Катрин Фокс
Дълго пътуване (7)

Глава 7

Джулия се протегна в леглото си и погледна към великолепния мъж, който спеше до нея. Бяха изминали пет дни, откакто самолетът я остави в ранчото и тя не можеше да отрече, че това беше най-хубавият период в живота й. Бяха прекарали цялото това време като яздеха по пътеките, организираха си пикници, мотаеха се в бара с приятелите му и правеха любов под лъчите на слънцето — без да се споменават всички неприлични неща, които вършеха в личното му езеро — и тя дори нямаше нищо против да прекара деня си, изпълнявайки задълженията си в ранчото. Всъщност, даже много й харесваше. Работата с ръцете й даваше възможност да остави настрани тревогите си и временно да забрави истинския живот — и че тази фантазия скоро ще приключи.

В действителност беше решила да си подари една седмица почивка и нямаше желание да мисли за реалността. Не, нямаше намерение да се рови в личния му живот. Така или иначе, той самият не искаше да споделя за своето битие. Това беше просто секс и нищо друго, а тя имаше намерение да прекара времето си, като се наслади на случващото се в ранчото и сексът, който можеше да й предложи Куупър. Без въпроси.

За Бога, този мъж я беше имал по толкова много начини. Но това беше само за момента.

Не беше като връзка, която можеше да има бъдеще. Не само заради това, че той си падаше по необуздани, безгрижни жени, но и защото живееше тук, а тя на другия край на страната.

Джулия силно разтърси глава и се смъмри, че изобщо мечтае за нещо по-трайно от това. От една страна, сестра й беше поканена от Кууп в ранчото, а от друга — тя се преструваше на такава, каквато не беше. Но не можеше да отрече, че изпитваше удоволствие от това да изпълнява ролята на необуздана и порочна жена. Как изобщо щеше да се върне към своя скучен и еднообразен живот?

Топлите утринни лъчи на слънцето падаха върху леглото и Кууп се обърна на една страна, като дръпна одеялото към себе си. Тя се усмихна и тъй като се бяха любили до малките часове на деня, го остави да спи. Реши да отиде до езерото за сутрешно плуване.

Направи опит да слезе от леглото, но ръката му се стрелна, за да я спре.

— Отиваш ли накъде? — попита я.

Джулия се взря в разчорления му сънлив вид, който го правеше да изглежда толкова дяволски секси, разсмя се и се върна при него в под завивките.

— Щях да отида да поплувам, защото мислех, че спиш.

— Грешно мислиш. — Усмивката му беше лукава, обещаваща неприятности. — Сега ела тук.

Дръпна я върху себе си и продължително се взираха един в друг с очи, изпълнени с жар, преди страстно да я целуне. Когато пое устата й, открадна дъха й, а сърцето й пропусна един удар. Току-що се беше смъмрила, че се държи толкова похотливо, но когато я целуваше така, нямаше представа как щеше да си тръгне, когато всичко това приключеше. Той леко се отдръпна назад, а блясъкът, топлината и болезненото желание, които видя дълбоко в очите му, я изпълни с копнеж. Желаеше го толкова много.

Въпреки дългата нощ, която прекараха в правене на любов, сега отново копнееше за него. Сякаш прочел мислите й, Куупър сграбчи един от презервативите върху нощната масичка и си го сложи.

Без да мисли за това, което този мъж правеше с нея или колко силно беше хлътнала по него, се изправи и го възседна, показвайки му без думи какво иска. Със сексапилна усмивка, той докосна рамото й. Гореща вълна заля цялото й тяло в момента, в който лениво започна да изследва бедрото й, а след като достигна до ханша й, я повдигна и я настани върху твърдия си член.

Тя пое дъх, а когато издиша, цялото й тяло вече трепереше. Удоволствието беше силно, възхитително и толкова интимно, че й беше много трудно да запази емоциите си под контрол.

— Кууп — извика, докато той я изпълваше, и потрепери, когато членът му навлезе още по-дълбоко в нея.

Докосна я с палец и очи, пълни със страст и топлина, срещнаха нейните.

— Знам, Джулия. Повярвай ми, знам го.

След тези думи, започнаха да се движат в синхрон, ръцете им се докосваха, сякаш не можеха да се наситят един на друг. Мускулите му се стегнаха, щом напрежението в нея се увеличи, а това, което в момента се случваше, беше нещо много повече от секс. Или поне за нея.

Той беше всичко, за което тя копнееше и желаеше. Затвори очи и се наруга, защото случващото се трябваше да бъде само секс и когато спре да се преструва, със сигурност Кууп ще се отегчи от истинската й същност.

— Джулия — промърмори, като надигна бедрата си нагоре. Влезе бавно в нея, сякаш се наслаждаваше на всяка една секунда. — Погледни ме!

Тя отвори очи, а той плъзна ръката си по тила й, придърпа я и доближи устните й към своите. Палецът на другата му ръка се плъзна между краката й и започна да гали клитора й, докато я целуваше нежно, но с такава страст, че почувства все едно цялата изгаряше в пламъци.

Тъй като тялото й започна да трепери, Кууп тласкаше бавно и леко, което я отвеждаше все по-нагоре и по-нагоре, а палецът му продължаваше да масажира чувствителната й пъпка. За разлика от дивия секс, който бяха правили преди, този път изживяването беше чувствено, бавно, нежно, но и също толкова въздействащо.

Мускулите й се стегнаха и имаше усещане, сякаш падаше свободно надолу без парашут. Когато достигна до кулминацията си, двамата едновременно извикаха в екстаз, все едно пропадаха в една и съща бездна.

Доста по-късно, когато най-накрая се съвзе, Джулия се отпусна върху гърдите му, а той обви ръце около талията й, за да я задържи по-близо до себе си. Слушаше ударите на сърцето му и това как то биеше в гърдите му, я накара да се замисли дали, след тази невероятна седмица, някога ще може да се върне към предишния си начин на живот.

Когато започна да не усеща краката си, се изтърколи от него върху леглото, а той притисна тялото й към своето. Докато все още можеше, щеше да се наслаждава на всяка една минута, която прекарва с него. Лек звук на задоволство се разнесе от гърлото му, а когато вдигна очи, Кууп я дари с мързелива усмивка и прокара палеца си нагоре и надолу по ръката й.

— Ти преобърна целия ми свят — промърмори, преди да я целуне нежно по челото.

Изпитвайки нужда да се разсее — преди да направи нещо глупаво от сорта да му каже как се е почувствала — започна да проследява очертанието на лицето му.

Дрезгав стон на доволство се изтръгна от устните му.

— Боже, ако продължаваш да ме докосваш по същия начин, ще те прикова към това легло и отново ще те любя, а съм наясно, че си прекалено разранена отдолу.

— О! — промълви тя, като я побиха тръпки. Харесваше й как му влияе — и това как той й въздействаше — но след два дни, когато самолетът дойдеше, за да я отведе оттук, никога повече нямаше да го види.

С пръст проследи очертанията на кривия му нос и въпреки че тази седмица беше предназначена само за непредвиден секс — а не да го опознава по-детайлно — любопитството й накрая надделя и тя попита:

— Как счупи носа си?

Но веднага след като думите излязоха от устата й, всичко помежду им се промени. Кууп млъкна и погледна надолу, като се замисли. Блаженото му изражение изчезна, тялото му се напрегна, а ръката му стисна нейната, за да я спре. Обърна главата си към прозореца, за да избегне погледа й и тя за пореден път се зачуди какви ли тайни криеше.

Не й отговори и докато адвокатът в нея беше свикнал да получава отговори и да не остава безучастна в съдебната зала, то сега тя се колебаеше дали да продължи да любопитства. Не беше в неин интерес да навлиза в личното му пространство.

— Наясно съм, че тази седмица е за секс и да се забавляваме, затова разбирам, че не искаш да ти се месят в личния живот. — Сви рамене, опитвайки се да омаловажи случилото се, въпреки болката, стегнала гърлото й. Набързо погледна към часовника и продължи да говори несвързано. — Скоро ще се върна в реалността и ще оставя това преживяване зад гърба си. — Усмихна му се и дръпна завивките, сякаш и преди го беше правила. — Беше ни хубаво през това време, нали?

* * *

Беше ни хубаво през това време?!

Преглътна бучката в гърлото си. Как е възможно все още да не разбира какво означаваше тя за него? До излитането на самолета й оставаха само два дни и ако не можеше да я убеди, че през целия си живот тя е била жената, която е желал, щеше завинаги да я загуби. В никакъв случай нямаше да позволи това да се случи. Джулия беше единствената за него и, по дяволите, смяташе да се бори за нея, докато очите й не се отвореха и не видеха какво означаваше всичко това наистина. Любов. Той хвана няколко кичура коса и ги дръпна, а кръвта забушува във вените му. Трябваше да направи нещо, и то веднага. Никога не се беше чувствал толкова отчаян.

— Кууп? — продума. — Добре ли си?

— Да, хайде, ела!

Скочи от леглото, като я дръпна със себе си. Ако искаше да му има доверие и да види, че желае нещо повече от обикновен един секс с нея, тогава трябваше да й даде нещо повече. Това означаваше, че ще се наложи да я допусне в живота си, както и да започне да говори за майка си, без значение колко болезнена беше тази тема за него. Може би отдавна трябваше да й разкаже за това, че е спортен лекар и че обикновено пътува до ранчото единствено през уикендите, но държеше устата си затворена, знаейки, че това щеше да доведе до въпроси, на които все още не беше готов да отговори. Обаче мълчанието беше това, което й пречеше да разбере истинските му намерения. Стомахът му се сви от безпокойство. Дали когато й се разкрие, ще се ядоса, че е премълчал толкова много неща? Дали щеше да си тръгне, без да се обърне назад? По дяволите!

— Къде отиваме? — попита го.

Тази седмица беше за нея, но може би сега бе настъпило неговото време.

— На разходка.

След като си взеха душ, се облякоха и излязоха навън. По пътя тя продължаваше любопитно да се оглежда, но той не пророни и дума. Двадесет минути по-късно пътуваха в един от пикапите на ранчото.

Усети как го гледа, обърна се и забеляза, че го наблюдава с любопитство.

— Какво си намислил?

— Какво? — засмя се Кууп. Някакъв пикап идваше към тях и докато се разминаваха, той махна на шофьора. — Просто си мислех да отидем да си вземем по едни бобърски опашки^[1].

— Бобърски опашки?

— Нали знаеш какво е това? — подразни я.

— Разбира се, че да. Все пак съм канадка.

— Жадувам за такава, която е покрита с фъстъчено масло и банан. — Хвърли й един бърз поглед, докато караше по пътя, който водеше към града. — Харесваш ги, нали?

— Мекици, покрити с всякакви видове сладости. Как да не ги харесва човек?

Предполагам, че никога не съм мислила, че човек като теб, може да си пада по такива неща.

— Не е мъжествено ли? — попита той, като се усмихна леко накриво.

— Как да не е? — Джулия се засмя. — Всеки едър и силен мъж, когото познавам, яде сладкиши, покрити с фъстъчено масло и банан.

— Мислиш, че съм едър и здрав!

— О, Боже мой! — Докато го казваше, тя завъртя очи е се разсмя.

Кууп се усмихна широко.

— Кои са ти любимите?

— До известна степен съм пристрастена към тези с канела и захар. — Погледна през прозореца. — Не мога да повярвам, че тук, в средата на нищото, всъщност има заведение, предлагащо тези вкуснотии.

— Наблизо има град с много магазини и складове.

— О? — Очите й светнаха и попита: — Често ли ходиш до там?

— Вече не. Вече нямам време за това, но като дете прекарвах много голяма част от времето си там.

Тя повдигна вежди невярващо.

— Така ли?

Махна ръка по посока на пасищата, докато минаваха покрай тях.

— Тук израснах.

Джулия наклони главата си леко назад.

— Така ли? Кога се премести на изток?

— В прогимназията.

— Мислех си, че винаги си живял там.

— Не. — Изминаха още няколко мили, след това той отби от пътя. Щом свали прозорците, в кабината на пикапа се нахлу миризмата на коне и сено. — Виждаш ли онази къща? — каза като посочи към старата ферма в далечината. Тя кимна, а той й обясни: — Ето това е мястото, където съм израснал.

Заинтригувана, се изправи и подаде глава през прозореца.

— Наистина ли?

— Точно така. — Посочи към стаята в ъгъла. — Това беше моята стая. И виждаш ли къщичката на дървото? — Показа големия стар клен, който беше отстрани на къщата.

— Да.

— Татко и аз я построихме. — При споменаването на баща си почувства лека тъга.

Толкова много му липсваше. Погледна към Джулия и се усмихна. Той щеше да я хареса. Би прекарал часове да й разказва за детските му лудориите, а тя щеше да се смее, наслаждавайки се на всяка минута от времето им заедно.

Младата жена прибра главата си обратно в кабината.

— Спомням си баща ти. Винаги беше толкова мил, когато ходех в банката. — Поколеба се за момент. — Той ли…

— Не, няма го на този свят — обясни й.

— Съжалявам.

Протегна и стисна ръката й, намирайки утеха в докосването й.

— Всичко е наред. Твоите родители още ли са живи?

— Да. Баща ми се пенсионира и сега се мотае из къщата, поправяйки всяко едно нещо.

Един камион профуча покрай тях, вдигайки прах след себе си. Кууп затвори прозорците, за да предпази косата и дрехите й от вдигналата се пушилка.

— Поправя неща?

Джулия се засмя.

— Добре, по-скоро се опитва да ходи по нервите на майка ми. Трябва му някакво хоби.

Младият мъж се засмя заедно с нея.

— Когато се пенсионирам, ще си взема мотоциклет. — Вдигна ръце и ги завъртя така, все едно го управлява.

— Как е майка ти, Куупър?

— Тя е… добре. — Отговори и отново върна колата на магистралата. Беше убеден, че желае още да го разпитва, но въпреки че планираше да й разкаже — да сподели всичко с нея — смяташе да го направи малко по-късно.

Подкара към града, а Джулия стисна ръката му.

— Хареса ми, че ми показа къщата от детството си.

— Добре, защото имам още какво да ти покажа.

— О? — изрече, докато погледът й се плъзна по тялото му. — Какво по-точно си наумил?

Засмя се на нейната закачливост.

— Хей, избий си от главата тези мръсни помисли.

Засмя се заедно с него и през останалата част от пътуването разговаряха на общи теми. Малко по-късно паркира колата на паркинг на главната улица в града.

Куупър вдигна ръка, за да предпази очите си от слънцето, и хвърли един бърз поглед нагоре-надолу по дългата улица.

— За двайсет години почти нищо не се е променило. С изключение на новия магазин за бобърски опашки и сладолед.

Джулия също се обърна, за да огледа наоколо.

— Толкова е необикновено. Харесва ми!

Сърцето му се стопли. Това означаваше много за него, че й харесваше мястото, където беше израснал.

— Наистина ли?

— Да. Сега разбирам защо си се върнал тук.

Хвана ръката й и я придърпа към себе си. Поведе я по тротоара и влязоха в магазина. Двамата си поръчаха сладкиши, после я заведе на детската площадка, където си беше играл като малък. Деца се гонеха покрай тях, а докато малчуганите играеха, родители им си говореха на пейките.

— Какво ще кажеш да се полюлеем? — попита той.

— Разбира се.

Настаниха се един до друг на празните люлки и се нахвърлиха на сладкишите.

— Това ли е мястото, където си играл?

Избърса канелата от лицето й, а когато го погледна със смутен поглед, сърцето му се преобърна. Беше толкова сладка, а той имаше такъв дяволски късмет, че беше в живота му. Сега само искаше да я задържи при себе си.

— По-точно на тази люлка — обясни й.

— Страхотно. — Усмивката, с която го дари стопли душата му. Впи зъби в сладкиша и захапвайки голямо парче банан, простена от удоволствие.

— Вкусно е, нали? — Тя отхапа огромна хапка от сладкиша, сдъвка я и добави: — Не мога да си спомня последния път, в който съм яла това.

— Трябва да ядеш по една такава всеки ден — каза той.

— Да — засмя се Джулия. — Едва ли това ще се отрази добре на бедрата ми?

Едно малко момиченце, чиято коса беше сплетена на плитки, изкрещя и започна да тича, после забави темпото, щом видя храната им. Очите й се разшириха.

— Мамо — изпищя то. — Искам бобърска опашка!

Джулия сбърчи нос.

— Ами сега? Виж какво направихме!

Повечето от децата започнаха да крещят и Куупър се сви на мястото си.

— Мисля, че последното нещо, от което се нуждаят, е да ядат сладко.

— Не харесваш деца — каза го като твърдение, не като въпрос.

— Напротив, харесвам ги.

Тя стреснато повдигна глава, а в очите й се четеше изненада.

— Наистина ли?

Докато се люлееше, Кууп влачеше краката си по земята.

— Да. Някой ден искам да имам поне две.

— О!

— О какво?

— Нищо… Просто… нищо.

Спътникът й се отблъсна с крака от земята, за да набере инерция, докато се залюлее.

— Ще ги науча как да играят футбол, хокей… да яздят кон.

Усмихна му се.

— Обзалагам се, че ще бъдеш страхотен баща.

— Ами ти? Искаш ли да имаш деца?

— Не съм се замисляла по този въпрос. Последните няколко години се бях фокусирала върху кариерата си.

— Но нали искаш да имаш деца?

— Да.

— Добре.

Изгледа го странно, докато дояждаха последните си хапки от сладкишите. Кууп скочи от люлката, сграбчи ръката й и я привлече към себе си.

— Мисля, че трябва да отидем на въртележката — каза, весело. — Кълна се, че мога да накарам това нещо да се движи със сто мили в час. На същото ще науча и децата си.

— Смятам да пропусна.

— Наистина ли?

Джулия положи ръка върху корема си.

— Освен ако не искаш за втори път да видиш сладкиша, който изядох.

Засмя се, а тя изглеждаше толкова възхитителна като му се усмихна, че не можа да се сдържи. Наведе се и докосна устните й със своите, опитвайки с езика си вкуса на канелата върху нейния.

— Имаш прекрасен вкус — промърмори той. — Мисля, че трябва да правят само бобърски опашки с фъстъчено масло, банан и канела.

— Може би ще успея да прокарам закон за това — пошегува се тя. Прекъсна целувката, сграбчи ръката му с някакво непознато вълнение в очите си. — Покажи ми къде още си се мотал.

— Разбира се! — Харесваше ентусиазма й и колко много искаше да го опознае.

Поведе я по улиците, заведе я в парка, където с приятелите му караха скейтборд, минаха покрай основното училище, в което беше учил, после по една странична улица, където някои от приятелите му от детинство бяха израснали, а след това спряха пред старата сграда на киното.

Когато видя, че показват някакъв сладникаво романтичен филм, каза:

— Няма да ме караш да го гледаме, нали?

Наведе се към него и игриво му се усмихна.

— Можеш да се обзаложиш, че ще го направя!

— Добре тогава, но ще седнем отзад, за да можем да се натискаме.

— О, това ли си правил като дете?

— Не, но само защото бях прекалено малък.

Тя го плесна закачливо, а той посегна към портфейла си. Купи билетите и им намери места в задната част на почти празния киносалон. Филмът се появи на екрана и — верен на думите си — през по-голяма част от прожекцията я целуваше. От начина, по който отвръщаше на целувките му, не изглеждаше да има нещо против, че пропуска филма. Когато се показаха финалните надписи, отдавна вече беше минало времето за вечеря, затова се отправиха към колата му.

— Искаш ли да вечеряме в бара? — попита Кууп.

Бузите й бяха все още зачервени от случилото се в киното.

— Мисля си по-скоро да вечеряме в леглото.

Той забърза ход и я дръпна след себе си.

— Не е нужно да ме молиш втори път.

Отвори й вратата, отстъпи назад и зачака да влезе. Вместо това тя спря, обърна се към него и сложи длан на гърдите му. Гърлото му се стегна. Дали не беше си променила мнението? Дали го отблъскваше? Стомахът му се преобърна, но тя протегна ръка и я положи върху бузата му. Цялото му същество беше залято от прилив на топлина, която идваше от мекотата на пръстите й върху лицето му и чувството, което изпитваше, когато палецът й се плъзгаше по наболата му брада. Нещо толкова малко, показващо привързаност, толкова истинско, че за момент спря да диша, страхувайки се да не би като си поеме дъх да прекъсне забележителната връзка, създала се помежду им. Тя го погледна и нежността в очите й го довърши. Краката му се подкосиха и той с усилие остана прав, когато се наведе към ръката й, объркан от чувствата, които го караше да усеща.

— Наистина ми хареса да видя къде си израснал — каза Джулия нежно и се усмихна. Крайчетата на устните й се извиха съвсем леко. — Благодаря, че ме направи част от това. — Ръката й се плъзна по бузата му и в момента, в който вече не усещаше докосването й, изпита някаква празнота в гърдите си. Докато тя се настаняваше в колата, Чейс стоеше там, опитвайки се да си спомни как да диша.

По пътя обратно младата жена беше притихнала, а погледът й безброй пъти потъваше в неговия, докато той шофираше. Когато и да се обърнеше към нея, Джулия му се усмихваше топло. Стигнаха до ранчото и Кууп заобиколи камиона, за да й отвори вратата. Излезе от колата и докато се канеше да я поведе навътре, тя се повдигна на пръсти и го дари с нежна целувка по устните му. Той плъзна ръка около кръста й и я придърпа близо до себе си, изпитвайки нужда да почувства връзката помежду им. Щом я прегърна, тялото му реагира на желанието му да бъде в нея.

— Изглежда, че имаш още нещо, което да ми покажеш — подразни го, докато ерекцията му се притискаше срещу корема й.

— Явно така изглежда — отвърна, като я погали с палец по бузата, а желанието му стана толкова силно, че чак му се зави свят. — И няма нищо малко в него.

Джулия се засмя и отново го перна, като го накара да се почувства като някогашния тийнейджър, който беше луд по нея.

Няколко секунди по-късно я имаше гола в леглото. Целуна я по устните, шията, гърдите, докато се наслаждаваше на сладостта й. Неспособен да изчака още няколко секунди, сложи презерватива и влезе в нея. Ръцете й докосваха гърба му, а той затаи дъх, когато възбудата разтърси тялото му. Господи, беше загубен! Толкова безсилен пред тази жена!

Устата му се върна върху нейната, а тя прокара леко език по долната му устна. Кууп го засмука, напълно осъзнаващ колко добре се допълват един друг. Кръвта пулсираше във вените му, а зърната й се притискаха срещу гърдите му, докато се движеха заедно, изпитвайки нужда да стигнат до края. Мускулите й се стегнаха и цялото й тяло потрепери под неговото.

— Да — промълви тя и в мига, в който почувства топлината й, той също достигна до своята кулминация.

— Джулия, скъпа — прошепна срещу устните й. Положи ръцете си от двете страни на главата й и леко се изправи, за да види лицето й. Погледна го за един безкраен миг, а след това вплете пръсти в косата му. Тя измърка от удоволствие и сърцето му се изпълни с толкова много любов. Мислите му запрепускаха. Можеше да я има всяка нощ по този начин, но никога нямаше да му бъде достатъчно.

Отдръпна се от нея, изхвърли презерватива, а след това я зави с топлото одеяло. Младата жена се притисна към него и дълго време останаха смълчани и двамата, потънали в мислите си. Когато най-накрая отново можеше да диша нормално, се претърколи на една страна. Сърцето му се преобърна, когато я видя толкова задоволена, чувстваща се толкова спокойна с него, че започваше да се унася в сън.

— Джулия?

Докосна лицето й, изтръгвайки я от съня. Очите й срещнаха неговите и усмивката, с която го дари, накара сърцето му да спре. Трябваше да й каже всичко и да се моли на Господ, да не си е помислила, че е крил чувствата си през цялото време, защото единственото, което е искал от нея, е било само секс.

— Да? — попита.

— Трябва да поговорим.