Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Послеслов
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране
Еми (2017)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Итало Калвино

Заглавие: Баронът по дърветата

Преводач: Светозар Златаров

Година на превод: 1979

Език, от който е преведено: Италиански

Издание: Първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1979

Тип: Роман

Националност: Италианска

Печатница: ПК „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: юни 1979 г.

Редактор: Никола Иванов

Редактор на издателството: Огняна Иванова

Художествен редактор: Юли Минчев

Технически редактор: Петър Стефанов

Художник: Петър Чуклев

Коректор: Албена Николаева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3839


Читателят веднага ще забележи, че Козимо Рондо не е Робинзон Крузо. Младият барон не е беглец от хората. Макар и да подскача по клоните, той е човек, който пълнокръвно живее в своя век. Козимо продължава да се учи, следи книгите на френските енциклопедисти, изписва чуждестранни романи, поддържа връзки със семейството си. Спохожда го и любовта. Увлеченията и слабостите му очовечават необичайния му профил — той не е самотен аскет или мъдрец отшелник, а приятел на селяните и градинарите от околността. Свързва се дори със скитниците из горите — въглищари и крадци. Козимо взема участие в селския бунт по време на френската революция, а по-късно участвува в новото общинско управление.

Козимо е човек от своето време, но авторът го е отличил от другите, като го е поставил „по-високо“, накарал го е да живее по дърветата. Странният му начин на съществуване граничи с измислицата, ала биографията му е предадена реалистично. Фантастичната ситуация помага на автора да постави деликатно много съвременни въпроси, да вземе страна в разговора за това до колко човек има право на собствена физиономия и свой стил на живот.

В романа присъствува и един полемичен мотив. С любов и тъга е описана някогашната гора Омброза (Сенчеста), която вече не съществува. Човек трябва да види железобетонните небостъргачи по плажовете на Италианската ривиера и грозните грамади на фабриките в долините, за да се убеди, че книгата е протест срещу безразборното строителство в италианския Сезер, където капитализмът е особено развит и агресивен.

Известността на Итало Калвино, авторът на тази книга, не е случайна. Съвременният читател е твърде взискателен. Той иска писателят не само да „пише интересно и добре“, но и да е осведомен (да носи „информация“, както сега е на мода да се казва), та всичко в книгите му да звучи убедително. Писателят трябва да е в течение на научните открития и теории, а ако разказва за миналото, необходимо е едва ли не с документална достоверност да свързва ежедневните случки с историческите събития. Затова писателят днес трябва много да знае и още повече да проучва.

Такъв писател е Итало Калвино. Роден през 1923 в Северна Италия, още двадесет и три годишен той вече е участвувал в италианската Съпротива и е написал една от най-свежите книги, свързани с епизод от борбата срещу фашизма („Пътеката на паяковите гнезда“ — (1947)). Герой е едно полубезпризорно момче, което навлиза в грубия и жесток живот на големите. Калвино доказа, че по-нататъшното развитие на новата италианска литература е възможно чрез темата за Съпротивата.

Историята на барон Козимо е част от приказната историческа трилогия „Нашите предци“, заедно с книгите „разполовеният виконт“ и „Несъществуващият рицар“ (последната е преведена на български). Друга книга, която българският читател познава, е „Космически комедии“. Чрез фантастичните приключенско приказни сюжети Калвино поставя етични проблеми, разказва за борбата между доброто и злото. И още една книжка — за малките читатели, е преведена на български: „Италиански народни приказки“, подбор из дебел том. Пълното заглавие в оригинала е „Италиански приказки, запазени от народните традиции, събрани през последните сто години и предадени на съвременен език от Итало Калвино“. Сборникът съдържа 200 приказки, които са подбрани тъй, че да разкриват неповторимо свежия, оригинален реалистичен характер на италианския фолклор. Този труд стана повод да нарекат Калвино „Италиански Андерсен“.

Надяваме се, че тази незначителна съкратена версия, предназначена за младежи, със своя необикновен герой ще привлече вниманието на българските читатели.

Край