Иван Попов
Когато богомилите бяха вирусописачи (2) (исторически киберпънк в три действия)

Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Източник
К-Е-Ф (free.top.bg

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Действие 2.
Технология

Сега трябва да въведем втория главен герой на нашия разказ — гражданин на държавата Израел с твърде нетипично за евреин име: Рангел Стаматов Лалов. Впрочем всичко еврейско у Рангел се изчерпваше с неговата жена Леа, но то се оказа достатъчно за вземане на гражданство с хиляда и нещо долара средна заплата в замяна на старото със сто и нещо долара.

 

По професия нашият герой беше компютърен програмист и затова бързо се уреди на работа в новата си родина, без дори да се потруди да научи като хората иврит. Рангел пишеше мрежови приложения за една фирма с излаз на НАСДАК, разбираше се с колегите отчасти на английски, отчасти на руски и си живееше доста добре. В един момент обаче хайтек-борсата ненадейно се срина, фирмата остана без поръчки и шефът реши да си оптимизира личния състав. Ненужни се оказаха не скучаещите секретарки и началник-проекти, а Рангел и един хардуерист, молдовец на име Мирон Крачунеску — двамата, които все още не бяха проговорили иврит.

 

Вместо да си потърси някаква по-евтина работа, Рангел реши, че има достатъчно спестявания, излежаваше се у дома и чакаше хайтек-конюнктурата да тръгне нагоре. Конюнктурата обаче никак не бързаше, излежаването се проточи — и някъде по това време, преглеждайки сайтовете на пресата от старата си родина, Рангел се натъкна на скандала по делото „Гошев“…

 

Тук за съжаление сме принудени да поемем по хлъзгавото трасе на предположенията, тъй като ходът на Рангеловата мисъл не ни е известен, а днес, когато всичко вече е история и нашият герой придоби статут на безследно изчезнал, естествено няма как да го разпитаме. Принудени сме да се опираме на откъслечни и случайно запомнени от негови познати реплики, а също на две-три интервюта, дадени по-късно от колегата му Мирон Крачунеску за вестник „Тел-Авивска правда“. За почти сигурно се смята, че интересът на нашия човек към магията на „Тайната книга“ е бил запален от случайната медийна изява на украинския пишман-технолог Дацюк. Най-вероятно темата на интервюто — невролингвистичното програмиране — се е пресякла някак в мозъка на Рангел с романа „Снежен крах“ на фантаста Нийл Стивънсън. Във всеки случай Крачунеску твърди, че в изходния код на Рангеловата програма- анализатор най-важната процедура е била наречена НАМ_ШУБ — точно както фантастът Стивънсън нарича в книгата си тайнствения мозъчен вирус, пренасян чрез клинописни текстове. А като цяло идеята, осенила нашия герой, е горе-долу достоверно реконструирана и се състои в следното.

 

Рангел очевидно е знаел, че в НЛП (така съкращават засукания термин „невролингвистично програмиране“) съществуват похвати за особено подреждане на разговора, при което някоя фраза се възприема от мозъка на слушащия като пряка команда. Естествено, смешно е да се очаква, че по такъв начин можеш да изкомандваш някого „Хвърли се от прозореца“. Става въпрос за инструкции, касаещи самия мозък: „запомни това“, „забрави онова“, „харесай това“, „намрази онова“ и други от този род. От логовете на Рангеловия интернет- провайдер по-късно се разбра, че нашият човек наистина е търсил в мрежата материали по НЛП и е издърпал, заедно с другите неща, книга със заглавие „Структура на магията“. А Крачунеску твърди, че в някакъв разговор Рангел изръсил следната мисъл: това, което за някого е магия на словото, за друг е технология на словото…

 

Така горе-долу се ражда идеята за компютърна програма, анализираща различни текстове с цел автоматично откриване на „командни“ фрази. Написването на самата програма, включваща ред техники от НЛП и лингвистичен анализ (който впрочем също се съкращава като NLP — natural language processing), по различни сведения отнема на Рангел и хванатия за помощник Мирон Крачунеску между три и девет месеца.

 

Тук може би трябва да споменем особеното мнение на някои наблюдатели относно ролята на нашия човек в този процес. Нереално е, казват тези наблюдатели, един неспециалист нито по НЛП, нито по NLP (извинете за каламбура) за нула време да събере всички нужни знания и да надскочи върховите постижения и в двете дисциплини със своята скалъпена програма. Според тях софтуерът на Рангел е откраднат от някоя секретна разработка на израелските технопаркове. Подобна, но още по-радикална версия разтиражира вестник „Системен монитор“, известен с конспирологичния си семитоцентризъм. По мнението на този вестник, „лицето Рангел Ст. Лалов“ (както именуваха там нашия герой) е изпълнявало мисия на еврейските тайни служби. Страниците на „Системен монитор“, посветени на нашия въпрос, изобилстват от съкращения като МОСАД, ЦАХАЛ и ШАБАК; споменава се често някакъв Менцел Каган, полковник от отдела за унтерпсихологически операции (неизвестно към кое ведомство) и по съвместителство заместник-директор на фондация „Открехнато общество“ за Източна Европа. Споменава се още някой си Барух Якимовски, пряк ръководител на операцията с участието на Рангел, чиято цел била израелската военщина да сложи ръка върху старославянските и богомилските тайни знания в областта на психопрограмирането… (Явно в „Системен монитор“ се придържаха към мистичната версия за случая „Гошев“.) Така или иначе ние не можем да проверим тези твърдения, най-малкото защото нямаме свои хора в ЦАХАЛ и ШАБАК, затова по-нататък ще се абстрахираме от тях, а тук ги привеждаме само за пълнота на изложението.

 

Създаването на програмата-анализатор на базата на НЛП и NLP се потвърждава от ред свидетели на нейната работа в различни фази на проекта. Изглежда алгоритъмът е можел да анализира различни езици, тъй като първата версия е работела със съвременен български, а не със старославянски. Мирон Крачунеску казва, че е пускал интернет-паяк, за да изсмуче материали от сайтовете на „Безсмислен труд“, „Черен капитал“, „Системен монитор“ и да ги прекара през анализатора в началната фаза на обучение на системата. Твърди се също, че Рангел е анализирал текстове от тези вестници и е открил в тях цял куп кодирани мозъчни команди (макар че смисълът им се оказва доста далеч от очаквания). Рангел обаче не дава на никого отчетните файлове с командни фрази, така че днес можем само да съжаляваме за тяхната геройска смърт заедно с целия харддиск няколко месеца по-късно. Такъв ни бил късметът — деянията на подпраговата журналистика да останат неизвестни за нас (макар че за самата подпрагова журналистика това несъмнено е късмет).

 

Да се върнем обаче към историята. Горе-долу по същото време, когато анализаторът дава първите резултати, самият Рангел е зарязан от жена си. (На делото по развода тя се аргументира с острия финансов непукизъм, превърнал съпруга й в (цитираме) „инструмент с нулева доходност“.) Това кара нашия човек временно да се прибере в старата си родина, където намира някакви връзки и чрез тях опитва да продаде програмата си на Института за изследване на демокрацията (ИИД). Тук започва една доста тъмна част от историята, която ние ще се постараем според силите си да осветлим. Работата е там, че освен анализатора Рангел вече бил създал и кодер, тоест програма за кодиране на нужните психични команди в някакъв текст. Мирон Крачунеску във всеки случай казва, че правата и обратната задача се решавали горе-долу еднотипно, тоест след като вече са имали анализатора, създаването на кодера е било въпрос на малко допълнителен труд. И така, Рангел урежда среща с един от директорите на ИИД и му предлага в пакет анализатора и кодера за доста скромна сума. Директорът го отрязва категорично. Рангел мисли, че човекът просто не осъзнава важността на скритите психични команди за правилния ход на демокрацията, но после го открехват, че е поискал недопустимо малко пари; трябвало, казват, да се пазари за десетина пъти повече, но непременно да уважи и директорския джоб. Не след дълго връзката на Рангел успява да поправи грешката и урежда изключително солена (за института) и сладка (за директора) сделка. Това движение на пари през кипърски банкови сметки дава допълнителни аргументи за „Системен монитор“ в полза на дългата ръка на Менцел Каган (още повече, че ИИД се финансира от фондация „Открехнато общество“!), но ние с вас вече знаем каква е работата и ще отминем тези инсинуации с усмивка.

 

Фактът на сделката се потвърждава от по-късна финансова ревизия в ИИД; интересно обаче, че нито ревизията, нито по-късно следствието успява да открие самите купени програми. Преди това Рангел предлага на института по-тясна съвместна работа по усъвършенстване на анализатора и кодера, но получава нервен съвет да не си вре хобота в чуждите работи. Изпълнен с подозрения, че програмите му въобще не се ползват, а използван е самият той, с единствена цел — пълнене на директорската гуша, нашият човек къса отношенията с демократичния орган и се концентрира върху последната фаза от плана си: изследване на скритите команди в „Тайната книга на богомилите“.

 

Предварително Рангел и Мирон Крачунеску мислели, че най-голяма пречка в тази фаза ще бъде липсата на достатъчна база старославянски текстове за начално обучение на системата. Този проблем обаче бива решен по твърде екзотичен начин. Един бивш съученик на Рангел, хакер с прякор Помрачения Отмъстител (поне така го нарича в мемоарите си Крачунеску), пробива някаква библиотека на мормоните, съхраняваща в цифров вид всички църковни текстове на всички езици и от всички времена. Старославянският корпус текстове се оказва достатъчен и фазата на обучение протича идеално.

 

Още по-екзотично се разрешава въпросът с достъпа до самата „Тайна книга“. Както казахме по-горе, в хода на делото „Гошев“ тя бе засекретена и прибрана от спецслужбите. Предполагайки, че в катедрата по средновековна литература все се е замотало някое ксерокопие, Рангел се хваща да издирва връзки натам. Междувременно обаче Помрачения отмъстител, окрилен от успеха с мормоните, влиза в дискусионния форум към тяхната библиотека и подхвърля там информация, че българските ченгета държат книга, макар от еретичен тип, която още я няма в мормонската база. Във форума отговарят нещо от типа „Ще видим ние тая работа“ и само след осем дни „Тайната книга“ вече лежи оцифрована в библиотеката. С вик „Евала им праим на разведката!“ Помрачения отмъстител дръпва книгата оттам, а Рангел я подава на входа на анализатора си…

 

И оттук започва най-загадъчното.

 

Анализаторът зависва. Презареждат го, той работи, пускат му „Тайната книга“ — пак зависва! И така системно, всеки път, когато през него прекарват книгата… Това, естествено, вбесява Рангел — така е с всеки програмист, чиято уж тествана и доказано работеща програма ненадейно почва да върти номера — и той се хвърля да търси грешки в анализатора. Тук трябва да кажем, че дебъгването на голяма програма, работеща със сложни динамични структури от данни, е поначало кошмарен процес, а в случаи като този, когато нищо отнапред не може да се каже за естеството на грешката, кошмарът се вдига на квадрат. В прозорците на дебъгера си Рангел вижда странни и абсолютно необясними неща. Първо се оказва, че нещо променя структурите от данни по особено жесток начин — и то само когато през анализатора се точи „Тайната книга“, и то всеки път различно. После Рангел уличава програмата си в обръщения към парчета код, които той — с гаранция! — нито ги бил писал, нито можел да обясни какво вършат и как изобщо са се озовали в кодовия сегмент… И колкото по-нататък — толкова по-лошо. Един ден нашият човек с ужас установява, че под „Тайната книга“ се променят и функциите на операционната система…

 

Изброяващият тези факти Мирон Крачунеску не може да ги обясни никак, тъй като е специалист по харда, а не по софта, но отбелязва, че нервите на колегата му се сдухвали все повече и повече: Рангел ставал мрачен, зъл и необщителен. Крачунеску сериозно се притеснявал за психическото му здраве, затова когато един ден Рангел с дрезгав глас съобщава по телефона, че „Тайната книга“ променя дори изпълнението на някои процесорни инструкции, той приема това като явен признак за изкрейзване. Наистина, според всички теории и практики е невъзможно да се сменят софтуерно микрокомандите на процесора… Крачунеску решава да намине към квартирата на Рангел с намерение да провери състоянието му и да го успокои колкото може. Но когато пристига, заварва вратата отворена, вещите разхвърляни в безпорядък, а от самия Рангел — ни вест, ни кост. Впрочем компютърът му си стоял на място, само дето дискът бил форматиран до дъно.

 

Оттогава нашият човек се числи в категорията на безследно изчезналите, и досега никой не е предоставил сведения, които да ни позволят да го отчислим оттам.