Адам Блейк
Децата на Юда (28)

27.

В интернет Йохан Толър беше истинска загадка. Но Ръш все пак успя да открие няколко факта. Един от тях беше запис в енциклопедия, който се явяваше непрестанно от един сайт в друг, но без да споменава оригиналния автор.

„Йохан Толър (? — 1660), станал известен като член на движението «Пета монархия», група религиозни и политически дисиденти в Англия през седемнайсети век. Групата била свързана с други подобни, разпръснати из цяла Европа. За ранния му живот се знае много малко. Толър написал няколко книги и памфлети, критикуващи правителството на Оливър Кромуел за провала му да узакони пълната религиозна свобода. Бил екзекутиран през 1660 г. след неуспешен опит да убие сър Гилбърт Джерард, бившия ковчежник на парламентарната армия.“

Където и да се заровеше Ръш, все същото кратко резюме се вторачваше в него. Никой не си бе направил труда да впише няколкото творби на Толър, нито да каже още нещо за това как бе живял и умрял.

Ръш се прехвърли в „Изображения“ и намери едно-единствено. Не беше снимка на Толър, а репродукция на корицата на книгата му. Под заглавието имаше гравюра, изобразяваща хълм с малко градче, сгушено в подножието му. Изглеждаше му смътно познато.

Под снимката имаше кратко обяснение, изписано със сложен, почти неразгадаем шрифт. De agoni ventro veni, atque de austio terrae patente. Ръш забеляза, че думите са на чужд език, и почти се отказа в този момент, но все пак реши да вкара текста в преводача „Бабелфиш“ и да провери значението му. „Идвам от корема на чудовището и от отворената уста на земята.“

Той затърси данни за „Петата монархия“ и откри, че е било само едно от стотината радикални религиозни движения в Англия през седемнайсети век, преследвани редовно заради вярата си. Не звучаха прекалено радикални на Ръш, но подробностите го объркаха. Повечето текстове твърдяха, че второто пришествие на Христос ще стане в два следобед във вторник. Или пък в три сутринта в четвъртък. Или пък че трябва да внимаваш през този интервал от време. Но нали всяка епоха си има своите откачени религиозни фанатици, които вярват в края на света? Или това става циклично като нашествията от скакалци?

Неочаквано Ръш се натъкна на богата информация от човек на име Робърт Блекборн, член на движението „Пета монархия“. Блекборн разказваше анекдоти за Толър. Твърдеше, че той бил „роден в тъмнина и предаден на светлината“ и често говорел с ангелите. И въпреки липсата на акцент в говора му, Блекбърн изглеждаше сигурен, че Толър е роден на някое екзотично място, защото правел знака за кръста по особен начин и искал и останалите членове на движението да го възприемат. Слагал ръка на гърлото си, после на сърцето и корема и обратно натам, откъдето започвал. Обяснявал, че ангелите в рая благославяли по този начин и той не можел да не ги почете.

Блекборн разказваше и друга интересна история за Толър. Веднъж пътувал през Алпите, паднал в едно дере и едва не умрял. Бил жестоко ранен и заклещен в зловещата падина. Смятал, че няма да оживее. И предал душата си на Господ. Започнал да се подготвя да се изправи пред Божия съд.

Но после се явил ангел и разказал на Толър вечните истини, които той решил да предаде на останалата част от човечеството.

Ръш копира всичко във файла си. Започна да му се струва, че е постигнал някакъв резултат, и се зачуди дали да не отиде до Британската библиотека и да види какво може да открие там. Щеше да го направи с фалшиво име, защото бе наясно какво се е случило с всеки, който бе проявил интерес към живота и работата на Толър.

После се сети, че има и друга възможност. Беше глупава, но адски лесна за изпълнение.

Отиде до стая 37. Докато вървеше натам, на три пъти се натъкна на полицаи, които стояха и си бъбреха и само му кимнаха небрежно.

Влезе в стаята с картата си и отиде до кашона, използван от Алекс Уелс. Както вече бе забелязал, той съдържаше купчина стари текстове и съвременни коментари. Грабна няколко истории и биографии и бързо излезе.

Но щом се върна в кабинета на Гасан, откри, че не може да прочете нищо. Внезапно бе осенен от идеята, че върши нещо нередно и зловещо — седеше зад бюрото на мъртвец, който още дори не бе погребан.

Стори му се, че дотогава не бе осъзнал напълно, че Гасан наистина е мъртъв. Абстрактната идея изведнъж се бе превърнала в действителност. Виновни бяха стаята, бюрото и абсолютната тишина. От снимка в сребърна рамка професорът му се усмихваше триумфално, вдигнал бронзова фигура. Може би беше спечелил трета награда в някое археологическо състезание.

Колкото повече Ръш разглеждаше снимката, толкова по-зловеща му се струваше тази усмивка. Гасан сякаш казваше: „Знам нещо, което ти не знаеш“.

Знаеш само какво е да си мъртъв, каза си Ръш наум.

А всеки открива това някой ден.