Серия
Галактическа болница (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Star Surgeon, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,9 (× 7 гласа)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

КОСМИЧЕСКИ ЛЕЧИТЕЛИ. 2001. Изд. Квазар, София. Кристална библиотека. Фантастика, No.27. Роман. Превод: от англ. Елена ПАВЛОВА [Star Surgeon / James WHITE]. Печат: София, Експреспринт ООД. Формат: 20 см. Страници: 224. Цена: 5.99 лв. ISBN: 954-8826-09-7.


На Джордж Л. Чартърс

по много причини

ПЪРВА ГЛАВА

Там далеч, на ръба на Галактиката, където звездните системи са нарядко и мракът е почти пълен, в пространството се носеше централната болница на Сектор 12. На нейните триста осемдесет и четири нива бяха възпроизведени условията за живот на всички разумни същества, познати на Галактическата федерация — биологичен спектър, вариращ от свръхохладените метанови форми на живот през по-обичайните кислород– и хлордишащи разновидности и стигащ до екзотични създания, които съществуват чрез пряко поглъщане на твърдо лъчение. Хилядите болнични обзорни люкове сияеха непрестанно — светлини в главозамайващи комбинации от цвят и интензивност, необходими за зрителните сетива на извънземните пациенти и медицинския персонал. За приближаващите се кораби огромната болница приличаше на гигантска цилиндрична коледна елха.

Галактическата болница представляваше двойно чудо на инженерната мисъл и психологията. Снабдяването и поддръжката се извършваха от Мониторния корпус — федеративното поделение за изпълнителна власт и законност — и той играеше ролята и на администрация, но тук не се забелязваше традиционната пропаст между военните и цивилните членове на персонала. Нито пък имаше някакви сериозни търкания между десетината хиляди същества от медицинския екип, съставен от над шестдесет различни форми на живот с шестдесет различни начина на поведение, телесни миризми и отношение към живота. Може би единственото общо помежду им беше нуждата на всички доктори, независимо от размерите, външния вид или броя им крайници, да лекуват болните.

Персоналът на Галактическата болница беше целеустремена, но не винаги сериозна група същества, фанатично толерантни към всички форми на разумния живот — ако не беше така, те не биха се намирали тук изобщо. Гордееха се, че за тях няма случай твърде тежък, незначителен или пък безнадежден. Съветите или съдействието им бяха търсени от медицински светила из цялата галактика. Пацифисти до един, те водеха постоянна, безкрайна война срещу страданията и болестите, били те индивидуални или засягащи цели планетарни популации.

Но има случаи, в които диагнозата и лечението на поразената междузвездна култура, включително хирургическото премахване на дълбоко вкоренени предразсъдъци или на налудничави етични представи, предприети без съдействието на пациента или дори без знанието му, при все пацифизма на въвлечените доктори, могат да доведат до разгаряне на война.

* * *

Подготвеният за преглед пациент в кабинета се оказа едър екземпляр — тежеше към хиляда паунда, прецени Конуей — и напомняше гигантска изправена круша. От стеснения горен край растяха пет дебели пипалоподобни израстъка, а тежката престилка мускули в основата му подсказваше за приплъзващ, макар и не задължително бавен начин на придвижване. Цялата телесна повърхност изглеждаше неравна и ощавена, все едно някой се е опитвал да смъкне кожата с груба телена четка.

Според Конуей нямаше нищо чак толкова необичайно във физическия вид на пациента или състоянието му, шестте години в галактическата болница го бяха приучили и към по-изумяващи гледки, тъй че той пристъпи напред, за да извърши първоначален преглед. Лейтенантът от Мониторния корпус, който беше придружавал количката с пациента до залата, също бързо пристъпи по-наблизо. Конуей се опита да пренебрегне усещането, че му дишат във врата, и се вгледа по-внимателно в болния.

Пет големи усти бяха разположени по една в основата на всяко пипало. Четири от тях бяха снабдени със зъби. Петата съдържаше говорния апарат. Краищата на самите пипала показваха висока степен на специализация — три от тях бяха просто манипулатори, едно беше снабдено със зрителните сетива на пациента, а последното завършваше с костен израстък, заострен като рог. Главата нямаше лице, представляваше просто костно образувание, което да защитава мозъка на съществото.

Нямаше какво друго да се отбележи при повърхностното изследване. Конуей се обърна да вземе апаратурата за проби и настъпи офицера-монитор по крака.

— Някога да сте се замисляли, че медицината е сериозно нещо, лейтенант? — попита раздразнено.

Лейтенантът се изчерви, лицето му неприятно контрастираше на фона на тъмнозелената яка на униформата му. Каза сковано:

— Този пациент е престъпник. Бил е открит при обстоятелства, които подсказват, че е убил и изял друг член от екипажа на кораба си. Беше в безсъзнание по време на пътуването до тук, но ми е наредено да го пазя — просто за всеки случай. Ще се опитам да не ви преча, докторе.

Конуей преглътна, погледът му се насочи към зловещия, заострен пипалорог, с който, не се и съмняваше, онези от вида на пациента му са си пробили път към върха на еволюционното дърво. Каза сухо:

— Не се престаравайте, лейтенант.

Визуално и с помощта на преносим рентгенов скенер, Конуей изследва внимателно пациента и отвън, и отвътре. Взе няколко проби, включително от засегнатата кожа, и ги изпрати в Патологията заедно с три плътно изписани страници съпровождащи бележки. После се изправи и се почеса по главата.

Пациентът беше топлокръвен, аеробен организъм и имаше сравнително нормални изисквания към гравитацията и налягането, което, като се има предвид и външният вид на съществото, го слагаше във физиологичната класификация ЕПЛХ. Явно страдаше от добре развита и широко разпространила се епителома, симптомите бяха толкова явни, че Конуей всъщност би трябвало да започне лечението без да изчаква отговор от патолозите. Но заболяването от рак на кожата, по принцип, не докарва пациента до дълбоко безсъзнание.

Това можеше да е доказателство и за психологически усложнения, както знаеше, а в такъв случай би трябвало да извика специализирана помощ. Един от телепатичните му колеги би бил очевидният избор, ако не бе факт, че телепатите само в редки случаи можеха да работят със създания, които не са телепатични по същността си и по принцип — само със същества от собствения си вид. С изключение на много редки случаи, телепатията е била откривана в строго затворени системни форми на комуникация. Което свеждаше избора до приятеля му ЖЛНО, емпатът доктор Приликла…

Зад гърба му лейтенантът се изкашля меко и каза:

— Когато приключите с прегледа, докторе, О’Мара би искал да ви види.

Конуей кимна.

— Ще пратя някой да хвърля по едно око на пациента — каза и се ухили. — Пазете го така добре, както пазехте и мен.

Докато пресичаше главната зала, Конуей инструктира една земна сестра — много добре изглеждаща сестра-човек — да дежури в приемната. Би могъл да прати и някой от тралтаните ЕЖЛИ, които принадлежаха към вид с шест крака и бяха толкова едри, че в сравнение с тях земният слон би изглеждал крехко, изящно създанийце, но му се струваше, че дължи на лейтенанта нещо в замяна на първоначалното си лошо отношение към него.

Двадесет минути по-късно, след като три пъти се наложи да сменя защитни костюми и след преход през хлорна секция, коридор, принадлежащ на вододишащите АУГЛ и свръхохладена зала на метановите форми на живот, Конуей се представи в кабинета на майор О’Мара.

Като главен психолог на многовидовата болница, разположена в ледения мрак на галактическия ръб, той отговаряше за умственото добруване на екипа от десет хиляди същества, съставен от осемдесет и седем различни раси. О’Мара беше много важна личност в Галактическата болница. По свое собствено решение беше също и най-достъпният човек в цялата болница. Обичаше да казва, че не го е грижа кой го посещава и кога, но ако нашествениците нямат наистина добра причина да го занимават с глупавите си дребни проблеми, не бива и да очакват особено радушно посрещане. За О’Мара всички от персонала бяха пациенти, пък и се разпространяваше слух, че високото ниво на стабилност между разнообразните и доста често докачливи извънземни представители се дължи на това, че прекалено се страхуват от психолога, за да си позволят да полудяват.

Днес обаче майорът беше в почти радушно настроение.

— Това ще отнеме повече от пет минутки, тъй че по-добре седнете, докторе — каза кисело, когато Конуей спря пред бюрото му. — Значи вече сте видели нашия канибал, а?

Конуей кимна и седна. Накратко разказа за наблюденията си по отношение на пациента ЕПЛХ, включително подозрението си, че може да съществуват и усложнения от психологически характер. Накрая попита:

— Имате ли някаква друга информация за самия него, освен за канибализма му?

— Твърде малко — отвърна О’Мара. — Бил е открит от патрулен кораб на Мониторите в звездолет, който, макар и без повреди, е предавал авариен сигнал. Очевидно се е разболял прекалено тежко, за да пилотира кораба си. Нямало е други членове на екипажа, но понеже ЕПЛХ са били нова раса за спасителния екип, те са минали кораба му под лупа и са открили, че на борда би трябвало да има поне още едно същество. Открили са го както чрез нещо като личен дневник в корабната компютърна система, записан от ЕПЛХ на лента, така и чрез оглед на въздушните люкове и различните животоподдържащи механизми, подробностите около които не ни касаят в момента. Както и да е, всички факти сочели, че на борда на кораба е имало две същества, а дневникът свидетелства доста ясно, че едното е срещнало доста зловещ край в ръцете и между зъбите на вашия пациент.

О’Мара замлъкна, за да вдигне тънка пачка листи от скута си и Конуей видя, че това е печатен запис на съответната секция на дневника. Времето му стигна само за да открие, че жертвата на ЕПЛХ е била корабният доктор, после психологът заговори отново.

— Не знаем нищо за родната му планета — каза мрачно, — освен че е някъде в другата галактика. Като се има предвид, че само четвърт от нашата собствена галактика е изследвана, шансовете ни да намерим родния му дом са пренебрежимо малки…

— Ами яните — попита Конуей, — дали не биха могли да помогнат?

Яните принадлежаха към култура, произхождаща от съседната галактика и бяха основали колония в същия сектор на родната им галактика, в който се намираше болницата. Те бяха необикновен вид — класификация ЖКНМ — и минаваха през стадий на какавида при пълнолетие за да се преобразят от десетокраки бръмбари в прекрасна крилата форма на живот. Конуей беше имал един от тях за пациент преди около три месеца. Пациентът отдавна беше изписан, но двамата доктори ЖКНМ, които в началото бяха дошли да помогнат за случая, бяха останали в Галактическата болница да се учат и да обучават.

— Галактиката е обширно местенце — отвърна О’Мара с очевидна липса на ентусиазъм, — но ще ги препитаме все пак. Тъй или иначе, да се върнем на пациента. Явно най-големият му проблем ще започне след като го излекувате. Виждате ли, докторе, точно това същество е открито при обстоятелства, които водят до очевидно заключение, че е извършило нещо, което всяка позната нам разумна раса смята за престъпление. Като федеративна полицейска сила, освен всичко друго, от Мониторния корпус се очаква да предприема определени мерки спрямо престъпници като този тук. Такива се предполага да бъдат съдени и оправдани или пък наказвани, в зависимост от резултата на делото. Но как да осигурим на този индивид честен процес, като не знаем нищо за начина му на живот, поведение, което съвсем спокойно може да включва и някакви оневиняващи обстоятелства? В същото време не можем просто да го освободим…

— Защо не? — попита Конуей. — Защо не го насочим в посоката, откъдето е дошъл и да му осигурим правосъден ритник в задните части?

— Защо тогава да не оставим пациента да умре? — Отвърна ухилен О’Мара. — Така ще си спестим всички неприятности!

Конуей премълча. О’Мара използваше нечестен аргумент и те и двамата го знаеха, но знаеха също, че никой не би могъл да убеди Мониторната съдебна секция, че лекуването на болния и наказването на престъпника нямат еднаква важност за хода на нещата.

— Това, което искам от вас — продължи О’Мара — е да откриете всичко, каквото можете за болния и начина му на живот след като дойде на себе си и по време на лечението. Като знам какъв сте мекосърдечен — по-скоро мекоглав — очаквам да застанете на страната на пациента по време на лечението и да се самоназначите за негов неофициален адвокат-защитник. Е, не възразявам, ако междувременно придобиете информация, която ще ни позволи да свикаме за съдебни заседатели собствените му хора. Разбрахте ли?

Конуей кимна.

О’Мара изчака точно десет секунди и каза:

— Ако нямате друга работа, освен да се излежавате в креслото…

Веднага след напускането на кабинета на О’Мара, Конуей влезе във връзка с Патологията и поиска докладът за ЕПЛХ да му бъде пратен преди обяд. После покани двамата янски ЖКНМ на обяд и си уреди консултация с Приликла, който да огледа пациента малко след това. С така направените уговорки се чувстваше свободен да започне обхода си.

По време на двата часа, които последваха, Конуей нямаше време да мисли за най-новия си пациент. На негово попечение в момента бяха оставени петдесет и трима болни плюс шестима лекари в различни етапи на обучението си и съответен екип сестри, а пациентите и медицинският екип съчетаваха единадесет различни физиологични типа. Имаше специални инструменти и процедури за преглед на тези извънземни болни, а когато беше съпровождан от практиканти, чиито изисквания за гравитация и налягане се различаваха и от тези на пациента, когото преглеждат, и от неговите собствени, „рутината“ на обходите му можеше да се превърне в изумително сложна работа.

Но Конуей навести всичките си подопечни, дори онези, чието оздравяване беше силно напреднало или пък чието лечение можеше да се ръководи от някой подчинен. Беше съвсем наясно, че това е глупав навик и така само си създава куп ненужна работа, но в действителност повишението в Старши лекар все още беше прекалено прясно за него, за да е привикнал към широкомащабно разпределение на отговорностите. Глупаво се придържаше към желанието всичко да свърши лично.

След обхода имаше насрочена акушеро-гинекологична лекция в класа сестри ГБЛЕ. Те бяха рошави, многокраки същества, напомнящи по външен вид на гъсеници и бяха родом от планетата Келгия. Дишаха същата атмосферна смес като него, което означаваше, че няма да се нуждае от защитен костюм. Към това чисто физическо удобство се добавяше и фактът, че от него не се изискваше особена концентрация, за да говори за подобни елементарни неща по причина, че келгианските женски зачеваха само веднъж в живота си и раждаха четири близначета, неизменно по две от всеки пол. По тези причини голяма част от съзнанието на Конуей оставаше свободно да се притеснява за тъй наречения канибал в неговата приемна.