Алекса Райли
Девицата каубой (3)

Глава 3
Брандън

Гледах как Доли влиза в къщата си и затръшва вратата след себе си. На света нямаше нищо, което да искам повече от това да я внеса в къщата на ръце. Мисли за това как я извеждам в града, за танци и питиета, преди да я прибера у дома и да правя любов с нея с часове преминаха през ума ми.

Слязох от пикапа си и пристъпих към верандата, за да се уверя, че вратата е заключена. Останах и слушах как наглася алармата, преди най-после да се отдалеча. Почти насила се откъснах от къщата й, връщайки се в колата си.

Бях изминал само половината от алеята към дома й, когато спрях пикапа и изгасих двигателя и всички светлини. Измъкнах телефона си и плъзнах пръст по екрана, прехвърляйки всички снимки, които имах, докато не намерих точно тази, която търсих.

Беше снимка на Доли от миналата седмица. Стоеше пред закусвалнята на Мик и се смееше, а трапчинките й се бяха показали в пълната си прелест. Отметнала глава назад, а червената й къдрава коса бе разпиляна около раменете й. Беше облечена с мека лилава рокля, която обгръщаше тялото й на най-правилните местенца, а кафявите й каубойски ботуши изглеждаха износени и протрити. Посланието, което носеха, бе, че Доли не се бои да си изцапа ръцете.

А аз исках тези ръце върху себе си. Мамка му, чувствах се така, сякаш бях копнял за тях през целия си живот, още преди да влезе в живота ми и да обсеби всяка моя мисъл.

Преди да се усетя, ръката ми бе около твърдата ми ерекция и движех длан нагоре и надолу. От върха на члена ми вече се стичаше предеякулационна течност само при мисълта какво би било да я имам под себе си. Господи, трябва да получа медал, задето успях да се отдръпна от нея. Да й позволя да си тръгне бе най-трудното нещо, което съм правил в живота си. Тя бе това, за което копнеех от години, и моят копнеж най-после щеше да стане реалност… косата й разпръсната на седалката, а малкото й тяло, с прекрасни извивки, притиснато под моето. Когато усетих дъха й, едва не свърших на мига.

Всеки миг щях да свърша върху себе си. Стиснах по-силно члена си, движейки ръка по него с почти болезнени движения, сякаш се наказвах, задето желаех нещо, което не биваше да желая.

Татенце.

Малката кратка дума премина през ума ми и на мига достигнах до върха. Нажежено до бяло удоволствие прониза гръбнака ми и семето изригна от члена ми. Простенах името й, отмятайки глава назад, докато се мъчех да си поема дъх. Удоволствието пулсираше през тялото ми, като нищо друго, което някога бях изпитвал. Все още усещах уханието й в купето на пикапа. Вдишах дълбоко, за да се почувствам така, сякаш още е тук, с мен.

Не знам колко дълго останах там на алеята, с ръка обвита около члена ми, докато семето, което бях разпръснал върху себе си изсъхна. Най-после отворих очи и погледнах надолу към другата си ръка и телефона, на чийто екран все още стоеше снимката й. Членът ми отново стана на мига болезнено твърд и простенах.

Току-що бях изпитал един от най-силните оргазми в живота си, а само един поглед към снимката й го направи отново по-твърд от скала, готов за още един рунд. Можех да правя това цяла нощ и в края пак нямаше да се почувствам задоволен. До края на живота си нямаше да се уморя от нея.

Какво щях да правя? Хвърлих телефона на седалката и се пооправих, преди да запаля двигателя и да потегля отново. Когато стигнах до входа на ранчото, спрях там, без да искам да си тръгвам. Стиснах толкова силно кормилото, че ръцете ме заболяха.

Упражнявайки целия си самоконтрол се принудих да продължа напред, карайки към фермата, вместо към хотела, както възнамерявах първоначално. Хотелът бе по-близо до моето агънце, а контролът ми всеки миг щеше да се изпари.

Тя е прекалено млада за теб, казвах си отново и отново. Няма значение колко силно те желае тя. Така е най-добре за нея. Трябваше да я пусна, но дори самата мисъл бе като удар в стомаха ми.

А прощалните й думи към мен не помагаха никак на положението, в което се намирах. Това, че винаги ще ме желае, но няма да ме чака. А ако знаех едно нещо със сигурност за Доли, то бе, че тя никога не казваше неща, които не мисли. Мисля, че ако я видех с друг мъж, това ще ме убие. Но не е ли точно това, което исках? Тя да продължи напред и да ме забрави? Да забрави това свое ученическо увлечение и да намери мъж, който е по-подходящ за нея?

Когато най-после спрях пред къщата си, излязох от пикапа и погледнах сградата. Не приличаше по нищо на истински дом. Не като този на Доли, с цветни лехи обграждащи цялата къща. Където на верандата имаше люлеещи се столове и малки дървени орнаменти, покриващи парапетите. Беше очевидно, че човекът живеещ в къщата, я обича истински.

Моята беше едно нищо. Дори не изглеждаше така, сякаш някой живее в нея. Просто обикновено дървено бунгало. Може би защото никога не съм знаел какво е истински дом, не съм си давал труда да опитам да превърна къщата си в такъв. Идвах от обикновен западнал дом, в който живеех с баща си, през обор, в който спяха други работници, а сега това място.

Никога преди не се бях замислял особено по този въпрос. Докато не застанах на верандата на Доли и не видях нещата й. Онова място бе дом за семейство. Място, където един ден вероятно тя ще отглежда собствените си деца.

— Мамка му! — изкрещях преди да забия юмрук във входната врата. Болка прониза ръката ми и бе добре дошло разсейване от мислите, че моето агънце ще създаде там свое семейство с друг мъж. Че в корема й ще расте бебето на друг мъж.

Трябваше да престана да мисля за нея с някой друг, тъй като това бе нещо, което не можех да понеса. Може би след време ще мога. Ако се разкарам от този град възможно най-далеч от тази болка, която ме прояждаше като киселина.