Юлиане Сартена
За какво ти е любов? (18) (Когато Валери смяташе да сключи брак по сметка)

Сякаш през нощта природата беше решила навсякъде с пълна сила да настъпи пролетта. В парка на замъка разцъфнаха първите нарциси.

Но принцеса Валери, която се разхождаше сред това великолепие, не можеше да се отърве от мисълта, че това вероятно е последната пролет, която ще прекара в замъка Фрайнау.

След като избяга от сватбата си, а така се отдалечи от наследството, финансовото положение на семейството й се влоши повече от всякога.

Валери въздъхна. След няколко дни идваше рожденият й ден, а заместник — жених никъде не се виждаше. Освен това в момента й беше дошло до гуша от мъже.

Само да не я измъчваше чувството за вина!

Майка й открито говореше за необходимостта от публична продажба, а баща й се разхождаше с угрижено лице. Не само това обаче беше причина за нещастието на Валери. Най-много я болеше, когато се сетеше за разговора с Холгер Бекстрьом. Не биваше да му прави предложение. Споменът за преживяното поражение болеше прекалено. По-добре да отхвърли всяка мисъл за него.

— Валери! — чу тя гласа на Сесилия.

Принцесата вдигна очи и видя приятелката си да идва към нея през поляната. Още веднъж установи колко беше разцъфнала Сесилия през последните дни. Сякаш щеше да се пръсне от щастие. Валери подозираше каква е причината, но още не беше разговаряла със Сесилия за това. Сега й се предоставяше такава възможност и Валери реши да се възползва.

— Изглеждаш ослепително — отбеляза тя, когато Сесилия застана пред нея.

Приятелката й се усмихна.

— Благодаря за комплимента. Така се и чувствам. Животът е просто прекрасен.

— Мисля, че знам на какво се дължи това — рече Валери и Сесилия се засмя щастлива. — Влюбена си, нали? — продължи да я разпитва принцесата.

— Да — призна Сесилия.

— Ето поне един човек, който не ми се муси, че се отказах от сватбата със Северин — установи Валери с лека въздишка. — Не се лъжа, нали? Влюбена си в Северин.

Сесилия кимна, откъсвайки едно цвете.

— Да, в него съм влюбена. И съм ти безкрайно благодарна, че не се омъжи за него.

— Предполагам, че и той ми е благодарен за това — каза Валери. — Боя се, че в последно време се превърнах в ужаса за мъжете. Вече никой не иска да се ожени за мен. Колкото по-отчаяно ми търсят съпруг, толкова по-светкавично изчезват мъжете. Явно леля Матилда е имала право. На почти двайсет и пет вече не можеш да хванеш никого.

— А стига — спря я Сесилия. — Първо, не Северин избяга от теб, а ти — от него. Освен това защо говориш в множествено число? Доколкото ми е известно, опита само с един мъж.

Принцеса Валери се отпусна на едно повалено дърво в края на парка.

— Ах, Сесилия, толкова съм нещастна — призна тя.

— Но защо? — уплашено попита приятелката й. — Нали не е заради парите или Северин?

Принцесата махна с ръка.

— Не, за бога! Милият Северин. Ти му подхождаш много повече от мен. От цялото си сърце се радвам на щастието ви. Но мъжът, когото пожелах за себе си, не ме иска.

Сесилия не можеше да повярва.

— Мъж, който не иска да се ожени за теб. Кой е пък той?

— Холгер Бекстрьом.

— Адвокатът?

— Точно той.

Валери меланхолично си играеше с една тревичка.

— Не знаех, че помежду ви има нещо — изненадано възкликна Сесилия.

— Точно така. Нищо няма между нас — каза Валери. — Той ме намира отблъскваща.

— Каза ли ти го?

— Не — трябваше да признае принцесата. — Но, Сесилия, случи ми се нещо ужасно. Толкова се срамувам. Влюбих се в него и дори показах слабостта си и му предложих брак. А той отказа.

— Е, не е ли било доста прибързано от твоя страна направо да му направиш предложение? — внимателно попита Сесилия.

— Разбира се, че беше прибързано — призна принцесата. — Но ти знаеш, че спешно ми трябва мъж.

— Може би точно поради тази причина той не желае да ти стане съпруг — предположи Сесилия. — Мисля, че и аз на негово място нямаше да искам. Сигурно си мисли, че очакваш само да заеме мястото на Северин, за да ти осигури наследството.

Очите на Валери се напълниха със сълзи.

— Щом има толкова лошо мнение за мен, не искам и да знам за него — заяви тя.

— Съвсем естествено е да си мисли така.

— Не е вярно — отрече Валери. — И изобщо не искам да имам нищо общо с никой мъж по света! Ще остана бедна стара мома и ще продадем замъка Фрайнау. Толкова е просто.

— Недей веднага да преувеличаваш — предупреди я приятелката й.

— Не преувеличавам. Но щом Холгер не ме иска, не желая никой друг. Никога през живота ми.

— Наистина ли толкова го обичаш? — попита Сесилия.

— Да, по дяволите! — нещастно отбеляза Валери.