Катрин Фокс
Дълго пътуване (6)

Глава 6

Докато Куупър седеше срещу Джулия на масата и закусваха, не можеше да спре да се усмихва. Сексът беше хубав, може би най-добрият, който някога беше правил, но за него беше нещо повече от обикновен секс.

Много повече.

Целувката й, вкусът й, начинът, по който го гледаше, и ненаситността, с която реагираше при допира му, го караха да изпитва чувства, които преди не беше усещал.

Въпреки желанието си нещата да протекат бавно, сексът беше див, шеметен и извън контрол. И докато двамата временно бяха удовлетворени, той много добре знаеше, че все още не е приключил с нея.

Желаеше я. Прекалено дълго я беше чакал. И проклет да е, но вече планираше отново да бъде с нея. И не я искаше само в спалнята си. Жадуваше да узнае всичко за жената, в която се беше превърнала.

Размърда се неспокойно и разсеяно разбърка яйцата в чинията си. Докато обмисляше този неочакван развой на събитията, гледаше как Джулия поставя голямо парче грейпфрут в устатата си. Боже, тази уста! Жената срещу него изглеждаше свежа, задоволена и напълно спокойна — далеч по-различна от начина, по който изглеждаше, когато пристигна за пръв път. Ако една любовна сутрин беше направило това с нея, само можеше да си представя как би се чувствала в края на седмицата.

Чаках твърде дълго за това, прекалено дълго копнях за теб.

Дали тези думи бяха изречени само заради желанието, което изпитаха в онзи момент, или бяха верни? Никога през тийнейджърските им години не бе показала по някакъв начин, че го харесва. По дяволите, дори му беше казала, че не е неин тип. Смехът заседна в гърлото му. Предполагаше, че вече е променила мнението си. И все пак беше сигурен, че Джулия си мисли, че всичко, случващо се тук, е свързано само със секса и бе дошла в ранчото, за да изживее фантазиите си. Той усети, че нещо се беше променило в нея, когато го последва в плевнята. Разбра, че се опитва да се държи повече като сестра си, въпреки че дълбоко в себе си не се преструваше. Тази жена имаше две лица и той искаше да я накара да разбере, че когато беше заровен осем инча вътре в нея, бе наясно, че това е тя, Джулия Блеър, и никоя друга.

— Кууп — каза Джулия, а смехът й беше беззвучен, интимен.

— Да.

— Зяпаш ме.

Той се ухили.

— И това те кара да се чувстваш неловко?

— Не знам. — Тя сви рамене и се заигра с лъжицата. — Може би. Предполагам. Не съм свикнала мъжете да ме гледат по този начин.

Тогава тези мъже са били задници. Всеки един от тях. И ако хване някого да я гледа по този начин, по който я гледаше той, нямаше да има друг избор, освен да го пребие от бой.

— Например как? — попита я.

Джулия снижи гласа си и се наведе към него.

— Все едно искаш да ме изядеш жива!

Топлината го обгръщаше, а всичко, за което можеше да мисли, беше как я целува от главата до петите, преди да зарови пениса си дълбоко в нея.

— Но аз искам да го направя, скъпа. Наистина!

Руменина се разля по бузите й и този секси нюанс му напомни за розовото й котенце и как разтваряше краката си, докато така добре му се предлагаше. Тя навлажни устните си, а той усети как членът му се втвърди.

Мамка му!

Кууп се размърда на мястото си.

— Казах ти да не облизваш устните си по този начин.

Невинно гледащите го очи се разшириха.

— Тогава трябва да спреш да ми казваш подобни неща.

— Няма!

— О, и защо не?

— Защото ми харесва начинът, по който реагираш.

Той си спомни си начина, по който тялото й се движеше под неговото, и кръвта му се сгорещи. О, да, Джулия наистина имаше две лица. Прехапа долната си устна и замълча. Дали и тя отново преживяваше сутринта, припомняйки си колко добре се чувстваха двамата заедно?

Кууп пресуши чашата и бутна чинията си настрани.

— Готова ли си?

Младата жена преглътна:

— За какво?

Той се усмихна широко.

— Да се захванеш със задълженията си.

Върху лицето й се изписа несигурност.

— Не знам как…

— Не се притеснявай — засмя се мъжът и добави: — Няма да те карам да яздиш неопитомен жребец или да правиш нещо опасно.

Погледът й бавно се плъзна по него, а после, за негова голяма изненада, отговори:

— Е, сигурна съм, че този жребец вече ме обязди, а и може би опасностите ми харесват.

Господи!

Все едно развя червен плащ пред разярен бик. Кууп скочи на крака и почти събори стола. Сграбчи ръката й и на практика я издърпа от ресторанта, без да обръща внимание на любопитните погледи, насочени към тях.

Ако гостите не бяха станали и не се мотаеха наоколо, щеше да я завлече направо в плевнята за още един рунд. Вместо това, веднага щом се озоваха сами зад конюшнята, я притисна към стената и грубо я целуна. Когато най-накрая се отдръпна назад и двамата бяха останали без дъх.

— Ще си платиш за това — закани й се той.

Тя се престори на самата невинност.

— Да си платя за какво?

Кууп се ухили, харесваше тази нейна непринудена, игрива страна.

— Господи, какво, по дяволите, ще правя с теб? — Преди да успее да й каже какво точно би искал стори, забеляза Мак и Джес, които вървяха по пътеките.

Мак носеше екипировката си за катерене. Тези двамата се допълваха толкова добре. Докато каубоят можеше да се възползва от спокойния характер на Джесика, то тя можеше да има полза от неговия буен нрав. Кууп нямаше търпение да види как ще се развие тяхната седмица и се надяваше, че в края на краищата, Мак ще спечели момичето на мечтите си.

Отново насочи вниманието си към Джулия и леко се отдръпна. С гости, които се мотаеха навсякъде, точно сега не беше нито времето, нито мястото да направи това, което искаше, с нея.

Тя изглеждаше нервна и задъхана, и дори малко разочарована, че се отдалечиха един от друг, но успя да кимне по посока на двойката.

— Къде отиват?

— Тук предлагаме скално катерене. — Погледна към далечината. — Точно там, в подножието на планината.

Младата жена сложи ръце на хълбоците си.

— Е, как така онези двамата могат да отиват да се забавляват, а мен ме караш да работя?

— С момчетата се редуваме. — Сграбчи ръката й, дръпна я лекичко и я поведе към плевнята. — Утре е свободният ми ден и ако искаш, ще те отведа в планината.

— Не искам.

Кууп се засмя и наведе глава, за да я погледне.

— Не искаш?

Тя се разтревожи.

— Нямам чак толкова координирани движения — призна смутено и глуповато погледна надясно, където бяха конете, — но с удоволствие бих пояздила.

— Яздила ли си някога?

Джулия кимна нетърпеливо, а гласът й се изпълни с копнеж:

— Да, когато бях малка. — Кууп започна да събира седлата и юздите, за да ги подготви за почистване, а тя продължи да му разказва за уроците, които беше имала в прогимназията, преди той да се срещне със сестра й и да стане най-добър приятел с Мари. — Много ми харесваше. — Замълча, а върху устните й заигра лека усмивка, сякаш си спомни нещо от миналото. — Аз и Мари харесвахме да правим едни и същи неща, но конете бяха моето нещо, моята страст.

— Дори и животът й да зависеше от това, трудно би я накарала да се качи на кон — отбеляза Кууп.

— Знам! Пестях всичките си пари, които получавах като детегледачка, мислейки, че един ден ще мога да си купя свой собствен кон. Но… ами… спрях да яздя.

— След като толкова много си обичала ездата, защо си спряла?

— Беше скъпо, а и Мари тъкмо започваше работата си като модел. С възможността да направи кариера, мама и татко мислеха, че е по-добре да инвестират в нейните уроци. Очевидно са имали право — виж я сега! — Леко присви рамене. — Така или иначе, до никъде нямаше да стигна с тази конна езда.

Сърцето му се сви.

— Съжалявам.

На лицето й се изписа изненада.

— Какво? Не! — Бързо поклати глава, а дългите й тъмни къдрици падаха надолу по раменете й като водопад. Действията й казваха толкова много за нея. Джулия беше мила, грижовна, винаги поставяше на първо място нуждите на другите и вероятно беше щастлива да стои в сянка, докато сестра й привличаше цялото внимание върху себе си. — Всичко е наред! Наистина! — Плесна с ръце и се огледа наоколо, завъртайки глава наляво и дясно. — Така, откъде трябва да започнем?

— Точно от тук. — Кууп се наведе и я дари с една нежна целувка, решен да постави всичките й нужди на първо място и да я дари с най-хубавата седмица от живота й. Заслужаваше го. В действителност, тя заслужаваше много повече от това.

— О! — каза, когато той се отдръпна съвсем леко.

В отговор на нейната реакция, тръпка на желание мина през тялото му. Обичаше това учудено изражение, да не говорим за разгарящата се страст в очите й. Господи, колкото и да искаше да прекара следващите няколко часа заровен в нея, имаше работа, която трябваше да свърши.

Прочисти гърлото си.

— Следващата ни задача е да се погрижим за конете и да си избереш кой от тях искаш да пояздиш утре.

Не след дълго двамата се бяха отдали изцяло на задълженията си. Говореха си тихо за разни неща и докато Кууп й разказваше това, което трябваше да знае за ранчото, оставаше една лична тема, която все още не беше готов да обсъжда — истинската причина, поради която беше в Албърта. Майка му. Беше купил това място за нея, построи й уютна къщичка, защото тя беше израснала в ранчо — до началото на гимназията Кууп живя със семейството си на такова място, докато баща му не започна работа в банка и не се преместиха в другия край на страната. Да бъде в позната среда й помагаше да се справя с объркването, което получи от болестта на Алцхаймер, но той не можеше да сподели това с никого и знаейки каква ще е неизбежната реакция. Тази тема беше прекалено болезнена за него, за да я обсъжда.

Мислите му се насочиха към Джулия. През целия ден я наблюдаваше и не можеше да повярва с какво удоволствие хранеше, поеше и се грижеше за конете. Беше наистина жалко, че никога не е имала свой собствен кон. Беше жена, която се раздава, и му харесваше, че не се страхува от тежка работа. С готовност му беше помогнала да почистят конюшнята, дори след като й каза, че може да седне, докато той се занимава с това. Няколко пъти я хвана да си тананика. Може би, също като него, работата в ранчото я откъсваше за няколко часа от грижите й и от реалния живот.

Когато приключиха с всички задачи, спирайки само за един късен обяд, вечерта беше настъпила и те бяха потни, уморени и гладни. Докато Кууп гледаше как Джулия връща обратно кобилата в нейната клетка, гладът му се превърна в плътски.

— Тази кобила ми харесва — обади се младата жена, след като провери дали е заключила вратата след себе си.

— А на мен пък ми харесва тази — отвърна той, като се промъкна зад нея, за да може да я целуне по врата. Но докато се обръщаше, тя се спъна в лопатата и тупна върху твърдия под. — Господи, Джулия, извинявай! — каза бързо. — Не исках да те стресна.

Напълно объркана от думите му, поиска да се изправи, но потръпна, когато прехвърли тежестта си върху глезена.

Кууп я вдигна и я сложи да седне на един стол. После падна на колене и взе глезена й в ръката си.

Младата жена се опита да го измъкне.

— Всичко е наред, наистина.

Той опипа мястото. И след като се увери, че глезенът й не е счупен, каза:

— Няма нищо счупено.

— Слава Богу, в противен случай щеше да се наложи да ме приспиш — пошегува се тя.

— Ти не си кон — каза й, усмихвайки се широко. — Мисля, че ще се оправиш, но ако искаш да отидеш в града за рентген…

— Не, ще ти се доверя, все пак един каубой може да разбере кога една кост е счупена или не.

— Мисля, че е само наранено.

— Да, както и егото ми — промърмори под носа си младата жена.

Кууп забеляза унилото й изражение и постави палеца си под брадичката й. Някакво напълно непознато чувство изпълни гърдите му.

— Хей, няма нужда да се притесняваш от мен. Все пак, това стана по моя вина. Чувствам се ужасно, че ти причиних болка. — Помогна й да се изправи на крака и когато я притисна към себе си, усети учестения й дъх и леко потръпване.

Погледите им се срещнаха, сърцето му започна бързо да бие, а тялото му реагира така, все едно бе е получил неочакван удар в корема. Дори и с разрошена, пълна със сено коса, Джулия изглеждаше невероятно. Съвършено, дяволски красива!

Той махна сеното от косата й.

— Какво ще кажеш за един душ?

Джулия сбърчи нос.

— Чудесна идея. — Погледна над раменете му. — Предполагам, че е по-добре да се върна в стаята си.

— Не! — каза Кууп, като й препречи пътя. — Не мисля, че е нужно.

Леко объркано, тя отговори:

— Казах ти, че глезенът ми е добре.

— А пък аз ти казах, че не считам за необходимо да ходиш в стаята си.

Младата жена повдигна вежда.

— Не? Тогава как се очаква от мен да се изкъпя? — Огледа се наоколо. — Освен ако имаш някакъв душ тук, който все още не съм видяла.

— В моята стая. С мен.

Бузите й се обагриха в най-красивия нюанс на розовото. Стори му се, че в очите й забеляза някакво колебание за кратко, но след това бързо премигна и на негово място отново се появи самонадеяност.

— Идеята ми харесва.

Кууп я вдигна и за по-малко от пет минути я пренесе до стаята си, която беше на последния етаж, в най-задната част на старата фермерска къща.

Пусна я на пода.

— Значи, така живее Чейс Куупър.

— Понякога — каза той и обгърна кръста й с ръце.

Домът му беше в Нова Скотия, където имаше успешна практика в областта на спортната медицина. Но точно сега не искаше да говори за това, защото този разговор щеше да доведе до истинската причина, поради която идваше тук толкова често — майка си.

— Можеш ли да вървиш?

Тя размърда глезена си.

— Вече е по-добре.

— Сигурна ли си?

— На сто процента.

С пръсти върху талията й, я насочи към банята. Изгарящ от нетърпение отново да я види гола, той дръпна душа, нагласи температурата на водата, а след това насочи вниманието си към нея.

Без да губи повече време, ръката му се спусна към тениската й. Сграбчи подгъва и я издърпа от тялото й. Когато откри дантеления й сутиен, въздухът му секна, а сърцето му заби още по-силно.

— Исусе, не мога да опиша колко съм щастлив от това, че се съгласи да дойдеш.

Джулия наклони глава, за да погледне ерекцията, която издуваше дънките му, и със сексапилен, пълен с обещание подкупващ глас, му отговори:

— Не е нужно да ми го казваш.

Като пристъпи към него, се притисна във възбудения му член, недвусмислено показвайки му какво точно иска от него. Този път нямаше колебание в гласа й, нямаше колебание в очите й и с всяка една част от съществото си той знаеше, че тук, в ранчото, с него, тя разкриваше още една страна от личността си.

Под външната обвивка, с която се показваше на света, тази жена беше забавна, флиртуваща, дяволски сексапилна и проклет да е, ако не я накараше да разбере това и да приеме тази своя страна.

Ръката й се стрелна към сутиена и го разкопча. Дрехата падна на пода и откри пищните й, великолепни гърди. Бледите й зърна се втвърдиха под погледа му и той беше напълно убеден, че е най-щастливото копеле на света.

Отстъпи назад и набързо се справи с облеклото си. Изрита купчината с дрехи надалече от краката си, влезе в душ-кабината и я дръпна към себе си.

Тя ахна и се засмя, когато дрехите й се намокриха от водата.

— Все още съм облечена.

— Мога да поправя това. — Разкопча късите й панталонки и ги плъзна надолу по дългите й крака, след което сграбчи бикините й, за да я освободи и от тях.

Дишането й се промени — стана по-бързо и след като вече беше останала гола, Кууп я издърпа под топлата струя и я притисна към себе си, наслаждавайки се на меката й кожа. Докато горещата вода ги обливаше, Джулия издаде секси звук, който го насърчи да действа.

Той грабна сапуна, насапуниса тялото й, преминавайки по извивките й — около гърдите й, между краката й, като много внимаваше с глезена й. Треперейки под неговото докосване, младата жена изстена от удоволствие, а Кууп се ухили, защото му харесваше начинът, по който тя реагираше на допира му. Веднага щом приключи с нея, тя взе сапуна и го използва върху него. Прокара го по тялото му, като обърна специално внимание на пениса му. Плъзна ръцете си по дължината му, а това приятно мъчение го накара да потръпне.

— Мислех… — промърмори Джулия, като навлажни устните си.

— За какво? — успя да промълви той, докато удоволствието пронизваше тялото му.

Тя пристъпи по-близо, а ръцете й не изпускаха члена му, дори докато търкаше втвърдените си зърна в гърдите му.

— Този път искам аз да те накарам да крещиш за мен.

От гърлото му излезе стенание. Наистина му харесваше, че я е грижа за неговото удоволствие и не взимаше само това, което можеше да получи от каубоя, както обикновено се случваше в ранчото. Но Джулия не беше като другите жени, а Кууп не беше от мъжете, които вземаха, преди първо да са дали.

О, и как планираше да даде…

Сграбчи раменете й и с едно движение, което изглежда я изненада и възбуди, той я обърна и притисна ръцете й към стената. После приближи устните си до ухото й и каза:

— Не мърдай! — Чу я как започна да диша накъсано, когато плъзна ръцете си около талията й, за да обхване гърдите й. — Защото в моя свят, скъпа, първо крещи жената.

Докато си играеше със зърната й, притисна втвърдения си член в дупето й, нуждаейки се отчаяно да се притисне дори още повече в нея, за да облекчи напрежението. Плъзна едната си ръка между краката й, докато не достигна до клитора й. Господи, обожаваше, това че е влажна, набъбнала и готова за него.

Погали я, а тя се размърда изпод ръцете му. Палаво и кокетно Джулия размърда дупе срещу ерекцията му и той беше на прага да загърби идеята първо да задоволи нея.

Вместо това Кууп я плесна отзад и каза:

— Престани!

Но тази жена беше немирна като млада кобилка. Отново се размърда срещу него, а гърлените й стонове, накараха пенисът му болезнено да се втвърди.

— Търсиш си го! — предупреди я. — Ако продължаваш по същия начин ще загубя контрол, но този път ти обещавам, че ще го направим бавно.

— Може би не искам да е бавно — прошепна му през рамо.

Думите й, както и отчаянието, което се криеше в тях, му разкриха изключително много — нуждаеше се от него толкова, колкото и той от нея. Непознати емоции забушуваха в сърцето му, знаейки, че го желае толкова силно, колкото и той нея. Тя погледна през рамо, за да го види, и когато очите им се срещнаха, между тях се зароди интимност, която беше по-дълбока от всичко, което някога бяха изпитвали досега.

— Джулия… — прошепна, а когато видя емоцията в очите й, внимателно я обърна с лице към себе си.

Пръстите й се впиха в раменете му, а там, където го докосваше, все едно прогаряше кожата му.

— Искам да изгубиш самоконтрол, Кууп — промърмори с нетърпелив глас, докато тялото й започна видимо да трепери. — Точно тук, под душа. — Повдигна се на пръсти и отърка своята женственост в ерекцията му. — Моля те.

Исусе Христе!

Жадувайки да завладее всеки инч от нея главата му се замая, но той знаеше, че желае да получи много повече отколкото само тялото й. Протегна ръка извън душ-кабината, грабна презерватива от масичката и бързо си го сложи. После обхвана с ръце дупето на Джулия и я вдигна от пода. Издърпа я на височината на кръста си и бавно започна да я снижава към пениса си.

— О, Господи, да — извика тя, когато проникна в стегнатата й вагина.

Кууп намести хватката си, дръпна я рязко надолу, спускайки я върху пулсиращия си член и навлизайки толкова дълбоко, че тя започна да забива ноктите си в кожата му.

Направи две предпазливи крачки по теракота. Когато я притисна към душ-кабината, някаква малка, логична част от мозъка му го предупреди, че я наранява.

— Джулия — каза, борейки се да запази някакъв контрол върху себе си.

Тя обви още по-плътно краката си около кръста му.

— Моля те, Кууп! Искам да ме вземеш по начина, по който ти желаеш.

По дяволите! Сърцето му се сви заради начина, по който му се доверяваше и му се отдаваше. Шумно изпусна въздуха от дробовете си. Забрави да диша. Заля го топлина, докато се взираше в нея поглъщайки желанието, загнездило се дълбоко в очите й. Когато започна да се замайва, отвори устни и си пое дъх.

Очите й заблестяха с тайнствена чувственост и необузданото желание й в гласа, когато каза: „Чукай ме здраво, Кууп“, накараха добрите му намерения да се изпарят.

Членът му пулсираше. Не можеше да се пребори със страстта, която се надигана и забушува в кръвта му. Приковал гърба й към стената, започна да се тласка в нея като наркоман, нуждаещ се от нова доза.

Никога преди не беше правил подобно нещо.

Докато се плъзгаше по-дълбоко и по-дълбоко в хлъзгавата й вагина, той потъваше в нейната топла и влажна уста, наслаждавайки се на вкуса й върху езика му. Тя започна да се движи срещу тялото му, търсейки, копнеейки, искайки все повече от него.

Макар и да се държеше като егоистично копеле, което се отнасяше с нея като с някакво диво, разгонено животно, нямаше намерение да стигне до своето освобождение, преди тя първа да не получи своя оргазъм. Но проклет да е, ако не успееше да се сдържи.

С тяло, притиснато в неговото, и член, заровен дълбоко в нея, Джулия прокара пръсти през влажната му коса.

— Кууп — възкликна тя. — Това е хубаво! Толкова хубаво. Никога не е било толкова хубаво…

— И за мен също — изстена той, но мислите му се разпиляха, когато любимата му гъвкаво завъртя таза си, като го потърка в неговия. Изкрещя името му, а миг по-късно, младият мъж я усети как потръпва. Тази нейна реакция го отведе до ръба.

— О, мамка му, Джулия — изръмжа, като се измести така, че да може да прави по-дълбоки тласъци. Влезе още по-дълбоко в утробата й, а когато се стегна около пениса му, той стигна до своята кулминация.

Остана вътре в нея и я държеше здраво. Не можеше да я пусне, не желаеше да прекъсне връзката, която имаше помежду им. Най-после, когато водата стана студена, той спря душа, обви я в кърпа и я отнесе в леглото си. Отметна завивките и заедно с нея се покатери на леглото.

Сексът го беше разтресъл до дъното на душата му. Сърцето му преливаше, докато той все по-силно се влюбваше в тази жена.

Дълбоко влюбен?

По дяволите, обичаше я! Завъртя се на една страна и я притегли към себе си, нуждаеше се от това тя да бъде в ръцете му, в леглото му, в живота му.

— Нали не те нараних?

Усмивката й беше нежна, а когато докосна кожата й и прокара пръстите си по ръката й, се сети колко топла и отзивчива беше тя. Все едно винаги е била такава. Дланта й се премести върху гърдите му и той усети как го обгръщат нейното спокойствие и топлина.

— Може би малко.

Беше толкова нежна. Преглътна и сложи ръката си между краката й, като леко започна да я масажира, за да успокои женствеността й.

— Скъпа, никога не съм искал да те нараня.

— Но тази болка е приятна.

От него се излъчваше нежност.

— Болката си е болка. — Покри я със завивката, слезе от леглото и бързо отиде в банята. Грабна една хавлия и я намокри с топла вода.

— Това ще ти помогне. — Очите й се насочиха към меката материя, когато седна до нея и дръпна завивката. — Отвори се за мен!

Тя разтвори краката си, а той постави кърпата върху чувствителното място. Очите й се разшириха, а устата й оформи малко „О“.

— По-добре ли се чувстваш? — попита.

Джулия кимна.

А Куупър отчаяно искаше да се погрижи за момичето, по което си беше паднал отново и възнамеряваше да задържи завинаги.