Руби Диксън
Затворническата планета на варварите (16)

Глава 16

Джутари

Отнесохме тялото на Дреммиган навън, взимайки малкото вещи, които имаше, и го погребахме в червената песъчлива почва, немного далеч от мястото, на което стояхме. Щом покрихме цялата му светла кожа, за да не бъде забелязана от пазачите, които ни търсеха, отново се върнахме в пукнатината. И двамата бяхме изтощени, затова се сгушихме един до друг, чакайки. Явно съм бил по-изтощен отколкото си мислех, защото заспах дълбоко, сънувайки Клоуи. Сънувах как стоим заедно пред широко поле и около нас няма никой. За разлика от полетата за създаване на почва, тук, в съня ми, дърветата бяха високи и разлистени, с гъста златиста трева под тях и различни посеви. Тя ми се усмихна сложила ръка на корема си, а аз изпитах невероятно задоволство.

Почти мразех факта, че трябваше да се събудя.

Когато отворих рязко очи, помислих, че все още сънувам. Клоуи стоеше близо до мен, с крака подвити под тялото й. Беше напълно гола и кожата й блестеше на бледата странно розова светлина на планетата. От мястото, на което лежах, можех да видя извивката на задните й части, нежните бедра и прекрасната гладка линия на гърба й. Усетих остро пробождане на удоволствие, докато я гледах, тъй като това бе първият път, в който я виждах цялата, без частичното прикритие на затворническите дрехи. От този ъгъл тя изглеждаше по-дребна и по-нежна, макар че не бях сигурен, че е възможно.

— Клоуи?

Тя се обърна и ме погледна с лека усмивка.

— Буден си. Наспа ли се добре?

Все още се чувствах така, все едно мога да спя поне два дни, но кимнах.

— Някаква следа от кораби?

— Все още не. Не видях и други пазачи да ни търсят. — Тя се изправи на крака и пристъпи към мен. Когато го направи, видях на пода нейната и униформата на Дрем разстлани на земята и покрити с камъни. Какво бе намислила? При любопитния ми поглед тя се засмя и протегна ръце към мен. — Искаш ли да видиш какво правя?

— Не спа ли? — Позволих й да хване ръката ми, макар да ми бе по-интересно да гледам извивките на тялото й. Видът й караше тялото ми да се стяга, а членът ми да се събуди за живот при гледката на къдриците между бедрата й.

Клоуи поклати глава при въпроса ми.

— Бях прекалено развълнувана. Исках да видя дали мога да измисля нещо, за да ни направя малко вода.

— Да ни направиш вода? — Надявах се да не е човешкият евфемизъм за ходене до тоалетната.

— Да! Бях жадна и си спомних, че бях гледала в едно шоу за оцеляване, как когато е много горещо, може да събереш влага чрез конденз в найлонова торбичка. Въздухът е така замъглен, тъй че трябва да съдържа вода. Затворническите ни униформи мисля, че съдържат найлон, затова реших да пробвам. Отне ми известно време да измисля как стават нещата. Опитах да ги провисна, но единственото, което се случи, е да се развяват от вятъра. — Тя приближи до една от униформите, постлани на пода и вдигна камъка, който я придържаше към земята. Забелязах, че средната част на униформата виси някак надолу, и след като тя я дръпна леко, осъзнах, че под нея има дълбока дупка. В дъното на дупката имаше една от торбите ни за вода и Клоуи я вдигна внимателно, подавайки ми я.

И наистина, на дъното имаше малко количество вода. Не беше повече от няколко глътки, но все пак бе вода.

— Не знаем колко дълго ще останем тук, но ако можем да събираме вода, ще можем да оцелеем по-дълго.

Удивен бях колко умно бе моето момиче. Тя ме гледаше с развълнувано изражение, сякаш чакаше одобрението ми. Исках да я сграбча и да я притисна към себе си, за да й покажа колко щастлив ме прави, но тя държеше в ръце така безценната вода.

— Изпий я — казах й аз.

— О, но аз я направих за теб. По-голям си и вероятно имаш повече нужда от нея. — Тя я подаде към мен. — Аз ще изчакам следващата.

— А аз настоявам да я изпиеш — казах й, фокусирайки се върху нежните розови зърна на гърдите й, сега на показ пред мен, без да са прикрити от материята на дрехите.

— Тогава ще си я разделим — каза тя най-после. — Защото повече няма да играем на „твоето оцеляване е по-важно от моето“. Колкото по-скоро пъхна това отново долу, толкова по-скоро ще съберем още вода.

Засмях се и този път взех малката торбичка от нея щом ми я предложи.

— Много добре. — Отпих една безценна глътка, а след това и втора, преди да й я върна.

Тя отметна глава и изпи останалата, след това направи гримаса.

— Не знам дали съм разочарована, че не е повече, или съм отвратена, задето е толкова топла, като урина.

— Но е вода, която нямаме, и ще ни помогне да оцелеем, докато се появи Кивиан.

Клоуи прехапа устната си и ме погледна притеснено.

— Убеден ли си, че той ще дойде.

— Абсолютно.

— Как може да си толкова сигурен?

— Тъй като той ми е брат.

Очите й се разшириха удивено.

— Не си го споменавал!

— Никога не е ставало на въпрос. Много отдавна тръгнахме по различни пътища, но чиповете са нещо, което и двамата имахме още от детството ни. Беше идея на баща ми.

— Баща ти?

Кимнах.

— Той беше известен пират и искаше всеки от нас да има начин да избяга, ако бъде заловен някой ден.

Тя просто поклати глава изумена.

— Толкова много има да уча за теб.

И аз за нея. Но щяхме да имаме всичкото време, което ни трябва, щом се измъкнем от тази адска планета.

Гледах я как се навежда и слага торбичката отново в дупката, преди да я покрие с униформата.

— Ето — казах аз, разкопчавайки униформата си. — Вземи и моята, ако я добавим, сигурно ще получим повече вода.

— Чудесна идея. Донеси я.

Съблякох я, докато тя изкопа нова дупка и сложи внимателно празна торбичка на дъното. Или поне се опитвах да я гледам. Но голотата й ме разсейваше, докато тя се разхождаше наоколо. Гърдите й подскачаха при всяко нейно движение, а задничето й имаше толкова страхотна извивка, че караше устата ми да се пълни със слюнка. Докато тя приключи и изтупа ръцете си, вече мислех за всички неща, които исках да направя с нея сега, когато бе изцяло моя.

И не можех да не мисля за онова нещо уста в уста, за което ми бе казала тя. Това нарушаваше цял куп закони за хигиената, но не можех да кажа, че не бях заинтригуван. Чудех се какво ли е усещането. Каква е целта му? Сигурно доставя удоволствие, иначе тя не би го предложила. Бях очарован от мислите за него.

Тя се обърна и ме изгледа, преди погледа й да омекне и устните й да се разтворят леко.

— За какво си мислиш? — Тя звучеше задъхана. — Имаш странен поглед.

— Мислех си за теб и за устата ти — казах й искрено. — Сега сме сами и аз държа на обещанията, които давам.

— Обещание? — попита объркано Клоуи. — О, да. Нашата първа целувка.

Реакцията й ме очарова. Приближих и прокарах пръст по розовите й устни.

— Покажи ми как се прави.

— Добре. — Тя прехапа устната си и бях привлечен като магнит от това леко движение. Ръцете й се опряха на гърдите ми и тя се вдигна на пръсти към мен. — Малко по-висок си от мен, затова ще трябва да измислим нещо.

Изсумтях. Малко? Стоях почти цели две глави по-високо от нея.

— Как човеците се справят с този проблем?

— Ами, ние не сме толкова високи, колкото си ти. За това обикновено сядаме заедно долу.

Ах. В това имаше смисъл. Отпуснах се на колене и протегнах ръце към нея.

— Ела тогава.

Бузите й се зачервиха и тя се снижи, приближавайки се до мен. Беше нервна. Тази нейна реакция бе много странна. Все пак, нали ръцете ми бяха докосвали всяка част на тялото й? Нали симулирахме сексуален акт в килията пред останалите, отново и отново? Интимно знаех какво е усещането на тялото й под моето. Знаех звуците, които издаваше, когато свършва. Знаех как се чувстват гърдите й и влагалището й. От къде идваше това неудобство?

Бледите й ръце се насочиха към раменете ми и тя се поколеба.

— Мръсна съм.

— Мислиш ли, че за мен това е от значение? — Почистих червения прах от раменете й и прокарах пръст надолу по ръката й. — Все още искам да прокарам устата си по цялото ти тяло.

Погледът й омекна и тя обгърна с ръце лицето ми. Заставайки на колене, тя се приближи, така че да застане между краката ми. След това притисна устни към моите.

В началото бе само леко докосване. Приятно, но вероятно не си струваше цялото това вълнение. Но след това тя разтвори уста, близна с език устните ми и аз усетих как през тялото ми премина гореща вълна. Отворих уста за нея и езикът й се плъзна в устата ми, милвайки и изкушавайки ме.

В тялото ми експлодира толкова силна нужда, че простенах, притискайки я към себе си. Ръцете ми обгърнаха задничето й и тя изписка тихо в устата ми, но не се отдръпна. Езикът й се преплете с моя и тя издаде още един изненадан звук. Аз също бях изненадан — езикът й бе толкова мек и гладък, точно като кожата й. Тя нямаше неравности по езика като моя народ. Намерих това за адски еротично и не се сдържах отново да помилвам езика й със своя, наслаждавайки се на усещането, при което телата ни се притискаха едно към друго. Отново и отново правихме тази „целувка“, преплитайки езиците си, докато тя не се задъха, а членът ми запулсира болезнено. Откъснахме се един от друг и тя ме погледна замаяно.

— Винаги ли е толкова хубаво? — попитах аз, запленен от подпухналите й влажни устни.

— Не, невинаги — каза тя останала без дъх и погледът й се насочи отново към устата ми.

Схванах намека и я дръпнах за още една целувка, докато ръцете ми мачкаха задните й части. Тя нямаше опашка, нямаше защитни плочки по гръбнака си. Бе цялата мека и не можех да се сдържа да не я милвам, изучавайки извивките й. Клоуи се изви срещу докосването ми и бедрата й се разтвориха.

Не успях да устоя на поканата. Плъзнах ръка надолу, търсейки гънките й, и открих сърцевината й вече влажна за мен. Още един стон се откъсна от мен щом усетих колко мокра и гореща е тя, и исках да тласна пръста си дълбоко в нея. Но още по-силно желаех да й доставя удоволствие, затова плъзнах пръст нагоре, търсейки малката чувствителна пъпка между бедрата й. Щом я открих, цялото й тяло подскочи срещу моето, а бедрата й стиснаха ръката ми.

— Какво е това? — попитах между целувките, като я потърках леко. — Нашите жени нямат такова нещо.

Тя се залюля срещу пръстите ми, а от гърлото й се чу тих вик.

— Това е… клитор… — задъхано каза тя. — Няма… биологично… предназначение. Просто усещането е… хубаво. — Очите й се затвориха и тя притисна челото си към моето. — О, господи. Наистина е хубаво.

Плених отново устата й и погалих езика й със своя.

— Да сложа ли устата си на влагалището ти? Да вкуся тази малка частица плът, докато не започнеш да крещиш от удоволствие?

Клоуи се изви към мен, стенейки.

Мисля, че това значеше „да“. Прекъснах целувката и се наведох надолу, ближейки шията й. Дори тук тя ухаеше сладко. Харесваше ми начина, по който усещах тази крехка човешка жена в ръцете си. Трябваше да внимавам и да я докосвам леко, точно както заслужаваше да се отнасям с нея. Не биваше да съм прекалено груб или да губя контрол. Всичко, което бе от значение, беше моята Клоуи.

Дръпнах я към себе си, обвивайки първо единия, а после и другия й крак около кръста си. Когато гърдите й се притиснаха към моите, се наведох напред, слагайки я да легне на земята.

— Би трябвало да изчакам, преди да те направя своя — промърморих, като наведох глава към меките кълба на гърдите й, — но не мога да чакам повече.

— Добре — въздъхна тя и ноктите й се впиха в раменете ми. — Писна ми да чакам. Сами сме и само това е от значение.

Изглежда мислехме еднакво. Близнах нежно заобления й корем, прокарвайки език по мекотата й. Тя ухаеше толкова адски хубаво — деликатна смес на нещо сладко с аромат на женска възбуда, която съживяваше всичките ми усещания. Плъзнах се по-надолу и притиснах устни към меките къдрици, прикриващи входа на влагалището й. Тя простена, мърдайки нетърпеливо под мен, и аз се плъзнах по-надолу. Нямах търпение да вкуся нектара на тялото й. Устата ми се изпълни със слюнка при тази мисъл. Копнеех за този момент от много време и сега възнамерявах да му се насладя.

Разтворих гънките й, разкривайки колко розова и влажна е там долу.

— Виж колко се нуждаеш от мен — казах й аз. — Виж колко си мокра, при мисълта да сложа устата си тук.

Тя простена и аз се усмихнах, изучавайки я пръсти. Отблизо малката пъпка, която бях докосвал само с пръсти, изглеждаше още по-малка и много по-розова. Наведох се да я вкуся.

Цялото й тяло подскочи в отговор, а дъхът излезе със свистене от гърдите й.

— О, боже мой — простена тя отново. — Устата ти…

— Искаш ли още? — С радост се подчиних, милвайки с език този „клитор“, а ентусиазмът ми нарастваше. Когато тя започна да се извива под мен и да издава тези сладки дрезгави звуци, знаех, че й харесва. Следващия път я близнах по-бавно, плъзгайки език по цялата пъпка, за да може да усети всяка изпъкналост на езика ми.

— Ще ти дам всичко, моя Клоуи. Ти си моята човешка жена. — Обожавах това, че мога да изрека тези думи, знаейки, че около нас няма никой, който да я заплашва.

Тя бе моя, сега и завинаги. Щях да я направя истински моя и никога нямаше да я пусна да си тръгне.

Тялото й се изви под моето и тя посегна напред, едната й ръка се вплете в косата ми, а другата сграбчи единия ми рог. Тя го стисна здраво, но щом простенах, отдръпна рязко ръка.

— Нараних ли те?

— Не — казах й дрезгаво. — Хареса ми — и след това продължих да изкушавам клитора й с езика си, за да й покажа точно колко ми харесва. Рогата ми не бяха особено чувствителни, но онова, което си представях, бе невероятно. Представях си как пръстите й са обвити здраво около тях и това караше члена ми да става все по-твърд, копнеейки да се зарови дълбоко в нея.

Тогава и двете ръце на Клоуи сграбчиха рогата ми, държейки лицето ми между бедрата си, докато стенеше името ми. Дадох й това, от което се нуждаеше, търкайки езика си по-бързо срещу клитора й, докато тя не изплака и не стигна до върха. Тя се отпусна обратно на земята, задъхана и замаяна, и не можех да откъсна поглед от реакцията й. Влагалището й бе розово и влажно от оргазма. Това накара члена ми да стане още по-твърд. Не можех да чакам нито миг повече, за да проникна в нея. Хващайки едното й бедро, аз отпуснах тялото си върху нея, на мига чувствайки колко ми е познато това усещане.

— Колко пъти се преструвахме, че правим това? — попитах, а тя простена. — Колко пъти те покривах, тласкайки члена си между меките ти бедра? Колко пъти те притисках към себе си, треперещ от нужда?

— Този път ще бъде истинско — каза тя задъхана. Погледът й бе замаян, когато го насочи към мен, а ръката й се плъзна по гърдите ми. — Този път те искам дълбоко в себе си.

И аз исках това. Исках го повече от всичко на света. Нямаше да изгубя нито миг повече. Вече бях чакал прекалено дълго, за да я направя моя. Преместих тежестта си, опирайки се с ръка до нея, докато с другата насочих члена си към топлината й. Влагалището й бе тясно, а топлината й ме изгаряше. Тласнах се леко напред, малко по малко, докато Клоуи стенеше под мен, неспособна да остане неподвижна. Тя размърда бедра, вдигайки ги нагоре, за да ме поеме по-дълбоко. Не искаше да действам бавно.

И аз не исках бавно. С едно мощно движение се зарових в нея.

Викът, който излезе от нея, ме изненада. Очите й се разшириха, все едно бе шокирана. Замръзнах ужасен.

— Клоуи? Нараних ли те? — Последното, което исках, бе да й причиня болка. Може би бях прекалено груб. Може би…

— К-какво беше това? — Тя плъзна ръка между телата ни, където бяхме съединени. — Какво е това върху члена ти?

— Шипът ми? — Не беше точно върху члена ми, но точно сега не можех да измисля за какво друго може да говори.

— Да — простена тя и притвори разтреперано очи, завъртайки бедра. — Господи, това нещо.

— Не ти ли харесва?

— Притиска се в клитора ми — простена тя. — Прекалено хубаво е.

Заля ме вълна от облекчение и се засмях. Щеше да ни отнеме време да научим всичко един за друг и да свикнем с телата си. Но за сега просто се радвах, че не я наранявам.

— Искаш ли да сляза от теб?

— Мамка му, не. — Тя завъртя отново бедра и простена. — Искам да се движиш.

Сладката ми, командореща жена. Тласнах се напред и Клоуи извика тихо.

— Господи, и там ли не си гладък? Това е адски нечестно. — Ноктите й се впиха в кожата ми и когато се тласнах отново, тя извика по-силно.

Този път разпознах вика като звук на удоволствие и стиснах бедрото й, докато се люлеех към нея. Тласнах се отново напред и използвайки бедрата си установих равен ритъм. Отново и отново потъвах в тясната й, влажна горещина. Нищо, което някога бях изпитвал, не е било по-хубаво от това. Тя ме стискаше здраво, обгръщайки ерекцията ми. С всеки тласък Клоуи се възбуждаше все повече, докато скоро не започна да ридае, изричайки името ми, преди цялото й тяло да потрепери под мен, пометена от оргазма. Удоволствието й само разпали моето и когато тялото ми се стегна, приветствах освобождението, изливайки семето си в нея.

Звезди блеснаха пред очите ми и свърших така мощно, все едно излях цялото си тяло в нейното. Ако точно в този момент умра, то щях да го направя като щастлив мъж.

Изцеден аз се сринах върху малката си жена, но след миг някак намерих сили да отместя изтощеното си тяло от нейното, за да не я смачкам. Двамата лежахме задъхано, докато оглеждах лицето й, за да се убедя, че устройството за дишане е все още на малкия й нос.

— Добре ли си?

— О, да — каза тя унесено. — Дори бих казала, че съм по-добре от добре.

Моята Клоуи имаше толкова доволно изражение на лицето си, че нямаше как да не се ухиля. Наведох се и потърках носа си в нейния, преди да реша да й дам една лека целувка. Косата й бе заплетена около лицето й и сребърният преводач просветваше на ухото й. Побутнах го с пръст.

— Ще се отървем от това, когато стигнем на кораба — казах й аз. — Кивиан има по-високо технично оборудване. Ще сложим чип, вместо да трябва да стоиш с този евтин боклук.

— Ти имаш ли такъв? — попита тя, прозявайки се. — Трудно ли се слага?

— Тук е една рутинна процедура — проследих с пръст малкото й ухо. — Ще се отървем от това, за да мога да се наслаждавам на красотата на половинката си, без това неприятно устройство.

— Звучи ми добре. — На лицето й имаше сънена усмивка. — Чудех се от къде знаеш така добре английски.

— Англи-йски? — Бегло си спомних, че бях чувал думата преди, когато данните на чипа ми го анализираха. — От там ли идваш? Родната ти планета е Англи-йски?

— Не. Аз съм от планетата Земя. Домът ми е Америка. Английски е само името на езика. — Тя се прозя отново и погали ръката ми. — Вероятно Земята ще ти хареса. Не е като тази дупка тук.

Засмях се. Дупка бе точно определение за Хейвън.

— Щом е различна от това място, тогава да, вероятно ще ми хареса. — Поколебах се. Би трябвало да попитам дали иска да остане с мен, или да се върне у дома. Знаех, че е правилно да го направя, но самата мисъл за това ме изпълни със собственически гняв.

— Добре ли си? Стискаш ме малко по-силно. — Тя се завъртя под мен.

Дори не го бях осъзнал.

— Ти… — прочистих гърлото си и събрах куража си. — Скоро брат ми ще дойде с кораба си. Сигурен съм, че ще може да измисли как да те върнем на планетата ти, по един или друг начин. Ти… ще ти хареса ли това?

Очите й се отвориха и тя примигна срещу мен.

— Ти… можеш ли?

Кимнах. Това просто кимване бе най-трудното нещо, което някога бях правил. Ако планетата й бе забранена, то Кивиан нямаше да е щастлив, но щях да го убедя. Пиратството и нарушаването на закона бе в кръвта ни. Нищо не беше извън възможностите ни. Или поне не за дълго.

Преглътнах. Очите й станаха подозрително блестящи.

— Ти да не би… да не би да се опитваш да се отървеш от мен, Джутари?

Какво?

— Никога — заявих бурно. Сграбчих пълна шепа от меката й коса, все едно така щях да я завържа завинаги към себе си. — Но искам да си щастлива, дори и това да е без мен.

— Искам да остана с теб. — Ръцете й се обвиха около тила ми и тя ме стисна, дърпайки ме отново върху себе си. — Ти си мой и аз съм твоя, ясно?

— Клоуи… няма нищо на света, което да искам повече от това — погалих нежната й кожа, — но аз съм престъпник. Не мога да живея свободно. Това значи, че ще трябва да се крием до края на дните си.

— Не ме е грижа. Искам да остана с теб. Така или иначе в твоя свят няма място за човек от Земята. За тях аз съм изрод.

Тя казваше истината. Човеците се смятаха за странни и опасни… дори и да не бе така наистина. От това, което ми бе разказано за тях, дори не знаех как е възможно.

— За това мога да те отведа у дома…

— И… какво? Просто да забравя за последния месец от живота си? Все едно не съм се променила из основи? Все едно не съм те срещнала? Просто да се върна към работата си в магазина за обувки и да се правя, че нищо не се е случило? — Очите й се напълниха с влага и осъзнах, че е на крачка от това да се разплаче. — Не съм същото момиче, което бях, Джутари. Убих хора. Живях в затвор. Срещнах теб. Не ме е грижа дали ще прекарам живота си на някоя третокласна планета, стига двамата да бъдем заедно. Разбираш ли?

— Разбирам — казах нежно и зарових лице в шията й. Никога не бях чувал по-сладки думи от нейните. Ако беше решила да замине, аз… ужасявах се от факта, че щях да я пусна. Бе странно как сякаш егоистичното копеле, което бях, бе напълно изчезнало. Безскрупулният убиец Джутари, наемникът, бе застанал на колене пред мисълта за сълзите на тази жена. Не исках нищо друго, освен да направя Клоуи щастлива.

Тя подсмръкна.

— К-какво е това, Джутари?

— Кое? — надигнах се от нея и отместих мръсната коса от лицето й.

Тя посочи навън и аз седнах, поглеждайки нагоре.

Над нас примигнаха светлините на кораб. Застинах, гледайки как червеният вятър се завихря, надигайки във въздуха алени частици прах. Когато корабът се приближи, се отпуснах. Не беше от корабите на затвора.

Това беше Кивиан.

Наведох се и целунах Клоуи по устните. Вече бях пристрастен към вкуса й.

— Трябва да побързаме и да се облечем. Не искам брат ми да гледа това, което е мое.

Очите й светнаха.

— Спасени ли сме?