Дейвид Брин
Звездният риф (27)

Аскс

Бяхме решили да излъжем с малка разлика между две престъпления. В най-добрия случай с малко по-леко престъпление — това на случайното, а не на целенасоченото колонизиране.

Никой не можеше да отрече очевидното — че нашите предци незаконно са пуснали семената си на угарен свят. Но изкусното извъртане на Вуббен загатваше по-скоро за престъпно нехайство, а не за преднамерено престъпление.

Лъжата нямаше да издържи дълго. Когато разкриеха археологическите следи, детективите от Институтите бързо щяха да разберат измамата ни по няколкото последователни приземявания, вместо едно-единствено аварийно кацане на смесен екипаж на този далечен бряг. Нещо повече, тук беше и нашият най-млад клан — човеците. Според собствената им странна легенда, те са вълконска раса, непозната на галактянската култура само допреди триста джиджоски години.

Тогава защо изобщо трябваше да се опитваме да ги заблудим?

От отчаяние. И подтиквани от крехката надежда, че нашите „гости“ не притежаваха умения или инструменти за археологически разкопки. Тяхната цел трябва да бе кратък престой за бързо търсене на скрити съкровища. После щяха да скрият следите „си“ и тайно и светкавично да отлетят, напълнили корабния си трюм с контрабандна стока. За това незаконно търсене нашата странна, окаяна колония от престъпници представлява едновременно и възможност, и заплаха.

Те трябва да знаят, че ние притежаваме познания за Джиджо от първа ръка, ценни за техните нужди.

Уви, пръстени мои. Не сме ли ние също и потенциални свидетели на тяхното престъпление?