Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Избрани произведения. Том първи
Стихотворения. 1814-1824 - Оригинално заглавие
- Кокетке, 1821 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Вътьо Раковски, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2010 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2010-2018 г.)
Издание:
Автор: Александър Пушкин
Заглавие: Избрани произведения в шест тома. Том първи
Преводач: Иван Добрев; Йордан Милев; Кръстьо Станишев; Стоян Бакърджиев; Николай Кънчев; Камен Зидаров; Георги Мицков; Петър Алипиев; Людмил Стоянов; Елисавета Багряна; Вътьо Раковски; Благой Димитров; Давид Овадия; Йордан Ковачев; Иван Пауновски; Никола Фурнаджиев; Александър Миланов; Младен Исаев
Език, от който е преведено: Руски
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1969
Тип: стихосбирка
Националност: Руска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“
Отговорен редактор: Иван Пауновски
Редактор: Иван Пауновски
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Александър Димитров
Художник: Владимир Паскалев
Коректор: Лиляна Малякова, Мария Ждракова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6419
История
- — Добавяне
Тъй не е вярвала, уви,
и простодушната Агнеса[1].
Във кой роман сте чела вий
от обич да умре обесник?
Броите тридесет лета,
не повече от трийсет, моля.
Аз — двадесет; видях света,
кръжих из него тъй — на воля;
сит съм на клетви и сълзи;
немирствата ме умориха.
Подобна участ ви грози —
вас изневери ви сразиха.
И ний, от радост охладнели,
не търсим вече нежен зов.
Ний знаем: вечната любов
едва живее три недели.
Приятелство роди се в нас,
но случи се мъжът ревнивец,
безумно се притворих аз,
притвори се и ти свенливо.
Заклехме се… след туй… уви! —
изчезна тази клетва наша;
залюбихте Клеона вий,
а аз връстничката Наташа.
Разминахме се; не с тъги,
днес всичко е благопристойно
и можехме и без кавги
да минем дружно и спокойно.
Но не! Внезапно сутринта
в трагедията на жарта
вий възкресихте сива древност —
отново проповеден зов
за стара рицарска любов,
учтива жар, тъга и ревност.
Простете ми — но няма как,
макар поет, не съм хлапак.
А щом клоним към своя залез,
нека дадем и своя жар —
на свойта щерка вие в дар,
а аз на брата червендалест;
сега е техен ред в света,
за сълзи те са по-готови;
за тях остана любовта,
а нам е време да злословим.