Кини изпусна шумно въздуха от гърдите си и нагласи отново защитните слушалки на ушите си. Пресегна се към лостчето и докара мишената на близък обхват. Когато допря пушката до рамото си, той си представи как жълтият училищен автобус спира пред къщата му тази сутрин и Грег и Бил-младши тичат през слънчевата морава да го посрещнат. В този момент натисна спусъка и пръсна черепа на хартиения главорез.