Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Избрани произведения. Том втори
Стихотворения. 1825-1836 - Оригинално заглавие
- Когда за городом, задумчив, я брожу…, 1836 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Радой Ралин, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2010 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2010-2018 г.)
Издание:
Автор: Александър Пушкин
Заглавие: Избрани произведения в шест тома
Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски
Език, от който е преведено: Руски
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1970
Тип: стихосбирка
Националност: Руска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“
Отговорен редактор: Иван Пауновски
Редактор на издателството: Иван Пауновски
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Александър Димитров
Художник: Владимир Паскалев
Коректор: Лидия Стоянова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420
История
- — Добавяне
Кога извън града замислен бродя сам
и в гробищата спрял, разглеждам дълго там:
огради, стълбове на гробници най-пищни.
В тях гният столични величия предишни.
Тук в блатото смъртта нагъсто ги събра —
гладници, чакащи на просяшка софра.
И спят чиновници, търговци в мавзолеи;
на евтино длето — посредствени навеи —
върху им надписи във проза, в стихове
за добродетели, за титли, чинове.
Над рогоносец стар вдовишки плач амурен,
от мародери гроб ограбен и разтурен
и ями хлъзгави с прозявка чакат все
нещастен квартирант в тях да се нанесе.
Такава тъжнота тук всичко ми навява,
че зло униние духа ми покорява.
Плювни и отмини!
Но как обичам аз
на село, в есента, през тих вечерен час
всред гробищата спрял, покойниците свои
да навестя как спят в тържествени покои.
Тук няма труфила. Простор над тях синей,
към тях да приближи крадец в нощта не смей.
Вековни камъни със мъхове покрити —
до тях ще спре селяк с въздишка във гърдите,
Наместо стълбове, огради, надпис стар,
безноси гении и грации без чар
изправен дъб стои над гробовете свидни,
люлей се и шуми…