Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A Zoo in My Luggage, 1960 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Борис Дамянов, 1974 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пътепис
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- thefly (2018)
Издание:
Автор: Джералд Даръл
Заглавие: На лов за живи животни
Преводач: Борис Дамянов
Година на превод: 1974
Език, от който е преведено: английски
Издател: Земиздат
Град на издателя: София
Година на издаване: 1974
Тип: сборник; очерк; пътепис
Националност: английска
Печатница: печатница „В. Андреев“, Перник
Излязла от печат: 25.12.1974 г.
Редактор: Владимир Помаков
Художествен редактор: Михаил Макариев
Технически редактор: Катя Стоянова
Художник: Румен Ракшиев
Коректор: Елка Папазова; Маргарита Събева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/38
История
- — Добавяне
Ръчна поща
Седях на потъналата в бугенвилия веранда и погледът ми се рееше над искрящите сини води на залива Виктория. Заливът беше осеян с безчет обрасли с гора островчета, наподобяващи малки зелени мъхести шапчици, разхвърлени небрежно върху повърхността на водата. Прелетяха бързо два сиви папагала. Те издаваха остри звуци и си подвикваха силно и подмамващо „ку-иии“. От лазурното небе струеше сияние. Подобно на пасаж черни риби между островчетата сновяха малки канута, а до ушите ми долиташе приглушената глъчка на рибарите. Горе, в извисените и засенчващи къщата огромни палми, колония птици-тъкачи цвъртяха неспирно, късаха бързо палмови листа и свиваха своите подобни на кошнички гнезда. Зад къщата, там, където започваше гората, птичка-калайджийка издаваше монотонни звуци: „тойнк-тойнк… тойнк“, като че някой удряше безспир върху малка наковалня. Потта се стичаше и овлажняваше гърба на ризата ми, а поставената до мен чаша бира бързо се затопляше. Намирах се отново в Западна Африка.
Най-сетне откъснах поглед от големия гущер, покатерил се върху перилата на верандата и заклатил оранжевата си глава, като че приветствуваше слънчевата светлина, и отново се задълбочих върху започнатото писмо.
До фона на Бафут,
Дворецът на фона,
Бафут
Окръг Беменда, Британски Камерун.
Тук спрях. Липсваше ми вдъхновение. Запалих цигара и се загледах в следите, оставени от изпотените ми пръсти върху клавишите на пишещата машина, после отпих глътка бира и сбръчках вежди. Трудно ми беше да напиша писмо поради няколко причини.
Богат, умен и обаятелен владетел, фонът на Бафут управляваше голяма територия сред равнините на северните планински области. Преди осем години прекарах няколко месеца в тази страна и събрах екземпляри от някои от непознатите и редки животни, които я населяват. Фонът се оказа възхитителен домакин. Ние организирахме и няколко незабравими празненства, защото фонът вярваше твърдо, че човек трябва да се наслаждава на живота. Смайваше ме способността му да поглъща огромни количества алкохол, неговата неизтощима енергия и винаги добро разположение на духа. Когато се завърнах в Англия, аз се опитах да го опиша в една моя книга, в която разказвам за онази си експедиция. Постарах се да го представя като проницателен и любезен човек, страстен любител на музиката, танците, напитките и всичко друго, което прави живота приятен, както и да опиша неговата почти детска способност да прекарва приятно времето си. Сега ми се искаше отново да го посетя в неговото далечно и красиво владение и да възстановя старото ни приятелство. Въпреки всичко изпитвах известно безпокойство. Твърде късно осъзнах, че образът му в моята книга може да даде основание за погрешни тълкувания. Фонът може би си беше помислил, че съм го изобразил като изкуфял алкохолик, който прекарва времето си в пиянство, заобиколен от многобройните си жени. Ето защо се безпокоях, когато седнах да му пиша. Искаше ми се да разбера дали ще ме приеме отново в своето владение. Това, помислих си аз, бе най-лошото при писането на такава книга. Въздъхнах, смачках цигарата и започнах:
Скъпи приятелю,
Както може би вече си разбрал, аз пристигнах отново в Камерун, за да уловя някои животни и ги закарам в моята страна. Навярно си спомняш, че повечето от моите най-ценни животни улових при последното ми посещение в твоята страна. Ние двамата прекарахме чудесно.
Този път пристигнах с моята жена и ми се иска и тя да се запознае с теб и да види твоята прекрасна страна. Има ли възможност да дойдем в Бафут и да ти погостуваме, докато уловим животните, които ни интересуват. Ако ни разрешиш, иска ми се отново да отседна, както и миналия път, в твоята вила. Надявам се, че ще ми отговориш.
Искрено твой:
Джералд Даръл
Дадох посланието на пратеник заедно с две бутилки уиски, като му заръчах строго да не ги изпие по пътя. Ден след ден чакахме с надежда. Нашият огромен и завит с брезент багаж тлееше като жарава под слънчевите лъчи, а отгоре му дремеше гущерът с оранжевата глава. Пратеникът се завърна след една седмица и измъкна от джоба на дрипавите с цвят каки къси панталони писмо. Разпечатах бързо плика, разгънах писмото върху масата и двамата с Джеки наведохме над него глави.
Дворецът на фона,
Бафут, Беменда
25 януари 1957 г.
Драги приятелю,
Получих с голямо удоволствие писмото ти от 23 т.г. Зарадвах се много, когато го прочетох и разбрах, че си отново в Камерун.
Очаквам те с нетърпение по всяко време. Можеш да останеш колкото искаш при мен. Когато и да пристигнеш, моята вила е на твое разположение.
Предай най-искрените ми поздрави на твоята жена и ѝ кажи, че ще си побъбрим хубавичко, когато пристигне.
Искрено твой:
фонът на Бафут
Ръчна поща
До
инспектора на Зоологическата градина.
Управление ОАК,
Мамфе
Дълбокоуважаеми господине.
По време на първата Ви обиколка из Камерун аз бях Ваш доставчик и Ви снабдих с различни животни.
Сега Ви изпращам по моя слуга едно животно, на което не зная името. Моля, предложете подходяща според Вас цена и ми изпратете сумата. Притежавам животното от около три и половина седмици.
С уважение, господине,
Оставам искрено Ваш:
Томъс Тембик, ловец