Юлиане Сартена
За какво ти е любов? (11) (Когато Валери смяташе да сключи брак по сметка)

Граф Северин не се уплаши, че ще се изцапа. Въпреки че носеше светъл панталон, той пропълзя под колата на Сесилия.

— За бога, нямате ли поне работен комбинезон или нещо подобно? — ужасена попита Сесилия.

— Не ми е нужен — отговори Северин. — Но може би ще ми трябва джобно фенерче.

— Джобно фенерче — послушно повтори Сесилия. — Къде да го намеря? Не знам дали изобщо имам нещо такова.

— Мисля, че имам едно в багажника — осведоми я Северин.

Бяха отишли до жилището на Сесилия с малкия спортен автомобил на Северин, за да огледат старата й кола.

Сесилия донесе фенерчето.

— Е, сега вижда ли се? — попита тя.

Тя също пропълзя под колата и сега двамата лежаха един до друг на асфалта. Младият граф освети оста и колелата. После лъчът падна върху профила на Сесилия. Носът й беше също толкова черен, колкото и неговите ръце. Усмихнаха се един на друг като съзаклятници.

— Мисля, че тук няма нищо — рече Северин. — Най-добре ще е пак да погледна акумулатора.

Измъкнаха се изпод автомобила. Когато се изправиха един срещу друг и се погледнаха, избухнаха в смях.

— Приличате на Черен Петър — отбеляза Сесилия.

— Мога да ви върна комплимента — развеселен отговори граф Северин.

— За щастие има топла вода и сапун — рече Сесилия.

— После ще ги използваме. Сега трябва да открия защо колата ви е предала Богу дух.

— Мога да звънна и на автомеханика — предложи Сесилия.

Северин се възмути.

— Искате да ме обидите ли? Сам ще открия повредата. Вече е въпрос на чест.

— Е, добре — съгласи се Сесилия.

Той отвори капака на мотора и внимателно заразглежда машинариите на колата.

— Изглежда акумулаторът работи.

Взе една пръчка и провери нивото на маслото.

— И масло има достатъчно. Но ето: липсва вода! Кога за последен път сипахте?

Сесилия направи виновна физиономия:

— Честно казано, не зная.

— Е, поне открихме причината — доволно отбеляза Северни.

Заедно напълниха резервоара за вода.

— А сега ще направя кратка пробна обиколка — предложи Северин.

— Може ли и аз да дойда?

— Разбира се.

— Къде ще отидем?

— Някъде сред природата?

— Защо не?

Отидоха до една близка река, където имаше прекрасни алеи за разходка и възхитително заведение.

— Какво ще кажете да похапнем? — предложи Северин. — Заслужихме си го.

— Чудесна идея — съгласи се Сесилия. — Гладна съм като вълк.

Паркираха пред заведението и си избраха уютна маса за двама.

— Искате ли чаша бира? — попита Северин.

— Да. Подходящо питие за занаята.

Изпиха бирите си с наслада, а с тях похапнаха наденички с горчица и картофена салата.

— Мисля, че отдавна не ми е било така вкусно — установи със задоволство Северин.

— Гладът е най-добрият готвач — отбеляза Сесилия.

— Точно така. Заблуждаваме се, мислейки, че винаги трябва да си осигуряваме изискано меню.

— И въпреки това сигурно ядете такива ястия много по-често от мен — отбеляза Сесилия.

— Защо?

Тя почувства, че се изчерви.

— Ами защото сте от аристократично семейство. Тези неща някак си са свързани.

Той се засмя развеселен:

— Невинаги. Струва ми се, че представата ви за живота на аристокрацията е изградена от романите.

— Възможно е — призна Сесилия. — Аз самата съм обикновена студентка с малко пари и не мога да преценя.

— Приятелка сте на принцеса Валери — подсети я той.

Сесилия се усмихна.

— Това е така. Но за щастие въпреки аристократичния си произход Валери е съвсем нормална. Поне в повечето случаи.

Замълчаха за миг.

— В същия курс ли сте като Валери? — попита накрая Северни.

— Да. Валери обаче специализира антична история, а аз се насочих към началото на Новото време.

— Епохата на Великите географски открития. Разбирам.

— Правилно. Сигурно е било много вълнуващо, когато Христофор Колумб се е отправил към Америка.

— И аз мисля така — каза Северин. — Щом това ви интересува, сигурно често пътувате?

Очите на Сесилия светнаха.

— Да. През ваканцията смятах да обиколя Европа.

— С колата? — невярващо попита Северин.

— А защо не? Нали пак върви?

— Благодарение на грандиозната ми помощ.

— Благодарение на грандиозната ви помощ — похвали го Сесилия.

— Не забравяйте обаче да добавяте достатъчно вода и масло, когато тръгнете на голямото си европейско пътешествие — предупреди я графът.

— Не се притеснявайте.

— А и да зареждате бензин от време на време не би било зле.

— Много смешно.

Той се засмя.

— Най-добре ще е и аз да дойда. Тогава нищо лошо няма да ви се случи.

Очите на Сесилия проблеснаха.

— Би било великолепно. Но се боя, че няма да стане.

Северин не обърна внимание на този аргумент. Той въодушевено планираше как ще обиколи Европа със Сесилия и стария й автомобил.

— Защо да не стане?

Усмихната, Сесилия поклати глава:

— Защото по това време ще сте на сватбено пътешествие.