Скот Уестърфийлд
Грозните (43)

Избавлението

— Шай…

— Значи успя! — Ослепителната усмивка на Шай помръкна, когато сведе поглед към сгърченото тяло на д-р Кейбъл. — Какво е станало с нея?

Толи примигна, поразена от преобразяването на приятелката си. Красотата на Шай сякаш погълна всичките й чувства — страха, изненадата и възбудата се изпариха, отстъпвайки място единствено на изумлението.

— Ти си… преобразена.

— Очевидно — отговори тя. — Давид! Значи и двамата сте добре!

— А, здрасти! — Гърлото му беше пресъхнало и ръцете му се тресяха, докато стискаше автоматичния лост. — Трябва да ни помогнеш, Шай.

— Да, ще направя каквото искате. — Тя отново погледна към д-р Кейбъл и въздъхна. — Май вие двамата наистина умеете да създавате проблеми.

Толи отвърна очи от красивата Шай, опитвайки се да събере мислите си.

— Къде са останалите? Ами родителите на Давид? Крой?

— Тук. — Шай посочи зад гърба си. — Всички са затворени. Д-р Ка ни излъга.

— Задръж я тук — каза Давид. После мина край Шай и влезе вътре. Толи видя поредица малки врати по продължението на стаята, всяка с тясно прозорче на нея.

Шай светна в усмивка насреща й.

— Така се радвам, че си добре, Толи. Мисълта, че си съвсем сама в тая дивотия… Но ти май не си била сама, нали?

Толи отново се почувства напълно покорена от погледа на Шай.

— Какво ти сториха?

Шай се усмихна.

— Освен очевидното ли?

— Да. Ами, не. — Толи тръсна глава, объркана как да попита Шай дали има мозъчна аномалия. — Дали някой от останалите…

— Е станал красив ли? Не. Бях първа, защото създавах най-много проблеми. Сигурно си видяла какви ритници и юмруци раздавах. — Шай се изкиска.

— Принудили са те.

— Да. Д-р Ка може да бъде голяма досада, ако реши. Все пак това е и голямо облекчение.

Толи преглътна сухо.

— Облекчение значи…

— Точно така. Мразя това място. Единствената причина да съм тук е, защото д-р Ка ме помоли да дойда и да поговоря с мъгляните.

— Значи живееш в „Града на новите красиви“ — тихо каза Толи. Опита се да вникне отвъд красотата на приятелката си и да разбере какво се крие зад тези огромни съвършени очи.

— Да. Току-що ме измъкнаха от най-страхотното парти.

Толи най-накрая осъзна колко завалено говореше Шай. Беше пияна. Сигурно затова се държеше толкова странно.

Но тя беше нарекла останалите „мъгляни“. Очевидно вече не се чувстваше част от тях.

— Значи ходиш по партита, а, Шай, когато всички останали са затворници?

— Ами, да — отбранително рече Шай. — Нали и тях ще ги пуснат, когато се преобразят. Стига Кейбъл да престане с тия игрички на надмощие. — Тя погледна към неподвижното тяло на пода и тръсна глава. — Утре със сигурност ще е в лошо настроение. Благодарение на вас двамата.

Звук на съпротивляващ се метал дойде откъм стаята за арест. До Толи достигна шум от много гласове.

— Май няма да има кой да я види утре — продължи Шай. — А вие двамата как я карате, между другото?

Толи отвори уста, затвори я, накрая успя да отговори.

— Ние сме… добре.

— Страхотно. Виж, съжалявам, че бях такава досада. Знаеш какви са грозните. — Шай се засмя. — Да, бе, ти май наистина знаеш!

— Значи не ме мразиш вече?

— Не ставай глупава, Толи!

— Радвам се да го чуя. — Толи си даваше сметка, че благоразположението на Шай към нея не е истинска прошка, а просто мозъчна аномалия.

— Ти ми направи голяма услуга, като ме измъкна от Мъглата.

— Едва ли мислиш това, което казваш, Шай.

— Какво искаш да кажеш?

— Как е възможно толкова бързо да се промениш?

Шай се разсмя.

— Трябваше ми само един горещ душ, за да си променя мнението. — Тя протегна ръка и докосна косата на Толи, рошава и оплетена от двуседмичното пътуване и спане на открито. — И като стана на дума за душ, ти просто плачеш за баня.

Толи примигна. В очите й напираха сълзи. Шай толкова искаше да съхрани собственото си лице, да живее по собствените си правила извън града. Но всички тези желания сега бяха заличени.

— Не исках да те… предавам — тихо каза тя.

Шай погледна през рамо, после се обърна и се усмихна.

— Той не знае, че работеше за д-р Ка, нали? Не се безпокой, Толи. — Гласът й премина в шепот и тя допря изящен пръст до устните си. — Няма да издам твоята малка грозна тайна.

Толи преглътна мъчително, чудейки се дали Шай сама беше разкрила цялата истина. Може д-р Кейбъл да е разказала на всички как всъщност стоят нещата.

Откъм тялото на д-р Кейбъл се разнесе жужене. Върху работния таблет, който носеше, се появи светлина за входящо обаждане.

Толи вдигна таблета и го подаде на Шай.

— Говори с тях!

Шай примигна, натисна бутона и каза:

— Здрасти, това съм аз, Шай. Съжалявам, д-р Кейбъл е заета. Какво прави ли? Ами, сложно е за обяснение… — Тя изключи апарата. — Не трябваше ли да спасяваш хората, Толи? Нали това е целта на малкия ви номер?

— Тук ли оставаш?

— Ами да. Всичко изглежда много вълнуващо. Това че съм красива, не значи, че съм пълна скука.

Толи се промъкна покрай нея и влезе в стаята. Две от вратите вътре вече бяха разбити. Майката на Давид и още един мъглянин — освободени. Двамата бяха облечени в оранжеви гащеризони, по сънливите им лица беше изписано смайване. Давид работеше върху следващата врата, лостът беше забит в тясна пролука до пода.

Толи видя лицето на Крой да надзърта с ококорени очи през едно от прозорчетата на вратите и пъхна своя лост под нея. Уредът зави пронизително и дебелата метална врата издаде остър стържещ звук, докато се огъваше под натиска му.

— Давид, те знаят, че тук става нещо! — извика тя.

— Добре, почти приключихме.

Лостът й беше изкривил съвсем малко металната врата, отворът не беше достатъчно голям. Тя го намести отново и металът простена. Опитът й във ваденето на железопътните релси най-накрая си каза думата, лостът разби проклетата врата.

Най-напред се показаха ръцете на Крой, после и главата му, гащеризонът му се раздра в острите краища на нацепения метал, докато се промъкваше навън. Мади го хвана за ръцете и го изтегли на свобода.

— Това са всички, които останаха тук — каза тя. — Да тръгваме.

— Ами татко? — извика Давид.

— Не можем да му помогнем. — Мади изскочи в коридора.

Толи и Давид си размениха тревожни погледи и я последваха.

Мади се беше устремила към вратата на асансьора, теглейки след себе си Шай. Шай натисна бутона за връзка върху таблета и каза:

— Изчакайте секунда, мисля, че се връща. Задръжте така. — Тя се изкиска и отново прекъсна връзката.

— Доведете Кейбъл! — извика Мади. — Тя ни е нужна.

— Мамо! — втурна се Давид след нея.

Толи погледна Крой, после сгърченото тяло на д-р Кейбъл. Крой кимна, после всеки от тях я хвана за едната ръка и я повлякоха в тръс по гладкия под. Грапавите подметки на Толи издаваха жвакащ звук.

Когато групата стигна асансьора, Мади сграбчи д-р Кейбъл за колана и я приближи до ирисовия скенер. Жената тихо изстена. Мади внимателно отвори едното й око, асансьорът изписка и вратата се отвори.

Мади свали интерфейс-пръстена на Кейбъл и я пусна на пода, после бутна Шай вътре. След нея влязоха Толи и останалите мъгляни, но Давид стоеше като вкопан в пода.

— Мамо, къде е татко?

— Вече не можем да му помогнем. — Мади измъкна таблета, от ръцете на Шай и го удари в стената, после издърпа Давид в асансьора въпреки протестите му. Вратата се затвори и асансьорът попита:

— На кой етаж?

— Към покрива — каза Мади, интерфейс-пръстенът все още беше в ръката й. Асансьорът тръгна и от бързото движение залите на Толи заглъхнаха.

— Какъв е планът ни за бягство? — сопна се Мади. Сънливият й поглед беше изчезнал напълно, сякаш снощи беше заспала с вярата, че тази сутрин ще я спасят.

— Ами, сърфовете — едва успя да отговори Толи. — Имаме четири. — Чак сега си даде сметка, че нищо още не е приключило и настрои противоударните гривни, за да извика сърфовете.

— Страхотно! — възкликна Шай. — Не съм летяла, откакто напуснахме Мъглата.

— Ние сме седем — каза Мади. — Толи, Шай идва с теб. Астрикс и Райд са заедно. Крой, ти летиш сам и заблуждаваш преследвачите. Давид, ние сме двамата с теб.

— Мамо — примоли се Давид, — ако той е станал красив, не можеш ли да го излекуваш? Поне опитай!

— Баща ти не е красив, Давид — меко отговори тя. — Той е мъртъв.