Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Избрани произведения. Том първи
Стихотворения. 1814-1824 - Оригинално заглавие
- Ненастный день потух…, 1824 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Александър Миланов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2010 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2010-2018 г.)
Издание:
Автор: Александър Пушкин
Заглавие: Избрани произведения в шест тома. Том първи
Преводач: Иван Добрев; Йордан Милев; Кръстьо Станишев; Стоян Бакърджиев; Николай Кънчев; Камен Зидаров; Георги Мицков; Петър Алипиев; Людмил Стоянов; Елисавета Багряна; Вътьо Раковски; Благой Димитров; Давид Овадия; Йордан Ковачев; Иван Пауновски; Никола Фурнаджиев; Александър Миланов; Младен Исаев
Език, от който е преведено: Руски
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1969
Тип: стихосбирка
Националност: Руска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“
Отговорен редактор: Иван Пауновски
Редактор: Иван Пауновски
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Александър Димитров
Художник: Владимир Паскалев
Коректор: Лиляна Малякова, Мария Ждракова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6419
История
- — Добавяне
Денят дъждовен гасне. Дъждовната мъгла
с оловна дреха цялото небе завива
и като провидение лупа мъглива
изгря над близките била.
Скръб мрачна всичко на душата ми навява.
Далече там луна в сияние изгрява;
струи там въздухът вечерна топлина;
трепти морето като нощна пелена
под синевата на небето…
Върви тя в този миг през горската тъма
към бряг, удавен от вълните на морето.
и към скала заветна, дето
до късна нощ стои печална и сама.
Сама… Пред нея никой там не плаче, не тъгува
и никой коленете й в забрава не целува.
Сама… Не тръпнат там под ничия уста
ни влажни устни, нито пръсти белоснежни…
— — — — — — — — — — — — — — — — — — — —
— — — — — — — — — — — — — — — — — — — —
— — — — — — — — — — — — — — — — — — — —
За обичта й светла няма там достоен.
Сама си… плачеш ти… аз тука съм спокоен;
— — — — — — — — — — — — — — — — — — — —
Но ако — — — — — — — — — — — — — — — — —