Скот Уестърфийлд
Грозните (21)

Огнена буря

Отначало чу само звук като бученето на вятъра от нейния сън. После яростен шум раздра въздуха, пукане на пламнали сухи шубраци и мирис на дим се разнесоха над Толи и това окончателно я разбуди. Обкръжаваха я гъсти облаци дим и закриваха небето.

Неравна огнена стена настъпваше към нея през цветята, предхождана от унищожителна жега. Толи грабна раницата и препъвайки се, заслиза по хълма, колкото се може по-далече от огъня.

Нямаше ни най-малка представя в коя посока се пада реката. Нищо не се виждаше през гъстите кълба дим. Дробовете й се бореха за всяка глътка въздух в задушливия кафяв пушек.

После зърна лъчите на залязващото слънце, пробили облака дим, и успя да се ориентира. Реката беше зад огнената стена, от другата страна на хълма.

Толи се върна обратно на билото и се взря надолу през димната завеса. Пожарът ставаше все по-яростен. Огнените езици облизваха хълма, прехвърляйки се от едно цвете на друго, като ги оставяха сгърчени и черни след себе си. Тя мерна проблясването на реката през дима, но жегата я блъсна назад.

Отново се запрепъва надолу по хълма, кашляйки и давейки се, с една-единствена мисъл в главата — дали сърфът й вече беше погълнат от огъня.

Трябваше да се добере до реката. Водата беше единственото укритие пред вилнеещия пожар. Щом не можеше да превали хълма, тогава щеше да го заобиколи.

Тя се спусна по склона с пълна скорост. От тази страна имаше само няколко огнища на пожара, но това бе нищо в сравнение с бушуващия огнен ад зад гърба й. Най-после слезе от хълма и тръгна да го заобикаля, превита ниско над земята, за да избегне задушливия дим.

На половината път се натъкна на обгоряло парче земя, където огънят вече беше минал. Овъглените стебла на цветята се разпадаха под подметките й, а вдигащата се от изгорената земя жега й подлюти очите.

Нейните стъпки разбудиха утихналите пламъци, сякаш мушкаше с ръжен в жарава. Почувства как очите й съхнат, а лицето й се покрива с мехури.

Миг по-късно Толи зърна реката. Огънят се простираше като плътна стена по продължение на целия, бряг, пришпорван напред от бушуващия вятър, който носеше из въздуха живи въглени, запращайки ги чак на отсрещния бряг. Кълба задушлив дим пълзяха към нея, давеха я и я заслепяваха в черната си прегръдка.

Когато най-после успя отново да отвори очи, Толи зърна лъскавата соларна повърхност на сърфа. Втурна се към него, без да обръща внимание на огнените цветя, които никнеха под стъпките й.

Сърфът изглеждаше недокоснат от огъня, съхранен донякъде случайно, донякъде заради росата, която го покриваше всяка нощ.

Бързо сгъна сърфа и стъпи отгоре, без да дочака жълтите сигнални светлини да станат зелени. Жегата почти напълно го беше изсушила и той послушно се издиша във въздуха по нейна команда. Толи го насочи срещу течението на реката, като се придържаше ниско над водата, търсейки пролука в огнената стена от лявата й страна.

Сърф обувките й бяха унищожени от огъня, подметките им се бяха напукали като засъхнала кал под жарко слънце, затова летеше бавно, загребвайки от време на време вода от реката, за да разхлади пламтящата кожа на лицето и ръцете си.

Отляво отново се надигна гръмотевичен тътен, не можеше да го сбърка дори сред рева на огъня. Внезапен вихър подхвана нея и сърфа й и ги запрати към отсрещния бряг. Толи се наклони силно напред и потопи единия си крак във водата, за да забави движението на сърфа. Държеше се здраво за дъската и с двете ръце, борейки се отчаяно да не падне в реката.

Димът внезапно се разсея и от мрака постепенно изплува познат силует. Беше летателният апарат, а оглушителният му тътен сега се долавяше съвсем ясно, надмогнал бученето на пожара. През реката взеха да прехвърчат искри, защото огънят доби нова мощ от завихрения от перките въздух.

„Какво правят тези?“, смая се Толи. Не си ли даваха сметка, че така подклаждат пожара?

Въпросът й получи отговор миг по-късно, когато от машината изригна пламък, прехвърли реката и изпепели още една поляна с цветя.

Те бяха подпалили пожара и сега го разпространяваха във всички посоки!

Боботещата машина се приближи и Толи успя да мерне лице с нечовешки черти, което я гледаше през стъклото на пилотската кабина. Тя обърна сърфа с намерението да се изплъзне, но летателният апарат се издигна във въздуха и мина точно над нея, образувайки вихрушка, на която не можа да устои.

Толи загуби равновесие и падна в реката. Противоударните й гривни я задържаха за миг над разбушувалата се вода, но после вятърът подхвана сърфа, олекнал още повече без тежестта на тялото й, и го запремята като есенно листо.

Тя потъна в дълбоката вода насред реката, повличайки и раницата със себе си.

Долу под врящата водна повърхност беше спокойно и тихо.

В продължение на няколко секунди Толи изпита облекчение, че се е отървала от горещия вятър, от грохота на летящата машина, от непоносимата жега на пожара. Но тежестта на противоударните гривни и раницата бързо я теглеха надолу и в смазаните й от водното налягане гърди се надигна паника.

Тя започна да се мята във водата, устремена към проблясващите светлини на повърхността. Мокрите дрехи и товарът й я теглеха към дъното, но тъкмо дробовете й да се пръснат, тя най-накрая разби с глава водната повърхност насред водовъртежа. Пое жадно няколко глътки дим, преди една вълна да я удари през лицето. Задави се и взе да плюе вода, борейки се да остане на повърхността.

Над главата й премина сянка и закри цялото небе. После ръката й докосна нещо — позната грапава повърхност…

Сърфът й се беше върнал за нея! Всеки път се връщаше да я прибере, когато се подхлъзнеше и изпаднеше от него. Противоударните гривни я издигнаха над водата, тя успя да се покатери върху дъската и ръцете й се вкопчиха в неравната повърхност, докато отчаяно си поемаше въздух.

Рязък вой се разнесе от близкия бряг. Толи примигна, за да прочисти очите си от водата и видя, че машината на ръждивите беше кацнала. От нея наизскачаха някакви фигури и разпръснаха бяла пяна по земята наоколо, проправяйки си път през овъглените цветя към водата. Идваха за нея.

Тя трескаво се изправи върху сърфа, готова да отлети.

— Чакай! — извика най-близката фигура.

Толи неуверено се залюля, опитвайки се да запази равновесие върху мократа повърхност на сърфа. Обгорелите й обувки се хлъзгаха, а подгизналата й раница сякаш тежеше цял тон. В мига, в който се наклони, за да излети напред, една ръка в ръкавица сграбчи носа на сърфа. От водата се подаде нечия глава с маска върху лицето. Насреща й се блещеха огромни очи.

Тя стъпи върху ръката, премазвайки пръстите. Ръката се изплъзна и изчезна, но тежестта на тялото й вече беше пренесена много напред и сърфът потопи нос във водата.

Толи отново се прекатури в реката.

Някакви ръце я стиснаха, отдалечавайки я от сърфа. После я издигнаха над водата и я поставиха върху нечие широко рамо. Срещна погледите на маскираните лица: огромни нечовешки очи, които се взираха в нея без да мигнат.

Очи на насекоми.