Здравко Ненов
Един филм, една игра (11)

Всичко се обърка

Понякога в живота стават неочаквани неща. Носиш пълен поднос и изведнъж се спъваш. Всичко полита и за частите от секундата, преди да се разбие на пода, вече предвкусваш проблемите. Внезапно ножът се забива в ръката ти и разбираш, че оттук нататък животът се променя — край с плановете, чака те ходене по болници, мъки, дълго лечение. Веднъж едно младо семейство се отби на гости при нас. Бяха на път за прекрасно сватбено пътешествие на море, в далечна страна. Искахме да запалим скарата и трябваше да нацепим дърва. Младият мъж решително взе брадвата от ръката ми и каза, че е опитен в тази работа. Но стана така, че още на втория удар си сряза лошо ръката. Всичко се обърка! Мечтаният меден месец беше провален. Нещата невинаги стават така, както си ги мислим.

Нещо подобно се случило с Христос. В продължение на три години той ходел по градове и села, проповядвал Божия морал и вършел много неща, които само Бог може да извърши. Огромни тълпи се събирали да го слушат и да търсят изцеление от болестите си. Нали от Месията се очаквало да реши всичките им проблеми и да установи мир и благоденствие на земята! Но хората си представяли, че той трябва да вземе властта и да освободи Юдея от омразните римски окупатори. Разбира се, Христос им говорел, че проблемът не е в римските окупатори, а в човешкото сърце. Злото трябва да се победи с добро, а не с меч и огън. Много хора са опитвали да избият лошите и да наложат доброто със сила — но злото винаги се е възраждало. И то много често тъкмо сред „добрите“. Народът обаче не го разбрал, а водачите на народа му завиждали ужасно за популярността и го мразели.

Най-накрая те го арестували и го изправили на съд. Първо пред еврейския съд, наречен „Синедрион“. Там председателят го попитал: „Ти ли си Христос, Синът на Благословения?“ Иисус отговорил: „Аз съм. И ще видите Човешкия Син да седи отдясно на Силата и да идва с небесните облаци.“ Тръпки да те побият, нали? Но членовете на съда не ги побили тръпки, а обявили, че това е богохулство, което заслужава смъртна присъда. Този съд обаче не можел да издава смъртни присъди, понеже римляните били официалната власт. Затова го предали на римския губернатор на Юдея, Пилат Понтийски — сигурно сте чували за него. При това обаче имало един проблем. Римляните никак не се интересували от еврейския Бог и затова не смятали богохулството срещу него за престъпление. Така че водачите на евреите не можели да им предадат подсъдим с обвинението, че се смята за Божия Син. Затова измислили друго обвинение — че Иисус се е обявил за цар на юдеите. Това вече било по-сериозно за римляните — намирисвало на бунт срещу императора. Но Пилат Понтийски разпитал Иисус и се убедил, че той нямал никакво намерение да воюва срещу римската власт. Иисус не отрекъл че е цар, но изрично казал, че неговото царство „не е от този свят“. Пилат бил добре информиран за дейността му през изминалите три години — тя била съвсем открита и публична. Това определено не бил водач на политически заговор. Изобщо, Пилат не намерил в Иисус никаква вина и решил да го пусне на свобода.

Оказало се обаче, че това не е толкова лесно. Юдейските религиозни водачи настоявали той да бъде екзекутиран, и то по начина, запазен за най-ужасните престъпници — чрез разпъване на кръст. Една огромна тълпа на площада пред съда крещяла: „Разпъни го!“ Заплашили Пилат, че ще си има сериозни политически неприятности, ако пусне на свобода един враг на императора. И той се огънал под натиска и осъдил Иисус да бъде разпънат. Доста крещяща несправедливост, нали? След като току-що самият той бил заявил, че не намира никаква вина в този човек. Е, както добре знаем, решенията на съдиите невинаги се определят само от обективната справедливост.

Но тук има нещо много странно. Че религиозните водачи мразели Иисус, това било обяснимо. Но как така огромни тълпи обикновени хора, които само преди няколко дни приветствали Христос като идващия цар и Месия, сега единодушно крещели: „Разпъни го!“ Те били свидетели на всичките чудеса, които Христос вършел. Никой не можел да го обвини в нито един-единствен грях. Как толкова лесно се поддали на манипулацията на водачите?

Е, причината е същата, поради която и в днешно време повечето хора не се интересуват от Бога. Веднъж един търговец ми каза: „Абе, Здравко, как да повярвам? Ами тогава няма да мога да си работя работата!“ Е, не че не може, но търговията ще трябва да е честна, пък това явно е трудничко. Проблемът не е, че Христос не е извършил достатъчно чудеса. Нито пък, че няма никакви признаци да съществува Бог. С други думи, проблемът не е интелектуален. Проблемът е морален. Ако признаеш Бога, ако разпознаеш Христос като Месията, ще трябва да излезеш на светло. Ще трябва да се поинтересуваш какво той иска от теб. Може би ще се наложи да коригираш някои неща в живота си.

И евреите били хора като всички нас — и като моя приятел, търговеца. Не им било приятно да признаят, че има Един, който вижда вътре в сърцата им и иска от тях да се променят. Искали Месията просто да ги освободи от римските окупатори, да им даде властта и после да ги остави на мира. Като видели, че този Месия има съвсем други намерения, го отхвърлили. И тук допуснали една фатална грешка — мислели си, че като го убият, ще се отърват от него веднъж завинаги и ще могат да си продължат живота на спокойствие, както си знаели. Както ще видим, тази грешка е променила хода на цялата световна история.

И така, Пилат осъдил Иисус да бъде разпънат на кръст без никаква вина. Преди това го бичували, осмивали го, заплювали го, сложили му трънен венец и го удряли с пръчки по главата. Можете ли да си представите човешката глупост! С кого се гавриш, бе? На кого се подиграваш и кого биеш? Христос, Сина на Благословения, Сина на Силата, Сина на Бога! Та това е самият Бог, който те е направил, и който може да те унищожи с една дума! Бездънно невежество. Но всъщност и ние днес не сме много по-различни. И ние постъпваме по такъв начин, когато си правим майтап с Бога или пък го обвиняваме за несправедливостите, които сами си причиняваме, когато му обръщаме гръб и се правим, че го няма. Нищо ново. Това е характерният почерк на „лъжеца“, дявола, който още в райската градина е подвел хората да игнорират Бога.

След тези гаври разпънали Иисус на кръст. Това е един от най-жестоките начини за екзекуция, но тук ще ви спестя подробностите. След като умрял, го намушкали с копие в ребрата, за да се убедят, че наистина е мъртъв. После един негов последовател, който бил знатен човек, поискал от Пилат тялото на Иисус и го погребал в собствената си гробница. Това било пещера, в която тялото се полагало на каменна пейка, след като го увивали в платнище, напоено с балсамиращи вещества. Входът на пещерата се затварял с огромен камък, тежащ около два тона. Но юдейските водачи не се задоволили с това. Те поискали от римската власт да запечата входа на гроба и да постави около него денонощна охрана поне за следващите три дни. Искали да бъдат сигурни, че наистина са се отървали от Христос и той ще си остане в гроба! По-нататък ще видим, че тъкмо това презастраховане им изиграло лоша шега.

И така, изглежда играта се объркала. Този, който вършел чудеса, изцелявал всякакви болести, проповядвал съвършен морал, бил позорно убит и лежал в гроба! Всички надежди на учениците му рухнали.

Но защо Христос, ако бил наистина Бог в човешка плът, ако бил Творецът и Всемогъщият, допуснал това да се случи? Та това било тържество за неговия противник, дявола. И всички, които го смятали за самозванец и богохулник, изглеждали прави. Изглеждало, че лошите все пак побеждават със сила и несправедливост.

Христос обаче казва нещо странно за своя живот: „Никой не ми го отнема, а аз от себе си го давам.“ От това изглежда, че той се е оставил доброволно да го убият. Не че не е могъл да се съпротиви. След като е укротил морска буря, сигурно е можел да се справи и с една крещяща тълпа. Но явно е имал друга цел. Явно се е пожертвал. Но за какво? Малко преди това той казва: „…Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно. Аз съм добрият пастир. Добрият пастир дава живота си за овцете.“

Сигурно помните какво казахме преди за Божиите закони. Ние всички ги нарушаваме по най-различни начини. Едно от най-честите, но и най-тежките нарушения е, че просто не се интересуваме от Бога. Живеем си, като че ли него го няма. Като че ли животът, здравето, храната, облеклото, покривът над главата ни, любовта на близките ни — всичко това просто ни се полага по право. А какво иска Бог от нас — за това и през ум не ни минава да помислим. Сигурно помните също, че в Стария Завет Бог учи хората, че всеки грях се изкупва с кръв. Нещо трябва да се пожертва! Но какво да се жертва за цялото човечество? За всеки човек, независимо от времето, в което живее, независимо от греховете му? Трябва да е нещо универсално, нещо, което важи винаги и навсякъде. Нещо, което всеки човек може да разбере.

Е, Бог решава сам да се пожертва! Затова той става човек в лицето на Иисус и доброволно се оставя да бъде разпънат на кръст. Срещу тази жертва всеки човек може да получи прошка за греховете си и да не бъде наказан. А наказанието е страшно. Ако си умреш, без да са ти простени греховете, не можеш да отидеш при Бога. Следователно, отиваш там, където Бог го няма. А това място се нарича АД. В Библията се казва, че там е „плач и скърцане със зъби“. Там владее другият, злият, лъжецът. За него е казано, че обикаля като ревящ лъв и търси кого да разкъса. Не е много весело да попаднеш в лапите на див звяр, нали? Трябва направо да си луд, за да пропуснеш шанса си да се отървеш от него.

Ако обаче приемеш, че жертвата на Христос е направена и за теб, тогава няма да бъдеш наказан за греховете си. След този живот ще бъдеш за цялата вечност при Бога, където няма скръб, няма сълзи, няма нищо зло. Трябва обаче да се покаеш за греховете си и да си поискаш прошка за тях. Разбирам, че това е трудно и не много приятно. Кой обича да иска прошка? Но помисли само на кого се извиняваш! На самия Бог, на твореца на Вселената! Че той те е направил и държи в ръката си живота ти. Пред него ли ще се правиш на горд? И на една глупава гордост ли ще позволиш да те набута в ада?

Най-добре още сега да коленичиш и да кажеш: Господи Иисусе, моля те да ме извиниш за това, че не съм се интересувал от теб в живота си и много пъти съм нарушавал твоята воля и твоите изисквания. Моля те, прости ми греховете! Вярвам, че те има, че ти си сътворил света, че си дал живот на хората и на мен. Вярвам, че твоето Слово — Библията — е истина. Вярвам, че ти си се пожертвал заради мен и си пролял кръвта си за тези мои грехове!

Може би ще кажеш — ама как да съм сигурен, че това е истина? Нали все пак са успели да го убият!

Е, това ще видим в следващата глава. Играта продължава и не се е объркала.