Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Година
- 1889–1897 (Обществено достояние)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Начална корекция
- dragondrago (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- zelenkroki (2014)
Издание:
Автор: Петко Р. Славейков
Заглавие: Български пословици
Издание: не е посочено
Издател: „Захарий Стоянов“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2003
Тип: сборник
Националност: българска (не е посочена)
Печатница: „Образование и наука“ ЕАД
Редактор: Иван Гранитски
Художник: Петър Добрев
Коректор: Соня Илиева
ISBN: 954-739-428-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1477
История
- — Добавяне
Ц
Цалувка дупка не прави.
Цалувка за подуше.
Цалувката струва хабер на пазвата, а пазвата на полите.
Цалуни ма, поп Димо, аз са миросах. — Трявна. Тъй сбъркала една калугерица, та рекла на попа в черквата, вместо: „Миросай ма, аз целунах иконите.“
Цаню в Добруджа, Цанювица хабер разнася. Трявна.
Цапа като мокра пола о гъз (бедра).
Цапа ни вряло, ни кипяло.
Цапа-цупа, Велико.
Цапна го като сопол във леща.
Цапни го в устата, че му кажи.
Цар без народ не е цар.
Цар далеко, Бог високо.
Цар две глави не носи.
Цар криле няма.
Цар на земята, Бог на небето.
Цар — син парцал.
Цар царвулан изпъдил цар патарана.
Цар царува, ум богува.
Цар царува в Цариграда, бяла Рада в Будин-града.
Цар, цар — ами хляб?
Царапанеста Мара.
Царвулан бей.
Царвули няма, гайда ище.
Цариград се с поглед не зима.
Царска правда — бой, та брой.
Царски живот, не е живот.
Царското птиче веднъж каца на човека на славата във живота му; ако го хване — добре; ако не — туй за туй.
Цацарешко.
Цвеке за разсад не е свидно, не е за жалене. — Казват в София, кога умре дете в къща.
Цвърста врѐча просо държи. Кюстендил.
Цепи конеца.
Циганин доде има клещи, не си гори ръцете. Или
Циганина доде има клещи, не си гори ръките. Харман. Или: Циганин си има клещи, да не си гори ръцете.
Циганин като има петмез, не може да спи, доде го не изяде.
Циганин мусандра прави ли?
Циганин, та па циганин. — Така си хвалил вярата един манго, като думал: „Да стана християнин — пости много; да стана турчин — кланьета много; циганин, та па циганин.“
Циганина цар станал и най-напред баща си обесил.
Циганинът и в неделя работи, а мяхът му гол.
Циганка оплетена ходи ли?
Циганката като стане сутрин и погледне от катуната кой комин се пуши, него туря на око за през деня.
Циганката станала царица и за да не си забрави адетя, сутрин ставала и обикаляла сандъците, та викала: „Подарете ма.“
Циганска вулия.
Циганска вулия и калугерска торба сѐ едно.
Циганска къща гори и ти зарар не смяташ.
Циганска торба без дъно.
Цигански да ври.
Цигански деца от искра са не плашат.
Цигански кон от тъпан не го е страх.
Цигарата ми е по-драга от брадата ти.
Цигулар къща не храни. — В турско време имаше песен за комитите: „Комита къща не храни“, а пеяха я: „Цигулар къща не храни“, за да се не усещат турците.
Ци-ка наче бучинче. Търн. — На глезено дете.
Цили-говно или цили-лайно. — На който плаче.
Цинга манга дудула, яла, че са надула.
Цървен като гостиварски питач. Дебър.
Църцорали свраки, бълвал ходжа раки.
Цъцри като сврака.
Цъцри като гроздоберски гъз.
Цъфнал е. — Значи: 1) опил са; 2) не харосал.
Цъфнала му главата като майната му.
Цъфти и върже. — Не вирее, крее.
Цял бук обръч не става.
Цяла майка не бива. — Така раздумват майките, кога им умре дете.
Цяла майка не е било.
Цяло лято един опаш, и той опърпан, или
Цяло лято една опашка, и тя червива.
Цяло яйце на Великден.
Цяло яйце се не изяда, че става на челяка цирей.