Майк Лосън
Вторият периметър (23)

22

Нортън стисна между пръстите си гладката стоманена пръчка с кука на края и рязко я тръсна. Трийсетсантиметровата сьомга се откачи от нея и шльопна във водата.

— Проклет дребосък! — възкликна той. — Само това кълве в тоя шибан район!

— Ама макарите работят безупречно — отвърна Мълърин. — Дай да пробваме още веднъж, този път на един и двайсет.

Двамата ловяха риба край нос Позешън Пойнт, най-южната точка на остров Уидби. Нахлупил шапка на „Сиатъл Маринърс“, Мълърин държеше руля с една ръка, а в другата стискаше кутийка бира. Беше облечен с джинси и тениска, на която с едри букви беше изписано ПРЕДПОЧИТАМ ЕДРАТА РИБА. Когато излизаше с лодката, той винаги навличаше тази тениска, въпреки че беше здравата изпоцапана с петна рибешка кръв, които никакви прахове за пране не бяха в състояние да отстранят.

Той вече беше успял да улови една сребърна сьомга с тегло около три кила и половина плюс едра кралска, тежаща около десет. За разлика от него Нортън все още не беше закачил нищо над позволеното тегло. По неизвестни причини Мълърин винаги се радваше на по-добър улов от него, въпреки че ловяха на едно и също място, от борда на една и съща лодка, с една и съща стръв. И това адски го дразнеше.

Сложи нова стръв на кукичката и я спусна на дълбочината, която предложи Мълърин. Беше с мръсни джинси и избеляла, опъната на корема фланелка. Нагласи опъна на макарата и се насочи към охладителя.

— Дано ни стигне бирата — загрижено каза той. На излизане от порта в шест сутринта разполагаха с каса от двайсет и четири кутийки, но половината вече ги нямаше, макар че часът беше едва девет. Тоя Мълърин пие като смок, мрачно поклати глава той.

— Ще си купим още в Евърет — рече Мълърин.

— Защо Кармоди ни определи среща чак там? — недоволно подхвърли Нортън.

— Кво ти пука? Нещата се подредиха много добре: ловим си риба до единайсет, пълним един кош със сьомга, а после отскачаме до Евърет за един хубав обяд. На това му се вика хубав живот, Нортън.

— Ама снощи май не беше толкова хубав, а? — засече го онзи. — Щеше да напълниш гащите от страх!

— Нищо подобно!

— На друг ги разправяй! Като нищо щеше да хукнеш за Мексико, ако Кармоди не ти беше обяснил за какво става въпрос.

— То и теб ще те хване страх, ако някой започне да гърми по теб! — въздъхна Мълърин, замълча за миг, после добави: — Все пак не ми се вярва, че правителството може да си позволява подобни неща…

Нортън само поклати глава. Мълърин си беше чист идиот.

— Готов ли си? — попита партньорът му и включи мотора.

— Давай.

Мълърин натисна бутона за запалване, но големият извънбордов мотор отказа. Натисна още веднъж, отново без резултат.

— Мамка му! — изруга той. — Звучи, като да е задавен, макар да е изключено.

Пръстът му отново натисна червения бутон.