Юлиан Семьонов
Майор Вихър (1)

Въведение

Председателят на имперския народен съд Фрайслер беше изгубил контрол над себе си. Не можеше повече да слуша показанията на обвиняемия. Прекъсваше го, чукаше с юмрук по масата и усещаше как от яд му изстиваха краката.

— Вие дори не сте свиня! — крещеше той. — Вие сте хибрид от магаре и свиня! Отговаряйте ясно: от какви подбуди сте се ръководили, когато сте им предавали сведения, представляващи държавна тайна?!

— Ръководил съм се само от едно — от любов към родината — отговори обвиняемият, само от любов към родината!…

— Безсрамник! Нямате право да говорите за любов към родината! Вие нямате родина!

— Аз много обичам родината си…

— За каква обич говорите? Вашето е като любовта на хомосексуалист! А? На кого предадохте тези сведения? Отговорете!

— Този въпрос за вас вече не представлява интерес… Хората, на които предадох сведенията, са извън сферата на вашите възможности…

— Вие сте не само хомосексуален хибрид на магаре и свиня! Вие сте и глупак. В планините на Бавария е вече създадено свръхмощно оръжие за унищожение, което ще сломи враговете на райха!

— Не се залъгвайте с илюзии. Сега е април четиридесет и пета, а не юни четиридесет и първа, господин председателю…

— Не, не сте само глупак! Вие сте наивен глупак! Възмездието настъпва тъй неумолимо, както зората, както изгревът на слънцето, което ще озари нашата победа! Само такива разложени типове като вас не виждат това! Кажете на съда цялата истина — това е единственото, което може да запази вашия вонящ страхлив и продажен живот!

— Повече нищо няма да кажа.

— Давате ли си сметка какво ви застрашава?

— Вече нищо не ме застрашава. Спя спокойно. Вие не спите.

— Изведете този негодник! Изведете го! Противно ми е да гледам това гнусно лице!

Когато изведоха обвиняемия, Фрайслер сложи четириъгълната си шапка, оправи мантията и каза:

— Прекъсвам заседанието до произнасяне на присъдата!

По обед той винаги прекъсваше заседанията за десет минути: председателят на имперския народен съд страдаше от язва и лекарите му бяха предписали не само старателно да пази строга диета, но и да се храни в точно определено време.

Всичко това, станало през март 1945 година, беше една от развръзките на историята, започнала миналото лято…

„Съвещанието в полевия щаб на Химлер на 12 май 1944 година беше прекъснато поради повикването на райхсфюрера от SS при Хитлер. Но част от включените в дневния ред на съвещанието въпроси бяха вече обсъдени. Въпросът за преминаването на партийни ръководители от Източна Прусия в нелегалност във връзка с акциите на руските войски беше оставен за следващото заседание, което Химлер насрочи за 24 май.

Беше обсъден въпросът за съдбата на най-големите центрове на славянската култура. По-долу давам запис на разговора по този повод:

Химлер: Една от нашите сериозни грешки, убеден съм в това, беше крайно либералното отношение към славяните. Най-доброто решение на славянския въпрос би било копирането, с известни поправки наистина, на еврейския въпрос. За съжаление доводите ми не бяха взети под внимание, надделя становището на Розенберг.

Калтенбрунер: Аз съм дълбоко убеден, че доброто предложение никога не е късно да се осъществи.

Химлер: Драги Калтенбрунер, пътят към ада е постлан с най-добри намерения. Всъщност аз съм съгласен с вас. Но ако ние бяхме започнали активното, енергично решаване на славянския въпрос преди две години, сега не би се наложило да се готвим за преминаване в нелегалност. Нека погледнем трезво на нещата. Сега трябва да съсредоточим усилията си, за да се помъчим да извършим в максимално кратък срок това, което досега не беше направено.

Калтенбрунер: Мисля, че нашите предложения за пълното унищожаване на огнищата на историческия панславизъм Краков, Прага, Варшава и други такива центрове — ще наложат определен печат и върху възможното (в краен случай) възраждане на тези нации. По своята природа славянинът е не само тъп, но и сантиментален. Видът на пепелищата ще формира по съответен начин бъдещите поколения на славяните. Гибелта на огнищата на историческата култура е форма на духовната гибел на нацията.

Химлер: Всичко това е много красиво. Но армията няма да се съгласи с незабавното унищожаване на всички подготвени от вас по план центрове. Армията не може да воюва в пустиня. Въпросът, ако ние мислим да го решим съгласувано, по всяка вероятност може да се постави така, че унищожаването на центровете на панславизма трябва безусловно да бъде извършено или след нашата крайна победа, или, в най-лошия случай, в последните дни преди отстъплението на армията от изброените от вас градове.

Бройтигам: Заслужава да се помисли и за евакуирането на част от най-ценните исторически паметници.

Калтенбрунер: Бройтигам, смешно е да ви слуша човек. Вие сте дипломат, а дрънкате глупости. Кому са нужни тия най-ценни паметници?

Химлер: Предложението на Бройтигам заслужава известно внимание. Но към тази точка ще се върнем следващата седмица. За съжаление трябва да ви оставя, приятели. И така, Калтенбрунер, свържете се с Кайтел или Йодл; май че е по-добре с Йодл, той е умен политик, макар че е генерал. Уговорете с него подробностите. Отделете няколко от най-големите центрове съгласен съм с вас: Краков, Прага, София, Братислава…

Калтенбрунер: Братислава е чудесен град, в околностите му става прекрасен лов на сърни.

Химлер: Стига сте ме прекъсвали, Калтенбрунер! Що за дивашки маниер!

Калтенбрунер: Все пак Братислава засега е столица на приятелската ни словашка държава.

Химлер: Понякога не зная как да реагирам на вашите умозаключения: да се смея, или да ви ругая. Ще скъсам листа на договора със Словакия в оня час, в който за мене това е изгодно. Да не мислите, че договорът със славяните от която и да било нация може да бъде нещо сериозно?

Калтенбрунер: Значи, аз трябва да получа принципното съгласие на армията за акцията по унищожаването на тези центрове?

Химлер: Да, непременно, иначе в генералния щаб ще вдигнат вой. Защо са ни излишни кавги! Всички сме до смърт уморени от кавги. Довиждане, приятели…

Бройтигам: Всичко хубаво, господин райхсфюрер.

Калтенбрунер: Довиждане, Хенрих, забравихте си писалката.

Химлер: Благодаря, много съм свикнал с нея. Швейцария прави чудесни писалки. Браво! «Монблан» е в пълния смисъл голяма фирма…“

„Както ми стана известно, Калтенбрунер вече се е договорил с Иолд за съвместна (с гестапо, SS, SA и армията) акция за унищожаване на най-големите центрове на славянската култура. Всички по-нататъшни решения по този въпрос ще се помъча да предам в Берн. Подробностите за явката и паролата уговорете чрез свръзка. Максим Исаев. Берлин, 19 май 1944 година.“

Тази шифровка се получи от Швейцария в Генералния щаб на Червената армия на 21 май 1944 година. Още същия ден тя беше предадена по специални куриери на всички командуващи фронтове.

След седем дни в разузнавателния отдел на щаба на фронта бяха приложени и документи със следното съдържание: „Военноразузнавателна група от трима души: ръководител Вихър, заместник по разузнавателната работа Коля и радист-шифровчик Аня, командировани от Генералния щаб на РККА за изпълнение на специалната задача, извършиха подготвителна работа по въпросите, свързани с паспортния режим в генералгубернаторството, и по-специално в Краков; уточнени са легендите, шифрите, времето и мястото на радиовръзката.

Задачи на групата: да се определят начините, времето и хората, отговорни за унищожаването на Краков.

Действията са уточнени с ръководителя на центъра по изпълнението на специалната задача полковник Бородин…“

В тънката папка заедно с другите материали по операция „Вихър“ имаше и едно листче със следното съдържание:

„Днес 8 юни 1944 година в 23 часа и 45 минути в петдесет и седми квадрат стана спускането на тримата парашутисти. Поради ниската облачност и силния вятър е възможно леко отклонение от набелязания район. Капитан Радионов.“

Летецът Радионов беше прав в това, че облачността беше ниска и вятърът силен. Не беше прав в друго: отклонението от определения район се оказа твърде голямо. Групата се приземи на седемдесет и пет километра от набелязаното място. Вятърът разпръсна парашутистите в различни страни. На белите светлинки на Аня не отговори никой нито с червени, нито със зелени. Земята беше необичайно студена за лятно време. В локвите се образуваха дъждовни мехури. В гората миришеше на есенни листа. Някъде далеч виеха кучета. Аня зарови парашута, комбинезона и радиостанцията, след това се среса, изми ръцете си в една локва и тръгна на север.