Петко Р. Славейков
Български пословици (22) (Български притчи или пословици и характерни думи)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
–1897 (Обществено достояние)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Начална корекция
dragondrago (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2014)

Издание:

Автор: Петко Р. Славейков

Заглавие: Български пословици

Издание: не е посочено

Издател: „Захарий Стоянов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: сборник

Националност: българска (не е посочена)

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД

Редактор: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

ISBN: 954-739-428-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1477

История

  1. — Добавяне

Ц

Цалувка дупка не прави.

Цалувка за подуше.

Цалувката струва хабер на пазвата, а пазвата на полите.

Цалуни ма, поп Димо, аз са миросах. — Трявна. Тъй сбъркала една калугерица, та рекла на попа в черквата, вместо: „Миросай ма, аз целунах иконите.“

Цаню в Добруджа, Цанювица хабер разнася. Трявна.

Цапа като мокра пола о гъз (бедра).

Цапа ни вряло, ни кипяло.

Цапа-цупа, Велико.

Цапна го като сопол във леща.

Цапни го в устата, че му кажи.

Цар без народ не е цар.

Цар далеко, Бог високо.

Цар две глави не носи.

Цар криле няма.

Цар на земята, Бог на небето.

Цар — син парцал.

Цар царвулан изпъдил цар патарана.

Цар царува, ум богува.

Цар царува в Цариграда, бяла Рада в Будин-града.

Цар, цар — ами хляб?

Царапанеста Мара.

Царвулан бей.

Царвули няма, гайда ище.

Цариград се с поглед не зима.

Царска правда — бой, та брой.

Царски живот, не е живот.

Царското птиче веднъж каца на човека на славата във живота му; ако го хване — добре; ако не — туй за туй.

Цацарешко.

Цвеке за разсад не е свидно, не е за жалене. — Казват в София, кога умре дете в къща.

Цвърста врѐча просо държи. Кюстендил.

Цепи конеца.

Циганин доде има клещи, не си гори ръцете. Или

Циганина доде има клещи, не си гори ръките. Харман. Или: Циганин си има клещи, да не си гори ръцете.

Циганин като има петмез, не може да спи, доде го не изяде.

Циганин мусандра прави ли?

Циганин, та па циганин. — Така си хвалил вярата един манго, като думал: „Да стана християнин — пости много; да стана турчин — кланьета много; циганин, та па циганин.“

Циганина цар станал и най-напред баща си обесил.

Циганинът и в неделя работи, а мяхът му гол.

Циганка оплетена ходи ли?

Циганката като стане сутрин и погледне от катуната кой комин се пуши, него туря на око за през деня.

Циганката станала царица и за да не си забрави адетя, сутрин ставала и обикаляла сандъците, та викала: „Подарете ма.“

Циганска вулия.

Циганска вулия и калугерска торба сѐ едно.

Циганска къща гори и ти зарар не смяташ.

Циганска торба без дъно.

Цигански да ври.

Цигански деца от искра са не плашат.

Цигански кон от тъпан не го е страх.

Цигарата ми е по-драга от брадата ти.

Цигулар къща не храни. — В турско време имаше песен за комитите: „Комита къща не храни“, а пеяха я: „Цигулар къща не храни“, за да се не усещат турците.

Ци-ка наче бучинче. Търн. — На глезено дете.

Цили-говно или цили-лайно. — На който плаче.

Цинга манга дудула, яла, че са надула.

Цървен като гостиварски питач. Дебър.

Църцорали свраки, бълвал ходжа раки.

Цъцри като сврака.

Цъцри като гроздоберски гъз.

Цъфнал е. — Значи: 1) опил са; 2) не харосал.

Цъфнала му главата като майната му.

Цъфти и върже. — Не вирее, крее.

Цял бук обръч не става.

Цяла майка не бива. — Така раздумват майките, кога им умре дете.

Цяла майка не е било.

Цяло лято един опаш, и той опърпан, или

Цяло лято една опашка, и тя червива.

Цяло яйце на Великден.

Цяло яйце се не изяда, че става на челяка цирей.