Иван Вазов
„Радецки“

Toi, Liberte, que je chante et que j’adore,

Dirige mon navire sur cette onde…

Lebrun

Тих бял Дунав се вълнува,

        весело шуми

и „Радецки“ гордо плува

        над златни вълни.

 

Но кога се там съзирва

        Козлодуйский бряг,

в парахода рог изсвирва,

        развя се байряк.

 

Млади български юнаци

        явяват се там,

на чела им левски знаци,

        в очите им плам.

 

Горд отпреде им застана

        младият им вожд —

па каза на капитана

        с гол в ръката нож:

 

— Аз съм български войвода,

        момци ми са тез,

ний летиме за свобода

        кръв да лейме днес.

 

Ний летим на България

        помощ да дадем

и от тежка тирания

        да я отървем.

 

Парахода остави ни

        и по начин благ,

та дружината да мине

        на родния бряг.

 

Капитана — немец същи —

        отказва — тогаз

Ботев люто се намръщи,

        вика с бурен глас:

 

— Туй го искам, не се моля:

        всички сте във плян.

Тук се гледа мойта воля,

        аз съм капитан!

 

Чуй, там днеска мре народа

        в бой с ужасен враг!

Карай бързо парахода

        на българский бряг!

 

И гласа му става страшен

        при тия слова,

немец бледен и уплашен

        преклони глава.

 

Бърже парахода плува

        към желаний край,

Дунавът се по вълнува,

        весело играй.

 

Много време се измина

        как не бе носил

храбра българска дружина —

        твар за него мил.

 

А дружината запява

        песен зарад бой

и байряка се развява

        гордо с лева свой.

 

Парахода веч наваля

        на милия бряг,

Ботев шапката си сваля,

        че говори пак:

 

— Хайде, братя, излезнете,

        тука ще се спрем

и земята цалунете,

        дето ще да мрем!

 

И от радост упоени

        пред левския стяг

всички падат на колени

        на светия бряг.

 

— Братя! — вика им войвода

        със гърмовен глас. —

Скоро радостно народа

        ще посрещне нас!

 

Скоро с гръм ще поздравиме

        Стара планина,

кървав бой ще заловиме

        с турски племена!

 

Ний във битки не сме вещи,

        малко сме на брой,

но сърца ни са горещи —

        гладни сме за бой!

 

Скоро турчин ще изпита

        грозната ни мощ:

правдата е нам защита,

        левът ни е вожд!

 

И по цяла околия

        глас екна съгрян:

„Да живее България,

        смърт на зли тиран!“