Ървин Уелш
Лорейн отива в Ливингстън (24) (Рейв и розов роман)

24. Патологично Ваш

— Да — каза Глен. — Ще идем ли да пийнем кафе? Тя се усмихна и той я поведе към столовата.

Двама души играеха особено ключова роля в болничното настоятелство на „Сейнт Хъбин“. И за двамата участието в тръста беше изгодно, макар и по различни начини. Тези мъже бяха решени да не отстъпват онова, което имаха и на което държаха.

Единият от тях бе Алън Суийт. Той поиска разяснителна среща с все по-враждебно настроения патолог Джофри Клемънс, за да обсадят неспирните му протести срещу злоупотребите в неговото отделение.

Патологът тъкмо започна да говори, когато почувства напоения с хлороформ парцал през устата си. Той се съпротивляваше, но Фреди Роял, вторият човек, засегнат от откритията на патолога и евентуалните последствия, бе от здрав селски корен и имаше изключително силни ръце.

Алън Суийт веднага се притече на помощ в укротяването на патолога, които скоро изпадна в несвяст. Когато Джофри Клемънс частично дойде в съзнание, направи безполезен опит да помръдне, опъвайки здравите въжета, с които бе привързан. Оказа се, че е притиснат от една перхидролена блондинка на име Кенди, която бе напъхала дълбоко в ануса му огромен изкуствен пенис, привързан към корема й. Другото момиче, на име Джейд, се потриваше, седнало върху брадатата му мутра. Клемънс се почувства безметежно спокоен.

— О-о-о, става чудно! — провикна се Фреди Роял и стартира камерата в бившата квартира на Пърки. — Тия отпускащи лекарства са голяма работа, нали Джофри, стари развратнико?

Клемънс, притиснат от Джейд, само успя да простене тихо в безметежната си омая.

— Много хора могат да видят този запис, Джофри. Разбира се ти и аз знаем, че това няма да се случи — усмихна се Суийт.

— Вс-ь-ъ-щност, ст-а-а-а-ва дума за би-з-з-нес, както винаги — засмя се Фреди. — О-о-ох, т-о-о-ва си г-о-о бива!