Валери Динев
Въведение в практическата философска антропология (9)

Нива на напредък към постигане на спокойно постоянство

Будисткото учение описва девет нива на напредък към постигане на действително спокойно постоянство. Те са своеобразна карта на медитацията, която ще ви покаже къде се намирате и какво трябва да направите, за да напреднете. В предишните глави видяхме в колко много случаи човек се нуждае от медитация и поради тази причина ние ще се спрем по-подробно на нея.

Първо ниво: Насочване на съзнанието към обекта. По-горе видяхме как човек да се подготви за медитация. Тук вече ще трябва да пристъпи към нея, след като е заел определената поза и е направил дихателните упражнения. Човек трябва да насочи съзнанието си към обекта, който е избрал. Възможно е да не успеете да задържите съзнанието си върху обекта и да ви залее порой от мисли една след друга. Ако е така, вие сте на първо ниво. Възможно е дори да имате толкова много мисли, че опитът да медитирате сякаш увеличава броя им, но всъщност вие забелязвате неосъзнатата дотогава степен на лутанията си. Опитът ви да насочите вниманието си е причина да забележите какво се случва^[1].

Второ ниво: Периодично насочване. Докато енергично се опитвате да насочите вниманието си и непрекъснато се питате: „Върху обекта ли са мислите ми?“, успявате да задържите съзнанието си върху обекта за кратки периоди, макар че все още повече се разсейвате, отколкото се съсредоточавате върху обекта. Това е второто ниво, на което лутащата се мисъл понякога спира, а понякога внезапно се раздвижва. Основният проблем на първите две нива понякога се дължи на леност и на забравяне на обекта, но отпуснатостта и възбудата също пречат на стабилността и последователността на вниманието при медитация. На първите две нива работите върху това да насочите мислите си към обекта, а след това се стараете да ги задържите там^[2].

Трето ниво: Оттегляне и повторно съсредоточаване. Постепенно ще започнете да усещате разсейващите фактори по-бързо и по-бързо чрез по-силното направляване на вниманието и тогава ще можете да връщате вниманието си обратно към обекта, когато се е отклонило, все едно зашивате кръпка на дреха. Насочването на вниманието вече е толкова напреднало, че умеете веднага да разпознавате разсейващите фактори^[3].

Четвърто ниво: Поддържане на близост. Когато поради пълния напредък при насочване на вниманието умеете незабавно да се противопоставяте на леността и на разсеяността, минавате на четвърто ниво, на което не губите обекта на медитация. Преодолели сте грубата възбуда, но по-фините й разновидности все още са налице и от време на време се намесват, макар и да не стават причина да губите обекта. На първите три нива леността и разсеяността са били основните ви проблеми, но сега отпуснатостта и разсеяността са главната ви грижа^[4].

Пето ниво: Дисциплиниране на съзнанието. Интроспекцията става по-силна и въз основа на собствения си опит вие познавате предимствата на стабилността по време на медитация. Грубата отпуснатост вече я няма. Оттеглянето на съзнанието от външни и несъществени обекти вече е толкова напреднало, че се налага да коригирате фината отпуснатост и така да възвисявате съзнанието^[5].

Шесто ниво: Умиротворяване на съзнанието. Чрез прилагане на корекции към фината отпуснатост постигате шесто ниво. Интроспекцията е напълно развита и вие от собствен опит познавате вредата от разпръскването на мислите и от разрушителните емоции. Фината отпуснатост не представлява съществена опасност. Обаче корекциите за преодоляване на фината отпуснатост чрез възвисяване на съзнанието могат да предизвикат прекалено укрепване на съзнанието и поради това може да се появи опасност от фина възбуда^[6].

Седмо ниво: Пълно умиротворяване на съзнанието. Чрез коригирането на фината възбуда стигате до седмо ниво. Веднага щом желанието, разпръскването на мислите, отпуснатостта, летаргията и други подобни се породят дори във фина разновидност, вие се напрягате и ги преодолявате. Вече не е нужно да се притеснявате, че ще попаднете под въздействие на фината отпуснатост и на възбудата. Дори и при най-малка намеса на отпуснатостта и на възбудата полагате усилия да ги преодолеете, за да не пречат на концентрацията ви^[7].

Осмо ниво: Концентриране на съзнанието в една точка. Силата на усилията вече е толкова зряла, че със съвсем малко напрягане в началото на сеанса целият ви медитативен сеанс остава незасегнат от отпуснатостта и от възбудата и вие сте способни да поддържате медитативна стабилност без прекъсване. По време на сеанса вече не се налага да анализирате дали няма да се появи отпуснатост или възбуда. Вече можете да се откъснете от такова напрягане, което не означава, че наситено ясното възприемане на обекта на медитация трябва да отслабне^[8].

Девето ниво: Равновесие на съзнанието. След като сте вече запознати с тази подготовка, не е нужно да се напрягате, за да насочвате вниманието си и да прилагате интроспекция, а вместо това съзнанието ви само се съсредоточава върху обекта на медитация. На девето ниво това става спонтанно. Когато съсредоточите съзнанието си върху обекта в началото на сеанса, поддържате стабилност в медитацията без прекъсване и от само себе си, без да се налага да се напрягате дори съвсем малко (слабо) в началото, както се налага на предишното ниво. Вече не трябва да прилагате корекции към никаква разновидност на отпуснатостта и на възбудата^[9].

Човек трябва да проумее, че живее в свят на нетрайността. Това значи, всичко се променя и прави нашето съществуване твърде уязвимо. Ако медитацията създава у нас чувство за спокойствие, то всичко около нас съществува в пълна нетрайност. Ние се намираме под въздействието на илюзията за нетрайността, затова смятаме, че винаги ни остава още много време. Тази погрешна представа ни поставя под огромна опасност да пропилеем живота си в отлагане, което е истинско прахосничество, понеже животът ни е благословен с времето и с възможността да се отдадем на полезни действия. За да се противопоставим на тази тенденция, е важно да размишляваме над нетрайността — първо над факта, че смъртта може да настъпи всеки момент, а после върху краткотрайната природа на живота си.

Една от основните причини за пораждането на омразата и на желанието е, че ние сме прекалено привързани към настоящия поток на живота си. Имаме усещането, че той ще трае вечно, и подобно отношение ни прави съсредоточени върху повърхностните неща — материални придобивки и временни приятели и положения. За да преодолеете това невежество, трябва да размишлявате над факта, че ще дойде ден, когато вече няма да ви има^[10]. Фактът, че нещата се променят всеки следващ момент, отваря възможността за положително развитие. Ако положението не се променяше, то винаги щеше да запазва своята свързана със страданието природа. Веднъж разбрали, че нещата непрекъснато се променят, когато преживявате труден период, ще намерите утеха в мисълта, че положението няма да остане такова винаги^[11].

Всяко живо същество, колкото и дълго да живее, в крайна сметка умира. Няма друг начин. След като живеете в цикличното съществуване, не можете да живеете извън неговата природа. Колкото и прекрасни да са нещата, в тяхната природа е те и вие накрая да се разпаднете. Както казва Буда: „Осъзнайте, че тялото е нетрайно като глинен съд“.

Ако не забравяте колко бързо изчезва животът, ще цените времето си и ще правите онова, което е най-полезно. Имате ли силното усещане за неизбежността на смъртта, ще чувствате необходимостта да се отдадете на духовна практика, да усъвършенствате съзнанието си и да не пилеете време по различни разсейващи дейности от храненето и пиенето, до безкрайни разговори за война, любов и клюки^[12].

Обикновеното щастие е като росата на върха на стръкче трева и много бързо изчезва. Фактът, че изчезва, показва, че е нетрайно и се намира под властта на други сили, причини и условия. Изчезването му показва и това, че няма начин всичко да бъде направено правилно. Каквото и да правите в рамките на цикличното си съществуване, не можете да отидете отвъд обсега на страданието. Прозрете ли, че истинската природа на нещата е нетрайността, няма да се шокирате от промяната, когато тя настъпи, няма да се шокирате дори от смъртта^[13].

Като знаем, че времето ни за живот е определено, би трябвало да изградим един здрав и пълноценен начин на съществуване. А това може да постигнем като се опрем на древноиндийската традиция, запазена досега от Хатха йога^[14]. Тя ни учи как да живеем естествено и провъзгласява един възприет от много хора на запад лозунг: „Назад към природата!“ За разлика от тях обаче, самите йоги нямат нужда да се връщат, защото винаги са били тясно свързани с природата и с насоките на живота, които тя задава. Те не са били заслепени и заблудени от безумната устременост към външното, която накара съвременните цивилизовани хора да забравят, че въобще съществува природа^[15].

Йогите уважават физическото тяло на човека. Те знаят, че тялото е храмът на Духа и съответно вярват, че грижата и усъвършенстването му е също толкова достойна задача, колкото и развитието на някоя от най-възвишените страни на Човека, защото с болно или физически недоразвито тяло умът не може да функционира адекватно, нито инструментът може да се използва най-резултатно от неговия господар Духът^[16].

Западният човек, ентусиазиран от физическата култура, развива своето тяло от любов към самото него и често вярва, че то е неговият Аз. Един йога развива своето тяло, като знае, че то е само инструмент за използване на висшата му същност, и го усъвършенства, за да му служи в творческия процес на неговото духовно израстване^[17].

Мнозина правят грешка, възприемайки Болестта като нещо, което съществува отделно и реално от Здравето, като враждебна нему сила. Този възглед е неправилен. Здравето е естествено състояние на Човека, а Болестта е просто липсата на здраве^[18]. Човек има небрежно отношение към своето Здраве, но рано или късно той ще заплати за тази небрежност.

За йогите храненето е много важно за поддържане на здравето. Много хора от Запад си представят идеалния йога мършав, възслаб, кокалест, почти умрял от глад, изтощен. Той с дни не яде и изобщо не мисли за храна, тъй като я смята за нещо твърде „материално“, несъвместимо със своята „духовна природа“. Всичко това е твърде далеч от истината. Йогите, поне истинските последователи на Хатха йога, възприемат храненето като първо задължение към своето тяло. Те се грижат то винаги да бъде нахранено, както трябва и следят доставения нов, свеж материал да бъде поне равен на износения и изхвърления от организма^[19].

Съвършено вярно е, че йогата не е чревоугодник нито има влечение към изтънчени луксозни ястия. Напротив, той се надсмива над тези глупави увлечения и винаги избира простата и питателна храна. Тя именно ще му осигури пълноценно хранене без ненужни и вредни вещества, съдържащи се в най-вкусните лакомства, изобретени от неговия западен брат, който е все така невеж и не разбира истинското значение на храната^[20].

Една от максимите на Хатха йога гласи: „Човек се храни не с онова, което изяжда, а с количеството, което усвои.“ В тази древна максима се съдържа цял свят от мъдрост, тя казва за здравето онова, за изразяването на което, са били необходими множество томове книжнина.

Йогите твърдят, че човек трябва да яде, за да живее, а не живее, за да яде. Човек трябва да се храни умерено, да не преяжда^[21]. Йогата е по-скоро епикуреец, отколкото чревоугодник, защото, макар да яде най-простата храна, той е култивирал така своя естествен и нормален вкус, че от тези прости ястия той успява да получи наслада, към която се стремят любителите на богати и скъпи ястия, приготвяни от майстор готвач. Въпреки че неговата главна цел е да яде, за да се храни, все пак го прави по такъв начин, че храната да му доставя удоволствие, непознато за неговия брат от запад, който неглижира простото хранене^[22]. Човек трябва да задоволява глада си, а не апетита си^[23].

Йогата яде своята храна бавно, дъвчейки всяка хапка толкова време, колкото му е вкусно, т.е. докато изпитва наслаждение. В по-голямата част от случаите това усещане се ограничава до времето, през което храната остава в устата, след това несъзнателният естествен процес води до постепенно разтваряне и преглъщане на храната. Йогата движи челюстите бавно, като оставя езикът да гали храната, зъбите да се потапят в нея любовно, знаейки, че той извлича хранителната прана посредством нервите на устата, на езика и на зъбите, че е стимулиран и укрепва, и че получава увеличение на своя резерв от енергия^[24]. Тези, които следват метода на йогите при храненето, извличат от своята храна много повече питателни вещества от онези, които се хранят по обикновения начин, защото всяка част от храната е принудена да даде максимума хранителност, докато тогава, когато човек преглъща храната полусдъвкана и недостатъчно пропита от слюнка, голяма част се прахосва и се изхвърля от организма под формата на гниеща и ферментираща маса^[25].

Можете да добиете представа за йогийското хранене, като сложите в устата си малко храна и я дъвчете бавно, оставяйки я да се разтвори в устата постепенно, като че ли става дума за бучка захар. Ще останете изненадани от прецизността, с която се извършва актът на неволното гълтане. След като храната отдаде постепенно своята прана (жизнена енергия), тя се разтваря и отива в стомаха. Вземете например една коричка хляб, и я сдъвчете изцяло с намерението да видите колко време ще остане в устата, без да бъде преглътната. Ще установите, че никога няма да усетите необходимостта от обичайното преглъщане, а тя постепенно ще изчезне по гореописания начин, макар и превърната постепенно в лека и кремообразна маса, и тази малка хапка хляб ще ви даде два пъти повече питателност и три пъти повече прана от онова, което би дало едно парче хляб със същата големина, изядено по обикновения начин^[26].

Разбираме прекрасно съществуващата разлика между йогата, който може да отдели необходимото време, за да яде по този начин и деловия човек от западния свят, който разполага с броени минути, и не се надяваме, че всички наши читатели биха могли в един миг да променят вкоренените си от години навици. Сигурни сме обаче, че малко практикуване на този метод ще предизвика у този, който го опита, голяма промяна и знаем, че чрез тази неочаквана практика ще подобри веднага обичайния си начин на дъвчене. Знаем също, че този, който опита, ще открие ново удоволствие — едно по-голямо наслаждение и скоро ще се научи да яде „любовно“, т.е. да не му се иска да поглъща намиращата се в устата му храна. По този начин пред онзи, който се учи да следва новия метод, се открива един нов свят на вкуса и в процеса на яденето ще изпитва по-голямо удоволствие, отколкото преди. Освен това ще има много по-добро храносмилане и по-голяма жизнеспособност, защото ще получи повече питателни вещества и по-голямо количество прана^[27].

Йогите предпочитат да не употребяват месо. Според тях, човек трябва сам да стигне до този отказ от месо. Не трябва да го насилват, нека той сам достигне до този отказ. Ако би трябвало да посочим генерално правило за храненето, бихме казали: яжте разнообразни храни, избягвайте прекалено пикантни ястия, не яжте прекалено много мазнини, избягвайте да ползвате тигана; не яжте твърде много месо, избягвайте преди всичко свинско и телешко месо. Нека вашият начин на хранене да клони въобще към простите и вкусни неща, вместо към измислени префърцунени блюда. Не употребявайте тестени сладкиши. Дъвчете цялостно и бавно, съобразено с метода, който ви изложихме по-горе, и бъдете сигурни, че храната изядена както трябва, няма да ви навреди^[28].

Ако се чувствате неразположени, не се страхувайте да „прескочите“ някое хранене и по този начин да дадете възможност на стомаха да се справи с положението^[29].

Освен на храненето йогите обръщат внимание и върху пиенето на вода. Те го смятат за един от главните фактори на доброто здраве. Най-големите научни авторитети са единни в твърдението, че нормалният мъж или жена трябва да поглъщат на ден средно около 2–2,5 литра вода, за да възстановят претърпените загуби. Ако на тялото не се достави това количество вода, то ще изтегли течности от организма, като по този начин ще се стигне до изсушаване с протичащи от това промени във физиологичните функции, защото при хората, лишени от течности (вътрешно и външно), физическият механизъм губи своя смазващ и почистващ материал^[30].

Два литра всекидневно! Помислете за това всички вие, които сте придобили навика да пиете на ден едва половин литър вода, а може би и по-малко. Не се изненадвайте, ако са ви поразили какви ли не заболявания. Не трябва да се удивлявате, ако страдате от диспепсия, запек, малокръвие, нервност и т.н. Вашите тела са пълни с отровни вещества, които Природата не е могла да излъчи посредством бъбреците или кожата, тъй като не е разполагала с необходимия запас от вода^[31].

Йогите казват: „Пия често, но забележете: никога не поглъщам голямо количество вода наведнъж.“ Не се „наливат“, защото смятат, че подобна практика е неестествена, ненормална и вредна. През целия ден те пият малки количества, но често. Когато работят, държат до себе си чаша вода и често отпиват глътки от нея^[32]. Казвайте си: „Аз давам на тялото си необходимите течности, за да работи то както трябва, а то ще ми се отплати с добро здраве и сила — ще ме направи здрав, силен и естествен човек“.

Вечер йогите пият една чаша вода непосредствено преди да заспят. Тя се абсорбира от организма и се използва през нощта за изчистване на тялото, чиито болестни продукти ще бъдат изхвърлени на сутринта чрез урината. Те пият и чаша вода веднага след ставането сутрин, предвид теорията, че водата изпита преди ядене, изчиства стомаха и измива утайките и остатъците, образувани през нощта^[33].

Не забравяйте да използвате вода, когато се почувствате уморени. Използвайте я едновременно с дишането на йогите и тя ще възобнови енергията ви по-бързо от всеки друг метод.

Когато пиете вода, я задръжте в устата за момент преди да я преглътнете. Нервите на езика и на устата първи абсорбират прана и подобен метод е полезен, особено когато се чувствате уморени. Струва си да го запомните. Напълнете чашата си с искряща, бистра и хладна вода и вдигнете тост с нас: „Нека от ден на ден бъдем все поздрави!“ А докато пиете бавно, кажете си: „Тази вода ми дава здраве и сили, тя е истинското укрепващо и ободряващо питие на природата^[34]“!

Йогите освен на храната и водата обръщат голямо внимание и на дишането. Според тях дишането може да се смята за най-важната функция на организма, защото от нея безспорно зависят всички останали. Човекът може да живее известно време без ядене, по-малко време без вода, но без дишане неговото съществуване може да продължи само няколко минути^[35].

Йогите различават четири основни начина на дишане:

1) Горно дишане

2) Средно дишане

3) Долно дишане

4) Пълно йогистко дишане.

Нека се спрем върху тях поотделно.

I. Горно дишане. Тази форма е известна на Запад като клавикуларно, или ключично дишане. Този, който диша по този начин, повдига ребрата, ключиците и раменете, като същевременно свива корема и изтласква неговото съдържание към диафрагмата, която от своя страна се повдига. При този начин на дишане се използва горната част на гърдите и белите дробове, която е най-малката, следователно само минимално количество въздух прониква в тях. Нещо повече, когато диафрагмата се повдигне, тя не може да се разшири в тази посока. Анатомичното изучаване на гърдите ще убеди всеки, че по този начин се прилага най-голямо усилие, а се постига най-малък ефект. Горното дишане е вероятно най-лошата форма на дишане и изисква най-голямо разхищение на енергия, за да се получи най-малката полза. Това прахосване на енергия за получаване на толкова скромни резултати, е много разпространено на Запад, особено сред жените^[36].

II. Средно дишане. Този начин на дишане е познат на западните учени като ребрено дишане и въпреки че е с по-малко дефекти от горното дишане, е много по-непълноценно от долното и пълното йогистко дишане. При средното дишане диафрагмата е повдигната, коремът свит. Ребрата се повдигат и гръдният кош частично се разширява. Това дишане е много често срещано сред хората, които не са изучавали този въпрос^[37].

III. Долно дишане. Този начин на дишане, без съмнение е по-добър от предишните два и в последните години много от западните автори превъзнасят неговата ефикасност (наричат го коремно, дълбоко, диафрагмено и т.н. дишане). Този метод е по-добър от горните два, но не е по-добър от пълното йогистко дишане^[38].

IV. Пълно йогистко дишане. Това ниво включва всичко най-добро от предните три дишания. Следващото просто упражнение ще ни позволи да си създадем ясна представа за онова, което представлява пълното дишане:

1) Застанете прави или седнете с изправен гръбнак. Дишайте през носа, вдишвайте равномерно като изпълните първо долната част на дробовете. Това се постига чрез движение на диафрагмата, която при спускане упражнява лек натиск върху коремните органи, като изтласква напред предната част на коремната стена. След това се изпълва средната част на дробовете, при което изпъкват долните ребра, гръдната кост и гръдния кош. Впоследствие се изпълва горната част на гърдите включително шестте или седемте чифта горни ребра. При последното движение коремът леко се свива, което дава известна опора на дробовете и помага да се изпълни горната им част.

На първо четене може да изглежда, че това дишане се състои от три отделни движения, но това не е вярно. Вдишването е непрекъснато и цялата гръдна кухина от диафрагмата до най-издадената точка на гръдния кош в областта на ключицата, се разширява чрез едно еднообразно движение. Трябва да се избягва рязкото вдишване, да се стремите към редовен и непрекъснат дихателен акт. Практиката скоро ще преодолее склонността към разделяне на вдишването на три части и ще даде като резултат едно равномерно дишане^[39].

2) Задръжте поетия въздух няколко секунди.

3) Много бавно издишайте, като задържате гръдния кош в статично положение, изтегляте малко корема и го повдигате бавно, така че въздухът да напусне белите дробове. Когато въздухът е изцяло издишан, отпуснете гърдите и корема^[40].

По принцип, при овладяването на пълното дишане, се срещат известни трудности, но с малко упражнения те се преодоляват, и след овладяването на този метод вече никога няма да се върнете доброволно към стария начин^[41].

Нека научената досега техника да бъде приложена при някои дихателни упражнения. Сега ще изложим три начина на дишане, твърде популярни сред йогите. Първият е добре познатото очистително дишане, на което най-вече се приписва голямата белодробна издръжливост на йогите. Обикновено те завършват всяко дихателно упражнение с това очистително дишане. Ще опишем и упражнението за обновяването на нервите, предавано от векове между йогите. И ще приключим с гласното дишане, на което, до голяма степен, се дължи вибриращият мелодичен и красив глас на йогите. Авторът посочва да приемете тези упражнения като подарък от вашите братя от Изток и да ги приложете на практика.