Маги Стийвотър
Копнеж (15)

Четиринайсета глава
Сам

Нещо ме събуди.

Сред уютния, познат мрак в спалнята на Грейс не бях съвсем сигурен какво е било. Отвън не се чуваше никакъв шум, а къщата бе потънала в сънната тишина на нощта. Грейс се бе обърнала с гръб към мен и спеше спокойно. Прегърнах я, притискайки нос към ухаещата й на шампоан шия. Тъничките руси косми на тила й погъделичкаха ноздрите ми. Отдръпнах лицето си и тя въздъхна в съня си, притискайки гръб по-плътно до извивката на тялото ми. Аз също трябваше да спя, утре рано сутринта ме очакваше инвентаризация в книжарницата, но някакво странно усещане се бе вкопчило в подсъзнанието ми и не ми даваше мира. Притисках се отново към нея, но тялото й бе прекалено горещо и скоро се почувствах некомфортно.

Отдръпнах се на няколко сантиметра, все още обгърнал кръста й с ръка. Обикновено досегът с нежните извивки на ребрата й под дланта ми бе всичко, което ми беше нужно, за да заспя. Но не и тази нощ.

Тази нощ си спомнях отново и отново за чувството, което изпитвах, когато бях на път да се трансформирам. Начинът, по който студът пропълзяваше по кожата ми, която настръхваше под ледените му ласки. Зловещото стягане на стомаха и надигащото се чувство за гадене. Бавно напредващата болка по гръбнака, докато костите ми се разместваха от спомена за една друга форма. Мислите, които ми се изплъзваха, разпадаха се на късове и се превръщаха в нещо по-подходящо за зимния ми череп.

Сънят ми се изплъзваше. Инстинктите ми ме предупреждаваха за надвиснала опасност. Мракът ме притискаше, докато вълкът в мен ми нашепваше, че нещо не е наред.

Отвън вълците започнаха да вият.

Грейс

Бях ужасно гореща. Завивките лепнеха по краката ми. Усещах вкуса на пот с крайчеца на устните си. Докато вълците виеха, усетих как кожата ми изтръпна, сякаш стотици малки иглички се бяха забили в ръцете и лицето ми. Всичко ми причиняваше болка: тежестта на одеялото, ледената ръка на Сам върху бедрото ми, високият истеричен вой на вълците отвън, споменът за пръстите на Сам, притиснати към слепоочията му, неприятно опънатата по тялото ми кожа.

Спях. Сънувах. Или може би бях будна и се опитвах да прогоня някакъв лош сън. Не можех да реша със сигурност.

В съзнанието ми се появяваха образите на всички хора, които бях виждала да се превръщат във вълци: Сам, тъжен и агонизиращ, Бек, силен и напълно контролиращ тялото си, Джак, подивял от болка, Оливия, която го бе направила бързо и с лекота. Всички те ме наблюдаваха от гората, десетки очи, вперени в мен, в непознатата, тази, която не се бе трансформирала.

Чувствах езика си като шкурка в пресъхналата уста. Исках да вдигна лице от мократа възглавница, но не откривах в себе си сили да го сторя. Очаквах съня да се завърне при мен, но очите ме боляха прекалено много, за да ги затворя.

Чудех се как би изглеждала моята трансформация, ако се окажеше, че така и не съм се излекувала. Какъв вълк бих била. Гледах към ръцете си и си ги представях като тъмносиви лапи с черни и бели ивици. Чувствах тежестта на козината по раменете си, усещах как гаденето започва да се надига в стомаха ми.

За един самотен ярък момент не усещах нищо друго, освен досега на студения въздух с кожата ми, не чувах нищо, освен дишането на Сам до мен. После обаче другите вълци започнаха да вият отново и останалите ми осезания се завърнаха. Чувствах тялото си като нещо ново и непознато.

Бях на път да се трансформирам.

Вълкът в мен започна да се надига, да притиска стомаха ми, да дращи в плътта ми, да бели кожата, за да излезе на показ.

Желаех го. Мускулите ми горяха и се извиваха.

Болката ме раздра.

Бях изгубила гласа си.

Изгарях.

Скочих от леглото и започнах да изтръсквам старата кожа от себе си.

Сам

Пронизителният писък на Грейс ме събуди. Тялото и до мен сякаш бе достигнало температура от милиард градуса и беше достатъчно близо, за да ме изгори, но твърде далеч, за да я докосна.

— Грейс — прошепнах. — Будна ли си?

Тя се завъртя на една страна, повличайки чаршафите ни след себе си, и изпищя отново. В сумрака можех да видя единствено очертанието на рамото й, така че се протегнах и положих длан върху него. Кожата й беше мокра от пот и потрепваше под дланта ми.

— Грейс, събуди се! Добре ли си? — Сърцето блъскаше толкова шумно в гърдите ми, че бе способно да заглуши думите й, ако ми отговореше нещо.

Но Грейс не отговори. Тялото й се разтърси от силен спазъм и тя се изправи в леглото с див пламък в очите. Това не беше момичето, което познавах.

— Грейс, кажи нещо, говори ми — прошепнах, въпреки че от пазенето на тишина май вече нямаше смисъл, предвид силата на писъка й отпреди малко.

Грейс се взираше в ръцете си с учудено изражение. Положих длан върху челото й. Беше ужасяващо гореща, по-гореща отколкото мислех, че някой би могъл да бъде. Сложих ръце от двете страни на шията й и тя потръпна, сякаш пръстите ми бяха направени от лед.

— Мисля, че си болна — казах. Стомахът ми се беше свил от притеснение. — Имаш треска.

Тя разпери широко пръстите на треперещите си ръце и ги огледа внимателно.

— Сънувах… сънувах, че се трансформирам. Мислех, че съм…

Тя внезапно нададе ужасяващ вой и се присви на една страна, вкопчила ръце в корема си.

Не знаех какво да правя.

— Какво става? — попитах. Не очаквах отговор и не получих такъв. — Ще ти донеса тиленол. В банята е, нали?

Тя само простена. Беше кошмарно.

Приведох се, за да видя лицето й, и тогава усетих миризмата.

Тя вонеше на вълк.

Вълк, вълк, вълк.

Идваше от Грейс.

Миризмата на вълк.

Това беше невъзможно. Трябваше да е от мен. Молех се да е от мен.

Извърнах глава към собственото си рамо и го подуших. После вдигнах пред носа си дланта, която бях поставил върху челото на Грейс.

Вълк.

Сърцето ми спря.

Точно в този момент вратата се отвори и в стаята нахлу светлина.

— Грейс? — чух гласа на баща й. Той плъзна ръка по стената, включи лампата и очите му се спряха върху мен, приседнал до дъщеря му. — Сам?