Ървин Уелш
Лорейн отива в Ливингстън (6) (Рейв и розов роман)

6. Откритието на Лорейн и Ивон

Лорейн и Ивон се подготвяха да тръгват към отделението. След края на смените си имаха намерение да си купят някоя и друга дреха, защото вечерта бяха замислили да купонясат в един джънгъл клуб, където Голди щеше да бъде хитът на партито. Лорейн беше леко обезпокоена като забеляза, че Ивон все още е потънала в книгата си. Всъщност, какво й пука — нали сестра Пател не й беше на главата.

Тъкмо тръгна да дава зор на приятелката си, когато в очите й се наби името на авторката. Тя огледа книгата и снимката на зашеметяващата жена, украсяваща задната корица. Очевидно снимката беше много стара и ако не беше името, нямаше да разпознае Ребека Наваро.

— По дяволите! — ококори очи Лорейн. — Знаеш ли какво има на корицата на книгата ти?

— Кво? — Ивон огледа лъскавата, релефна корица. Отпред, в мечтателна поза, изпъкваше млада жена с корсет.

— Знаеш ли кой я е написал? Тази отзад коя е?

— Ребека Наваро? — попита Ивон, обръщайки книгата.

— Беше приета при Дийн, Шесто отделение. Миналата нощ. Получила удар!

— Стига бе! Как изглежда?

— Как да ти кажа… ами, доста си прилича, все пак! Струва ми се нещо чалната, но си е нормално, все пак е преживяла удар, нали?

— Така е — подсмихна се Ивон. — Нали ще я преслушаш за някоя безплатна книжка?

— Да, нямаш проблеми — каза Лорейн. — Ако знаеш какъв е плондер само. От това е получила и удара. Същинско прасе!

— Представи си какво е да изглеждаш така и да се държиш естествено!

— Вярно, ама дай да вдигаме гълъбите, а? — каза Лорейн и погледна часовника си.

— Ъхъ… — съгласи се Ивон, подгъна страницата и се надигна да се приготви.