Ангел Попов
Диагнози (2) (Шеговити диагнози за добри и демагози)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
2 (× 1 глас)

Информация

Корекция
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Ангел Попов

Заглавие: Диагнози

Издание: първо

Издател: Рал Колобър

Година на издаване: 2019

Националност: българска

ISBN: 978-954-2948-61-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11391

История

  1. — Добавяне

201–400

201. Малцина забъркват кашата, но мнозина я сърбат.

 

202. Себичното е прозаично, а обичното — поетично.

 

203. Бедността не е порок, а пропуснат вчерашен урок.

 

204. Част от истината е манипулация, а цялата истина — демокрация.

 

205. Страхливите създават ситуациите, а смелите ги разрешават.

 

206. Българите са работливи и правдиви, но избират крадливи и лъжливи.

 

207. Щастието окрилява, а нещастието приземява.

 

208. Бог е подателят, звездите — вестителят, а човекът — получателят.

 

209. Скромността краси човека, но тежестта не става полека.

 

210. Хем дъжд, хем поливане, на това му казват оливане.

 

211. Ако мъдри прозрения стават лесно решения, ще престанат рушения и присвоения.

 

212. Въпросите и отговорите са стари като света, но се повтарят и се забравят.

 

213. Което на нищо не прилича, алчна некадърност се нарича.

 

214. Нищо не липсва, когато малко няма, но нищо няма, когато много липсва.

 

215. Неуспехът приземява, а успехът окрилява.

 

216. Сбъднатите мечти окриляват, а несбъднатите приземяват, но мечтите продължават.

 

217. Всяка алчна слободия ражда бедност и робия.

 

218. Не е грешна френската революция, а френската и всяка колонизация.

 

219. Леви, но не леваци, и десни, но не бесни.

 

220. Критикуването и хваленето изпъкват повече от правенето.

 

221. Кръглата маса е кръгла нула без единици край нея.

 

222. Животът е в един екземпляр, но има много фалшификати.

 

223. Народната гърбина софра е за малцина, избрани от мнозина.

 

224. Всяко мнение ражда съмнение, без съмнение е самомнение.

 

225. Колкото повече е излишното, толкова по-малко е същественото.

 

226. Хората са два вида: вярващи в Бог и в Юда.

 

227. Който мисли и говори вместо всички, значи говори без да мисли.

 

228. Макар винаги очакван, неочакван е денят.

 

229. Всички деца са ангели, но играят с тях и дяволи.

 

230. При медии — империи, честните журналисти са гладиатори.

 

231. Всеки политик безроден, прави се на всенароден.

 

232. Каквито забавленията, такива и отношенията.

 

233. Който раздава народно богатство, обрича народа на робство.

 

234. Въпросът не е „да бъдещ, или не?“, а колко да търпиш, без да се гневиш.

 

235. Главната роля на жизнената сцена е сърдечната.

 

236. Само, който му стиска, прави каквото иска.

 

237. Еднакви са словата на проповедници и проповредници, но различни делата.

 

238. Животът е правене и разказване на спомени.

 

239. Всеки разчита на времето, но и то разчита на всеки.

 

240. Народът гол и бос не вижда колко прост заема важен пост.

 

241. Който парите печати, никога от тях не пати.

 

242. Знанието е половин пълна чаша, а незнанието не е половин празна, а лисваща чаша.

 

243. Всеки ласкател, прикрит като приятел, е неприятел.

 

244. По-добре комици-политици, отколкото политици- комици.

 

245. Има лъскави спортни арени, но няма школски спортни салони.

 

246. Разбирайки другите, разбираме себе си.

 

247. Трудно се катерят върхове, лесно — гърбове.

 

248. Човек е, който се нагърбва с проблемите, а не който изгърбва другите.

 

249. Някои са като дяволите — бивши ангели.

 

250. Бъди добродушен, но не овчедушен.

 

251. Всяка дума има корен. Арогантността има рога.

 

252. За правда, който се бунтува, главата собствена рискува, но тъй светът добрува.

 

253. Работата ни прави свободни или поробени, зависи от стоката.

 

254. Вътрешният поглед вижда и външното, а външният трудно вижда вътрешното.

 

255. Вечното приема човечното, защото вечно е човечното.

 

256. Властта народа ни докара да сърба постната попара.

 

257. Късметът те търси, но и ти го търси.

 

258. Умът царува понякога, мъдростта почти никога.

 

259. Преди бяха другарите, сега са господарите, все сме между шамарите.

 

260. Играта на добри и лоши е добра за лошите.

 

261. Краде човекът себе си, щом не се развива и завиждайки започва чуждото да свива.

 

262. Парите правят войните, а войните трупат парите.

 

263. При всяко късо съединение бушонът служи за спасение.

 

264. Без човечни стремежи животът е ламтежи.

 

265. Който от един стол става и към друг се устремява, често и без стол остава.

 

266. Природата е винаги красива, прекрасна е когато е щастлива.

 

267. Човекът дори и златен, за всички не е златен.

 

268. Щастието не търси никого, но всички търсят щастието.

 

269. Всички се раждат, за да се радват, а не да страдат.

 

270. Човекът обеднял и гладен, не е свободен, а поробен.

 

271. Щастието не търси нещастния, нещастният търси щастието.

 

272. Миналото тича след сегашното, а сегашното бяга към бъдещето.

 

273. Вярата не е детска наивност, а увереност, че сме обичани.

 

274. Казване без доказване е предизборно приказване.

 

275. Един път мило, друг път тъжно, следи ни вечно детско огледало.

 

276. Който правда защитава, без гърба си да навежда, той с вълните се сражава като нос Добра Надежда.

 

277. Историята е като лице, което често се гримира.

 

278. Злини, които правят, на добри се правят и важни се представят.

 

279. Добрите ги има, не защото лоши има, а за да ги няма.

 

280. Лъжата е винаги невинна и никога виновна.

 

281. Които за всичко стават, може всичко да продават.

 

282. Театърът световен е бунтовен.

 

283. Всички грешат, но малцна признават и грешници стават.

 

284. В продажната държава всичко се продава като евтина слава.

 

285. Всички сме различно умни, затова сме си потребни.

 

286. Глупостта и арогантността не били сестри, а близначки.

 

287. Скромността краси, а нахалството грози човека.

 

288. От началното слово възниква светът и стихът.

 

289. Късметът при тотото е едно на милион, а при

 

политиците — едно на милиард.

 

290. Всеки е велик до свойто опровержение.

 

291. Човек се смее, за да не стане съвсем отчаян.

 

292. Всеки от ВИС и СИК се мисли за велик.

 

293. За да сразиш неволите не стой с ръце в джобовете.

 

294. Щедро е собственото огледало, а чуждото — скъперник.

 

295. Някои, за да се издигнат, готови са да паднат.

 

296. Имането зависи от сътвореното, а не от завещаното.

 

297. Борбата взема жертви: едните стават мъртви, а другите безсмъртни.

 

298. Времето окрилява, затова и отлетява.

 

299. Старостта знае, но младостта нехае, че кратко трае.

 

300. Които считат, че са най-набожни, са съвсем безбожни.

 

301. Животът е миг от вечността, но без него тя не съществува.

 

302. Управниците и престъпниците са побратими.

 

303. Приятелството е единодействие в доброто и в борба със злото.

 

304. Между обичащи и мразещи няма прегради, но има барикади.

 

305. Верен приятел на всеки писател е думата и гумата.

 

306. От любов се боледува, но болежката си струва.

 

307. И добрият има врагове, но на злия само зли са му приятели.

 

308. Смени партии доста, за да получи поста. Приликата е случайна, но не необичайна.

 

309. Всяко увеличение на кражбите, води до намаление на дажбите.

 

310. Привилегии ребус не решават, а го усложняват.

 

311. Нерешителните са стълбата на разрушителните.

 

312. Темида, който надценява, парата доста подценява.

 

313. Всеки много прост, търси важен пост.

 

314. Немият за миналото е сляп за настоящето и глух за бъдещето.

 

315. С малко думи казва много Руми.

 

316. Щастливите мигове са кратки. Щастието е повече такива мигове.

 

317. Изкуството разказва безсмъртната история на тленната материя.

 

318. Доброто е вродено, а злото е внушено.

 

319. „Всички пътища водят за Рим“, но минават през сърцето.

 

320. Децата ще спасят света с вродената си чистота и красота.

 

321. Цели без хора е както хора без цели.

 

322. В другите има от нас, но повече има от другите в нас.

 

323. Търсещите истината първо лъжата намират.

 

324. Не прави от простото сложно, простото лесно се усложнява, а сложното трудно се опростява.

 

325. Събуждай се, за да събуждаш.

 

326. Човек без характер е ветропоказател, а без добър характер — зложелател.

 

327. Въображението изостря зрението.

 

328. Хлебарят, който не прави хляб, не е хлебар.

 

329. Има различни хора, но само човечните са истински.

 

330. Живей така, че злият да злобее, а добрият да се смее.

 

331. Днес много станаха известни, но малко между тях са честни.

 

332. Добрият боец е мъдрец, както и мъдрецът е боец.

 

333. От тиранията на парите е беднотията на душите.

 

334. Без свобода рядко има щастие, но безлюбието е винаги нещастие.

 

335. Какво ли не беше — честен също не беше.

 

336. Студ под абсолютната нула е омразата.

 

337. Първо проглеждаме, после виждаме и накрая недоглеждаме.

 

338. Милиони имигранти носят милиончета на трафиканти.

 

339. Слугите на предишните слугуват и на днешните.

 

340. „Кучето скача според тоягата“ и тича според мръвката.

 

341. Всяка празна бъчва мечтае за препълване.

 

342. Себичният чувства само което той преживява.

 

343. Не са съветници добри многото и малкото пари.

 

344. „Скромността краси човека“ но малцина я забелязват.

 

345. От много галене по главата остава празна софрата.

 

346. Които пръст размахват и те под пръст притихват.

 

347. Не се коси зашо не си в гнездо с оси.

 

348. Честит празник на всички студенти без дипломи менти.

 

349. Които с истината спорят, зад гърба лъжи говорят.

 

350. От гьонсурати народът пати.

 

351. Целта на мандата е харченето на парата.

 

352. Крачка назад и две напред е оптимизъм. Обратното е песимизъм.

 

353. Недоказалите нищо не признават чуждо доказване.

 

354. Скромността е дете на светостта.

 

355. Красотата няма нужда от украса, а от душевна нагласа.

 

356. Нямаме заслуга защо живота живеем, но имаме, ако го пропилеем.

 

357. Насила никой не задържай, но гнева си Ахилеев сдържай.

 

358. Някои характери са вулканични кратери.

 

359. Изпрани парици и политици са братя и сестрици.

 

360. Учим се от грешките, но повече от фаталните.

 

361. Първо сме лирици, после — сатирици и накрая — смешници.

 

362. При прост управник народът изпростява, при умен — поумнява.

 

363. „Аз съм силна!“ — казва кривдата, „Аз съм божествена!“ — казва правдата.

 

364. Заобикалят сурвакари високите дувари.

 

365. Служат злите и слугите на парите.

 

366. Човек векува, не за да воюва, а да добрува.

 

367. Правейки смях, ставаш смешен, но по-малко грешен.

 

368. Като пчелата човек нектар събира от правдата и красотата.

 

369. Който смелост сплашва, прави я безстрашна.

 

370. Вместо по-послушни преходите страшни правят ни безстрашни.

 

371. Най-отровна на земята е змията във душата.

 

372. От мутренски съдии не чакай прокопсии.

 

373. Неподкупни са само Господу подобните.

 

374. Добрите златно греят, дори да посребреят.

 

375. Искреността не е на мода, щом правдата е демоде.

 

376. Богат е който на злото слугува, но нищо не струва.

 

377. Приятелството скъпо струва, но е безценно.

 

378. Лицемерещите вещо и неструващите нищо са едно и също нещо.

 

379. Мамонът все ни изкушава с богатство, власт и слава и само праведният отстоява.

 

380. Който обича — прощава, но когато често прощава свойто сърце наранява.

 

381. Божествен е човекът, ако е човек.

 

382. Всички преподобни, на тирани неудобни, на Гсспод са угодни.

 

383. Няма хора идеални, но има всеотдайни, повече от идеални.

 

384. При неясна цел царят не е гол, а хитрец умел.

 

385. По-добре запъване в словата, отколкото в делата.

 

386. По словата посрещат, а по делата изпращат.

 

387. Речите, за разлика от книгите, взривяват с лозунги митингите.

 

388. Всички хора са пътници, но не всички — престъпници.

 

389. Властта брои пари, а обичта твори.

 

390. Афишираните превъзходства са болни демагогства.

 

391. Истината е проста и правдива, а лъжата — надута и крадлива.

 

392. Омразата е като заразата — предава се при личен контакт.

 

393. Кубратов завет: чеда мои свидни, в годините идни бъдете единни.

 

394. Двуличните презират безличните, но ги използват срещу личните.

 

395. Обслужваше леви и десни със своите искрени песни.

 

396. Свободна стане ли омразата, омразна става свободата.

 

397. Важна е парата, която получават, а не правата, които защитават.

 

398. Най-яркото дълго не пламти, но като звезда блести.

 

399. Дрехите представят човека, затова сменяме дрехите, а не мислите.

 

400. Политици-балони не са оксиморони.