Сюзан Копола
Маскарад (12)

12

Споменът за сблъсъка с Хестър остана в съзнанието на Федра като паяжина, която упорито отказваше да се махне. Даже след няколко дни, докато се клатушкаше към Лондон във вехта наемна карета, тя размишляваше за онова, което й бе казала икономката.

Може би вината беше на вечерната мъгла, която обгръщаше каретата и превръщаше иначе познатите лондонски улици в кошмарна сцена, или на ситния дъждец, който ръмеше от сутринта. А може би беше рискът да пътува сама, за да изпълни намерение, което би представлявало огромно предизвикателство, за любопитната икономка.

Федра опипа плика, в който беше сложила статията си. Надяваше се скоро да я предаде в ръцете на Джесъм. В къщата знаеха, че е на чай у Джонатан Върнел и възрастната му братовчедка, която водеше домакинството. Планът й беше да предаде плика и веднага да продължи към дома на Джонатан в Чийпсайд, преди да се разбере, че я няма. Знаеше, че верният й приятел с готовност ще я прикрие, но не искаше да му създава трудности.

Във всеки случай не биваше да остава дълго при Джесъм. Тя спусна плътния воал пред лицето си с надеждата, че фината черна коприна щеше да скрие чертите й. Възнамеряваше да му подаде статията през прозорчето, без да слиза, за да остане на сигурно разстояние.

Федра се приведе напред, за да хвърли поглед навън през мръсното прозорче на каретата и да разбере колко още им оставаше до Флийт Стрийт. Но мъглата скриваше всички очертания и навън беше по-тъмно, отколкото беше обичайно за този час. Малкото други карети, които бяха на път тази вечер, трополяха от двете им страни и изчезваха като сенки в сивите изпарения. Даже тропотът на конете се чуваше приглушено.

По тротоарите пред къщите вече бяха запалили всички газени лампи. Така предписваше законът. Смяташе се, че светлината ще държи далече уличните разбойници, които правеха лондонските улици несигурни. Но тази вечер през сивата мъгла се виждаха само неясни светли петна. Светлината не стигаше дори до средата на улицата, по която се движеше каретата, и Федра се чувстваше като в открито море, отрязана от уютния бряг.

Тя потрепери и се сви на седалката. Защо не помоли Арман да я придружи? Защото все още не можеше да му се довери напълно и да му разкрие кой беше в действителност Робин Гудфелоу. Беше сигурна, че той не се е разгневил на статията, която беше написала за него. От деня, когато купи „Газет“ в книжарницата на Оксфорд стрийт, не беше споменавал Робин Гудфелоу. Защо това не можеше да му се довери както на Джили и Джонатан?

Може би защото нещо дълбоко в нея й нашепваше, че Хестър е права: че Арман не я обича, а само я използва за тайнствения си план.

Не! За малко да извика, толкова категорично отхвърляше това предположение.

Изведнъж каретата спря и Федра едва не изхвърча от седалката. Взря се в полумрака и откри най-обикновена лондонска къща от червени тухли. Изглеждаше мрачна и негостоприемна. Кочияшът скочи и отвори вратичката.

— Пристигнахме, милейди. Това е адресът, който ми дадохте.

— Но аз няма да слизам — възпротиви се Федра. Мъглата нахлу във вътрешността на каретата и тя се закашля. — Моля, почукайте на вратата и повикайте мистър Джесъм да дойде при мен.

Кочияшът измърмори нещо, сякаш се боеше, че дамата може да избяга с каретата и коня му, докато той чука по чуждите врати, но в крайна сметка се съгласи да изпълни молбата й. Федра трябваше да му обещае допълнителен бакшиш, макар да не можеше да си го позволи.

Когато кочияшът се запъти към мрачната къща, тя провери дали воалът закриваше лицето и червените й коси. Ръцете в светложълти ръкавици от гласе бяха влажни. Как да се държи с Джесъм, който вероятно беше свикнал с Джили и можеше да реагира враждебно?

Минутите минаваха и когато Федра беше готова да повярва, че е сбъркала адреса, кочияшът се върна, придружен от дребен мъж със синьо палто и напудрена сива перука.

Федра моментално забрави всички мерки на предпазливост и спусна прозорчето, за да види своя издател. Феърли Джесъм беше на средна възраст, съвсем обикновен човек със строга уста. Погледът му издаваше изтощение и досада. Гласът му прозвуча толкова остро, че Федра се отдръпна от прозореца.

— Какви са тия глупости? Какво искате от мен? Защо ме извадихте от къщи в този час?

Тя му протегна плика и обясни с преправен глас.

— Това е от Робин Гудфелоу.

Джесъм смаяно вдигна вежди, взе плика от ръката на Федра и отвори вратичката на каретата. Когато се наведе към нея, тя се отдръпна в тъмната вътрешност. Мъжът присви очи, опитвайки се да проникне през тънката коприна на воала.

— Значи сега си имам работа с жена? — изръмжа той. — Какво стана с ирландеца?

Федра потръпна от ужас. Не беше дошла с намерението да разговаря с него.

Джесъм промърмори някакво проклятие под носа си.

— Е, добре, предайте на мистър Гудфелоу, че съм доста загрижен от тайнствеността му. Искам да знам кои са хората, които пишат за мен.

Федра протегна ръка и произнесе със стиснати зъби:

— Моля, искам да получа обещания аванс.

— Не бързайте толкова, мадам. Първо трябва да видя какво държа в ръцете си. Ами ако сте ми донесли любовни писма?

Федра възмутено поклати глава и изчака, докато Джесъм отвори плика и прочете първите страници под слабата светлина на фенера, който държеше кочияшът.

— Независимост за католиците? — изръмжа след малко издателят. — Това ще предизвика голяма бъркотия. Не съм сигурен, че трябва да го напечатам.

Федра го погледна уплашено, но успя да се овладее.

— Моля да получа обещания хонорар.

Джесъм я погледна втренчено, извади от джоба си вехта кесия и изсипа в шепата си златни монети. Когато Федра посегна да ги вземе, той дръпна ръката си и заяви:

— Искам да знаете, че се надига буря. Гудфелоу трябва да е наясно. Министрите на краля заявиха, че няма да търпят повече подстрекателства. Решили са да дадат пример за строгостта на закона.

— Глупости! — изсъска Федра с нормалния си глас. — Аз… ние също знаем за тези заявления. Но след аферата с Джон Уилкс кралят се страхува да преследва журналисти, защото по този начин създава герои и мъченици.

— Не бъдете толкова сигурна — отвърна подигравателно Джесъм. — Аз ще ви кажа само едно: ако ме приберат зад решетките за разпространение на подстрекателски писания, няма да отида сам в затвора. Кажете това на Гудфелоу.

Джесъм изсипа монетите в шепата й, затвори вратичката и извика на кочияша да тръгва. Конете препуснаха в мъглата, преди Федра да е имала време да отговори на Джесъм.

Докато каретата трополеше по неравната улица, Федра кипеше от гняв. Ядосана беше най-вече на себе си, че не бе успяла да проведе разговора според очакванията си. Дори не бе преброила парите, за да се увери, че Джесъм е платил уговорената сума.

Монетите лежаха забравени в скута й. Какво искаше да каже Джесъм със заплахата, че няма да застане сам пред съда? Той не познаваше никого, когото да обвини, освен… Федра се вцепени. Освен Джили.

Макар че се разтрепери от страх, тя се укори, че се е държала като глупачка и е допуснала Джесъм да я сплаши. Никой нямаше намерение да хвърли издателя й зад решетките. Колко пъти вече се беше подигравала безнаказано с крал Джордж и министрите му. Джесъм напразно биеше тревога.

Ами ако Джесъм е прав и нещата се обърнат? — запита се със страх тя. Ами ако търпението на краля се изчерпи? Тя погледна през прозорчето и сред сивата мъгла изникна зловещата сграда на затвора Нюгейт. Не, повече нямаше да рискува. Не и ако залагаше на карта живота на Джили, доброто име на дядо си и собствената си сигурност.

От днес нататък Робин Гудфелоу щеше да пише само по безопасни теми, Федра въздъхна и стисна монетите в шепа. Това беше най-умното решение. Дано само не беше взето твърде късно.