Руби Диксън
В леглото на пирата (7)

Глава 7

Тарекх

Кат очевидно бе ужасена от капитана.

Което бе някак смешно, тъй като ако го познаваше, щеше да знае колко бе абсурдно да се бои от него. Кивиан по-скоро би паднал на коляно пред нея, за да нагласи подгъва на туниката й, отколкото да я нарани.

Но след седмица в компанията на Кат познавах страховете й, тъй като е била наранявана в миналото, а това ме караше да искам винаги да я защитавам. Затова, когато пребледня и се приближи към мен, сложих ръка на тила й и я стиснах лекичко, вдъхвайки й кураж.

— В безопасност си — повторих отново. Рано или късно, щеше да го повярва.

— Имам чувството, че ако ми позволиш…

— Не — казах, преди да е довършила. Тя продължаваше да ми предлага сексуални услуги, а аз отказвах да ги приема. Това ме убиваше всеки път по малко, тъй като знаех какво й се е налагало да прави, за да оцелее, след като е била отвлечена от планетата си. Тя обаче бе силна. Не говореше за случилото се. Не плачеше. Стискаше зъби и правеше това, което бе нужно да се направи.

Някой ден може би щеше да ми каже какво се е случило. Предполагах, че щеше да ми прилошее, но ако тя изпиташе нужда да сподели, щях да бъда до нея. Наистина до нея за каквото и да има нужда.

Дори и само като приятел.

Нямаше да отричам, че я сънувах. Не, нямаше да отричам, че взимах бутилка лубрикант от медицинската зала и галех члена си, мечтаейки си, че тя ме докосва. Или че ме гледа с нужда в очите, а не с това мъртво изражение, когато ми предлага да смуче члена ми. Но знаех, че никога няма да се случи. Тя имаше ужасно минало, а аз бях грозен и противен. Не бе добра комбинация, но бях щастлив да съм неин приятел и защитник. В миналото не е имала много такива и аз бях готов да бъда само това за нея.

— Не е нужно да се тревожиш — уверих я. — Капитанът няма да има нищо против.

— Но той не знае, че съм тук — каза разтревожена Кат. — Вие нали казахте, че вече имате един допълнителен човек, а корабът е за екипаж от четирима. Ами ако…

— Един човек повече не е проблем. Вие не ядете кой знае колко — отново стиснах лекичко тила й. — Ела, нека кажем „Здрасти“ на капитана и половинката му. Мисля, че ще харесаш Фран.

Тя не отговори, затова я побутнах нежно напред, държейки ръката си на рамото й, за да успокоявам, но и за да я задържа, ако опита да избяга. Или по-скоро ако опита да нападне капитана, което бе по-вероятно.

— Скъпи, прибрахме се — извика Фран някъде от долните коридори. — Къде са всички?

Чух Сенторр да се обажда откъм мостика.

— Тарекх ви е приготвил малка изненада.

— Хм — каза Кивиан, но можех да доловя веселието в гласа му. Той обикновено бе такъв. Това е едно от нещата, които го правеха толкова добър капитан за тази работа… приемаше всичко на шега и никога не позволяваше нещо да го стресира. Моята философия към живота бе подобна, затова се разбирахме добре.

Горката Кат не осъзнаваше това за капитана и бе като вдървена, докато я побутвах напред. Беше очевидно, че се тревожи.

— Ще бъдеш наред — промърморих й. — Довери ми се.

— Обещаваш ли? — прошепна тя.

— Обещавам — заявих аз. След като го казах, напрежението в раменете й отслабна.

Поведох я към мостика, макар че след седмица на борда, тя вече бе на ясно къде се намира той. Всички останали вече бяха там, включително Кивиан и Фран. Тъмнокосата жена носеше обикновен сив гащеризон, който бях отмъкнал от екипажа на един кораб на сззт, тъй като те бяха по-дребни и по размер се доближаваха до човеците, затова целият й гардероб бе от тях. В контраст на това, половинката й бе облечена по последна мода от родната ни планета с кръстосани ръкави, които се наслагваха пласт върху пласт от материя и връзки, с геометрични щампи в горната част на туниката и светли кожени ботуши до коленете. Изглеждаше нелепо, но така или иначе, той го знаеше. Понякога не бях сигурен дали е само шарада или наистина му харесваха тези дрехи, но определено бе най-пищно облечения от всички ни.

Всички се обърнаха към нас и стиснах рамото на Кат, за да не избяга.

— Това е новият член на екипажа ни — заявих, все едно не е голяма работа.

Фран зяпна срещу нас. Очите й станаха огромни и за пръв път успях да видя огромната разлика помежду им. Кожата на Фран бе по-скоро златиста на цвят, косата й бе дълга и черна, а очите тъмни. Цветовете на Кат бяха по-светли, косата й бе онзи оттенък на кафявото, което бях виждал само при най-рядката дървесина, а очите й бяха сиво-сини и бледи. От двете Фран имаше по-големи цици и бе по-висока, докато Кат беше дребна и слабичка навсякъде. В моите очи това я направи по-крехка… или може би защото познавах Фран по-добре и знаех колко е силна.

— О, Боже мой — каза Фран, хвърляйки се напред с протегнати ръце. Тя притисна Кат в прегръдка и я стисна силно. Или поне опита. Беше ясно, от изплашената реакция на Кат, че не е свикнала да бъде докосвана. Кат ме погледна безпомощно и все пак изтърпя прегръдката на Фран, без да се отскубне от нея.

— Още един човек! Толкова отдавна не съм виждала лице, което да е като моето!

— Като изключим Клоуи — обади се Кивиан.

— Като изключим Клоуи — съгласи се Фран, отстъпвайки назад. Тя се усмихна на Кат и погледна към мен. Изражението й стана тъмно и тя пристъпи между мен и Кат. — Купил си шибан човек? Ще те пречукам, Тарекх…

Кат изскочи забързано иззад Фран, заставайки пред мен с разтворени ръце. Опитваше се да ме защити.

Нещо странно започна да тупти в гърдите ми.

— Не се ядосвай на Тарекх — каза Кат, а гласът й бе по-твърд от когато и да е било преди. — Той ме купи, за да ме спаси. Доведе ме тук, превърза раните ми и не ме е докоснал. Каза, че мога да съм част от екипажа, ако си заслужа мястото.

Сенторр и Аливос ме погледнаха с присвити очи. Кивиан ме погледна така, че накара рогата ми да запарят в основата си.

— Не съм я купил за секс — казах. — Макар че би трябвало да е очевидно. — Кръстосах ръце на гърдите си и опитвах да изглеждам нормално, макар да бях леко разтревожен дали другите ще я приемат. — Беше сериозно ранена. Не можех да я изоставя.

Погледът в очите на Фран стана по-нежен и тя погали ръката на Кат.

— Няма да го нараня. Стой спокойно. — Кат обаче не помръдна, въпреки че Фран й се усмихна. — И разбира се, че си част от екипажа. Ще е страхотно да има друг човек на борда.

— Като капитан на този кораб, нямам ли право на глас? — попита развеселено Кивиан.

— Не — отвърна Фран.

Кивиан се разсмя, отмятайки главата си назад.

— Ах, сладка моя половинке, толкова си забавна. Разбира се, че тя може да бъде част от екипажа. Повече човешки жени ще направят мястото много по-красиво, за разлика от тези грозни лица, с които пътувам от толкова време — той направи жест към нас мъжете.

За моя изненада Кат се намръщи на Кивиан.

— Веднага престани с това. Тарекх не е грозен.

Бях удивен и ми се прииска да притисна малката човешка жена силно към гърдите си. Толкова яростна защитничка.

— Късметлия съм, че имам толкова свиреп защитник на своя страна — казах й доволен.

— И дори няма да гласуваме? — попита Аливос, изглеждайки повече недоволен към капитана и Фран, отколкото към другата жена.

— Защо? — Кивиан се облегна на контролния панел и скръсти краката си в глезените. — Фран, аз и Тарекх гласуваме тя да остане.

— Фран не би трябвало да има право на глас. Тя е основна… — Али се намръщи. — Тя…

Веселото настроение на Кивиан се изпари.

— Много внимавай — заяви той тихо.

Аливос млъкна. Той поклати глава и се върна на мястото си. Фран размени поглед с Кивиан, докато се опитваше да прегърне отново Кат.

— Ще свикне — заяви тя на Кивиан. — Не се тревожи за това. Знам, че аз нямам намерение да се тревожа.

Всичко се нареди, точно както знаех, че ще се случи. Кат щеше да е шестият член на кораба ни за четиричленен екипаж. Бяхме малко пренаселени, но щяхме да се справим.

Сенторр се врътна отново на пети с намръщено изражение.

— Сега какво? Ще останем ли, за да направим модификациите по Глупака? Да отворим част от товарния отсек, за да направим стая на човека или…

— Тя може да вземе моята каюта — обадих се аз, стараейки се да не показвам гнева си относно пренебрежителното „човека“, което Сенторр подхвърли. — Ще продължа да спя в медицинската зала.

Фран възкликна невярващо.

— Спиш там? Изненадана съм, че си успял да намериш кушетката сред целия онзи безпорядък.

Свих рамене. Не беше най-комфортното място… от части по моя вина… но ми харесваше да си представям Кат сгушена на удобно в леглото ми. Не исках да променям това.

— Няма да оставаме — добави Кивиан. — Имахме малък проблем с един от местните. Вероятно трябва веднага да изчезваме от тук — той спря за миг. — И да си сменим името. Вероятно и сигнала. И данните.

Сенторр простена, защото това бе изцяло работа за него.

— Какво си направил?

Фран само поклати глава.

Кивиан изглеждаше обиден.

— Той обиди половинката ми. Какво се очакваше да направя?

— Вероятно не да блъскаш главата на лидера на каскри в стената? — обади се Фран със сладък гласец. Тя сложи ръка на рамото на Кат — Ела. Имам някои дрехи, които ще ти станат. Ще ти е по-удобно с тях, отколкото с туниката, която носиш. Предполагам, че е на Тарекх, нали?

Кат ми хвърли колеблив поглед, докато Фран я теглеше навън, и онова странно туптене в гърдите ми се появи отново. Не бях свикнал някой да гледа към мен, все едно съм единствената светлина в тъмнината, единственият човек, на когото се доверяват. Обикновено грозната ми физиономия плашеше всички.

Тарекх не е грозен! — бе заявила разпалено Кат.

Кимнах й окуражително и тя най-после тръгна с Фран. Ах, кеф. Тя щеше да бъде моята гибел, тъй като вече ме бе обвила около малките си пръсти, а дори не го осъзнаваше.

— Е, какво ще е новото име на Танцуващият глупак? — попита Сенторр с глас, от който лъхаше раздразнение.

— Какво ще кажете за Лудо влюбен глупак? — попита Кивиан, подсмихвайки се към мен.

Отговорът ми бе един груб жест с ръка.