Петко Р. Славейков
Български пословици (11) (Български притчи или пословици и характерни думи)

Л

Ладо та ладо, голо та гладо.

Лае към майната си.

Лае като куче.

Лае на аба.

Лае на месечина.

Лае на сукман.

Лае са с хората.

Лае си гъзът.

Лайно до лайно, човек до човек

Лайно е — мерише, свиня е — подуша.

Лани дето умря кобилата, жива ли е? От приказка.

Лани ма излъга̀, сега па ме излъга̀. Селска.

Лани свирено, сега го ѝграт.

Лани си ма попържало. — Лани не бях родено. От баснята.

Ланска, ага, ланска съм жаба. — Виж: „Аз ланска, ага…“

Лапа като хърватин.

Лапа мухите.

Лапнимуха.

Лапни тая улица и… — На присмех, вместо земи, хвани тая улица. Русенска.

Лапнишаран, блъснигабър.

Лапнишаран, бутнихраст, развалигьол: троица братя.

Левак не е ли? — За арменец.

Левуст (хлевуст) човек. — 1) който много дрънка; 2) присмехулник.

Левуста мома момку не драга.

Легна мечката, играта престана.

Лѐжи, долу па̀си коньот.

Лежи като бебер.

Лежи като болник.

Лежи като копой.

Лежи като мъртъв.

Лежи като паша.

Лежи като селски чорбаджия.

Лежи като цигански хараччия.

Лежи на една кълка.

Леж, та пукни.

Лек като перушина.

Лека работица, кал (пръст) и каменчица. Соф.

Лека ти пръст.

Леко като перо.

Леко полеко, близо далеко.

Лелка къделка.

Леля ми си, лелке — пак да ми си леля.

Лесно баби да яде гнили круши.

Лесно да се храниш ако искаш, поп стани.

Лесно дохожда, мъчно си отхожда.

Лесно е да говориш, но мъчно е да го сториш.

Лесно е да го кажеш, мъчно е да го докажеш.

Лесно е да се вречеш, да видим как ще го изпечеш.

Лесно е да казваш, я да видим как ще го направиш.

Лесно е да са ожениш, да видим можеш ли са разжени.

Лесно е да яде баба гнили круши, я да видим как ще яде червендаците.

Лесно е на чужди деца да ставаш баща, я го отхрани да видим.

Лете без аба, зиме без торба не ходи.

Лете без кожух, зиме без хляб не ходи.

Лете под сенките, зиме по седенките.

Летен ден за зимна неделя.

Лети на клетва като на лайно.

Лети като пеперуда от цвят на цвят.

Леща на кебап.

Лещовичи сняг или лещовичя фартуна — случава се през месец март.^[1]

Либе либѝ, кусур не му гледай.

Либѝ либе с кусура му.

Либи младо, земи старо.

Либила два брата, видяла два свята.

Лига̀ви са — казват, кога някой не върши нещо както трябва.

Лиже си сополя на сол намясто.

Лика-прилика, като два стръка аглика.

Лико с лико, ремик с ремик.

Ликото държи и дъгите, и обръчите й. — Рекло ликото.

Липсата го изяла.

Лисицата викала на понуди, па завила в тръньето.

Лисицата дваж в капаня не влязва.

Лисицата и калугерка да стане, между кокошките я не пущай.

Лисицата като не стига гроздьето, казва, че е кисело.

Лисицата като не стига месото, вонещо е, казва.

Лисицата кога спи, не може да лови кокошки.

Лисицата лов не лови, и ако лови, сама си го яде.

Лисицата не обича кочекът, а кокошките.

Лисицата с ръкавици не може да лови кокошки.

Лисицата с вълкът станали кумове, дорде откраднат кокошка, а кога я откраднали, разкумили са.

Лице невиждано скоро са забравя. Гръц.

Лице от лице са посвенява.

Лицемерецът не сякога сполучва.

Лишанджи бобе — т.е. яланджи бобе.

Лишия Господ не търпи.

Лов ловила, плен пленила.

Ловецът дава място на заекът да бяга, а отстрана пуща кучето да го гони.

Лови вятър в решето.

Лозье не ще молитва, ами мотика.

Лозье не ще дяда Попа, иска чича Пота.

Ломоти се като обран грък на купя.

Лош язик що не може да направи?

Лоша жена, вечна мъка.

Лоша дума кой я каже, негова е.

Лоша дума от лоше сърце излиза.

Лошав ум две бели (на другиго и на себе си).

Лошавите върлуват от добрите.

Лошавият от какво се посвенява, и во вретище пак ще се развява.

Лошавото и вода го не спира.

Лоше време път не спира, лоши години го спират.

Лоше време пътник не спира.

Лоше, добро, мое й то.

Лоше, добро, туй е то.

Лоше нема нищо; добро, да̀-че господ. Соф.

Лоше правил и добро не видял.

Лошево време са управя, ама лош челяк никога.

Лошето Господ не търпи.

Лошето иде с колата, а се отнема с иглата.

Лошето се с лоше изпъжда.

Лоши уста сичко могат да кажат.

Лошите са лесно сдружават.

Лошият е белязан от Бога.

Лошият челяк за лоше се сяща.

Луд звънец не носи.

Луд изяда и два зелника, ама кой луд да му ги даде.

Луд от пиян бяга.

Луд, псалт и хекимин сякой става.

Луд рогат не бива.

Луд с рога не бива (и да има, той ги избива).

Луд свири, луд играй, който гледа, ум няма.

Луд събира, мъдър разпилява.

Луд хиляда влудява.

Луда Кояна.

Луда мома се по голямата китка познава, а луд овчер по голямата тояга.

Луда Пройна.

Луди купуват, мъдри продават.

Луди правили, мъдри развалят.

Лудите братя.

Лудите несеяни никнат.

Лудите нямат чорбаджия.

Лудите пред кадия не карат.

Лудият и питомният на едно не могат да живеят.

Лудият кон или ще окьоравее, или ще окуцее.

Лудо, младо, неженено. От песен.

Лудост с кола на пазар не ходи.

Лудост са на пазар не продава.

Лудостта е сватя с белата.

Лукова глава.

Лукова глава не срязвал, кокошка не закалал.

Лъга е. — Тъй казуват в Софийско, кога кихнеш, уж че е лъжа това, що казват, че като кихнеш, та е поменал някой. В Търновско казват „наздравье“. В по-отколешно време се кръстеха, кога кихнат.

Лъгал съм, откак съм се родил, и доде умра па че лъжем.

Лъжа без кантар.

Лъжа вода не гази.

Лъжа са с лъжица не сърба.

Лъжата върви напред, а истината подир.

Лъжата върви по-напред, ама далеч не отива.

Лъжата гюмрюк не плаща.

Лъжата, дето замръкне, там и осъмва.

Лъжата й са къси краката.

Лъжата са от брадата не засрамя.

Лъжата скоро на мегдан излазя.

Лъже го като малко дете с киселици.

Лъже и сам си вяра хваща.

Лъже като катунин.

Лъже като брадат (дърт) циганин.

Лъже, та са къса.

Лъжец първата година са радва на лъжите си.

Лъжѝ и са свести.

Лъжѝ ма, да та лъжа, хубавелке.

Лъжѝ ма, да та лъжа, да не тъжиш, да не тъжа.

Лъжѝ ма, да та лъжа, да си минува времето.

Лъжко-баждарлъжко.

Лъжливия и скъперника лесно са спогаждат.

Лъскава й гагата.

Лъсна петалата. — Умря.

Лъсна са като циганин на месечина.

Лъснал като келев на месечина.

Лъснал като лайно на месечина.

Лъснал са като тиган на месечина.

Лъщи му се гребена.

Льохманът му н’едни.

Любов на лице не гледа.

Любов хубост не гледа.

Людската кокошка му се вижда като патка (пуйка) голяма.

Людската кокошка по-голямо яйце снася.

Людски уста не са чувал, да ги запушеш.

Людско жито за душа лесно са раздава.

Людското е видено (или сѐ е по-видено).

Людското е сѐ людско.

Людското е сѐ по-голямо (по-много, по-хубаво).

Людското са бие с коматя, а свое с тояга.

Людското са зима и на Великден.

Лют като пипер, горчив като пелин.

Лют като пеперница.

Лют оцет бъднето си съсипва.

Лют оцет на съда си шета. — Тур.: „Кескин сирке кенди кабъна зарар.“

Люта му е клетвата, а блага му молитвата. За поп казвано.

Люх море. Старокотленска.

Люшка се като пиян.

Лющил го, та му писнали и двете уши.

Лятно време и по тръньето хляб.

Летно време и на трън колак има. Соф.

Летно лайно, зиме понудица. Соф.

Лято без бълхи не бива.

Лято дойде, па си иде.