Ангел Попов
Диагнози (Шеговити диагнози за добри и демагози)

1–200

1. Човекът е подобие Божие, а не алчно безбожие.

 

2. Колкото повече се издигаше, толкова повече задигаше.

 

3. Няма щастие без здраве, както и здраве без щастие.

 

4. Скитат немили-недраги заради чужди облаги.

 

5. Не сме еднакви птици: едни са хора, други — политици.

 

6. Човекът все съгражда, а мутантът все разгражда.

 

7. Който знае, не винаги може, но който може, винаги знае.

 

8. Богат или клошар, честит или в беди, слуга и господар на себе си бъди.

 

9. Отразеното е мимолетно, претвореното — вечно.

 

10. Думите са тухли. Строежът продължава.

 

11. Който прави лошо нещо, е безлично нищо.

 

12. Който няма страх от нищо, мисли се за страшно нещо.

 

13. В чужд джоб сто стотинки са много.

 

14. Нашта политика лика е прилика на безродна клика.

 

15. Прахосаното става прах преждевременно.

 

16. Глупакът дърдори, фанатикът спори, а умният говори.

 

17. Загубвайки детското, ставаме причинно, а не естествено щастливи.

 

18. Наглостта не блести, а крещи, заблуждавайки слепите.

 

19. Приятелството е като творчеството, важно е качеството, а не количеството.

 

20. Доброто е добро за добрите и лошо за злите.

 

21. Не е страшно копирането на хубава мисъл, а заглушаването.

 

22. Красотата е смела, а смелостта — красива.

 

23. Търсещият сполука не познава скука.

 

24. Добрите забравят доброто, но доброто не забравя добрите.

 

25. Скромността не е звезда, а свод, на който блестят звездите.

 

26. Вярата само в нас ни прави самоуверени, а вярата и в ближните — уверени.

 

27. Завистливият е посредствен, а посредственият — завистлив.

 

28. Светът воюва, щом парицата царува.

 

29. Добрите думи в хор от глуми са днес безсилни, но утре са всесилни.

 

30. Който се подценява, се обезценява, а който се надценява, се обезличава.

 

31. Под небесата най-скъпа е Свободата.

 

32. Мерило не е правият, а правдивият аршин.

 

33. Щастието е рай поне за две сърца.

 

34. Гледащият до носа си и себе си не вижда.

 

35. Магията на чувствата е майка на изкуствата.

 

36. Преклонението пред великите ражда други велики.

 

37. Сърдечното чуване е човешко общуване.

 

38. Най-важна е работата в защита на правдата.

 

39. За всичко има свидетели, за лъжата — кошаревски, за истината — като Левски.

 

40. Външната прилика е приблизителна, вътрешната — поразителна.

 

41. Прави нещата от сърце, но не разчитай на овце. Послушните умеят единствено да блеят.

 

42. За да се чува думата, трябва и съответен тон.

 

43. Имащият власт над времето, не слиза никога от стремето.

 

44. Когато фактите говорят и безоките проглеждат.

 

45. На своя кораб при беди надежден капитан бъди.

 

46. Бъди добър с добрите и справедлив със злите.

 

47. Истината е във виното, а лъжата в подсладеното.

 

48. Домашното огнище топли при радости и общи вопли.

 

49. Човекът е човечен когато е сърдечен и става безчовечен, щом стане безсърдечен.

 

50. Парите са като кръвното: многото замайват главата, а малкото преплитат краката.

 

51. Добродетелта свещенодейства и става грях ако бездейства.

 

52. Получаваме познание чрез страдание, но познание само чрез страдание е оправдание за ненужно страдание.

 

53. Лошите също имат приятели, но повече неприятели, защото и приятелите са такива.

 

54. Покаяние е връщане на несправедливо взетото и отказ от присвояване.

 

55. Всяка стряха е рай, щом радва безкрай, а всяка крепост е ад, щом е мутро-палат.

 

56. Който плаши със силата, се плаши от правдата.

 

57. Ползването на ума зависи от предлагането и търсенето.

 

58. Бягат можещите и знаещите, щом управляват грабещите.

 

59. Прилича днес България на дяволска лотария: печелят все крадливите за сметка на правдивите.

 

60. Булеварди, магистрали, колко ли от тях са крали?

 

61. Далавери, далавери, а народът гол трепери.

 

62. Всички се раждат човеци. Едни остават човечни, а други стават безчовечни.

 

63. Коренът на хумора е мор, лекуващ високомерие и лошо настроение.

 

64. Живеем, където поискаме, но помним, което обичаме.

 

65. Всяко формално управление е оформление на чуждо решение.

 

66. На безличното най му пречи личното.

 

67. Дори да е крадец, минава за светец, щом стане големец.

 

68. Лесно се върви след общественото мнение, трудно се изпреварва.

 

69. Разликата между глупост и гениалност е, че гениалността разбира глупостта, а глупостта не разбира и себе си.

 

70. Предателствата преодоляваш, като не се предаваш.

 

71. Победите и загубите са относителни — винаги има удивителни и въпросителни.

 

72. И без свобода се ражда мечта, защото без мечта няма свобода.

 

73. Будителите и вредителите будят по своему. Затова народът казва: „Всяко зло за добро!“.

 

74. Всеки има право да обича, но не всеки го ползва.

 

75. Който се радва на чуждата трагедия, заслужава своята.

 

76. За когото всички са добри, първо себе си да провери.

 

77. Имаш ли волята, помага и неволята.

 

78. Колко още да затягаме колана? За нова дупка място не остана.

 

79. Всяка алчна власт е гладна, затова е безпощадна.

 

80. Слабите обединени надвиват силните овластени.

 

81. Слабостите са като плевелите: избуялите унищожават житото.

 

82. Преди било: „търси жената!“, а днес: търси парата!

 

83. Няма глас народен, щом не е свободен.

 

84. Зад всеки самовлюбен стои поне един сладкодумен или празнодумен.

 

85. Най-после влезе в затвора и зарадва много хора.

 

86. Щом лек на някой е живота, на друг прехвърлен е хомота.

 

87. Безгрижно свети си Луната, понесла грижите Земята.

 

88. Всеки толкова повече струва, колкото по-малко се преструва.

 

89. Карл Маркс създаде комунизма, за да скрие банко- бандитизма.

 

90. Докато алчни управляват, младите ще заминават, а старите ще намаляват.

 

91. Няма познание без състрадание.

 

92. Богатство е, което създаваме, а не което присвояваме.

 

93. Богати стават като присвояват, без нищо да създават.

 

94. Влезе в изкуството и излезе изкуствен.

 

95. Добрите добро правят, а злите го развалят. По това се различават.

 

96. Правосъдието е тристепенно: законно, правово и праведно.

 

97. В интерес на истината, лъжците нямат интерес към истината.

 

98. Станаха милионери и милиардери, ограбили българските пенсионери.

 

99. Даряващият доброта недраг е често на света, но е дете на Любовта.

 

100. Добрите не отмъщават, а честно правораздават.

 

101. Здравето е простор, а болестта — затвор.

 

102. Куклите са видими, а кукловодите — невидими.

 

103. Не всички, които са учтиви, желаят ни да сме щастливи.

 

104. Не се простира според чергата, служещият на неправдата.

 

105. Никой не е толкова интересен, за да се интересува само от себе си, но и не е толкова безинтересен, за да не се интересува от себе си.

 

106. Забрана на друго мнение е престъпление.

 

107. Цензурата и автоцензурата са омраза и завист едновременно.

 

108. Най-много критикуват, които грош не струват.

 

109. Всички деца са ангели, защото природата е божествена.

 

110. Всичко е вечно, което е сърдечно, т.е. човечно.

 

111. Розата е повече от слънце, защото слънцето сияе, но не може да ухае.

 

112. Народът гладен на пост е строг, щом плъх ояден замества Бог.

 

113. Вчера малко критикувахме, но много се надявахме, днес много критикуваме, но малко се надяваме.

 

114. Всеки за пример, става премиер, но всеки премиер не става за пример.

 

115. Простирането според чергата изключва просването по килима.

 

116. Всяка мъдрост е оптимизъм, а всяка глупост — песимизъм.

 

117. Раждаме се еднакви на земята, но ставаме различни според делата.

 

118. Който само себе си харесва, кратко го харесват другите.

 

119. Финансовото робство е съжителство на бедността с охолство.

 

120. От любов стават прегрешения, а от омраза — престъпления.

 

121. Всяка държава озверява, щом зло я управлява.

 

122. Няма ненаказано добро, но има ненаказано зло.

 

123. Волните гълъби щастливо гукат, а стайните папагали казват „благодаря“.

 

124. Смисълът е смислен и безсмислен.

 

125. Даряващият щастие не остава нещастен.

 

126. Всеки пред Господ е хрисим, дори и най-независим.

 

127. Всеки е Аз, щом има собствен глас.

 

128. Жената и Земята са два подобни свята.

 

129. Не всеки, гледащ криво, е кривоглед.

 

130. Не вярваш на себе си, ако не вярваш и на други.

 

131. Нещастието гони щастието, а щастието гони нещастието.

 

132. Нещастието на невинните е злощастието на виновните.

 

133. Човекът прави пари, но парите не правят човека.

 

134. Конете днес Данайски, са банките лихварски.

 

135. Бедният ще стане цар — повтаря алчният лихвар.

 

136. Градиха слава на негов гръб, но бе забравен в ден на скръб.

 

137. След заеми огромни, нови, за ново робство сме готови.

 

138. С кръвта пролята се плаща Свободата, затуй е свята.

 

139. И метачки трябват, но без четмо и наука става много боклука.

 

140. Величието личи по делата, а безличието — по хвалбата.

 

141. Не е луд супер-статут, който получава, а който му го дава.

 

142. Човекът пет пари не струва, ако за правда не воюва.

 

143. Давай и прощавай, но не прекалявай.

 

144. Свободата е сестра на красотата.

 

145. Изисквай толкова от другите, колкото от себе си.

 

146. Най-голямата грешка е, ако се мислим за безгрешни.

 

147. Изкуството е лично богатство, раздадено на всички.

 

148. Човек и срещу ръжена рита, щом острието му опита.

 

149. Щастието и страданието са скъпи учители. Първият по-евтино взема.

 

150. Словото протестира, но без дела замира.

 

151. Чуждата омраза закалява, а собствената разболява.

 

152. Докато алчни са на власт, ще бягат младите от нас.

 

153. Свободата е бодлива роза на Земята.

 

154. Търсещият лесна слава стига до забрава.

 

155. Помним, което пълни сърцето, а не портмонето.

 

156. Няма съпричастност към невинните, при безучастност към виновните.

 

157. Заради престъпен бизнес тънем в постоянен кризис.

 

158. Където властвува парата химерен блян е свободата.

 

159. Човекът е красив, когато е щастлив, човечен и правдив.

 

160. Огледалото ни лично отразява ни прилично, но дано да сме прилични в огледалата различни.

 

161. Човекът е щастлив, пътувайки в чужбина и връщайки се жив в своята Родина.

 

162. От смях се умира своевременно, а без смях — преждевременно.

 

163. Зарад свои гадости, сочат чужди слабости.

 

164. Безобразия и бездария шетат из България.

 

165. Талант къща не храни, но лекува свои и чужди рани.

 

166. Младостта е простор, а старостта — трезор.

 

167. Нека има бели, зелени, червени, но за България да са сплотени.

 

168. Сърдечните думи са божествени псалми.

 

169. Времето е богатство, а богатството — временно.

 

170. Хоризонтът е един, но веднъж е заминаване, а друг път — завръщане.

 

171. Всеки толкова олеква, колкото тяжест си придава.

 

172. Всеки толкова озверява, колкото алчност проявява.

 

173. В профил и анфас остани си Аз.

 

174. Правото е слава, а славата — право.

 

175. Добрината е красива, а красотата — добра, затова съществува света.

 

176. Голям е шеф — с народен лев си прави кеф.

 

177. Каквото правим, такъв спомен ще оставим.

 

178. Сърцето обича, а съдбата подкрепя обичащите.

 

179. Думи и куршуми — целта е сърцето.

 

180. Народът винаги ще страда, щом няма правда за награда.

 

181. Не всеки обичащ — прощава, както и не всеки прощаващ — обича.

 

182. Доверието е предверието на вярата.

 

183. Който говори, за да спори, само дърдори.

 

184. Лошо е да си прислуга, но още по-лощо — да си подлога.

 

185. Недоволството от времето утежнява бремето.

 

186. Сянката върви редом с правия и изоставя мигом падналия.

 

187. Жалките погубват великите, но великите надживяват жалките.

 

188. От приятел става предател, но от предател не става приятел.

 

189. Ръце разпънати са възнесение, а протегнатите — възкресение.

 

190. Замайва не земното въртене, а празното кръжене.

 

191. Всяка псевдодемокрация започва с ликвидация и завършва с емиграция.

 

192. Нобел дава времето, а не съвремието.

 

193. Липсата на правда само злото радва.

 

194. С мръсни богатства властникът властва.

 

195. Обичащият истината винаги е влюбен.

 

196. Загинахме за вас! Не забравяйте за нас!

 

197. Без свободата няма химн на радост свята.

 

198. Стършел работа не върши, щом жилото му свърши.

 

199. Съсипия и просия е от алчна дивотия.

 

200. Надеждите тревожни са винаги възможни, щом не са безбожни.

201–400

201. Малцина забъркват кашата, но мнозина я сърбат.

 

202. Себичното е прозаично, а обичното — поетично.

 

203. Бедността не е порок, а пропуснат вчерашен урок.

 

204. Част от истината е манипулация, а цялата истина — демокрация.

 

205. Страхливите създават ситуациите, а смелите ги разрешават.

 

206. Българите са работливи и правдиви, но избират крадливи и лъжливи.

 

207. Щастието окрилява, а нещастието приземява.

 

208. Бог е подателят, звездите — вестителят, а човекът — получателят.

 

209. Скромността краси човека, но тежестта не става полека.

 

210. Хем дъжд, хем поливане, на това му казват оливане.

 

211. Ако мъдри прозрения стават лесно решения, ще престанат рушения и присвоения.

 

212. Въпросите и отговорите са стари като света, но се повтарят и се забравят.

 

213. Което на нищо не прилича, алчна некадърност се нарича.

 

214. Нищо не липсва, когато малко няма, но нищо няма, когато много липсва.

 

215. Неуспехът приземява, а успехът окрилява.

 

216. Сбъднатите мечти окриляват, а несбъднатите приземяват, но мечтите продължават.

 

217. Всяка алчна слободия ражда бедност и робия.

 

218. Не е грешна френската революция, а френската и всяка колонизация.

 

219. Леви, но не леваци, и десни, но не бесни.

 

220. Критикуването и хваленето изпъкват повече от правенето.

 

221. Кръглата маса е кръгла нула без единици край нея.

 

222. Животът е в един екземпляр, но има много фалшификати.

 

223. Народната гърбина софра е за малцина, избрани от мнозина.

 

224. Всяко мнение ражда съмнение, без съмнение е самомнение.

 

225. Колкото повече е излишното, толкова по-малко е същественото.

 

226. Хората са два вида: вярващи в Бог и в Юда.

 

227. Който мисли и говори вместо всички, значи говори без да мисли.

 

228. Макар винаги очакван, неочакван е денят.

 

229. Всички деца са ангели, но играят с тях и дяволи.

 

230. При медии — империи, честните журналисти са гладиатори.

 

231. Всеки политик безроден, прави се на всенароден.

 

232. Каквито забавленията, такива и отношенията.

 

233. Който раздава народно богатство, обрича народа на робство.

 

234. Въпросът не е „да бъдещ, или не?“, а колко да търпиш, без да се гневиш.

 

235. Главната роля на жизнената сцена е сърдечната.

 

236. Само, който му стиска, прави каквото иска.

 

237. Еднакви са словата на проповедници и проповредници, но различни делата.

 

238. Животът е правене и разказване на спомени.

 

239. Всеки разчита на времето, но и то разчита на всеки.

 

240. Народът гол и бос не вижда колко прост заема важен пост.

 

241. Който парите печати, никога от тях не пати.

 

242. Знанието е половин пълна чаша, а незнанието не е половин празна, а лисваща чаша.

 

243. Всеки ласкател, прикрит като приятел, е неприятел.

 

244. По-добре комици-политици, отколкото политици- комици.

 

245. Има лъскави спортни арени, но няма школски спортни салони.

 

246. Разбирайки другите, разбираме себе си.

 

247. Трудно се катерят върхове, лесно — гърбове.

 

248. Човек е, който се нагърбва с проблемите, а не който изгърбва другите.

 

249. Някои са като дяволите — бивши ангели.

 

250. Бъди добродушен, но не овчедушен.

 

251. Всяка дума има корен. Арогантността има рога.

 

252. За правда, който се бунтува, главата собствена рискува, но тъй светът добрува.

 

253. Работата ни прави свободни или поробени, зависи от стоката.

 

254. Вътрешният поглед вижда и външното, а външният трудно вижда вътрешното.

 

255. Вечното приема човечното, защото вечно е човечното.

 

256. Властта народа ни докара да сърба постната попара.

 

257. Късметът те търси, но и ти го търси.

 

258. Умът царува понякога, мъдростта почти никога.

 

259. Преди бяха другарите, сега са господарите, все сме между шамарите.

 

260. Играта на добри и лоши е добра за лошите.

 

261. Краде човекът себе си, щом не се развива и завиждайки започва чуждото да свива.

 

262. Парите правят войните, а войните трупат парите.

 

263. При всяко късо съединение бушонът служи за спасение.

 

264. Без човечни стремежи животът е ламтежи.

 

265. Който от един стол става и към друг се устремява, често и без стол остава.

 

266. Природата е винаги красива, прекрасна е когато е щастлива.

 

267. Човекът дори и златен, за всички не е златен.

 

268. Щастието не търси никого, но всички търсят щастието.

 

269. Всички се раждат, за да се радват, а не да страдат.

 

270. Човекът обеднял и гладен, не е свободен, а поробен.

 

271. Щастието не търси нещастния, нещастният търси щастието.

 

272. Миналото тича след сегашното, а сегашното бяга към бъдещето.

 

273. Вярата не е детска наивност, а увереност, че сме обичани.

 

274. Казване без доказване е предизборно приказване.

 

275. Един път мило, друг път тъжно, следи ни вечно детско огледало.

 

276. Който правда защитава, без гърба си да навежда, той с вълните се сражава като нос Добра Надежда.

 

277. Историята е като лице, което често се гримира.

 

278. Злини, които правят, на добри се правят и важни се представят.

 

279. Добрите ги има, не защото лоши има, а за да ги няма.

 

280. Лъжата е винаги невинна и никога виновна.

 

281. Които за всичко стават, може всичко да продават.

 

282. Театърът световен е бунтовен.

 

283. Всички грешат, но малцна признават и грешници стават.

 

284. В продажната държава всичко се продава като евтина слава.

 

285. Всички сме различно умни, затова сме си потребни.

 

286. Глупостта и арогантността не били сестри, а близначки.

 

287. Скромността краси, а нахалството грози човека.

 

288. От началното слово възниква светът и стихът.

 

289. Късметът при тотото е едно на милион, а при

 

политиците — едно на милиард.

 

290. Всеки е велик до свойто опровержение.

 

291. Човек се смее, за да не стане съвсем отчаян.

 

292. Всеки от ВИС и СИК се мисли за велик.

 

293. За да сразиш неволите не стой с ръце в джобовете.

 

294. Щедро е собственото огледало, а чуждото — скъперник.

 

295. Някои, за да се издигнат, готови са да паднат.

 

296. Имането зависи от сътвореното, а не от завещаното.

 

297. Борбата взема жертви: едните стават мъртви, а другите безсмъртни.

 

298. Времето окрилява, затова и отлетява.

 

299. Старостта знае, но младостта нехае, че кратко трае.

 

300. Които считат, че са най-набожни, са съвсем безбожни.

 

301. Животът е миг от вечността, но без него тя не съществува.

 

302. Управниците и престъпниците са побратими.

 

303. Приятелството е единодействие в доброто и в борба със злото.

 

304. Между обичащи и мразещи няма прегради, но има барикади.

 

305. Верен приятел на всеки писател е думата и гумата.

 

306. От любов се боледува, но болежката си струва.

 

307. И добрият има врагове, но на злия само зли са му приятели.

 

308. Смени партии доста, за да получи поста. Приликата е случайна, но не необичайна.

 

309. Всяко увеличение на кражбите, води до намаление на дажбите.

 

310. Привилегии ребус не решават, а го усложняват.

 

311. Нерешителните са стълбата на разрушителните.

 

312. Темида, който надценява, парата доста подценява.

 

313. Всеки много прост, търси важен пост.

 

314. Немият за миналото е сляп за настоящето и глух за бъдещето.

 

315. С малко думи казва много Руми.

 

316. Щастливите мигове са кратки. Щастието е повече такива мигове.

 

317. Изкуството разказва безсмъртната история на тленната материя.

 

318. Доброто е вродено, а злото е внушено.

 

319. „Всички пътища водят за Рим“, но минават през сърцето.

 

320. Децата ще спасят света с вродената си чистота и красота.

 

321. Цели без хора е както хора без цели.

 

322. В другите има от нас, но повече има от другите в нас.

 

323. Търсещите истината първо лъжата намират.

 

324. Не прави от простото сложно, простото лесно се усложнява, а сложното трудно се опростява.

 

325. Събуждай се, за да събуждаш.

 

326. Човек без характер е ветропоказател, а без добър характер — зложелател.

 

327. Въображението изостря зрението.

 

328. Хлебарят, който не прави хляб, не е хлебар.

 

329. Има различни хора, но само човечните са истински.

 

330. Живей така, че злият да злобее, а добрият да се смее.

 

331. Днес много станаха известни, но малко между тях са честни.

 

332. Добрият боец е мъдрец, както и мъдрецът е боец.

 

333. От тиранията на парите е беднотията на душите.

 

334. Без свобода рядко има щастие, но безлюбието е винаги нещастие.

 

335. Какво ли не беше — честен също не беше.

 

336. Студ под абсолютната нула е омразата.

 

337. Първо проглеждаме, после виждаме и накрая недоглеждаме.

 

338. Милиони имигранти носят милиончета на трафиканти.

 

339. Слугите на предишните слугуват и на днешните.

 

340. „Кучето скача според тоягата“ и тича според мръвката.

 

341. Всяка празна бъчва мечтае за препълване.

 

342. Себичният чувства само което той преживява.

 

343. Не са съветници добри многото и малкото пари.

 

344. „Скромността краси човека“ но малцина я забелязват.

 

345. От много галене по главата остава празна софрата.

 

346. Които пръст размахват и те под пръст притихват.

 

347. Не се коси зашо не си в гнездо с оси.

 

348. Честит празник на всички студенти без дипломи менти.

 

349. Които с истината спорят, зад гърба лъжи говорят.

 

350. От гьонсурати народът пати.

 

351. Целта на мандата е харченето на парата.

 

352. Крачка назад и две напред е оптимизъм. Обратното е песимизъм.

 

353. Недоказалите нищо не признават чуждо доказване.

 

354. Скромността е дете на светостта.

 

355. Красотата няма нужда от украса, а от душевна нагласа.

 

356. Нямаме заслуга защо живота живеем, но имаме, ако го пропилеем.

 

357. Насила никой не задържай, но гнева си Ахилеев сдържай.

 

358. Някои характери са вулканични кратери.

 

359. Изпрани парици и политици са братя и сестрици.

 

360. Учим се от грешките, но повече от фаталните.

 

361. Първо сме лирици, после — сатирици и накрая — смешници.

 

362. При прост управник народът изпростява, при умен — поумнява.

 

363. „Аз съм силна!“ — казва кривдата, „Аз съм божествена!“ — казва правдата.

 

364. Заобикалят сурвакари високите дувари.

 

365. Служат злите и слугите на парите.

 

366. Човек векува, не за да воюва, а да добрува.

 

367. Правейки смях, ставаш смешен, но по-малко грешен.

 

368. Като пчелата човек нектар събира от правдата и красотата.

 

369. Който смелост сплашва, прави я безстрашна.

 

370. Вместо по-послушни преходите страшни правят ни безстрашни.

 

371. Най-отровна на земята е змията във душата.

 

372. От мутренски съдии не чакай прокопсии.

 

373. Неподкупни са само Господу подобните.

 

374. Добрите златно греят, дори да посребреят.

 

375. Искреността не е на мода, щом правдата е демоде.

 

376. Богат е който на злото слугува, но нищо не струва.

 

377. Приятелството скъпо струва, но е безценно.

 

378. Лицемерещите вещо и неструващите нищо са едно и също нещо.

 

379. Мамонът все ни изкушава с богатство, власт и слава и само праведният отстоява.

 

380. Който обича — прощава, но когато често прощава свойто сърце наранява.

 

381. Божествен е човекът, ако е човек.

 

382. Всички преподобни, на тирани неудобни, на Гсспод са угодни.

 

383. Няма хора идеални, но има всеотдайни, повече от идеални.

 

384. При неясна цел царят не е гол, а хитрец умел.

 

385. По-добре запъване в словата, отколкото в делата.

 

386. По словата посрещат, а по делата изпращат.

 

387. Речите, за разлика от книгите, взривяват с лозунги митингите.

 

388. Всички хора са пътници, но не всички — престъпници.

 

389. Властта брои пари, а обичта твори.

 

390. Афишираните превъзходства са болни демагогства.

 

391. Истината е проста и правдива, а лъжата — надута и крадлива.

 

392. Омразата е като заразата — предава се при личен контакт.

 

393. Кубратов завет: чеда мои свидни, в годините идни бъдете единни.

 

394. Двуличните презират безличните, но ги използват срещу личните.

 

395. Обслужваше леви и десни със своите искрени песни.

 

396. Свободна стане ли омразата, омразна става свободата.

 

397. Важна е парата, която получават, а не правата, които защитават.

 

398. Най-яркото дълго не пламти, но като звезда блести.

 

399. Дрехите представят човека, затова сменяме дрехите, а не мислите.

 

400. Политици-балони не са оксиморони.

401–600

401. Заболяване е алчността, а лекарството — пръстта.

 

402. Предизборни думи-локуми носят сладки банкови суми.

 

403. Не може времето да спрем, но може да го разберем.

 

404. Най-добре се оправдава, който други набеждава.

 

405. Човек е Божие създание, а политикът — божество.

 

406. Беззаконието е видима форма на загниването.

 

407. Всяка изборна победа в лична изгода е във вреда на народа.

 

408. Звездите са вечен маяк сред космичния мрак.

 

409. Няма мислене без четене, както правене без можене.

 

410. Които себе си славят, всички ги забравят.

 

411. Пенсионерите са като птици, могат с постни пици и трошици.

 

412. Смисълът е обичане и каляване.

 

413. Законно е да вземат вашто, но незаконно да вземат нашто.

 

414. Няма безсмъртни врагове, но има такива грехове.

 

415. По природа сме свободен народ, а по принуда сме в робски хомот.

 

416. Заради няколко милионери страдат милион пенсионери.

 

417. Парите на богатите правят войните и превратите.

 

418. Любовта е свята както свободата.

 

419. Човек подкрепя доброто когато бори се със злото.

 

420. Трудолюбието прави по-малко труден и по-влюбен живота.

 

421. Диагнозата е свръхдозата на омразата и печалбата.

 

422. Днес вредните гонят полезните, затова са бедните.

 

423. Престъпниците и слугите се различават по парите.

 

424. Незнаещите питат, а знаещите отговарят, макар че малко знаят.

 

425. Народът много трае, защото малко за грабежа знае.

 

426. Пълна тъмнина е без никаква вина в управленската глава.

 

427. Разширеният кръгозор е книгопростор.

 

428. Който корен не тачи, като бездомен крачи.

 

429. Създаде дух Господен, на себе си подобен, човечен дух свободен.

 

430. Прошката се дава щом се заслужава.

 

431. Някои се правят, че си вярват, за да им повярват.

 

432. Вземаше прошка и даваше прошка — кон за кокошка.

 

433. Няма строй без кусури, но има кусури без строителство.

 

434. Какъвто вота, такъв живота и хомота.

 

435. Дойде демокрацията и емигрира нацията.

 

436. Колкото повече свинщина, толкова по-малко човещина.

 

437. Всеки крадец и лъжец бърка в чуждия медец

 

438. Няма щастлива държава, щом пара управлява.

 

439. „Една птичка пролет не прави“, но няма да я забави.

 

440. Темида сляпа е горката, че подкуп лапа съдията.

 

441. Добрият човек трудно живее, а злият богатее.

 

442. Писането е явно мислене, а мисленето — тайно писане.

 

443. Слободия и лошотия водят до робия.

 

444. Който родно е предал, роб е, а не крал.

 

445. Животът е твърде кратък, но често го правим и безсмислен.

 

446. Животът е божествен, но без човечност е безсмислен.

 

447. Светът е вечен и прекрасен, но безчовечен е опасен.

 

448. Лъжата и истината личат на светло.

 

449. Сърцето помни хорото, а умът — теглото.

 

450. Някои мераклии се правят на месии, но слаби са ракии.

 

451. Властта, която присвоява, бакшиши на Темида дава.

 

452. Причината за злото са жадните за злато.

 

453. Честните правят постижения, а нечестните — престъпления.

 

454. Радва се сърцето приютено от доброто.

 

455. Със словата се представят, а по делата се познават.

 

456. Светец е, който прави доброто, въпреки злото.

 

457. Дарява сърцето, а не портмонето.

 

458. Опасността е алчността, а помощта — човечността.

 

459. Светът е място райско под робство финикийско.

 

460. И злият влиза в положение, когато влезе в затруднение.

 

461. Тероризиран и брониран различно се страхуват.

 

462. Купеното правосъдие е образцово кривосъдие.

 

463. Богатства за милиони разпродават хамелеони.

 

464. На които вземат сумата, отнемат им и думата.

 

465. Всеки бърка под небето, щом злобно е сърцето.

 

466. Богатите и кривите винаги са правите.

 

467. Има мигове без вечност, но няма вечност без мигове.

 

468. Който всички обвинява, иска сам да се спасява.

 

469. При политици с милиони живеят бедните в кашони.

 

470. Всеки шут се прави на луд, а цезарят луд се прави на шут.

 

471. Който много разбира, дългове рефинансира, докато фалира.

 

472. Някои празнуват, когато прави критикуват.

 

473. „Куче влачи — диря няма!“, туй е, значи, власт голяма.

 

474. Животът е съкровен, а не финансово скроен.

 

475. Земята рай е сътворен, а не военно присвоен.

 

476. От всеки тип двулик става политик.

 

477. Които много разбират, между шамари се навират.

 

478. Който няма кой да губи, лесно други ще погуби.

 

479. Заради тънещи в разкош животът става зъл и лош.

 

480. Които много претендират, виновни другите намират.

 

481. Дано без страх светът се радва на детски смях и свята правда.

 

482. Албумът пази не старите снимки, а младите спомени.

 

483. Без писмената гаснат светлината и свободата.

 

484. Най-независими от парите са най-богатите и най- бедните. Състезанието продължава.

 

485. Има капки без океан, но няма океан без капки.

 

486. Добрите да не се предават и добро да сътворяват.

 

487. Бягащите от трудностите най-много ги преследват.

 

488. За човека съвестта е като слънце за света.

 

489. Раят и адът са гостоприемни за всички.

 

490. Не държавата, а върхушката е престъпната.

 

491. От свободата порастват крилата и литват сърцата.

 

492. На правдивия и венецът трънен е корона.

 

493. Приятелството е като творчеството, важно е качеството, а не количеството.

 

494. Богатството се превръща в количество, но не и в качество.

 

495. Думите са водата, а мисълта — чешмата.

 

496. Където правдата не тачат, там нищо хората не значат.

 

497. Нещастието гони щастието, а щастието — нещастието.

 

498. „Искам да имам всичко!“ — казва чичко паричко.

 

499. Кой с каквото парадира, с тази дрога се дрогира.

 

500. Много свестни не са известни, защото са честни.

 

501. Вземи съвет от този, берящ бодливи рози.

 

502. На сърдечния хумор пречи алчният тумор.

 

503. Пари и власт се съюзиха и за Бог се обявиха.

 

504. „Най-същественото е невидимо за очите“, но разбираемо за сърцето.

 

505. Всеки е важен за цялото, както и цялото за всеки.

 

506. Наученото през деня преговаряме в съня.

 

507. Всеки личен провал е дузпа или фал, но всеки общ провал е загубен финал.

 

508. Родината ни е красива, а върхушката крадлива, народът затова унива.

 

509. Съдбата лукава с неволи и слава едни закалява, а други превива.

 

510. Никой съвет не отказвай, но не всеки прилагай.

 

511. Човекът самовлюбен е вечно недоволен.

 

512. Балони се купуват, защото се надуват.

 

513. Самота и самотия е различна орисия.

 

514. Любов, която се купува, пукнат грош не струва.

 

515. „Надеждата умира последна“, ако не умрем преди нея.

 

516. Който разгражда, а не съгражда, неправда ражда.

 

517. Няма щастие на тепсия — казва нашенската орисия.

 

518. Лорд, значи горд, но да си горд, няма нужда да си лорд.

 

519. За да ти спори, на четири очите отвори.

 

520. Влезе във властта по съвет на алчността.

 

521. Родната несгода не е по природа, а от чужда сгода.

 

522. Дето минат ботуши стават пустинни суши и препълнени гуши.

 

523. „Апетитът идва с яденето“, но не си отива с преяждането.

 

524. Милион безимотни и неграмотни избират имотни и полуграмотни.

 

525. Дали човек е прав или греши животът ще реши по мярката на праведни души.

 

526. Ако върне, който присвоява, ще станем райска държава.

 

527. Истината е скъпа, а лъжата — евтина. Пазарна икономика.

 

528. Сърцето на света е любовта, а не властта.

 

529. Годините летят, защото сме летели, а не сме пълзели.

 

530. „По заповед на щуката и по моя молба“ да грейне сполуката над родната съдба.

 

531. Всички се лъжат, но не всички лъжат — някои си вярват.

 

532. „Лудият бяга от пияния“, а властният е като двамата.

 

533. Животът е внуче и внучка, малък дом и малка каручка.

 

534. Достойнство е доста повече от достолепие.

 

535. Зарад алчността е бедността — това е днес реалността.

 

536. Изпитвай себе си, за да разбереш какво най-добре можеш.

 

537. Прекаленият позитивизъм прилича на фашизъм, комунизъм и демократизъм. Затова малко негативизъм е полезен.

 

538. Едни и същи светкавици ни озаряват и ветрове ни окриляват.

 

539. По традиция прастара честният е на пангара.

 

540. Не обръщай гръб, за да виждаш кой ти има зъб.

 

541. Добрите бавно поумняват, а злите бързо нахитряват.

 

542. Има и свестни политици, но са много редки птици.

 

543. Който няма интерес от народния прогрес е придворен верен пес.

 

544. Най-скъпоценното огледало са влюбените очи.

 

545. Има време за всичко, ако вършим нещата навреме и най-добре.

 

546. Не можем да целунем всички, които харесваме, но доброто общуване е вместо целуване.

 

547. Животът е сегашно време, малко бъдеще и още по- малко минало.

 

548. Великите прозрения са огледало, в което човекът се оглежда безпогрешно.

 

549. Понякога отсъстващите радват повече от присъстващите.

 

550. Светът е пълен с чудеса, но трябват детски очи, за да ги видим.

 

551. Не всички мързеливи са умни, но сред тях има и хитроумни.

 

552. Ако забелязваме добрите неща, лошите по-бързо се подобряват.

 

553. Когато удоволствието се отлага, или е голямо, или не се изпитва никога.

 

554. За най-важното са слаби думите, затова са сърцето и душата.

 

555. Нещастието идва от фикс-идеи. Зависи от тяхната големина.

 

556. О, каква чудесна жега! — възкликнала възхитено змията.

 

557. Приятелството трябва да има едно важно качество: да не кара често да прощаваме.

 

558. Хората с чувство за хумор не са правило, а изключение.

 

559. Някои мислят, че гората е тяхна. Искат да им се молят за всяка разходка.

 

560. Христос бе продаден за 30 сребърника, а днес за долар продават човека.

 

561. Много станаха слепите, търсещи окати да ги водят.

 

562. При дяволски характер не помага и ангелско търпение.

 

563. Чалгата е светоусещане, затъмняващо изхода от тунела.

 

564. Всяка страст е власт над самите нас.

 

565. „Да спи зло под камък!“ Ако не ще, се приспива с камък.

 

566. Език без поезия е като дърво без плод.

 

567. Любовта няма фалитна застраховка, но всеки фалит вдига цената и.

 

568. Човешката красота има много лица. Най-красиво е щастливото.

 

569. Колкото по-малко гадаем какво казват и мислят другите, толкова повече време имаме за разбиране и обичане.

 

570. Заради многото викащи най-много се нуждаем от чуване.

 

571. Мрачните по-лесно смрачават деня, отколкото усмихнатите го разведряват.

 

572. Огорчаваме, които харесваме и обичаме, когато искаме да бъдат съвършени. Съвършени са не с правенето, а с обичта към нас. В правенето няма съвършени.

 

573. Предчувствието за щастие е вратата на щастието.

 

574. Щастливите имат различни лица. Приличат си по щастливите очи.

 

575. Колкото по-дълго сме на опашката, толкова по-добре чуваме истината. „Последните ще бъдат първи!“ когато осмислят чутото.

 

576. Правдата е като прекрасен мост, по който минава истината, за да я видят всички.

 

577. Парламентът е обща нива, която трудно се стопанисва.

 

578. Всеки има някаква дарба, чието откриване и развиване е проява на висша обич.

 

579. Мелодията е поезия без думи, а поезията — мелодия от думи.

 

580. Дали сме добри или зли, зависи дали добри или зли защитаваме.

 

581. Колкото повече лъжат фалшивите, толкова повече ценим правдивите.

 

582. Има вътрешна и външна усмивка. Вътрешната, за разлика от външната, е сигурен знак на щастие.

 

583. Националното нещастие е право пропорционално на личното облагодетелстване.

 

584. Ако липсва нещо важно в човека, общото добро е неважно.

 

585. Важни са паметниците на великите, но по-важен е духът им.

 

586. Каквото виждаме и искаме да видим, това се настанява и в душите ни.

 

587. Никой няма истински приятели, ако харесва само себе си.

 

588. Всеки има право да обича, но не всеки го ползва.

 

589. Ако някои думи правят някой нещастен, негодник е който ги използва.

 

590. Всяко сърдечно остроумие е проява на интелигентност.

 

591. Да слушаш своята ода на радостта не е проява на плагиатство, а на вълшебство.

 

592. Хубавият стих принадлежи на автора и на всеки харесващ. Не е като картина закачена в къщи.

 

593. Ако към доброто прибавим добро, увеличението е в геометрична прогресия. Но същото важи и за злото.

 

594. Проблемът е в това, че искаме повече от другите, отколкото от себе си.

 

595. Враговете също ни помагат — при избирането на приятели.

 

596. Искрените стихове са като протегната приятелска ръка.

 

597. Заради децата вярваме и в ангели.

 

598. Бори се с твойте недостатъци — те не са твои.

 

599. Преди да тръгнеш към извора — огледай се в речната вода.

 

600. Завистта сме ние, погледнати през очите на нашите съмнения и страхове.

601–800

601. Когато словото не стреля като олово, оловото замества словото.

 

602. Дъгата и фойерверките са пъстроцветни. Не са за далтонисти.

 

603. Който страх внушава — най-много се страхува.

 

604. Дори да са съгласни всички, друга може да е истината.

 

605. Децата са ангели, дори дяволски бели, когато правят.

 

606. Думите, мелодията, багрите, дори и камъкът търсят смисъла. Намерен ли е той, вечни стават и те.

 

607. Думите са форма, смисълът — съдържание. Не могат един без друг.

 

608. Дупката остава джоба празен, а човекът — гладен.

 

609. Животните са верни на природата, а ние се учим на вярност.

 

610. Гладът за храна, любов и правда има една причина — човешката алчност и бездушие.

 

611. Нулите се нуждаят от числа, за да станат цифри. Но ако не желаят, никакви числа не помагат.

 

612. И рендето има няколко страни. Можем да избираме.

 

613. Докато бъркаме добродушие с овчедушие, вълкът ще бъде винаги сит и доволен.

 

614. Най-големият прахосник не е мързелът, а безсмислието.

 

615. Заслуженото богатство и незаслужената бедност не заслужават презрение, а уважение и съчувствие.

 

616. Объркани сме като народ, защото толкова правителства опитват да ни побъркат.

 

617. Ако щастието е красота, значи и красотата е щастие.

 

618. Да бъдеш добър човек в очите на някой е повече от щастие, това е щастлива съдба.

 

619. След стигане на дъното, следва винаги нанагорното.

 

620. Свободната воля е моторът, а битието — пътят, по който безаварийно пътуваме или катастрофираме.

 

621. По заплатите, бонусите и пенсиите ще ги познаете.

 

622. Човекът е неравенство. Едната страна е нашата представа, а другата — на другите за нас.

 

623. На лошото лактите са остри, а на доброто са силни ръцете.

 

624. Всяко предателство има цена, а приятелството е безценно.

 

625. Понякога става, каквото не трябва, но не е повод за отчаяние.

 

626. Болката мобилизира повече от удоволствието, защото е заплаха за съществуването.

 

627. Цитиране на Библията, без прилагане на словото е безверие.

 

628. Падат материални прегради и морални забрани, но израстват финансови стени между хората.

 

629. Най-трудното е от себе си да направиш човек.

 

630. Честото ослушване води до робско послушание.

 

631. И най-умният не постига много ако слуша само ума си.

 

632. Добрият разбира, който търси доброто и този, на когото пречи. Двама на един са.

 

633. Обичай, за да си обичан, но и без да мразиш, може да си мразен.

 

634. Периферията решава кой да бъде център, а центърът решава кой да бъде периферия. Зависими са един от друг.

 

635. Тъжните хубави стихове са като горчиви, но пречистващи сълзи.

 

636. Каквито са мислите, чувствата и мечтите, такива са и делата.

 

637. Щастието е най-голямото доказателство, че Бог и Природата ни обичат.

 

638. Най-скъпите учители са страданието и радостта. Вторият е по-евтин.

 

639. Добрият критик умее не само да критикува, но и да вдъхновява.

 

640. Свободната воля и свободният избор са право, но повече отговорност.

 

641. Свободата е най-любима, а отговорността — най- омразна.

 

642. Нищо не е съвършено, но може да е незаменимо.

 

643. Пред чука няма привилегировани пирони.

 

644. Най-трудни за постигане са доброто, истината и правдата. Който ги постигне се нарича човек.

 

645. Най-скъпите неща са човечността и щастието. Бедните духом не могат да си купят от тях.

 

646. Сърцето не само движи кръвта, но и се влюбва. Затова не спира да работи.

 

647. Според учените не е полезно да сме само трезви. Все нещо трябва да ни опива.

 

648. На много днешни политици майсторията е мимикрията.

 

649. Плевелите не се поддават на ашладисване.

 

650. За да не се изгубиш в тъмното, пази огъня запален от други преди тебе.

 

651. Вчерашното единично изобилие роди днешния масов недоимък.

 

652. Всичко лошо се дължи на липсата на любов към ближния, хората и себе си

 

653. Всяка същност изпълва старата форма и търси нова форма за проявление.

 

654. При потапяне в проблемите всеки олеква или натежава според своята компетентност.

 

655. Можем и без врагове, но безпогрешно показват истинските приятели.

 

656. Никоя вяра не е неизменна. Развиват я вярващите.

 

657. Враговете са неумолими, а приятелите — незаменими. Помагат да бъдем непогрешими и неуязвими.

 

658. Публиката винаги е пристрастна, но без нея пиесата е безадресна.

 

659. За каране през просото също има гаранция, но временна.

 

660. При всеки успех минусите стават плюсове, но и обратното.

 

661. Агресията, дори виртуална, ражда реална жестокост.

 

662. На безплоден клон прът не трябва, но от него здрава тояга става.

 

663. Безличният и личната карта не го прави личен.

 

664. Доброто сърце не търси благодарност, но усеща неблагодарността.

 

665. Безконтролното забогатяване води до контролирана мизерия.

 

666. Някои станаха пишман-философи, а други пишман- политици. По-добре пишмани, отколкото душмани.

 

667. Безполезен си ако си полезен само на себе си.

 

668. Нищо в човека не е съвършено, освен жаждата да обича и да бъде обичан.

 

669. Да бъдем такива каквито сме и да добавяме по нещо ново.

 

670. Радваме себе си, когато радваме и другите.

 

671. Грижим се за себе си, когато се грижим и за другите.

 

672. Всеки човек е различен, но добрите си приличат.

 

673. Пътят е важен, но по-важна е посоката.

 

674. Има много сродни души, но рядко се срещат.

 

675. Без любов и дългият живот е безсмислен.

 

676. „Спомените, тъжни или радостни, освежават душата“ — Достоевски. Зависи какви са били делата.

 

677. Човешката природа е като звездите. При безоблачно време сиянието е божествено.

 

678. Приятелското кафе е най-скъпият и най-вкусен сорт.

 

679. Хората, казващи истината, имат нужда от нас, както и ние от тях.

 

680. Който не тежи на мястото си, тежи само в своите очи.

 

681. Богатите и преситените презират бедните и гладните.

 

682. „На всяко гърне — похлупак!“. Така не личи, че гърнето е празно.

 

683. Изкуството говори с езика на сърцето и душата. Думите са същите, но смисълът е различен.

 

684. Човек се стреми да прави нещо вечно, за да направи вечността човечна.

 

685. Който умее да говори, умее и да слуша.

 

686. Кучетата лаят, талантът си твори. Лаят отшумява, а сътвореното остава.

 

687. За хубавото, времето винаги е хубаво.

 

688. Благословено е сърцето, ако поне едно приятелско сърце тупти за него.

 

689. При излизане на светло — не гледай назад, не повтаряй Орфеевата грешка.

 

690. Никой не е напълно заспал. Все някоя глупост ни пречи да заспим.

 

691. Човекът е временен, съвременен и надвременен. Зависи от делата.

 

692. Предателството е липса на вярност към другите и към себе си.

 

693. И най-мъдрата сентенция не решава проблемите, но фокусира вниманието върху тях.

 

694. Ако сегашните лъжи са по-красиви от предишните, това доказва предимството на еволюционната теория пред креативната.

 

695. За заблудата и истината няма заключени врати. Все някой намира верния ключ.

 

696. Който се вглежда в себе си, вижда по-добре външната и вътрешна красота.

 

697. Страхливият не иска да бъде смел, а смелият не може да бъде страхлив. Едното е гледна точка, а другото — природа.

 

698. Поезията не зависи от формата, но най-красива е класическата.

 

699. Няма перфектен рай и ад. И в рая има змии, а в ада се разхождат Данте и Вергилий.

 

700. Изкуството излъчва зареждаща енергия. Най-добрите образци са не само красиви, но и лековити.

 

701. Раят и адът са вътре и вън. Целта е да ни разпъват и лекуват.

 

702. Чуване, виждане, разбиране — пътят е един, но километрите са различни.

 

703. Животът е вечно жив и това е необходимо, но недостатъчно условие. Другите условия допълваме според свойте разбирания.

 

704. Причината за всеки раздор не е ябълка, а самодива. Затова някои подивяват.

 

705. Човекът е като Робинзон Крузо — винаги вярва и се надява.

 

706. Сит търбух — за народа глух! (По Радой Ралин).

 

707. Човек трябва да е верен на своята природа, а не само на стомаха.

 

708. Самооценката може да бъде самокритична, но не и оценката.

 

709. Радостта е като светлината — огрява всяко тъмно кътче на душата.

 

710. Самохвалството е като позлатата — скрива същността на нещата.

 

711. И пепелта и пръстта са велики. Първата доказва, че сме горели, а втората ни приема като любяща майка.

 

712. Борбата е между чинийките и гювечите — никой не иска да остане празен.

 

713. Ако сме обърнати към природата, значи сме обърнати към себе си.

 

714. Разбираема идея е тази, която не само ние, но и другите разбират.

 

715. Зад всяка постъпка стои поне един съвет. Постъпките са осъществени съвети.

 

716. Идеите са колективно творчество. Трябват талант, кураж и подкрепа от обществото.

 

717. Истината е светлина, а лъжата — тъмница, които сами избираме.

 

718. Децата се не само ученици, но и учители по искреност, сърдечност и правдивост.

 

719. Ситият към гладния: „Не съм гладен. Вече съм жаден!“

 

720. Кроткият не лае, но хапе, ако се налага.

 

721. Парите не миришат. Миришат крадците.

 

722. Всеки хоризонт се отдалечава, но дано не притъмнява.

 

723. При всяко преоткриване, разбираме колко красив е светът.

 

724. Да не мислим за нас е безумие, но да мислим само за нас е слабоумие.

 

725. Егоизмът развива хитрости, а не способности.

 

726. Свободният избор е повече отговорност, отколкото право.

 

727. Пътни знаци има на всяко кръстовище, но пътят избираме ние.

 

728. Едни страдат заради свои грешки, а други заради чужди. Първите са оптимисти, защото мислят, че могат да ги намалят, а вторите са песимисти, защото считат, че не зависят от тях.

 

729. Както икономическите кризи и страданията са резултат на свръхпроизводство.

 

730. Красота без доброта не съществува. Страни са на една монета.

 

731. Животът е по-мъдър от най-мъдрия човек. Съдържа мъдростта на всички.

 

732. Другите можеш да излъжеш, но себе си никога.

 

733. Знаем, за да можем, но и можем, ако знаем.

 

734. И патологът и политологът се занимават с дисекции.

 

735. Другите са твоето, както и ти си тяхното огледало.

 

736. Всяка ситуация се променя, когато и ние се променяме.

 

737. Не обещавай повече, отколкото можеш да направиш, но прави повече, отколкото си обещал.

 

738. Силното вълнение е опасно, но да се живее без вълнение е безсмислено.

 

739. Искат да управляват света чрез парите, без да се интересуват какво искат душите.

 

740. Красотата отразява, а добротата сътворява хармонията.

 

741. Същността на човешкото е човечното.

 

742. Децата са винаги щастливи, освен когато ние сме нещастни.

 

743. По-важни от годините са щастливите мигове в тях.

 

744. Мечтите също освежават, когато се осъществяват.

 

745. „Всичко е възможно“ означава оптимистична и песимистична възможност. Изборът е наш.

 

746. Свободомислието е като раболепието — няма прекаляване.

 

747. Разтворената книга е като вълшебна птица, долетяла при любознателния.

 

748. Приятелството не винаги е песен, но помага да запеем отново.

 

749. Всеки път е миниран с трудности. До края стигат най- смелите и най-подготвените.

 

750. Радостта и омразата са различни състояния на душата. Първото е рай, а второто — ад.

 

751. Светът е един за всички, но всеки го отразява различно.

 

752. Мъдростта е общочовешка, но и глупостта също не е само индивидуална.

 

753. Доброто е като водата, а злото като леда. Водата блика постоянно, а ледът мръзне самотно.

 

754. Доброто рядко е на мода, но е вечен стилът му.

 

755. Върхът наднича в бездни, но и в простори звездни.

 

756. Вълкът-единак брани само себе си. Уязвими сме заради ближните.

 

757. Истинските прилики-отлики не са във формата, а в съдържанието.

 

758. Злите изпитват злорадство, а добрите радост. Затова първите са ненаситни, а вторите — благодарни.

 

759. Мъдростта не означава пълна свобода, а освобождаване от недостатъците.

 

760. Законът трябва да подкрепя всяко възхитително да стане задължително.

 

761. При спор между омрази, правдата рядко участва.

 

762. Който със свои сили постига нещо, цени своите и постиженията на другите.

 

763. Мълчанието на агнетата е солидарност с вълците.

 

764. Желанието да летим е по две причини: радостна или тъжна. И щастието и бягството приличат на летенето.

 

765. Истината е рядко цвете, а достигането до него — още по-рядко.

 

766. Най-големият парадокс е, че при толкова зло доброто продължава да съществува.

 

767. Никой не знае каква е цената на живота, но е доста над пазарната.

 

768. Важно е казването, а съществено — отстояването на казаното.

 

769. Българинът е приведен над бедната нива. Приведен е от тези, които се боят от изправянето.

 

770. Ако дълго липсва, радостта е опасна като липсата.

 

771. Представителната демокрация се избира от мнозинството, но служи на малцинството.

 

772. Желанието е облеклото на мисълта. Зависи от дизайнера.

 

773. Истината и лъжата моделират различни физиономии.

 

774. Причина за лошото и доброто не е само една. И двете са колективно творчество.

 

775. Животът е колело — трябва въртене на педалите, здрави гуми и спирачки.

 

776. Купуването и кротуването на гласове е престъпление.

 

777. Сиромашията и простотията са сестри. Втората бяга от училище и става като първата.

 

778. Влюбените имат велико предимство — на тяхна страна е човешката същност.

 

779. Откакто разбрах, че сърцето харесва всички сезони, престанах да ги наричам кишав, горещ, влажен и студен и те започнаха да рисуват само вълшебни картини.

 

780. Кротуването на овцете не е престъпление, но помага само на овчаря и на вълците.

 

781. Славата не е кафезна птица, властта и богатството не могат да я задържат.

 

782. Духовното означава материалното да стане смислено, красиво, правдиво и щастливо.

 

783. Истината е ослепителна като слънцето. Затова рядко поглеждаме към нея.

 

784. Духовно е всичко искрено, красиво и правдиво.

 

785. Важни са пътищата към истината, но също и тези, които не водят към нея.

 

786. Прекрасните човешки творения доказват, че сме създадени по образ и подобие Божие.

 

787. При представителната демокрация всяко безпарично

 

нещо е безправно, а всяко парично нищо — богоравно.

 

788. Обичайте тези, които ви харесват такива, каквито сте, но вярват, че можете повече.

 

789. Всеки има шанс да осъществи своята неповторимост. Зависи от неговият избор и от подкрепата на другите.

 

790. И в хармоничната форма може да липсва хармония.

 

791. Целта на всяка промяна е да открием най- постоянното.

 

792. Дяволът е ангелски красив, но фалшив като двуличен човек.

 

793. Поезията вълнува ако е дълбоко преживяна. Важен е смисълът на преживяното.

 

794. Пътят на истината е личен, но и общочовешки.

 

795. Вярата отразява светлината на външния и вътрешен свят. Оптимизмът и песимизмът зависят от отражението.

 

796. Днешната демокрация е на кръстопът: пряка или авторитарна? Първата табела е скромна, а втората — огромна.

 

797. Често избираме по-малкото зло и рядко по-голямото добро.

 

798. Мъдростта говори красноречиво, но тихо. Затова трудно я чуваме.

 

799. И беззащитните малки животни са смели. Дават ни пример.

 

800. Макар озвучено, киното е като нямо. Много истини казва, но малко ги чуваме.

801–1000

801. Ако не мислиш за никого и за теб никой не мисли. Космичен закон.

 

802. Единственият начин да бъдем щастливи е да обичаме и преодолявайки страданията, да продължаваме да обичаме.

 

803. Мъдростта и любовта са слънце, огряващо и стоплящо трудния, но единствено спасителен път.

 

804. Частица сме от величието на Природата, затова не сме беззащитни. Силата е вярност, а слабостта — отказ от нея.

 

805. Силни сме, въпреки болките и обидите, когато защитаваме не само нас, но и тези, които обичаме.

 

806. Времето според Наполеон има парично измерение. За разлика от пропиляното, заграбеното може да се върне.

 

807. Прекрасното е възвишено, както и възвишеното е прекрасно.

 

808. Липсват поклонници, даже по празници, пред нефтокладенци.

 

809. Застанала въшката на челото и започнала да два умни съвети.

 

810. Вярвай на всеки, но не се самозалъгвай.

 

811. Ако пречиш на безпътните, може да опазиш, но може и да изгубиш пътя си.

 

812. Важно е какво казват другите, но и ние самите. Помага на общото и на личното развитие.

 

813. Средата бавно променя гените, а гените бързо променят средата.

 

814. Всеки прави грешки, от които всички се учат. Пътят е възходяща спирала, а не омагьосан кръг.

 

815. Изключението не потвърждава правилото, а неговото несъвършенство.

 

816. Българите сме умни, но ни питат само кой, а не как да управлява.

 

817. Спасението е не само обединението, но и просвещението.

 

818. И най-нежните рози имат остри бодли.

 

819. Нежността е крилото на силата.

 

820. Демокрация без референдуми се превръща в плутокрация.

 

821. Любовта лекува всяко зло, освен безнадеждно болното.

 

822. Светлината и мракът са неразделни. Светлината не личи без мрака, а мракът е безличен без нея.

 

823. Съмненията са предатели, когато не вярваме в доброто, и приятели, когато вярваме в него.

 

824. Надявайки се на по-добро, не правим доброто, което е стъпало към по-доброто.

 

825. Правда след правда — силни ни прави.

 

826. Изгревът и залезът са начало и край. Началото е край и краят е начало.

 

827. Доброта, мъдрост и честност — ето пътят, който не води към омраза, завист и алчност.

 

828. Има хора, които безследно минават. Други оставят ненужни следи. А трети си тръгват, но остават завинаги с нас.

 

829. Да помагаш, без да чакаш отплата, е божествено качество.

 

830. Приятелските бодли не болят. Бодат, за да не заспим.

 

831. Безкрайност, любов и красота са неразгадаеми, както душата, която се стреми към тях.

 

832. Човекът е магично огледало — отразява едновременно света и себе си.

 

833. Щастието и нещастието са добри учители, но вземат скъпо. Първото е по-евтино, но претоварено от чакащи. Спасението е в самоучението.

 

834. Верую на някои демократи: „Ако губя — губи цял народ, ако печеля — печели само моят род“.

 

835. Нормално е главата да мисли за краката. Проблемно е когато краката мислят вместо главата.

 

836. Продава се и се купува само този, който струва 30 сребърника.

 

837. Човечното също е религия. Неговият Бог е истината, красотата, любовта и правдата. На това ни учи и Божественото.

 

838. Приятелството е като златен пендар — потъмнява, но не ръждясва.

 

839. Винаги сме навреме, ако вървим с времето.

 

840. Деца и внуци — вечно и прекрасно перпетум мобиле.

 

841. Копнежът тих отронва стих, а мисълта незрима извайва звучна рима. Тъй нямото копнение превръща се в творение.

 

842. Оценката за нещата са нашите чувства, мисли и дела.

 

843. Редовни платци в държава, толерираща нередовните, означава пълнене на каца без дъно.

 

844. Важна е посоката, а извървяното — същественото.

 

845. Нашенска логика: първите по корупция са последни по доходи.

 

846. Беда е да се родиш в бедно, дори лебедово гнездо, а трагедия — да те изхвърлят и от него. Такава е днешната миграция.

 

847. Най-откровени са най-лъжливите и фалшивите.

 

848. Ако не обичаш себе си, не можеш да обичаш другите, но не обичай само себе си, за да обичаш и себе си.

 

849. Обичта възвисява, а омразата — принизява.

 

850. Капката и морето пресъхват разделени.

 

851. От всички бягства от живота най-страшно е отчуждението.

 

852. Препитанието, образованието и културата са мерилото на демокрацията.

 

853. Правдата е вечна, а неправдата — временна, но изглежда обратното заради краткия човешки живот.

 

854. Обичта е същественото, а желанията не винаги са най-необходимото.

 

855. Чувствата и мислите са крила, с които летим към рая и ада.

 

856. Колкото по-дълго помним детските мечти, толкова по-дълго се радваме като деца.

 

857. Ако обичаме, дори необичани, любовта съществува в нас, но ако ни обичат, без да обичаме, не съществува за нас.

 

858. Любовта е общ път и хоризонт, за да виждаме по- добре красотите и препятствията по пътя.

 

859. Млъквам и мирвам си приличат, но са различни. Приличат си, защото трудно се постигат. Различават се по тишината, която предизвикват.

 

860. „Аз знам, че нищо не знам!“ — казва Сократ, но се стреми всичко да знае.

 

861. Парите надценяват своите и подценяват чуждите постижения.

 

862. Ако срещнеш някой, вярващ в своите и твоите мечти, ще ги осъществите заедно и ще продължите да мечтаете.

 

863. Богатият и бедният са различно нещастни. Първият трепери за излишното, а вторият страда от липсата.

 

864. Виждания без действия са куци, а действия без виждания — слепи.

 

865. „Кучето скача според тоягата“ и тича според мръвката.

 

866. Смел е орелът, но по-смела е мравката. Всеки може да я стъпче, но не се предава.

 

867. Гневът и радостта са огледало на вътрешното аз.

 

868. Мъдростта е договор за прекратяване на глупостите с опция за продължение на договора.

 

869. Всички хора са различни, но си приличат по доброто.

 

870. Истината в сърцето прилича на светлината на слънцето и на звездите.

 

871. Всеки има небесно и земно крило, за да лети в небесата и се връща на земята.

 

872. Информацията е знание от опит и след прилагане носи ново знание.

 

873. Следата става пътека, пътеката — път, когато повече тръгнат по тях.

 

874. Ако сме заети само със собствения, виждаме малко от целия свят.

 

875. Корабокрушението е най-скъпият учител за оцелелите.

 

876. Важно е да вървим без да спираме, но по-важно е вървенето да радва не само нас, но и другите.

 

877. Познанието е истина за Вселената, а вярата го прави безгранично.

 

878. Радостта е прекият, а страданието — обиколният път до истината.

 

879. Ставащото вън може да стане и без наше участие, но ставащото в нас не става без наше участие.

 

880. Мнозина ни учат да прощаваме, но малцина — да не грешим.

 

881. Пряка демокрация — прави каквото можеш, без да пречиш на другите.

 

882. Историята учи, че зад Краля-слънце наднича революцията.

 

883. Мразим усмихнатите, които знаят повече и харесваме намръщените, които ни величаят.

 

884. Без грим е доверие, без маска — любов.

 

885. Всеки е независима Вселена, излъчва светлина и топлина към себеподобните.

 

886. Има само една истинска перфектност — да бъдем себе си.

 

887. Мъдростта и глупостта са несъвместими, но допирните им точки се наричат съдба.

 

888. Обичта е разкошен букет, а разбирането — прекрасните цветя в него.

 

889. Когато първите и последните са незаслужено такива, разместването е неизбежно.

 

890. Любовта е съвпадение на видимото с очите и на невидимото в сърцето.

 

891. Всичко, което пречи на живота е незаконно.

 

892. Не е достатъчна силата, трябва и доброта за нейното осмисляне.

 

893. Щастливци са не само посрещащите изгрева, но и вярващите в него.

 

894. Мъжът и жената знаят, че могат един без друг, но заедно са повече от двама.

 

895. Умният се съмнява, а глупакът е уверен, защото истината е относителна, а лъжата абсолютна.

 

896. Сърцето на камъка е калено, а каменното сърце — студено.

 

897. Интуицията е най-силна, когато приятелски разговаряме, а не когато спорим.

 

898. Възторгът от съвършенството на природата доказва съвършенството на човешката природа.

 

899. Производствени иновации и финансови рестрикции — първите са прогрес, а вторите — регрес.

 

900. Когато чувствата отричат разума, или разумът — чувствата, сред природата намираме равновесието.

 

901. Няма щастие без борба за твоето щастие, но и за щастието на другите.

 

902. Смелите мечти са за смелите, макар че несмели мечти няма.

 

903. Народът ходи бос, когато някой прост заеме важен пост.

 

904. Добро и зло, радост и скръб, позитивно и негативно са различни полюси. От нас зависи към кой полюс се отправяме.

 

905. Всеки прави каквото може: алчните грабят, лъжливите лъжат, а останалите умуват докато лудите се налудуват.

 

906. Не броят колко пари са спечелили, нито колко години са отлетели, които с обич са живели.

 

907. Тровят, разпъват, изгарят, бесят, убиват великите, защото показват нищожеството на властниците на останалите.

 

908. Човекът-творец е осъден и помилван едновременно: осъден от земният подкупен и помилван от висшият неподкупен съд.

 

909. Корабът продължава да плава, докато екипажът не се предава.

 

910. Истинско чудо е когато пациенти бъдат излекувани от също толкова болни лекари.

 

911. Същността на мисленето е да не допуска никакви и преодолява всякакви кризи.

 

912. Добре е да критикуваме миналото, важно е да мечтаем за бъдещето, но същественото е да подобряваме настоящото.

 

913. Когато алчността царува, суетността се надува, а съвестта слугува.

 

914. Преходът премина в приход за малцина и разход за мнозина.

 

915. Ръмжи народът наш срещу богатия апаш.

 

916. Гладен на сит богатството плаща.

 

917. Светулките не са звезди, но са щастливи, защото светят със своя светлина.

 

918. В земята ни бащина властва алчна простащина.

 

919. Патриот е призвание, което включва обич към своя народ и липса на сервилност. Без тях другите качества нямат значение.

 

920. Има заинтересовани, които искат да ни затворят очите, ушите и устата. По-страшно е когато сами ги затваряме.

 

921. Истинска демокрация не съществува, но истинското съществуване е повече от демокрация.

 

922. Важно е какво виждаме, но важна е и гледната точка.

 

923. Има два вида самочувствие: на таланта и на парите.

 

924. Доброто е по рождение, а злото — по принуждение.

 

925. Право на очите е да гледат, а на ума и сърцето — да преценяват.

 

926. Само силните признават по-добрия в нещо от тях.

 

927. Ако мислиш, че си много велик, опитай да заспиш сред лъвове.

 

928. Най-скъпоценното огледало са влюбените очи, а най- безценното — детските щастливи очи.

 

929. Щастието е като ходене по релси, по които минават влакове, на които знаем разписанието.

 

930. Не си приятел с океана, ако не си приятел и с брега.

 

931. Помощ от приятел е сърдечност, а от непознат — човечност.

 

932. Полупълната чаша е предизборна, а полупразната — следизборна.

 

933. Застоят също се вкоренява, но не ражда ядливи плодове.

 

934. Грижовният пастир обича стадото, а пишман- овчарят — само мръвките.

 

935. Човекът и днес е като Антей — откъснат от земята е роб на парата.

 

936. Същественото не е званието, а призванието.

 

937. Ограниченията са лични и чужди. Вторите по-лесно се виждат, но и двете трудно се оправят.

 

938. Най-лесно е разплакването, по-трудно — разсмиването и най-мъчно — помъдряването.

 

939. Неизпълнимите обещания и прочувствените извинения са дело на ораторите, подпомогнати от слушателите.

 

940. Бог, Хляб и Правда — трябват на всички, но не всички ги почитат.

 

941. Изкуството помага, въпреки ERROR, да бъдеш ВЕДЪР.

 

942. Домът на властта е луксозен, защото е обзаведен за чужда сметка.

 

943. Зад всички тъмни възходи се крият дънни октоподи.

 

944. Без спомените сме никой, но и без новото сме никой, защото стоим на едно място.

 

945. Добрите хора са като цветята. Дори никой да не ги забелязва, пак съществуват.

 

946. Емиграцията е обратно пропорционална на демокрацията. Колкото по-голяма е първата, толкова по-малка е втората.

 

947. Колкото по-голяма е лудостта, толкова повече усилия трябват за озаптяване на лудите.

 

948. Смисленото не винаги е гениално, но безсмисленото — никога.

 

949. Красотата и сънят не се познават, но са неразделни приятели.

 

950. Най-важната задача на човечеството е да научи човека да обича.

 

951. Нежността е видимият образ на любовта.

 

952. Не прави зло, прави добро, но не незаслужено.

 

953. Всеки носи нещо ангелско и дяволско, но не всеки подкрепя ангелското и прогонва дяволското.

 

954. Който сече, без да засажда, атомна бомба зарежда.

 

955. Животът не е справедлив, но не свиквай с това.

 

956. Важни са пътешествията, но най-важни са хората и спомените с тях.

 

957. Всяка любов е красива, но различна. Някои се завършват с „ф“, а други с „в“.

 

958. Според Шекспир всички в Англия са луди. Изглежда не само там е така. Затова лудите не се забелязват.

 

959. Свободно наше слово не съществува, без свобода на чуждото.

 

960. Не хленчи Азът, дори и да го газят, затуй го мразят.

 

961. Смисълът помага, когато не се забравя. Затова са думите.

 

962. Посочи Христос греха, но посочи и лекарството — да обичаме ближния като себе си.

 

963. Любовта е поезия, поезията е любов. Бог е любов и поезия.

 

964. И държавникът и човекът личат по това дали общественото е над личното, или обратното.

 

965. Трудно се носят две дини под мишница, но лесно се ядат.

 

966. Истинската бохема е не само свободна, но и талантлива. Като Рембо.

 

967. Всеки ден предлага три варианта: да го запомним, да го забравим, или да посрещнем с усмивка следващия.

 

968. Проблем са високите цени, а бедата — многото бедни и гладни.

 

969. Тишината не е отговор на въпросите, но помага за намирането.

 

970. Огнените прегради изпепеляват, а пламтящите хоризонти вдъхновяват.

 

971. Честността е отговор на двуличието. Иначе ставаме двулични.

 

972. Бос на простака у нас е мултака.

 

973. Чрез добруване, без враждуване, можем да векуваме.

 

974. Здравият не винаги е щастлив, но щастливият е винаги здрав.

 

975. Риби, раци, лъвове, козлета — всички сме от зодия хлапета.

 

976. Безнадеждно е да учиш някой да бъде човек, ако е решил да бъде Нерон.

 

977. Чувствата са най-лесният език, но има трудни идиоми.

 

978. Любовта е привличане на човечности.

 

979. Качването на гърба е грабителство при хората, а при животните — приятелство.

 

980. Красиво и стойностно — според едни си приличат, според други се разминават, но не са безразлични на никой.

 

981. Късметът на другите е радост за щедрите и мъка за лудите.

 

982. Прекалената романтика вреди понякога, но прекалеиият реализъм — винаги.

 

983. Децата трябва да учат как да мислят и какво да обичат, а не какво да мислят и как да обичат.

 

984. Който печели само за себе си, накрая губи спечеленото.

 

985. Завистта и омразата са реални, както любовта и добротата. Първите показват грешния, а вторите — верния път.

 

986. Правдивите думи тежат, а фалшивите кънтят.

 

987. Зрящият, не виждащ незрящия, е безсърдечно ослепял.

 

988. Няма по-самотен от казващият истината, която всички виждат, но мълчат.

 

989. Любовта понякога наранява, но безлюбието унищожава.

 

990. Бедният няма много неща, а богатият има много излишни. Мярката е най-необходимото.

 

991. Всеки харесва своята истина, но някои считат, че няма друга. Демокрацията е плурализъм.

 

992. Каквито са критериите, такива са и спорещите.

 

993. Светът е откачен, затова е възможно да се откачим от проблемите.

 

994. Добротата, любовта и щастието са безценни — никой няма толкова пари да ги купи.

 

995. Не всяка страст е фатална, но повечето са неизлечими.

 

996. Всяко плюскане се плаща с кръвопускане, но от други.

 

997. Които са без акъл, са на един акъл.

 

998. Оцеляват най-адаптивните, но ако промяната е нездравословна обрича на загиване следващите.

 

999. Птицата е реализирана мечта, а мечтата — птица, учеща се да лети.

 

1000. Демагогът сутрин пред теб сияе, а вечер зад тебе лае.

1001–1200

1001. Опак свят: днес рибите ловят рибарите, а не обратното.

 

1002. Не прощават на красотата заради естественото самочувствие.

 

1003. Който уважава себе си, уважава и другите, а който не уважава другите, не уважава и себе си.

 

1004. Хората се мерят не по големината, а по добротата.

 

1005. Вземи, за да живееш човешки и дай, за да живеят така и другите.

 

1006. Съмненията приличат на предатели, а решенията — на приятели, но често чрез предателите откриваме приятелите.

 

1007. Дребните и нищожни неща прикриват същността на живота.

 

1008. Съчувстващият може да завижда, както и завиждащият да съчувства, но и двете са изключения.

 

1009. Да бъдем въпросителни, или удивителни. Това е дилемата.

 

1010. Чистотата без топлината е студена, а топлината без чистотата — несъвършена.

 

1011. През прехода малцина надуха коремите, а мнозина затънаха в проблемите.

 

1012. Мисленето определя говоренето, говоренето — правенето, а правенето връща към мисленето.

 

1013. Големите сърца и малкото добро ги стопля, а малките сърца и при голямо добро са студени.

 

1014. Логореята трудно се лекува, а празното говорене — още по-трудно.

 

1015. Не всеки летеж е безопасен, но най-опасна е липсата на летеж.

 

1016. Скромността е израз на самочувствие.

 

1017. Скромната вчерашна черга стана днес луксозен килим, по който малцина вървят.

 

1018. Някои заслужават намордник, а други — решетки.

 

1019. Новото поколение не се различава много от предишното, освен че става излишно за България.

 

1020. Нещастен е онзи, който иска незаслужено щастие.

 

1021. Надживелият бурите, знае спасението.

 

1022. Щастието никога не е самотно, защото винаги е споделено.

 

1023. Смирението е мъдрост, а мъдростта — смирение, но не примирение.

 

1024. Вътрешният глас е безсловесен. Изкуството се опитва да го изрази.

 

1025. Никой не милва таралежа, но от него и змията се бои.

 

1026. Заради някои глухи истината прибягва до сарказъм.

 

1027. Всяка демонстрация на сила е слабост.

 

1028. Доброто, греещо в нас, трябва да грее и навън, за да виждаме по-далече.

 

1029. Космичният интелект е безкраен, а Земята е малка, за да го използва изцяло. Но опитите продължават.

 

1030. Покаяние е да върнеш несправедливо взетото и да не го присвояваш повече.

 

1031. Комунизмът е диктатура, социализмът — идеал, а социалната справедливост — насъщна човешка необходимост.

 

1032. Почувстваното красиво става прекрасно.

 

1033. Човек може да живее без любов и творчество, но е щастлив и вечен само чрез тях.

 

1034. Разликата между щастливо пеене и радостно лаене е в езиците.

 

1035. Правилата не правят доброто бездушно, а злото — великодушно.

 

1036. Важно е да искаш да правиш добро, а същественото — да знаеш как да го направиш.

 

1037. Живеейки за другите, живеем и за нас, а живеейки само за нас, не живеем нито за нас, нито за другите.

 

1038. Талантът е божествено, а годините — множествено понятие.

 

1039. Всеки ловец трябва да помни любовта към животните в детството.

 

1040. Невъзможното е неосъществено възможно.

 

1041. Всички дължим една смърт, но не всички се издължават.

 

1042. Общуването без шега е като ядене без сол — безвкусно.

 

1043. Светът е като океан — лазурен и бурен за щастливите и нещастните.

 

1044. Страданието е изгубено щастие, а щастието — изчезващо страдание.

 

1045. И грешките са верни, щом водят към истината.

 

1046. Свободата на словото разбунва всички свободи. Затова е най-опасна.

 

1047. Медът е най-сладък, когато има и за другите.

 

1048. Призванието е таен подарък. Който го открие цял живот се радва на него.

 

1049. Красотата е еднаква величина, преминава отвън навътре с възрастта.

 

1050. Да бъдем верни на божественото в човечното е най- важното.

 

1051. Малоумните харесват празнодумните.

 

1052. Мярка за всичко, подобие Божие, е Човечността.

 

1053. Детското е изцяло божествено.

 

1054. Не се гради човечен свят от безчовечни хора.

 

1055. Доброта без приятели не е доброта, както и приятели без доброта не са приятели.

 

1056. Разширяването на съзнанието зависи от откритото от нас, но повече от откритото от другите.

 

1057. Щастие е двама обичащи се и трети в перспектива.

 

1058. Всеки се оглежда в своето огледало, но наднича и в чуждото.

 

1059. Истината, казана без любов, помага, но и наранява.

 

1060. Неизреченото в изречението е най-същественото.

 

1061. Слушането е умение, а чуването — талант.

 

1062. Най-голямото геройство е човечността. Забелязва се при изпитания, но е потребно цял живот.

 

1063. Човешко е да се греши и да се прощава, но прошката правдата раздава.

 

1064. Които са ни виждали в детството, знаят какви сме. Проблемът е, че оредяват, които ни помнят като деца.

 

1065. Човечността е превъзходна степен на човешкото.

 

1066. Най-големият откривател е намерилият себе си.

 

1067. Пропускът за Рая е Любовта.

 

1068. Любовният миг е вечност, защото Вечността е Любов.

 

1069. Мъдрите думи са глашатаят на истината.

 

1070. Който само дава — обеднява, който само взема — озверява.

 

1071. Гледната точка е като бинокъла: от едната страна малките неща изглеждат големи, а от другата големите — малки.

 

1072. Вдъхновението е нов дъх във вените.

 

1073. Празнуването на едни не трябва да е тъгуване за други.

 

1074. В природата и хищникът е красив, за разлика от човека- хищник.

 

1075. Лесно е надговарянето, трудно — надпяването.

 

1076. Възходът в политиката е обратно пропорционален на спазването на етиката.

 

1077. Болничен надпис: „Щастливото сърце пази черния дроб!“ („Също и по-малкото чашки!“ — добавил някой).

 

1078. Не са виновни хората. Виновни са, които на едни слагат корона, а на други — трънен венец.

 

1079. Който се радва на чуждото щастие — увеличава своето, а който се смее над чуждото нещастие — подготвя своето.

 

1080. Не вярват в нищо бездушните, защото душата вярва.

 

1081. Който обича е като слънцето — свети и сгрява.

 

1082. Добрата мисъл подсеща мислещият да бъде добър.

 

1083. Пътят към Рая и Ада е същият, само посоките са различни.

 

1084. Да живеем, значи да помним вчерашното, да мечтаем за утрешното и да действаме днес.

 

1085. Добрият превод мост създава, лошият — опропастява.

 

1086. Хората не се доверяват на всеки, а само на свои хора.

 

1087. Невярващият в доброто е слуга на злото.

 

1088. Помощта е различна, но всяка помощ от сърце е голяма.

 

1089. „По-добре късно, отколкото никога!“ Звучи утешително за нас и поучително за следващите.

 

1090. Няма наше щастие за сметка на чуждо нещастие. Никое дете не се радва, когато друго плаче.

 

1091. Не ние избираме враговете. Те ни избират заради истината и правдата, които защитаваме.

 

1092. Любовта и времето си приличат — сменят се само сезоните.

 

1093. Фасадната демокрация е най-голямото шоу. Раздава големи награди за малцина. При пряката демокрация наградите са скромни, но за мнозина. Шоуто зависи от продуцентите.

 

1094. Никой не се издига в очите на всички. Все някой го свежда до своето и по-ниско равнище.

 

1095. Бог не прави грешки, дал е на нас това право.

 

1096. Хората не са затворници на съдбата, а свои и чужди съдии.

 

1097. Бледнее всяко унижение в очите на властното опиянение.

 

1098. Талант, дарба, способност, призвание са природни заложби. Интелигентност, интелектуалност и гениалност са степени на развитие на тези заложби.

 

1099. Всяко приключване е изключване и включване.

 

1100. Живей така, че доброто да управлява.

 

1101. Крадецът щом пирува, неправдата царува, а честният гладува.

 

1102. Критиката обижда бездарния и насърчава талантливия.

 

1103. Хубавото не остарява, само помъдрява.

 

1104. „Царят е гол!“, но дрехите пречат да се види царската голотия и простотия.

 

1105. Мина всякакви граници и стана безродник.

 

1106. Малко критична отрова е здравословна.

 

1107. „В спора се ражда истината“, а в боя се защитава.

 

1108. Мъдростта е богатство, което колкото повече харчим, толкова по-голямо става.

 

1109. Време е богатите да докажат, че не са крадци.

 

1110. „Мисля, значи съществувам!“ Писането е продължение на мисленето.

 

1111. Не пробивай стената с глава, а с ума.

 

1112. Меркантилността днес е най на висота вредом по света.

 

1113. Сляпата любов като слънце изгрява, но и заслепява.

 

1114. Ако хората по-малко боледуват лекарите ще станат хора.

 

1115. Страшното е ако не оставим нищо добро след себе си.

 

1116. Всеки е различна звезда, от която зависи светлината на небето.

 

1117. Падането в очите зависи от падащите, но повече от издигащите.

 

1118. Умът и чувството са поклонници на красотата, но заради нея стават и съперници.

 

1119. Лъвове предци нямат наследници овци.

 

1120. Който се присмива на другите, се подиграва на себе си.

 

1121. „Търси жената!“ е за заблуда. Търси интересът.

 

1122. Всяко знание е опит, който често е горчив.

 

1123. Никой не знае какво може, но всеки може повече.

 

1124. Раздялата е като бензин за любовта — по-често поскъпва, отколкото поевтинява.

 

1125. Узряването идва с поумняването, а презряването — с оглупяването.

 

1126. Здравето удължава живота, а щастието го вдъхновява.

 

1127. Тежка е папската корона — порицава и прощава за едни и същи грехове.

 

1128. Човещината е безгранична, защото е обична.

 

1129. Обич и добро ще ни спасят, несгоди щом ни връхлетят.

 

1130. Всяка държава позор или слава от Бог получава.

 

1131. Животът е заминаване и завръщане от и към родната Итака.

 

1132. Букви юнаци са безгласните знаци с гласни ортаци.

 

1133. Критиката е като крика: въздига и сваля простака.

 

1134. Вярваш ли в човечното, вярваш и във вечното.

 

1135. На голите обещания лъжата е дрехата.

 

1136. Царят е бос и гол, щом босите са бол.

 

1137. Суетата е сестра на красотата, но доста по-грозна.

 

1138. Не е страшно, че сме грешни, а да се правим на безгрешни.

 

1139. Растежът във властта разраства алчността.

 

1140. Своите грешки лесно се забравят, а чуждите грешки трудно се прощават.

 

1141. Не всяко мнение е прозрение, но всяко самомнение е заслепение.

 

1142. Времето лекува, но и то боледува, щом човекът робува.

 

1143. Който носи Добротата, гони Сатаната, такъв е кръговрата.

 

1144. Падишаха чува сиромаха само при заплаха.

 

1145. „Обичам“ значи „о, бич съм“ на доброто срещу злото.

 

1146. Силата безсилна, която винаги крепи е надеждата.

 

1147. Има думи като куршуми — защитават и нападат.

 

1148. Като медуза във водата хищник е красив парата.

 

1149. Доброто е безплатно, но отплаща се стократно.

 

1150. Тишината на словата е затвор за свободата.

 

1151. Човек се ражда не да разгражда, а да надгражда.

 

1152. Алчността не се наяжда и даже алчния изяжда.

 

1153. Вярвай и не вярвай, но не намразвай и не завиждай.

 

1154. Които правдата тачат, на своя идол приличат.

 

1155. Уют и удобство, не златно богатство е райското царство.

 

1156. Душата ражда таланта, а талантът радва душата както майка децата.

 

1157. Омразата мразен сразява, но също и мразещ отравя.

 

1158. Което властта не казва, най-много се приказва.

 

1159. Което много съградиха, малцина даром присвоиха и съграденото затриха.

 

1160. Добруват гладуващите, според преяждащите.

 

1161. Бъди, което си, човека в теб спаси.

 

1162. Закрилят ни Вярата, Надеждата и Любовта, водени от Мъдростта.

 

1163. Политика трябва народа да тика, а не само себе си.

 

1164. Властният властва над хората, а правдивият обича хората.

 

1165. Правдив с приятел или враг — награда е според заслугата.

 

1166. С учебници цветни от хора безцветни към дни безпросветни.

 

1167. Всеки път без идеал води към провал.

 

1168. Не мълчанието, а правдата е злато.

 

1169. В тъмно-червено ферари днес возят се сини другари.

 

1170. Човекът е това, което мисли, прави и твори.

 

1171. В страни непознати са всички богати, но в много познати народът си пати.

 

1172. Разпънаха го, защото праведен път ни показа.

 

1173. От опит научаваме, че пари печката, останалото научаваме с тичане, скачане и четене.

 

1174. Всяко късо съединение ражда просветление след затъмнение.

 

1175. Здравето е лична и държавна грижа, а не търговска стока.

 

1176. Медийна прослава за пари се дава, а народна слава от сърце се дава.

 

1177. Целите определят смелите. Каквато смелостта, такава и целта.

 

1178. Заслепеният самовлюбен ненавижда другите.

 

1179. Човек си свестен, дори божествен, ако си честен.

 

1180. Не беше Рай, но и Ад не бе, а следвоенно слънчево небе.

 

1181. Човек се проверява на стръмното, а не на равното.

 

1182. Прекалените смешки раждат горчиви грешки.

 

1183. Прекрасното и мъдрото са неразделни приятели.

 

1184. Не свършва борбата за власт и парата.

 

1185. Не идваме сами, но сами оставаме, ако човечни не ставаме.

 

1186. Злощастие не значи щастие, а покана за нещастие.

 

1187. Вразите остаряват, но нови се задават и ни подмладяват.

 

1188. Дефекта в проекта издава архитекта.

 

1189. Светът не е личен, а космичен.

 

1190. Има два вида кръстове: разпъващ и закрилящ.

 

1191. Учителят урок преподава, а родителят пример дава.

 

1192. Детето в човека старее полека, но е до века.

 

1193. Медийни балони се надуват с милиони.

 

1194. Пресолената манджа само прасетата харесват.

 

1195. Пътят по Земята зависи от парата, а пътят до небето — от сърцето.

 

1196. Влюбеният в своя лик мисли, че е много шик и се мисли за велик.

 

1197. „Не правотата, а аз съм свята!“ — смята лъжата.

 

1198. Силата на добротата ще спаси от зло Земята.

 

1199. Независим не значи хрисим и поробен, а човек свободен.

 

1200. Който на парата слугува, на свят се преструва.

1201–1400

1201. Депутат е, пари дава, но не своята жълтица, а народната парица.

 

1202. Всяка грешка е човешка, а прошката — божествена.

 

1203. Криво се изправя, счупено се поправя, а гнило се сменява.

 

1204. Живей за мига, но гледай далече, пламъкът сега, утре жар е вече.

 

1205. Които не могат да стигнат нечестните, искат да смъкнат до себе си честните.

 

1206. Грешката отшумява, обидата прогърмява, а грехът разрушава.

 

1207. Някои пишат историята не според фактите, а според банкнотите.

 

1208. Достойнството не е стойностното, а над стойностното.

 

1209. Съдбата е нашият път и кръстопът.

 

1210. Един микрон, създал закон, да няма стон, дори от слон.

 

1211. Кучешка и човешка преданост — два различни аршина.

 

1212. Все още алчността, а не човечността, управлява света.

 

1213. Хората лъжливи, стават завистливи, щото са фалшиви.

 

1214. Излишното гони необходимото, а необходимото гони излишното.

 

1215. Стока е лъжата, даже голотата, заради парата.

 

1216. Съвършеното общество е човечно земно тържество.

 

1217. Без слуги Мамона не владее трона, затова парата назначава щата.

 

1218. Някой лази по земята, друг лети до небесата. Охлю Бохлю извинен е с някой мухлю, че сравнен е.

 

1219. И сняг да вее, сърцето пее, щом вътре грее.

 

1220. До глупост, който е лоялен, не е идеален, а скандален.

 

1221. Не бъди прилика с политика и не хващай вяра на банкера.

 

1222. Всеки тъп удря в гръб, лице срещу лице не му е по сърце.

 

1223. Човек дарява добротата срещу усмихната отплата.

 

1224. Истината дебне отвсякъде, но само детективът я вижда.

 

1225. Любов и влюбване е като вяра и доверие.

 

1226. Да пееш с твоя глас, не значи да си бас, а да пее твойто Аз.

 

1227. Вярата в Нас, вярва и във Вас.

 

1228. Всеки се ражда някой и от него зависи да стане никой.

 

1229. Ако някой погуби света, това ще са Алчността и Завистта. Ако някой спаси света, това ще са Човечността и Любовта.

 

1230. Господ е човечен, а Човекът — божествен.

 

1231. При милиарди окрадени, има много оядени, но няма осъдени.

 

1232. Всеки е гений до доказване на противното от него.

 

1233. Интернетът без книгите служи на невежите.

 

1234. Човечността е Майката на Любовта.

 

1235. Колкото по-далече остава старта, толкова по-ясен става фалстарта на демокрацията.

 

1236. Виновен все съм аз, макар че съм правдив, щом властникът е крив.

 

1237. Децата са ангели по рождение и дяволи по принуждение.

 

1238. Прави и струвай, за добро ратувай, но не се надувай и не се преструвай.

 

1239. Днес свобода на словото значи свобода на думите и на глумите.

 

1240. Свободата е липса на робство, а робството — липса на свобода. По липсите се познават.

 

1241. Свободата на словата разпродава я парата.

 

1242. Бъди добър с добрия и справедлив със злия.

 

1243. Бивши пролетари, как без далавери станаха банкери и милионери?

 

1244. Историята награждава със слава или забрава, трета награда не дава.

 

1245. Банкова логика: „пари — стока и без стока — пари прим!“

 

1246. Парите са количество, а не качество, но придават важност при липса на качество.

 

1247. Щастието е като слънцето, но грее и при лошо време.

 

1248. На проповедника и проповредника са еднакви словата, но различни делата.

 

1249. Животът е правене и разказване на спомени.

 

1250. Който парите печати, никога от тях не пати.

 

1251. Човекът е човек, когато е добър. Злите са мутанти.

 

1252. Всеки ласкател, дори и приятел, е неприятел.

 

1253. За едни пречещ кусур е да не бъдеш, а за други — да бъдеш щур.

 

1254. Преданост купена и завист човешка — и двете са грешка.

 

1255. По-добре прекаляване с добрината, отколкото с хитрината.

 

1256. Всеки има душа и сърце, при едни са биологични, а при другите — обични.

 

1257. Никоя смяна не е промяна, но е закана за нова смяна.

 

1258. Събират децата капачки, а трупат престъпници пачки и правят войните играчки.

 

1259. Добрите също грешат, но злите вечно рушат, което добрите творят.

 

1260. Цени заслугите на другите, но преценявай и заблудите.

 

1261. Едни заработват парите, а други ги плащат с душите, затуй продължават бедите.

 

1262. Ползата от работата те прави свободен или поробен.

 

1263. По девет кожи съдират, но за правда претендират, милиарди да прибират.

 

1264. По път нелек, дори без чек, бъди човек.

 

1265. Подобни на пчелите са хората добрите, а търтеи са злите.

 

1266. Акълът идва понякога, мъдростта още по-рядко.

 

1267. Заобикаляй се само с хора, които не плачат за затвора, а се борят да останат хора.

 

1268. Всеки разчита на времето, но и времето разчита на всеки.

 

1269. Човек — пари — човек прим — принадена важност.

 

1270. Лъжат виновните, вярват наивните и страдат невинните.

 

1271. При опарено сърце не помага охлаждане, а стопляне.

 

1272. „Соцът“ заводи построи, а „цоцът“ ги присвои и разруши.

 

1273. Преценявай дали са хора или за затвора.

 

1274. Добрият не е добър за някого, а злият не е добър за никого.

 

1275. Лакеите придворни са винаги подкупни, защото са бездарни.

 

1276. Пукнатината се поправя, а лошавината нови пукнатини прави.

 

1277. Конят е амбицията, а конникът — интуицията.

 

1278. Човешката същност е храм сърдечен, но тя е всъщност и храм космичен.

 

1279. Устата казва словата, които шепне душата.

 

1280. Разговарям със живота сам, а той се прави на глухоням.

 

1281. Добротата на децата ще спаси от зло Земята.

 

1282. Медии казват словата, които суфлира парата.

 

1283. Младите тръгват към границата, защото не стигат до баницата.

 

1284. В престорено прискърбие пред святите будители, мечтаят за безсмъртие народните грабители.

 

1285. Всеки знае какъв ще е края, но никой не знае какъв е безкрая.

 

1286. Най-тежка е царската корона. Всяко олекване започва от нея.

 

1287. Колкото парата се увеличава, толкова устата по- голяма става.

 

1288. Които злините забравят, на злите подаръци правят.

 

1289. Добро, които не правят, измамни думи разправят.

 

1290. Всяка народна подигравка заслужава оставка.

 

1291. Артистът се покланя, а не се прекланя.

 

1292. Напускат Родината, защото малцината прогонват мнозината.

 

1293. Мъдрият уравновесява иронията със самоиронията.

 

1294. С децата чисти светът се чисти.

 

1295. На никой власт не омръзва, щом може глупаци да връзва.

 

1296. Гласът на депутатите е вотът на бедняците, купен от богатите.

 

1297. Майка на беднотията е алчнотията.

 

1298. Поробваните са повече от поробващите, затова рухват империите.

 

1300. По-велика от кралица е могъщата Парица.

 

1301. Бог е вечната опора на добрите хора.

 

1302. Дори и обични, пак сме различни, но не и безлични.

 

1303. Които доброто забравят, на злото пътища правят.

 

1304. Праведници Божи са небесни стражи срещу сили вражи.

 

1305. Правят ни дебили властните катили.

 

1306. Които боледуват, със смях да се лекуват.

 

1307. Откакто свят светува трудът навред слугува, а мързелът царува.

 

1308. Дойде десети след девети, сменил девизи и портрети, но още с първата вълна нахлуха вълчи времена.

 

1309. Какво са злите без парите и слугите?

 

1310. Балкани, обединявайте се, за да няма войни по нашите земи!

 

1311. Надеждата и времето най-верни са приятели.

 

1312. Мисълта трябва да е сътворителна, а не разрушителна.

 

1313. Парите нищо не създават, но всичко присвояват.

 

1314. Става за резил, който ял и пил, но не си платил.

 

1315. Мислите сърдечни, скромни и човечни, ще пребъдат вечни.

 

1316. Българи има в България, но в някои няма България.

 

1317. Политици правят от честта комизъм и дори сарказъм.

 

1318. Демокрация и клептокрация — свободно слово и богатство ново.

 

1319. Успехът и провалът са прекрасни учители — първият е усмихнат, а вторият — намръщен. Учат на човечност.

 

1320. На власт са парите, в окови — съдбите, затуй са бедите.

 

1321. Царете не наказват, които се подмазват, но често ги зарязват.

 

1322. Кратък е животът, но с дела добри сияй като слънцето безкрай.

 

1323. Колкото си по-народен, толкова си по-свободен и колкото си по-безроден, толкова си по-поробен.

 

1324. Който прави се на лъв, сред мишоците е пръв.

 

1325. Продадоха България безродните бездария.

 

1326. Олигархията е айсберг: с видима и невидима част, потопяваща народния „Титаник“.

 

1327. Бъди, какъвто си! Харесвай себе си! Човечното спаси!

 

1328. Божественото е Човечно, а Човечното — Божествено.

 

1329. Племето върви, старият не може. „Тук ме остави! Прибери ме, Боже!“ Тъй било преди, днес е другояче: нямаш ли пари, си ненужен вече.

 

1330. Нашата държава все се наводнява и боклукът плава.

 

1331. Стойност имат достойните, а цена — продажните.

 

1332. Евродепутати, както депутати, мислят за заплати, не за резултати.

 

1333. Който много папка ще надмине татка.

 

1334. Всеки угоен тулуп по-безчувствен е от труп.

 

1335. В света порочен и продажен човекът честен е прокажен.

 

1336. Някои орди са много горди с Гинес-рекорди.

 

1337. Зарад алчни политици нямат старите парици и отлитат като птици техните деца и внуци.

 

1338. Които хляба свой ядат няма да те предадат.

 

1339. Коварна болест алчността е — потърпевшите са здравите.

 

1340. Труд, творчество, предприемчивост, срещу всяко иго и фалшивост.

 

1341. Където властват некадърните, там бедстват талантливите.

 

1342. Всяко замазване, или подмазване, значи облажване.

 

1343. Празноглавите хора са надменно надути, празнословят в ефира, за да станат прочути.

 

1344. Без вълнение — няма вдъхновение, а без вдъхновение — няма сътворение.

 

1345. Обичат власт богатите, а топъл жест — бедняците.

 

1346. Без красотата гасне свободата, а без свободата вехне красотата.

 

1347. Всеки двуличен е безчовечен.

 

1348. Живот и смърт се редуват, на врагове се преструват, хората да не враждуват.

 

1349. Животът не е смешен, но без смях прилича на облачен ден.

 

1350. Истината е като атомна бомба — не избухва без критична маса.

 

1351. Време е хартиеният паричен тигър да отстъпи пред истинския.

 

1352. Откритото злоезичие и скритото двуличие са близнаци.

 

1353. Диктатурите имат различни лица, но еднакви слугински сърца.

 

1354. Трагедията и комедията са Сиамски близначки.

 

1355. Всеки слаб характер прави се на хакер, но е само жалък шмекер.

 

1356. Красотата започва с външния и продължава и изчезва във вътрешния вид.

 

1357. Който подценява хумористичното, надценява личното.

 

1358. Младостта на лицето е временна, а на сърцето — вечна.

 

1359. Възхваляваш ли простак, сам се смяташ за глупак.

 

1360. Политици стават, за да присвояват, но народа обвиняват.

 

1361. Купуват валидол зарад скъпия Мол.

 

1362. Шегата е като пчелата — има мед и жило.

 

1363. Рай човешки — Ад глупешки — стари грешки в нови дрешки.

 

1364. Щастието е мъдро, а мъдростта — не винаги щастлива.

 

1365. Крадците грабят всичко на земята, но губят после всичко под земята.

 

1366. Няма жал и морал от приживе умрял.

 

1367. Човекът е като цвете — корените са в земята, а цветовете в небесата.

 

1368. Дано Земята днес лети към нов прогрес, а не към нов регрес.

 

1369. Глупостта е порок, но се прави на Бог, щом на пост е висок.

 

1370. Ако гръмне света, ще е дълга нощта, ако няма война, ще изгрява деня.

 

1371. Волнодумието и остроумието са приятели.

 

1372. Умният опростява сложното, а простият усложнява простото.

 

1373. Всеки в нещо виртуоз, няма нужда да е бос. Босът жаден е за пост, че за другото е бос.

 

1374. Да бъдеш, или да не бъдеш човек? Това е въпросът!

 

1375. Дела, каквито правим, така ще се прославим и спомен ще оставим.

 

1376. Добрите също имат прегрешения, но нямат зли намерения.

 

1377. Редуването на ракията с виното разрежда опелото.

 

1378. Крадци на милион не лови ги закон, но който лука сгази, веднага ще загази.

 

1379. Всеки белобрад мисли се за млад и от сняг завчас прави Дядо Мраз.

 

1380. Лумна в небесата на Исус звездата, да горят сърцата с обич на Земята.

 

1381. Жив, значи правдив, а който се смее, щастливо живее.

 

1382. Непознаването на историята е неграмотност, а подмяната — престъпност.

 

1383. Царица-парица е гола водица, но важна птица.

 

1384. Много хора гледат миналото, защото не виждат бъдещето.

 

1385. Добрите дела отвека винаги крепят човека.

 

1386. Светът да добрува, а не да воюва! Трудът да царува, а не да слугува!

 

1387. На безумния умното изглежда безумно, а безумното — умно.

 

1388. И третият пол се ражда човек, но третият пол не ражда човек.

 

1389. Днес мошеници различни носят маски симпатични.

 

1390. Тържествуват парите, щом са празни главите и продажни душите.

 

1391. На постове различни, не само политични, поставят безсърдечни мутанти безчовечни.

 

1392. Вълците се притесняват, щом овцете намаляват.

 

1393. Който има воля, му трябва свобода, за да я приложи и човечност, за да я осмисли.

 

1394. Да спрем времето е невъзможно, но да пребъдем е възможно, щом бие пулсът ни тревожно.

 

1395. Най-опасен е вътрешният, а не външният неприятел, но най-верен е вътрешният, а не външният приятел.

 

1396. Безродното не тачи родното, а угодното.

 

1397. Който се възвеличава, се възгордява и сам се смалява.

 

1398. На думите короните и лимбите са римите.

 

1399. Бедни сме, зарад хора вредни, но не сме по акъл последни.

 

1400. Количеството не увеличава качеството, но качеството увеличава количеството.

1401–1600

1401. Човекът все въпрос „защо“ задава, но все без отговор остава, заради човешката забрава.

 

1402. Всеки алчен тип е различен вид на паричен грип.

 

1403. Които за нищо не стават, на всички съвети раздават.

 

1404. Които закон не зачитат, на хора продажни разчитат.

 

1405. Щастливите малки неща правят голямото щастие.

 

1406. Благодаря ти, Дядо Мраз, за този сняг и мраз, защото по хълма завчас с шейната се пързалям аз.

 

1407. Които закон не зачитат, на подкупи разчитат злини да замитат.

 

1408. Чрез словата се представяме, а по делата се познаваме.

 

1409. Изкуството е едновременно съвременно и надвременно.

 

1410. Не сме премиерска публика, нито президентска рубрика, а парламентарна Република.

 

1411. Главите празни властта ги блазни, а умът ги дразни.

 

1412. Които бъчви точат, други ще нарочат, че виното лочат.

 

1413. Парите не създават, защото присвояват, без нищичко да дават.

 

1414. От народа се плаши всяка шайка апаши.

 

1415. Сърцето ни щом бие свободно и правдиво, чеда сме днешни ние на племе вечно живо.

 

1416. Верният на себе си вярва и на другите вярващи.

 

1417. Няма помиряване при разрушаване и присвояване.

 

1418. Където крият милиони, там са техните родини.

 

1419. Няма любящи мъж и жена без любящи майка и баща.

 

1420. Добрите също губят приятели, но злите никога нямат истински.

 

1421. Смъртта на добрите и вечността на злите е доста преувеличена.

 

1422. Чеда сме на природата, а не на джендър-модата.

 

1423. Съдбата никой не командори, всеки плаща греховете стари.

 

1424. Слуги продажни властта ги блазни да стават важни.

 

1425. Всеки богомил става нечий фил, а от алчен роб става само фоб.

 

1426. Небесната Любов е Бащин благослов, а земната Любов — Синовен благослов.

 

1427. Парите и войните са дрогата на злите.

 

1428. Земята като Рай прекрасна все тъй е като Ад опасна зарад алчна хунта властна.

 

1429. Най-оптимистично е словото обично, а най- песимистично е словото себично.

 

1430. При чичо владика, който гази лука, хич не му пука.

 

1431. Виновен е който се натяга и който за пост го предлага.

 

1432. Величаещият свойто дело е като луд пред огледало.

 

1433. Хуморът е стар и днешен, но не винаги е смешен.

 

1434. Който всичко иска и който няма нищо са отчайващо нещо.

 

1435. Доказването е правдиво, а подмазването е фалшиво.

 

1436. Очите и ушите на властта не виждат и не чуват бедността.

 

1437. Човек се ражда с вътрешна хармония и започва борбата с външния хаос.

 

1438. Колкото по-добър човек става, толкова повече се очовечава. Всяко дете пример ни дава.

 

1439. Тона и фасона зависят от трона.

 

1440. Човекът живее и също живурка, не рядко се смее, но повече мърка.

 

1441. Няма правораздаване при парично наддаване.

 

1442. Нямащият неприятели, няма и приятели.

 

1443. Човекът зъл не е добър, но прави се на най-добър.

 

1444. Човек свободна воля притежава, защото Бог със сила го дарява да може с всичко да се справя.

 

1445. Мишокът е лъв, когато е пръв, а човекът е лъв и без да е пръв.

 

1446. Армията наша величава вече само за паради става.

 

1447. Даваха му думата, за да казва сумата.

 

1448. Свършат ли надеждите, свършват и премеждите.

 

1449. Всеки продажник става безродник, тоест негодник.

 

1450. По кривия път лъжците вървят, а по правия път добрите вървят.

 

1451. Което не ни ликвидира, повече ни стимулира.

 

1452. Всеки гол и бос смел е мърфолоз.

 

1453. Скритите милиони раждат хамелиони.

 

1454. Най-често има говорене, за което нямаме.

 

1455. Всеки се ражда талант — нешлифован диамант.

 

1456. През розови очила гледат доволните, а през черни — недоволните.

 

1457. Виновни са, които избират, но и които агитират.

 

1458. Обичащият правотата, намразва го лъжата.

 

1459. Грешките са извинителни, а греховете — осъдителни.

 

1460. Хубавото не винаги е добро, но доброто винаги е хубаво.

 

1461. Малцина много присвояват, а други многото създават, затуй войните продължават.

 

1462. Добрите се стремят войните да гасят, земята да спасят.

 

1463. Обичта е милостива, защото е щастлива, а омразата е дива, защото е ревнива.

 

1464. За смелите светът, при труден кръстопът, си спомня всеки път.

 

1465. Щом хитрият вълк предлага нов дълг, значи търси овце да станат месце.

 

1466. Всяка Родина, от рожби лишена, е опустошена.

 

1467. Великите държавни господари останаха във времената стари, сегашните крепят се на слугите и на печатниците на парите.

 

1468. Слънце в небето, слънце в сърцето, както в детето.

 

1469. Не себични цели, а човечни и смели.

 

1470. Който на други печати парите, поробва на същите съдбите.

 

1471. За едни чевърмета, а за други — ментета.

 

1472. Без мозък е гърбът, а без гръбнак умът, щом може някой тъп да яхне нечий гръб.

 

1473. Никой вечно не седи на трон, дори роден за фараон.

 

1474. Добротата очовечава, а злината оскотява.

 

1475. Което Бог ни дава, всеки с труд открива и с любов развива.

 

1476. Много наши политици заслужават белезници като чужди храненици.

 

1477. На добротата добротата е отплата.

 

1478. Спорно е, че хората от маймуни произлизат, но не е спорно, че парите в маймуни ги превръщат.

 

1479. Най-верните приятели са платените избиратели.

 

1480. Разкошен слух, за болки глух, потънал в пух.

 

1481. По-добре ненужен, отколкото безбожен.

 

1482. Всяка смела рубрика има умна публика.

 

1483. Най-много ни съветват да чуем съвестта, нечуващите свойта.

 

1484. Всеки безправен народ страда от алчен деспот и банкерски хомот.

 

1485. Земята на Орфей, брата на Музей, е най-богат музей.

 

1486. „От нищо нещо не става“, но за нещо се представя, като важност си придава.

 

1487. На всеки цената казват сърцата, според делата.

 

1488. Сърцето е врата, а животът — дом, минал през вратата, значи у дома си.

 

1489. Укроти себичното, съхрани човечното, да пребъде вечното.

 

1490. Парите възцаряват, парите подчиняват и робството прославят.

 

1491. Хвалят се малцина в нашата Родина, тъжни са мнозина в чуждата чужбина.

 

1492. Един бил банкер на годината, друг — бизнесмен на Родината, трети — бащица на мнозината. Да ни е здрава гърбината.

 

1493. Сияйното лице и майчини ръце прегръщат от сърце.

 

1494. Ползват медиен ефир да продават общ хаир зарад личен келепир.

 

1495. Добрите забравят злините, а злите забравят добрите.

 

1496. Разбралият себе си, разбира и съседа си.

 

1497. Чрез отмиране на семейството — към зомбиране на човечното.

 

1498. Които не свеждат пред Боев чела, на злото угаждат с продажни дела.

 

1499. Има ли воля, пак има неволя, има ли правда, няма неправда.

 

1500. Сияе глупостта с бижута и злата, а с обич мъдростта.

 

1501. Честен и свестен е дар божествен. Бог всеки дарява дарът да раздава.

 

1502. Сълзите са душевни бисери — не разпилявай богатството.

 

1503. Всеки с добро е дарен, който с любов е роден.

 

1504. Всеки пътува до вчера, даже до утрешна гара, щом му дотегне товара.

 

1505. Никой не е нищо, ако прави полезно нещо.

 

1506. Трупа вещи и злата, който няма любовта.

 

1507. Няма да изчезне човекът от света, но може да изчезне съвсем човечността.

 

1508. Щом бос управлява, всяка държава съвсем обосява.

 

1509. Човечността крепи света. Няма вечност без човечност.

 

1510. Който никой не гази и пред никой не лази, само алчните мрази.

 

1511. Обичат майка, татко и деца като перпетум мобиле сърца.

 

1512. Добрият цени правдата, а злият — богатството.

 

1513. Подават оставки подобно салфетки — петна да покрият и гаф да прикрият.

 

1514. Борбите със злите са бой на добрите със сатаните.

 

1515. Всеки добре изглежда, но не вдъхва надежда ако само изглежда.

 

1516. Любовта ражда красота, която ще спаси света.

 

1517. Гледат хорските тегла през бронирани стъкла.

 

1518. Всеки хаджилък на народен харчилък е гьонсуратлък.

 

1519. Чрез голотата се подбива цената на красотата.

 

1520. Способните и младите пропъждат ги в чужбина, за да не пречат силните на алчната дружина.

 

1521. Парата размътва главата, затуй е бездушна душата и стават жестоки сърцата.

 

1522. Велик е всеки човек, който остане Човек.

 

1523. Темида е сляпа и „капу ди капа“ и носи да лапа.

 

1524. Всеки е нужно да чувства доброто, както задружно ни радва хорото.

 

1525. Гледат хора премиера, но не гледат премиера, а пиеса твърде стара.

 

1526. Човеци вечно се раждат, но парите ги израждат.

 

1527. Който гони от Родината, на Мамона е роднината.

 

1528. Лети красотата, но без свободата отслабват крилата.

 

1529. Който празни приказки изрича, на бездушен политик прилича.

 

1530. Повярва ли доброто, че губи от доброто, съюзник е на злото.

 

1531. От омразата човекът мръзне, дано да не замръзне.

 

1532. Каквато е управата, такава е държавата.

 

1533. Скромността е качество, без което количеството е без качество.

 

1534. От командата калена само малка част остана, но застъпва нова смяна.

 

1535. Без чувство за хумор, животът е тумор.

 

1536. Всеки човек, накрая на пътя нелек разбира колко е стигнал далек.

 

1537. Където хората са бедни, властите са вредни.

 

1538. Скуката харесва сполуката, но сполуката мрази скуката.

 

1539. Не е горчив животът, горчив му е хомотът.

 

1540. На всяко зло напук, правдиви ли сме тук, задружен сме юмрук.

 

1541. Слуги на алчната порода продават за пари народа, заради личната изгода.

 

1542. Всеки се ражда прекрасен, светът е от рай по- чудесен, но защо го правим опасен?

 

1543. Времето дава на всички, но различни парички.

 

1544. За човек нечестен, всеки е безчестен, затова е злостен.

 

1545. Платени музи не раждат виртуози, а демагози.

 

1546. Всяко безродно лобиране, ражда народно фалиране.

 

1547. Който се калява, бури побеждава и не се предава.

 

1548. Който сам се оценява, винаги се надценява, а щом друг го оценява, винаги го подценява. Само времето решава кой каквото заслужава.

 

1549. Често правим, каквото желаем, но рядко правим, каквото умеем.

 

1550. Днес от нашенска безличност правят европейска личност.

 

1551. Всеки истината вижда, щом лъжата се осъжда.

 

1552. Трябва да ни пука! За добра сполука пътят общ е тука.

 

1553. Без делата замлъкват словата, а без словата помръкват делата.

 

1554. Корабът на младостта вечно плава по света с капитана — Любовта.

 

1555. Злото не е от гените и от кръвта във вените, а от ума в кратуните.

 

1556. Лъжите бягат от фактите, както мракът от факлите.

 

1557. Всеки тип безличен става супер личен щом е бос паричен.

 

1558. Един път сме приятели, а друг път — неприятели. Тъй ставаме предатели.

 

1559. Всеки дума сладки думи, но без труд са само глуми.

 

1560. От слугите на парите и на злите са бедите.

 

1561. Напразно си живял, щом живот си пропилял без нищо да си дал.

 

1562. Кучето обича човека повече от куче-човека.

 

1563. Който някому завижда свойте дарове не вижда и природата обижда.

 

1564. Неразвитата дарба ражда завист и злоба, а развитата дарба радва даже след гроба.

 

1565. Смелостта съществува, защото страшното върлува и иска да царува.

 

1566. Които злобеят, за рая копнеят, но в ада живеят.

 

1567. Търси себе си и подкрепяй добрите, това вбесява злите.

 

1568. Изтрива времето следата, но пази спомен за сърцата живели с обич на Земята.

 

1569. Лошите спомени поучават, а добрите — ощастливяват, затова трудно се забравят.

 

1570. Както лъжливите лъжат доверчивите, така мързеливите грабят работливите.

 

1571. Бъдете обичащи и справедливи, за да има можещи и талантливи.

 

1572. Морският пясък отпечатва следите ни, а морският плисък аплодира мечтите ни.

 

1573. Бог дава здраве, сили и таланти, които са по-скъпи от брилянти.

 

1574. Помощта не значи робия, както и робията не значи помощ.

 

1575. Ощастливява разумното и срещата с хуманното.

 

1576. Всеки крие някаква тайна, наречена дарба незнайна, проявената грейва сияйна.

 

1577. Който се счита винаги прав, доктор да пита колко е здрав.

 

1578. Сърцата и души човечни като звезди сияят вечни, дори да са далечни.

 

1579. Всяка медна пчеличка дава мед само лъжичка, но безброй пчелички дават безброй лъжички за здравето на всички. Хората сме пчелички, когато сме добрички.

 

1580. Ако без Господ е всемира, щяха да липсват честните хора.

 

1581. Някои чуждо вземат, не че свое нямат, но от алчност зяпат всичко да прилапат.

 

1582. Някои социолози станали са астролози, вдигат рейтинг до звездите заради парите.

 

1583. Ако на злото е черен цветът, почернял би напълно светът, но все още е слънчев денят.

 

1584. Докато сме живи, да бъдем щастливи, но не саможиви.

 

1585. Деецът е спец, когато стане боец.

 

1586. Грабливият властник се прави на беден, но плъх е ояден.

 

1587. Скромно е доброто, а кресливо — злото.

 

1588. Всеки ден има край, но изгрява безкрай.

 

1589. Обичаш — значи живееш, иначе в джунглата дивееш.

 

1590. Няма пълно щастие и нещастие, но всяко пълновластие е нещастие.

 

1591. Не съм мъдрец, нито глупец, а скромен боец срещу всеки подлец.

 

1592. Слава на смелите! Сочат ни целите. Те са темелите.

 

1593. Няма външно величие при вътрешно безличие.

 

1594. Висините когато са прости, низините са често на пости.

 

1595. Който се продава, родното забравя за парична слава.

 

1596. „И сам воинът е воин!“, бранейки живот достоен.

 

1597. Словата са красиви, когато са правдиви.

 

1598. „На лъжата са къси краката!“, но безкрайно голяма устата.

 

1599. Има много честни, но и много бесни за печалби лесни.

 

1600. Човекът свободен на Бог е подобен, но днес е поробен.

1601–1800

1601. Наште депутати вдигат си заплати, а народът пати.

 

1602. Добрите винаги бодът очите на злите.

 

1603. Доброто е по рождение, а злото по принуждение. Затова са все в сражение.

 

1604. Човекът приличен е еж саркастичен, щом някой себичен се прави на личен.

 

1605. За който е в разкош, животът не е лош, за друг е пукнат грош.

 

1606. Всяко самодоволство издава парично доволство.

 

1607. Едни за поколения остават сътворения, а други — присвоения.

 

1608. Без суверенитета Родината ни клета от чужди е превзета.

 

1609. Победите над някой, ни правят господари, победите над себе си, създават ни другари.

 

1610. Победите над другите, мечтите са на лудите,

 

1611. Нито мисли, нито казва, но за всичко се изказва.

 

1612. Хората са четящи и нечетящи, мислещи и немислещи, знаещи и незнаещи, можещи и неможещи.

 

1613. Всеки бос е самовлюбен аз, искащ подчинение от нас.

 

1614. Всички политици грижат се за внуци, но някои са вълци.

 

1615. Страхът от сравнения прави разрушения, вместо сътворения.

 

1616. Всеки младеж, значи млад еж, пълен с копнеж за волен летеж, а не за грабеж.

 

1617. От словото прекрасно на злото става тясно, затова е тъй опасно.

 

1618. Всички ангели се раждат, но после дявол или ангел ги отвеждат.

 

1619. Човекът е отражение на неговото умствено и парично състояние.

 

1620. Трудно е със зъби да не скърцаш и само обич да излъчваш.

 

1621. Всеки ден е рожден за човек вдъхновен към добро устремен.

 

1622. Всеки банкер е кожодер — по три кожи съдира.

 

1623. Всеки е добър по рождение, но доброто иска приложение, иначе става разхищение.

 

1624. Вяра, надежда, сърдечност, заедно правят човечност.

 

1625. Кукуригането е от светлото, а изкукуригането от тъмното.

 

1626. „На добър час!“ за честна власт за всички нас.

 

1627. Добрият се връща доброто да връща, а злият се връща теглото да връща.

 

1628. Човек свободен е роден, а не покорен роб, на правдата е фен и на неправдата е фоб.

 

1629. Човек лети сред Необята и иска Раят в Небесата да слезе долу на Земята.

 

1630. Шут е трудна и опасна длъжност, а шутовщина е слугинска важност.

 

1631. Вместо „Разделяй и владей!“ днес девизите са: „Кради и дебелей!“ и „Лъжи и богатей!“.

 

1632. Щом доброто грош не струва, твърде рядко се купува, но ще дойде скоро време за човечност да ревеме.

 

1633. Който се влюби, акъла си губи, а който не люби, късмета си губи.

 

1634. Всеки се ражда различен, но никой не е безличен, ако остане човечен.

 

1635. Щом важни са само парите, нещастни се скитат душите и търсят на Рая вратите.

 

1636. Някои наши идеолози станали метеоролози: разсипия и беднотия били от природната стихия.

 

1637. Всеки е малък, колкото е жалък, а всеки е огромен, колкото е скромен.

 

1638. Мъжът и жената се раждат, за да раждат себеподобни, а не мутанти неприродни.

 

1639. Кабинетът служи на човека, а не човека на кабинета.

 

1640. На майките бунта за някой е хунта. Власт безконтролна е власт своеволна, от хунта по-долна.

 

1641. На дИмократа майката и бащата е Сатаната.

 

1642. Добро, за да сториш, не трябва да молиш и с глухи да спориш, а да се бориш.

 

1643. „Признат грях не е грях!“ за Небесата, но е престъпление на Земята.

 

1644. И силните плачат, но правдата тачат и продължават да се сражават.

 

1645. Всяко сито тролче брани „вита долче“, както жаба гьолче.

 

1646. Доброто правосъдие е правдивото, другото — подкупното.

 

1647. При безродно управление липсва народно съпротивление.

 

1648. Каквито кардиналите, такива са и папите.

 

1649. За всяка вълча глутница всички вълци са добри.

 

1650. Пак търси Диоген с фенер човека сред живота чер, заробен от паричен звер.

 

1651. Всяка горска аптека дарява билки за яд и за болки.

 

1652. Всеки да прави доброто, но също да помни и злото, за да стане по-леко теглото.

 

1653. Сестра на простака е алчност двукрака.

 

1654. Няма свободни, без да сме будни.

 

1655. На някои премиери не трябват пенсионери, както на пенсионери -такива премиери.

 

1656. Уста пълни — глави празни. Слова кухи — уши глухи.

 

1657. Който се бие в гърдите, цар е голям на лъжите, тичат след него тълпите.

 

1658. Всяко ударно харчене е предизборно лапане.

 

1659. Който плаща джунджурийки, пълни нечии кесийки от народните филийки.

 

1660. Умен с умен се разбира и глупак не коментира, въпреки че го разбира.

 

1661. Правдивите стрелци не стрелят по врабци, а срещу подлеци.

 

1662. След рубаите простодушни на звездоброеца Хайям, бледнеят мойте мисли краткостишни, макар и сътворени с плам.

 

1663. Щом грабенето става касов спорт, попържането става масов спорт.

 

1664. Народът не издържа и властта попържа като моряк на баржа.

 

1665. Европа на народите, а не на бюрократите, слуги на най-богатите.

 

1666. Всяко старо умно нещо не прилича на нищо, но ни служи вещо.

 

1667. Бащата на бедността е мързелът, но майката е алчността.

 

1668. Приятелството вдъхновява доброто и пази от злото.

 

1669. Самоубийства, прилични на убийства, прикрити са злодейства.

 

1670. Слава на маршалите, двойна за солдатите, смазали фашистите.

 

1671. Запалването на свещички е повод за гордост, а не за тъгички.

 

1672. Златна, листопадна красота. Идва зима, после — пролетта. Пак ще цъфнат клони и цветя.

 

1673. Свободен, равен, даже братски — за свят такъв французинът мечта, след него пък по пролетарски руснак видя в мечтите си света, но волните чеда на Свободата накрая пак зароби ги парата.

 

1674. Повярвай си — човечен си, безгрешен си — не вярвай си, приличай си на себе си.

 

1675. Живот без приятели е комплот от предатели.

 

1676. Някои наши политици, вместо душици, имат си парици.

 

1677. Добрият не напада злия, но злият напада добрия, щом няма за злия килия.

 

1678. Всяка лоша вест, и вчера и днес, е зов за протест.

 

1679. Правда, който защитава, правдата го вдъхновява, затова не се предава.

 

1680. Поради що се страхувате, управници? Бъдете народни защитници, а не послушни продажници.

 

1681. Който бонус получава, данъци да умножава, мигом да се отзовава.

 

1682. Безсребърна е правдата, а сребърна — неправдата, затуй царува кривдата.

 

1683. Който перчи се с рогата, значи празна е главата и разчита на парата.

 

1684. Карат трошки бедни мишки, зарад сити въшки.

 

1685. Бог съди в небесата, човекът — на земята според делата и вината.

 

1686. Който бонус получава, дългове да умножава, трябва да се въдворява.

 

1687. Който бонуси раздава, гафове да сътворява, трябва да се уволнява.

 

1688. Без лихви депозират, а с лихви кредитират, имотите прибират и тройно ни обират.

 

1689. С розов диоптер всичко е супер — тортичка „Сахер“.

 

1690. „Признат грях не е грях“, ако не е престъпление.

 

1691. Толерантност без правдивост е фалшивост.

 

1692. Сбъдва чудесата само добротата на земята.

 

1693. Който скача е вбесен, а кой не скача — уреден, туй е днешният рефрен.

 

1694. Днес човещината, заради парата, скитник е горката тука на земята.

 

1695. Вземат някои пари, но да учат ги мързи и се готвят за крадци.

 

1696. Златото раздава, който разпродава цялата държава, богаташ да става.

 

1697. „У“ е превъзходна степен на „долу“.

 

1698. Блажена е България, щом чака от лотария да стане на Швейцария.

 

1699. Кадърната държава отглежда и създава, но рожби не продава.

 

1700. Предателите наши платени са търгаши, да станат богаташи.

 

1701. Обичта на детето към котето клето изпълва сърцето.

 

1702. Зарад продажните слагачи потокът „Южен“ ни прескочи, а „Турският“ се случи.

 

1703. Никой не е прост, който става мост зарад важен пост.

 

1704. Мойте смешни епиграми за добро са, не за драми, но за някой са цунами, щом бои се от смеха ми.

 

1705. Гладен бедният студува, щом фъртуната върлува, но властта дали дочува вън как бурята бушува?

 

1706. Смехът е страх без пердах.

 

1707. Без съмнение животът е космично сътворение.

 

1708. Прави дори компромиси, но без да губиш себе си.

 

1709. Много политици, вместо белезници, имат си парици.

 

1710. Проблем не се решава и по-заплетен става, щом прав се обвинява, а грешен насърчава.

 

1711. Умните и смели фрази цяр са в лековити дози срещу болки и недъзи.

 

1712. Хомотът на парата разпалва на земята борба за свободата.

 

1713. Делата задкулисни след време стават ясни, че мини са опасни.

 

1714. Всяко смирение ражда прозрение, не примирение.

 

1715. Безвредната сатира вреди на характера, а вредната сатира прилича на хакера.

 

1716. За лошия злото е истинско злато, а за добрия злато е само доброто.

 

1717. Повторението брани знанието от забвението.

 

1718. От зрял социализъм към гнил капитализъм става дИмократизъм.

 

1719. Който шеф със зам се оправдава, свойта отговорност скрива, чист да се представя.

 

1720. Всеки плод правдив често е горчив, но е вечно жив.

 

1721. Къси са краката само на лъжата, не и на парата.

 

1722. Който протестира гладен се прибира, а който аплодира бързо прогресира.

 

1723. Награди врага с възмездие, а приятеля — с доверие.

 

1724. Най-скъп подарък не е най-скъпият, а най-дълго мечтаният.

 

1725. Съдбата не е враг, но става неприятел, когато вместо враг отнеме ни приятел.

 

1726. Според Вуте прост всеки лъжещ Бос има дълъг нос.

 

1727. Не желай разкош, нито пукнат грош, да не станеш лош.

 

1728. Човекът сам е капитан на потъващ кораб.

 

1729. Рядко песимисти стават хумористи, но често оптимисти стават хумористи.

 

1730. Не тачат Свободата слугите на парата, но тачи кръв пролята Родината ни свята.

 

1731. Щом ситите царуват фанфарите надуват и гладните не чуват.

 

1732. Изкусният ласкател прикрит е неприятел и в образ на приятел коварен е предател.

 

1733. Сбъдни мечтата със свои жертви, но не с кръвта на чужди мъртви.

 

1734. Истинските добродетели на доброто са крепители и на злото са рушители.

 

1735. Някой чува съвестта, друг е глух за честността, затова е горестта.

 

1736. Словото критично не обижда лично, но не е безлично.

 

1737. Парична е причината, щом скъпа е чужбината и евтина — Родината.

 

1738. Прекрасното често е опасно, но и опасното често е прекрасно.

 

1739. Всички точни диагнози пазят от склерози.

 

1740. Ако себе си питат, сигурно са елитът, но народа да питат.

 

1741. Не мери по завистта, че успял си на света, най- завижда глупостта.

 

1742. Замениха нашенският Дон Домат с вносен ГМО пират.

 

1743. Който правда тачи, кривдата не рачи, а който кривда тачи, правдата не рачи.

 

1744. Който истината мрази, правдата с ботуши гази, своя келепир да пази.

 

1745. С лъскави брътвежи властникът се ежи, скривайки ламтежи.

 

1746. При безгрешна диагноза, но рецепта с грешна доза, от лекарства няма полза.

 

1747. Злини, които правят, на себе си се нравят, а който зло не прави, на всичките се нрави.

 

1748. При лица различни, със сърца обични, хората са лични.

 

1749. Всяко слово смело ражда силно дело срещу нещо гнило.

 

1750. Не сме Господ, но ни стига, че подобни сме на Бога.

 

1751. Афинитет просветен, афинитет сърдечен, афинитет космичен, но само не паричен.

 

1752. Земя не се продава, земя се защитава, защото кръв пролята земята прави свята.

 

1753. Всяко дарование генно е копнение, чакащо творение.

 

1754. Надявай се на Бог и себе си. Без родител като изгубен си.

 

1755. Благородството е богатство, но рядко богатството е благородство.

 

1756. Ботев е национално знаме, а Вазов — национален химн.

 

1757. Богатият престъпен, надменно е заможен, защото е нищожен.

 

1758. Който се преструва, че не се страхува, с гардове пътува.

 

1759. Без аршин за грях и възмезден страх всичко става прах.

 

1760. Където алчност има, но правдивост няма, престъпност е голяма.

 

1761. За някой е животът поносим, ако направи друг непоносим. Дано от тази лудост се спасим.

 

1762. „Вълк козината сменя, но нрава не променя!“ Който вчера е фалшив, днес и утре е лъжлив.

 

1763. Който изборно приказва, без нищо да доказва, празни приказки разказва.

 

1764. Бай Ганьо, пише „Форбст“, довчера бос и прост, днес славен е герой с парите си безброй.

 

1765. Хейтърството е безсилие пред правдата и нежелание за борба с неправдата.

 

1766. Борбата е различна, но винаги себична, когато е парична.

 

1767. Пари от труд или талант по-ценни са от диамант, а парите от лъжа и зло създават робското тегло.

 

1768. Добро за добрите и правда за злите, затуй са борбите.

 

1769. Приятелско лице с протегнати ръце е предано сърце.

 

1770. Народът ни иска да имаме днеска водачи без маска.

 

1771. Богоявление и Ботево рождение е велико съвпадение и Божие знамение.

 

1772. Богати тънат в Рай, а бедни гинат в Ад. Върви към своя край от алчност този свят.

 

1773. С крадци държава не се управлява, а се разрушава.

 

1774. Орден и дори медал, който на врага е дал, сигурно се е предал.

 

1775. Бедният често е достоен, а богатият рядко е достоен.

 

1776. Правораздаване, а не отмъщаване или опрощаване.

 

1777. „Назад към природата!“ Важи и за природата на хората.

 

1778. България пати от много депутати и евродепутати с огромни заплати.

 

1779. Няма напълно независим, но има изцяло купен и подкупен.

 

1780. Щом се взема заем за живот под наем, бедни ще живеем.

 

1781. Всички се страхуват, но едни слугуват, а други се бунтуват.

 

1782. Огледало криво, криво все оглежда и лице правдиво, криво пак изглежда.

 

1783. Ангелско сърце и ангелско лице с чисти са ръце.

 

1784. Знаменитите развяват знамената, а безличните предават свободата.

 

1785. Колкото по-празен е хладилника, толкова по-мразен е управника.

 

1786. Който угоди на жената, ще оправи страната, от женски род са нещата.

 

1787. Обичта е природна дарба, без която всяка дарба остава неразвита.

 

1788. Колкото по-пазен е престъпника, толкова по-важен е закрилника.

 

1789. Словата дръзки са като „Дръзки“.

 

1790. Глухоням е днес елита, който вънка се отчита.

 

1791. Внучката и внука гонят всяка скука, както утрин всяка гони слънце мрака.

 

1792. Децата са слънца с усмихнати лица и златни сърчица.

 

1793. Който бори се за слава, даже злото го забравя, а добро човек щом прави, делото ще го прослави.

 

1794. Наште Богу мили, на дявола немили, Ренесанс творили.

 

1795. Човекът е човек, щом не е роб на чек.

 

1796. Наште депутати са орли крилати, а врабци летците станаха горките.

 

1797. Който власт избира, за да прогресира, само гроб го спира.

 

1798. Незаслужената слава отравя, а заслужената — окрилява.

 

1799. Некадърните мразят кадърните, както фалшивите — правдивите и продажните — неподкупните.

 

1800. „По делата ще ги познаете!“, а по парата ще ги осъждате.

1801–2000

1801. Които дълго траят, щом истината знаят, не трябва да роптаят, че Ад е станал Раят.

 

1802. От безчовечни филми на автори рептилни растат деца дебилни.

 

1803. Хуморът е хакер срещу всеки шмекер.

 

1804. Всички добри са братя и сестри.

 

1805. Послушай мъдрия Хайям, за да не те е после срам, че грешник станал си голям.

 

1806. Най-точна диагноза на днешната зараза е алчност и омраза.

 

1807. Който златото раздава, на закрила се надява, но накрая сам остава.

 

1808. Дубай е земен рай, но нефтът има край, а талантът е безкрай.

 

1809. Който се подценява, не знае колко струва, а който се надценява, пукнат грош не струва.

 

1810. Който заповядва, мисли се брадва и дърво му трябва.

 

1811. Лоши за лошия, добри за добрия, това е орисия.

 

1812. Заради заплати лесни стават ангели небесни много дяволи нечестни.

 

1813. Съдбата с тъжно е лице, което често се гримира, да скрие тъжното сърце, което волно не пулсира.

 

1814. Някои за столчета и заради бонбончета станали са тролчета.

 

1815. Прекрасното приятелство е братско разбирателство при всяко обстоятелство.

 

1816. Моретата са общи, посоките безброй, компасите са същи, но корабът е твой.

 

1817. Добрият е приятел, а злият — неприятел, дори за Бог- създател е дяволът предател.

 

1818. Всяка втора вест ни представя днес не бедняк злочест, а престъпен крес.

 

1819. Въображението без знание е сляпо, а знанието без въображение — сакато.

 

1820. Който е за никъде, е слуга навсякъде и слугува някъде.

 

1821. Който печати парите, той подчинява съдбите. За свобода са борбите.

 

1822. Луната изгряла е винаги цяла, макар изтъняла.

 

1823. Милото лихварче и добро банкерче, сладко е шекерче и любезно зверче.

 

1824. На Марко Тотев сърцето, за разлика от портмонето, с безценно злато е заето.

 

1825. Днешните социолози правят точни диагнози по паричните залози.

 

1826. Всички могат да обичат, които хора се наричат и неправдата отричат.

 

1827. Щом купен има някъде, но съден няма никъде, подкупност е навсякъде.

 

1828. Хитрият боклук обвинява друг за боклука тук.

 

1829. Клетка за свекърви, за да няма кърви кой да бъде първи.

 

1830. Маймуните общуват, а хората воюват, парите щом царуват.

 

1831. Семето на злото, както на доброто, никне от сърцето, щом е там посято.

 

1832. Един въпрос ума ми без отговор тормози: защо безсилни думи всесилният ги мрази?

 

1833. Млад си в старини с твойте добрини, стар си в младини, правиш ли злини.

 

1834. Който се бърка в чуждата болка въшка е жалка.

 

1835. Главите чукундурски от брадва се страхуват и чуждите рискуват.

 

1836. Плуващи в разкош, мислят се плувци, щом за някой грош служат на глупци.

 

1837. Великите не се прекланят, глава пред ятаган не скланят и свободата родна бранят.

 

1838. Някои на славно, казват че е срамно, други на безсрамно, казват че е славно. Срамното безсрамно днес е меродавно.

 

1839. Животът е любов, а любовта — живот, затуй е свеж и нов и вечен всеки род.

 

1840. Похвално е да спориш, прекрасно — да се бориш живот добър да сториш.

 

1841. Блага не се даряват, блага се сътворяват или се присвояват.

 

1842. Който говори, само да спори, без да се бори, значи дърдори.

 

1843. Поискал речен хвощ да стане славен вожд, но пролет дъждовете преливат бреговете, затуй за дълго вожд не става никой хвощ.

 

1844. Днес става съвършено ясно: живеят търтеи

 

прекрасно, а другите пчели — нещастно и става в кошера опасно.

 

1845. „Кой каквото прави, за себе си го прави!“, но дали се нрави на криви и на прави?

 

1846. Който предано се труди, може шеф да го разлюби заради партийни злоби.

 

1847. Човек без порок прилича на Бог.

 

1848. Когато фактите бодът, вбесени някои крещят правдата да заглушат.

 

1849. Който свестните гази, пред господарите лази и трупа гняв и омрази.

 

1850. Народът адски страда, но други са за Ада.

 

1851. Не злато и сребро, а дружно е хоро сърдечното добро.

 

1852. Пламтяща в небесата, разпалваща сърцата, на Левски е звездата.

 

1853. Всички хора лоши се правят на добри. Няма цар с галоши и властник без пари.

 

1854. Всеки среща зло и добротата, различавайки ги по делата.

 

1855. Понасянето на щетите, щом са същите главите, е партиен шум в ушите.

 

1856. „В началото е словото“ и претворява делото завета на началото.

 

1857. Всеки, който тика българи към бездна, хитрата му сметка крива му излезна.

 

1858. Никой не може да е напълно щастлив, но може да не е напълно нещастен.

 

1859. Вместо модел на зравеопазване, днес е предел на джобоопразване.

 

1860. Споделената любов разбити сърца лекува, а нещастната любов здрави сърца разбива.

 

1861. За правдивите промени трябват депутатски смени и Хан Крумови закони.

 

1862. Съюзът на сърцата е пристан за децата и храм на добротата.

 

1863. Които са притворни, на злото са покорни, защото са злосторни.

 

1864. Подпис на юрист върху празен лист е наивник чист.

 

1865. Не загърбвай мечтите, но си плюй на ръцете и ще стигнеш звездите.

 

1866. Не получават скромните Оскар, защото на суетност е олтар, но получават звездния Икар.

 

1867. Война за оцеляване, или унищожаване? Въпрос на отразяване.

 

1868. Който спекулира, парсата прибира. Всеки го разбира.

 

1869. Отляво е лиричното, отдясно — прозаичното, а между тях човечното.

 

1870. Тишината е на славата цената.

 

1871. Раждат се таланти като звездни диаманти, затова днес интриганти правят хората мутанти.

 

1872. Колкото по-малко песимизми, толкова повече оптимизми.

 

1873. Медицинските сестри и министерските синове са от разни светове.

 

1874. Безценна Свободата, платена бе с цената на руска кръв пролята и наша кръв в земята.

 

1875. Не помнещият миналото е сомнамбул в днешното и сляп за бъдното.

 

1876. За правдата борбата разкрива красотата, заложена в сърцата.

 

1877. Единодействат себеподобните, а свещенодействат богуподобните.

 

1878. Всеки точен афоризъм е насочен оптимизъм срещу мрачен песимизъм.

 

1879. Разводът рядко е щастлив, но щом животът е горчив, съдбата търси коректив.

 

1880. Които теб продават — безплатно им прощавай, но които род предават — за злото не прощавай. Такава прошка давай, но родно не предавай.

 

1881. Българинът гол, плаща данък бол, за да вири нос всеки важен бос.

 

1882. „Афинитетът към парите“ е кръстопътят на душите, които тръгват към злините.

 

1883. По рогата с двата пръста личи си кой воюва с кръста като слуга на Антихриста.

 

1884. Всяка грешка ражда смешка, но от грях не става смях.

 

1885. Крият в офшорки парите, за да прикрият следите.

 

1886. Които завиждат, сами се обиждат, че тъпи се раждат.

 

1887. През просото я карат, щом за кокал се карат лъвски пай да прибарат.

 

1888. Безспир дерзай и твърдо знай: ще грейне май.

 

1889. От спънат кон не става вихрогон, но всеки кон се ражда вихрогон.

 

1890. Когато си мълчим, а трябва да гълчим, неправдата крепим.

 

1891. Който не чете, друго го влече, но малкото дете е будно човече.

 

1892. Щом ангели сгрешат прогонват се от Бог, а щом крадци крадат въздигат ги възбог.

 

1893. Добро, които правят, не се на злите нравят и те лъжи разправят добри да злепоставят.

 

1894. Всяко самозапалване е страшно обвинение срещу алчно управление.

 

1895. От всеки ангел не става дявол, но всеки дявол се прави на ангел.

 

1896. Най-голямо е богатство дом да имаш и семейство, а Земята сред простора е домът на всички хора, на животни и растения, рай в небесните селения.

 

1897. Душа човешка, щом върне брошка, за тази грешка се дава прошка.

 

1898. Безсърдечното нещо е безсмислено нещо, а сърдечното нещо е божествено нещо.

 

1899. Всеки скудоумен мрази всеки умен като луд безумен.

 

1900. Който мрази Православното, значи мрази Християнството, че му пречи на господството.

 

1901. Китна полет ни зове сред море от цветове към сърдечни брегове.

 

1902. Сюжетите библейски са мъдрости житейски, за да живеем райски.

 

1903. В шетнята изборна голяма по-проста от лъжата няма, но много неграмотни има.

 

1904. Подбира сатаната слугите чрез парата и прави в необята от Рай на Ад Земята.

 

1905. Много приказваше, но нищо не правеше, защото се хвалеше.

 

1906. Храбрите загиват, но не се предават и безсмъртни стават.

 

1907. Нечистоплътният съди мръсник, както двуличният хвали двулик.

 

1908. Майката ни е Земята, Таткото са Небесата, а наградата — Децата.

 

1909. Летим в небесата с крила на мечтата, но ровим в земята с плуга на делата.

 

1910. От правда, който се засяга, шапката го стяга и нога подлага.

 

1911. На връх планината, почти в небесата, летим над земята на птици с крилата.

 

1912. При двойни аршини, вместо точни закони, властват алчни нагони.

 

1913. Добро, дарявано насила, без добротворна щедра сила, е като птица, но безкрила.

 

1914. Нещастието закалява, а щастието вдъхновява — урок животът преподава.

 

1915. Не всеки ни лъже, но който ни лъже, той друго не може.

 

1916. Не всеки завижда, но който завижда, нищожен се вижда.

 

1917. Ако вътре е светло и навън ще светлее, ако вътре е тъмно и навън ще тъмнее.

 

1918. Талантливият е скромен, защото е човечен, а бездарният е злобен, защото е себичен.

 

1919. Всеки е немил-недраг щом на алчните е враг и на правдата е драг.

 

1920. Само човек добросърдечен знае правдата какво е.

 

1921. От всеки политик не става престъпник, но от всеки престъпник става политик.

 

1922. На прехода целта не бе собствеността, а да срине в пропастта на българите крепостта.

 

1923. За който робството е мит, навярно с мозък е промит, или с покорен кръст превит от 5-вековен геноцид.

 

1924. Нахалното нищо се прави на нещо, а скромното нещо го правят на нищо, тъй важното нищо се прави на вещо.

 

1925. Колкото по задигат, толкова по се издигат, но накрая пропадат на омразата в адът.

 

1926. Който честни хваща и в затвора праща, глобите да плаща.

 

1927. Които са прави, ги бутат надолу, а хората криви, ги тикат нагоре.

 

1928. Дали си вярващ, или невярващ, с дела доказваш в което вярваш или невярваш.

 

1929. Треперят шушумигите, че истината в книгите по- остра е от шпагите.

 

1930. Пречи човечното на безчовечното, но то е вечното.

 

1931. Който земята наша продава, той като Юда Бога предава и същата участ заслужава.

 

1932. Дворци за гости със суми тлъсти си правят власти.

 

1933. Подобно мравка покрай небостъргачи човекът крачи.

 

1934. Корупцията критикуват, но с нея някои флиртуват и ВИП-имоти си купуват, които милиони струват.

 

1935. Христовото разпятие жестоко е страдание, изкупващо спасение.

 

1936. Продажност щом царува, престъпност съществува и честност се купува.

 

1937. Безработни бягат от Родината, а имотни грабят Татковината.

 

1938. Животът вечно си тече, но мътен някои влече, заради алчно човече.

 

1939. Животът суета е за суетните и земна красота е за човечните.

 

1940. Които славят свободата, но не сочат с гняв войната, мир не носят на земята.

 

1941. Които славят добротата, но се кланят на парата, злото правят на земята.

 

1942. Обичащите истината, разпознават лъжата, а обичащите лъжата, не разпознават истината.

 

1943. Вече даже на глупците ясни стават хитрините: от потопа на войните наводняват ни земите на мигрантите вълните.

 

1944. Добрият е правдив, а злият е фалшив, защото е граблив.

 

1945. Българийо разпъвана, от Бога си възкръсвана, защото си божествена.

 

1946. Днес е ден победен над врага предишен, но дано последен е за всеки днешен.

 

1947. Едно е да браниш земята, а друго — да грабиш страната — припомнят урока сърцата.

 

1948. Злото отрича доброто, а доброто отрича злото, първото зарад златото, а второто зарад хорото.

 

1949. Всеки късен късмет е като тиква на плет.

 

1950. Според смъртта човек е смъртен, а според обичта — безсмъртен.

 

1951. Които все са толерантни, ги яхат като клети кранти неблагодарни тариканти.

 

1952. Не е виновна старостта, че греят пролетни цветя и гаснат есенни листа, а кръговратът на света.

 

1953. Кумчо Вълчо Шаро стана — пръв приятел на човека, но човекът не престана вълк да бъде за човека.

 

1954. Родители Едно и Две не иска никое дете, за Майка, Татко то реве, защото го обичат те.

 

1955. Макар че фактите говорят, управниците все бърборят, че те за хората се борят.

 

1956. Отвънка е красивичка, отвътре е червивичка, защото е фалшивичка.

 

1957. Фатален е урокът и пагубен е шокът от удара на токът.

 

1958. Всеки паразит хитър враг е скрит, но е благ на вид.

 

1959. Врабците всички очароват, по врабешки очовечават, или по-точно — „врабчароват“, но днес опасно намаляват.

 

1960. Аз уникален съм роден и всеки друг е като мен, затуй е всеки съвършен.

 

1961. Регистрите са недостъпни зарад богатствата имотни на индивидите престъпни.

 

1962. Златото, който подарява, България за лев продава и по-богат и важен става.

 

1963. Търсят суми от зулуми, но на думи.

 

1964. Да глътнат искат и света безкрайно алчните уста, накрая с пръст зарити ще станат вечно сити.

 

1965. Който българи предава в Ада мрачен заминава, своя грях да изтърпява.

 

1966. Който все работи, боб и хляб яде, а който не работи, мръвките краде.

 

1967. Свободата на словото е борбата с фалшивото и с правата на кривото.

 

1968. Даже и мечката отбягва мършата, само прислугата брани авантата.

 

1969. Слугите на злото не ражда Земята, войните с доброто предвожда парата.

 

1970. Както може всяка пешка за царица да сменим, тъй народът — Пепеляшка сменя царят нелюбим.

 

1971. Който себе си предава, също ближния предава, а който себе си продава, лесно ближния продава.

 

1972. Робите служат на диктаторите, а диктаторите — на императорите, за да не въстанат утре робите.

 

1973. Охранени шарани България прочули, в офшорни океани при истински акули.

 

1974. Лъжливото овчарче фалшиво е другарче.

 

1975. Някои се правят, че народ прославят, но Мамона славят.

 

1976. Ангели идваме, дяволи тръгваме, затова страдаме.

 

1977. Бъдещето почва да светлее, щом пред очите притъмнее.

 

1978. Западът изгрявал, Изтокът залязвал, но народът беден все е непотребен.

 

1979. Който хитрува, се прави на шут, а който мъдрува, се прави на луд.

 

1980. Ако така върви бъдещето не е европейско, нито американско, или азиатско, а човекоядско.

 

1981. Купуват се слугите от царят на парите и князът на войните, за да царуват злите.

 

1982. Страдаме от нас, когато не сме себе си, и от другите, когато не са себе си.

 

1983. На лъжата словата са криви, а делата съвсем са фалшиви.

 

1984. Ботев, Вазов, Алеко са страшни за враговете всегдашни, затова са излишни.

 

1985. Най-точните афористи разсрелват аферисти подобно снайперисти.

 

1986. Пътеките клинични за всеки са различни, но доста са парични.

 

1987. Някой се прави на нещо, защото всъщност е нищо, но други прави на нищо, щом стане нищото нещо.

 

1988. Народът ходи бос, когато някой прост заеме важен пост.

 

1989. Парите правят войните, а войните трупат парите, затова са бедите.

 

1990. Който чужд гроб копае, напразно си мечтае, че вечно ще живее.

 

1991. Инквизицията книгите горяла, дИмокрацията днес ги забранява.

 

1992. Вечер лятната прохлада земно-райска е наслада за добри дела награда.

 

1993. Истината е относителна, лъжата — привлекателна, а правдата — съмнителна.

 

1994. Светът е океан безграничен, Земята е пристан космичен и дом на човека, да пътува и се връща вовека.

 

1995. Който не знае да говори, готов е винаги да спори и често глупости дърдори.

 

1996. За да спрат да крадат, трябва съд или прът.

 

1997. Според купен журналист бил Вапцаров терорист, по- зловреден от фашист. Дух велик е бардът чист.

 

1998. Хората са като дърветата. Едни са с дървени глави, а други със здрави корени, яки стволове и даже с корони.

 

1999. Бог прощава грешките и заблудите човешките, но не и предателството към род и Отечеството.

 

2000. Които обичат, на слънце приличат, добрите привличат и мрака отричат.

2001–2070

2001. Където алчността цари, натрупани без труд пари въртят подкупните игри.

 

2002. Политикът е цар на обещанията и пъдар на изпълненията.

 

2003. Едни са безгрижни, а други — тревожни за своите ближни.

 

2004. Едни са заможни от кражби безбожни, а други са бедни роботи безвредни.

 

2005. Собственото мнение често е самомнение и рядко — откровение.

 

2006. Думи любезни, при дела безполезни, водят към бездни.

 

2007. Думи дупки не правят, но присъди раздават и доброто прославят.

 

2008. Лапачи големи създават проблеми и хората малки са просяци жалки.

 

2009. Приличаме си по човечност, а сме различни по паричност, която плащаме с безличност.

 

2010. Платили Свободата с цената на главата, са вечни на Земята.

 

2011. Някои деца създават, но вълчета възпитават, затова жестоки стават.

 

2012. Чиновници платени за избор са строени, да пазят като брони дворците на барони.

 

2013. Всеки е пророк, даже Господ-Бог в изборния смог.

 

2014. Който мисли — зло не мисли, значи мисли.

 

2015. Съюзник на злото, или на доброто, избира сърцето.

 

2016. Аз съм българче и сричам нашта азбука свещена, като майка, татко аз обичам моята страна рождена.

 

2017. Алчността и глупостта са слугите на властта, мразеща човечността.

 

2018. Днес да управляваш, не значи да създаваш, а да присвояваш.

 

2019. Фатална е зараза човешката омраза, по-страшна от проказа.

 

2020. От много чатане и малко четене не става мислене.

 

2021. Парите овластяват, но трайно оглупяват, щом се надценяват.

 

2022. Всеки прогрес е мощен експрес, а всяка разруха е линия глуха.

 

2023. Заради тлъсти суми слуги творят зулуми, прикривани от думи, прилични на локуми.

 

2024. Когато сбъднеш някоя мечта и чуваш славеи да пеят, разбираш че без обич на света щастливи хора не живеят.

 

2025. Всяка мутра малограмотна иска да стане многоимотна.

 

2026. Относителна за кривдата и абсолютна за правдата е истината.

 

2027. Най-скъпоценната ценност е радост, бодрост и щедрост, дар от природната вечност на всяка детска сърдечност.

 

2028. Алчността щом властва, честността мизерства, а властта блаженства.

 

2029. Мъдър и правдив е човека, за който всеки ден е поука и не изпитва никаква скука.

 

2030. Някой под култура смята келепира, затова с кобура често парадира.

 

2031. Злият е двуличен, а добрият — искрен, няма зъл и искрен и добър двуличен.

 

2032. Които бъчви точат, други ще нарочат, че виното лочат.

 

2033. За шега прасето става, но при бивол не минава, че с рога се отбранява.

 

2034. Не винаги сме здрави, даже с мисли прави, но войни сме корави.

 

2035. Горди и правдиви, дано да сме щастливи, но не горделиви.

 

2036. С дарба пристигаш, но без нея оставаш, ако не я развиваш и не я раздаваш.

 

2037. Неправдата е страшна, а правдата — безстрашна. Едната е излишна.

 

2038. Безродни политици продажни са душици за Юдини жълтици.

 

2039. Добрите гладуват, крадците пируват, щом злите царуват.

 

2040. Посрещат по словата, изпращат по делата човека на земята.

 

2041. Щастието е лично, семейно и обществено. Затова щастието пълно е рядко срещано.

 

2042. Жертвали главата зарад Свободата, живи са в сърцата.

 

2043. Всеки се ражда неук, незнаещ защо е тук и учи всичко от друг.

 

2044. Убий в себе си звяра, но не и теб със звяра. Туй е мъдрост прастара.

 

2045. На злото ръкопляскат, които българите искат напълно да ни смачкат.

 

2046. Много неграмотни днеска са имотни, алчни и продажни правят се на важни.

 

2047. Няма човек, който не иска нищо. Непобедим е искащият свято нещо.

 

2048. Който разпродава родната държава, пранги заслужава.

 

2049. Смъртта не прави всички хора равни, едни са вироглави, други — празноглави.

 

2050. На злите хора не вижда взора правдиви хора.

 

2051. Който се подценява, пред злото се снишава, а щом се надценява, със злото се сдушава.

 

2052. Кривите, за да са прави, правите сочат за криви.

 

2053. Персоните подкупни са вечно ненаситни, защото са търбусни.

 

2054. Който се преструва, властно се надува, щото лев не струва.

 

2055. Най-доброто остроумие не лекува властолюбие, но е смело волнодумие и урок по правдолюбие.

 

2056. Прави добро нещо, за да бъдеш нещо, иначе си нищо.

 

2057. Даже в Деня на Сърцето, бие без отдих то, клето, с важни проблеми заето.

 

2058. Независимост е да не висим на чужда шия и да не виси на нашта шия чужда прокопсия.

 

2059. Даже по празници липсват поклонници пред нефтокладенци.

 

2060. Най-важно под небето е което е в сърцето, а не във портмонето.

 

2061. Крадецът е жандар, щом алчният е цар, а бедният — клошар.

 

2062. Здравето е сърцето на щастието, а щастието — лицето на здравето.

 

2063. И преди и днес доброто е преследвано, горкото, но се бори все със злото за човечност, не за злато!

 

2064. Точните думи стават куршуми срещу зулуми.

 

2065. Човек не е свободен, когато е поробен и някому удобен.

 

2066. Умът предупреждава, но всеки сам решава какво и как да става.

 

2067. „Няма ненаказано добро“, защото има наградено зло.

 

2068. Призната грешка не е грях, но непризнатата е грях и гони искреният смях.

 

2069. И глупав и продажен е вреден, но първият е цвете спрямо втория.

 

2070. Днес важни стават чрез парите и управляват чрез слугите.