Здравко Ненов
Един филм, една игра (1)

Да кажа нещо:

Пред очите ни се върти един филм, който може би е продължавал милиони години. А може и да върви само от десет хиляди години. Това не знам, но така ми изглежда историята на нашето човечество. А моят живот ми се струва като един малък клип в този филм.

Когато бях в началото на живота си, мислех, че всичко е безкрайно. Светът е безкраен, животът ми е безкраен. Майка ми с филия с мас и чубрица ще е безкрайно при мен. Баща ми безкрайно ще е на работа и няма да е у дома. Училището няма да има никакъв край. Часът по литература ще продължава безкрайно. После бях алпинист и някои катерачни турове по скалите ми се виждаха безкрайни. Някои вечери бяха безкрайни…

Но сега, към края, ако концентрирам преживяванията си, всичко изглежда много сбито и крайно. Обикновено човек запомня някои неща от живота си като ясни моменти и те остават представителни за дни, години, дори десетилетия. Сякаш всичко друго изчезва и остава само това: едно събитие, един миг, един спомен. Можем да кажем — това беше годината, когато се запознах с нея. Това беше годината, когато ме скъсаха на изпита по химия. Това бяха годините, когато той вече порасна. Това беше времето, когато той ми говори за мъдростта. Времето, когато го познавах.

Личности, личности… С тях е свързано времето. Много съм искал да участвам в чудни неща, да бъда герой, да бъда спасител. Днес се разхождах по междуселските пътища на една европейска страна и видях едно ударено от кола сърне. Лежеше в прясната зелена трева, беше още живо и ме гледаше с големите си очи. Обадих се на полицаите, те дойдоха след 15 минути. Стояхме и се чудехме жалостиво над сърнето. Ние бяхме героите… особено аз! Но чуденето продължи доста дълго и аз сметнах, че мога да си тръгна и да оставя „спасителите“ насаме със сърнето.

Понякога се чувствам на мястото на това сърне. Идват непознати „спасители“ в униформи, но дали са от добрите? Ако са от добрите, ще могат ли да ми помогнат? Не мога да мръдна, тялото ми е сковано от болка. Всичко свърши. Остана само болката и съжалението за хубавото време с другите, за сочната трева, за безкрайните поля! Сега ме изпълва неизвестността. Това спасители ли са, или другари по маса… но на масата съм аз? Има ли наистина спасител на ударените, на болните, на изоставените, на тъжните, на силните?

На връщане си намерих едно шарено перце, забодох си го на шапката и се замислих за Библията.