Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон
Корекция и форматиране
aradeva

Издание:

Автор: Валери Динев

Заглавие: Въведение в практическата философска антропология

Издател: ИК „Пирамида 91“ ЕООД

Година на издаване: 2009

Тип: философски текст

Националност: Българска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

ISBN: 978-954-9947-09-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2047

История

  1. — Добавяне

Първа глава
Мъдрости, афоризми и правила как да направим живота си по-добър

Традиция е във философската антропология да се формулират определени мъдрости, сентенции, афоризми, които стават мотив за поведение на хората през вековете. Един от най-ярките мислители, който следва традицията е Балтасар Грасиан (1601–1658 г.) — испанец, с много голяма обща култура и елегантно перо. Той продължава идеите от античността за мъдрости, които човек да прилага в своето ежедневие. Неговият стил по-късно повлиява на Артур Шопенхауер и Фридрих Ницше да напишат подобни произведения. Мъдростите на Грасиан и досега са все така актуални и приложими в нашия живот. Едно от неговите първи правила е: „Действай изненадващо“. Той смята, че удивлението пред неочакваните ти постъпки означава, че си улучил целта. Играта с открити карти не е нито полезна, нито приятна. Бъди сдържан и не разкривай веднага намеренията си, особено ако си човек с власт и положение, който винаги е прицел на внимание — така ще държиш околните в напрежение, ще караш всички да затаяват дъх, да тръпнат в очакване и неизвестност. Тайнствеността предизвиква дълбоко уважение. Дори когато търсиш разбиране у другите, избягвай пълната откровеност и не допускай кого да е до съкровената ти същност. Премерената сдържаност е признак на мъдрост. Прекалената откритост никога не се цени достатъчно. Тя заслужава порицание, защото ако късметът те изостави, ще се чувстваш двойно по-нещастен. Затова можеш дори да се престориш на недостъпен като Бог, за да държиш околните нащрек и в неизвестност[1].

Според Грасиан човек трябва да се стреми към съвършенство. Никой не се ражда съвършен, смята той. За него личността се усъвършенства с времето, в процеса на дейността, докато достигне зрелост във външността и в проявите си. Човек се познава по изтънчения вкус, по чистотата на помислите, мъдростта и яснотата на целите. Някои хора никога не достигат съвършенство, вечно нещо им липсва; други го постигат, но бавно. Цялостно изграденият човек, който влага разум в думите и постъпките си, е желан и дори търсен партньор за общуване от разумните хора[2].

Балтасар обръща специално внимание върху ролята на богатството и славата в живота ни. За него богатството е преходно, славата — вечна. Едното осигурява добър живот, другото — безсмъртие. Първото спасява от завистта, второто — от забрава. Благосъстоянието се търси и се постига, славата трябва да се заслужи. Стремежът да си извоюваш добро име се ражда от силата на добродетелта. Славата е и си остава спътница на възвишения дух. Тя се стреми винаги към крайности, води до чудовищна уродливост, или прави чудеса, буди отвращение или възхита[3].

Много е важно, според Грасиан, човек да се възползва от чуждата мъдрост. Според него, силният човек, заобиколен от дръзки и проницателни умове, които го спасяват от неудобството на невежеството и от затрудненията на разприте, успява във всичко. Да се ползваш от чуждата мъдрост е могъщо предимство, стига да не проявяваш лошия вкус на Тигран, превърнал победените крале в свои слуги. Изкуството да живееш добре означава да караш природно известните с радост да ти служат.

Знанията са необятни, а животът — кратък, и няма живот без знания. Овладей умението с лекота да черпиш знания от всеки извор, да знаеш всичко за всички, да изразяваш мнението на другите и чрез твоите уста да говорят мъдреците, от които си се учил[4].

Балтасар държи да се действа гъвкаво. Не използвай един и същи начин за отвличане на вниманието. Не следвай импулсивно обичайния си стил на действие, защото скоро хората ще разпознаят еднообразието и повторението и намеренията ти ще бъдат разкрити и осуетени. Лесно е да улучиш птицата, докато се издига в полето право нагоре, но не и когато кръжи и се рее. И новият способ, който прилагаш, не трябва да остава дълго непроменен. Ако прибегнеш до него два пъти, и той ще бъде разпознат. Лукавството не спи, и трудно е да го надвиеш. Опитният играч не прави ходове, които противникът очаква и може да предвиди[5].

За Грасиан много е важно да овладееш изкуството да си щастлив. Според него има правила за постигане на щастието и за мъдреца не всичко е случайност. На съдбата може да се помага с усърдие. Някои се задоволяват да застанат смирено пред вратите на Фортуна и да чакат те сами да се отворят. Други дръзко се устремяват напред с ум и с безстрашие. Окрилени от смелостта и мъжеството, те могат да догонят щастието и да го привлекат към себе си. За философа обаче най-привлекателен е пътят на добродетелта и усърдието, понеже за него няма щастие и нещастие, а само благоразумие и безразсъдство[6].

Балтасар смята, че е много важно да се научиш да се оттегляш навреме. Това е основен принцип на добрия играч. Навременното отстъпление струва колкото доброто настъпление. Когато печалбата е добра, задоволи се с нея и се оттегли. Постоянният късмет е винаги подозрителен — мимолетните му проблясъци са по-надеждни. Радвай се на леко стипчивия му привкус, за да не ти загорчи от сладост. Когато съдбата те засипва щедро с успехи, очаквай всичко да се сгромоляса и да рухне. Благосклонността на съдбата е кратка, затова е тъй възвишен мигът на щастието. Дори Фортуна няма сили да носи дълго някого на гърба си[7].

Балтасар изисква да влагаме замисъл, а не умисъл в действията си. Прави си сметка предварително, но не разкривай намеренията си. Дръж в тайна замислите си, те будят подозрение и предпазливост у другите, а тънката пресметливост предизвиква истинска ненавист. Измамата ни дебне от всички страни — затова бъди нащрек, но не показвай подозренията си, защото това ражда мнителност и желание за мъст. Така си навличаме злини, които не сме и сънували. Предвиждай всичко и обмисляй добре постъпките си, за да постигнеш успех. Приказките не вършат работа. Съвършенство в делата се постига с мисъл и хладнокръвие[8].

Не бъди невъздържан, посочва Грасиан. Благоразумието изисква строг самоконтрол. Сърцатите хора с благородна и широка душа трудно могат да бъдат извадени от равновесие. Страстите са соковете на душата и между тях трябва да съществува фин баланс. Когато желанията и чувствата са невъздържани, те замъгляват разума, а завладеят ли и речта — доброто ти име е застрашено. Затова бъди силен и владей себе си в благополучие и неволи. Така никой няма да те упреква, че ти липсва хладнокръвие и всички ще се възхищават на твоето превъзходство[9].

Според Балтасар много е важно в своите действия да проявяваме решителност и разум. Решителността бързо постига това, което разумът обмисля дълго и внимателно. Прибързаността е слабост на глупците — те действат неподготвени, защото не предвиждат пречките. От друга страна, разсъдливият човек често страда поради своята нерешителност — прекалената предпазливост и дълго умуване водят до протакане, което проваля добрите решения. Бързината е залог за успеха. Правилно постъпва онзи, който не отлага нищо. Най-добрият девиз е: „Бързай бавно“[10].

За Грасиан обмислените решения носят увереност. Правилното решение най-бързо води до успех. Бързаш ли да решиш, бързо можеш да сгрешиш. Трайните ценности се постигат бавно. Само съвършенството има стойност и само постижението се помни. Само дълбоката мисъл е безсмъртна. Драгоценността скъпо се заплаща. Най-ценните метали най-трудно се обработват[11].

Много е важно да бъдеш сдържан, смята Балтасар. Не доверявай изцяло съкровената си същност и не полагай повече усилия от необходимото — не пилей излишно сили и знания. Добрият ловец пуска по следите на дивеча само толкова хрътки, колкото са необходими, за да го догонят. Не излагай всичко от себе си на показ, иначе за утре няма да ти остане нищо, достойно за възхищение. Пази винаги неразкрити достойнства, с които да можеш да блеснеш. Раздавай съкровищницата на душата си пестеливо и внимателно — така вечно ще поддържаш у околните тръпката на иманяря, а богатството ти ще изглежда неизчерпаемо[12].

Балтасар смята, че е много важно да се залага на щастливия изход. Ако съдбата е отворила пред теб вратите на щастието, страданието рано или късно ще ти ги затръшне. И обратното. Затова предвиждай внимателно развоя на всяко събитие, залагай повече на щастливия изход, отколкото на бляскавото начало. Често игрите на съдбата започват с успех, а завършват печално.

Във всяко начало е от значение не гръмкото приветствие на тълпата в началото — това лесно се постига, а славният завършек — малцина се радват на всеобща почит и възхищение, когато си отиват. Щастието рядко съпътства докрай — ако ти се е усмихнало на влизане, на излизане ще ти обърне гръб[13].

За всеки човек е много важно да си спестява огорченията, смята Грасиан. Според него полезно е благоразумието да ти спестява огорченията. Предпазливостта ни брани от терзания — тя е богиня и майка на щастието и на спокойствието. Не разпространявай лошите известия и дори не подавай ухо, за да ги чуеш. За тях всички врати трябва да бъдат затворени, освен тази, която води към изцелението и промяната. Има хора жадни за ласкателства, на други животът се подхранва със злословия, а трети не могат без ежедневни пошлости, както Митридат[14] без отрова. Не си навличай неприятности и страдания за цял живот, дори и за да доставиш радост на друг, макар да ти е скъп приятел[15].

Балтасар държи, човек да бъде решителен в действията си. По-малка беда е да изпълниш лошо своя замисъл, отколкото да проявиш нерешителност. Застоялата вода е по-мръсна от течащата. Има безхарактерни хора, които каквото и да предприемат, имат нужда да бъдат подтиквани и не толкова поради мудна мисъл, понеже умствено те са ограничени, а защото са неспособни да вземат решение. Изисква се съобразителност, за да предвидиш трудностите, но още повече — за да ги преодолееш. Хората с остър ум и непоколебима решителност пред нищо не трепват. Те са родени за велики дела. Техният проницателен ум им подсказва правилната посока, а решителността им помага да доведат начинанията си до успешен край. Те се справят с всичко и щом преодолеят една цел, готови са да си поставят нова. Венчани са за щастието и са сигурни в успеха си[16].

Според Балтасар в живота си човек трябва да следва своите светли идеали. Но не като обект на подражание, а като цел, към която се стремиш, мерейки сили с достойни съперници. Има безброй велики образци на личности и съдби, белязани с почест. В професията си се учи от най-добрите — не толкова да бъдеш като тях, колкото за да се самоусъвършенстваш[17].

Подобно на древните стоици и Балтасар държи в нищо да не се прекалява. Мъдростта повелява умереност. Прекаленият светец и Богу не е драг. Ако изстискаш портокала докрай — ще ти загорчи. Дори в насладата не отивай до крайност. И гениалният ум се изчерпва, ако се пресили. Ако прекалиш в доенето, ще потече кръв, а не мляко[18].

И Балтасар не е чужд на призива: „Познай себе си!“ Опознай своите таланти и възможности, мисли и пристрастия. За да владееш себе си, е необходимо да се познаваш. Огледалото отразява лицето ти, но не и душата. Нека самопознанието бъде негов заместител. Дори когато проявяваш небрежност към външния си вид, можеш да съхраниш вътрешната си красота като се самоизучаваш и се усъвършенстваш духовно. Изследвай силата на своя интелект и възможностите на своята предприемчивост, изпробвай непоколебимостта и смелостта си, пази своята увереност и твърда мисъл[19].

Балтасар Грасиан държи да действаме в живота си само когато сме сигурни. Който действа без увереност в успеха си, вдъхва сигурност на околните и най-вече на съперниците си. Ако в разгара на най-дръзките си постъпки се разколебаеш, когато възвърнеш хладнокръвието и трезвата си мисъл сам ще оцениш действията си като глупави. Да предприемеш нещо, обзет от съмнения, е опасно — по-добре не го прави. Мъдростта не се опира на вероятности, тя търси озарението на трезвия разум. Как може да се надяваш на успех, щом още замисълът ти е изпълнен с боязън и подозрения? Щом понякога и най-решителните и уверени действия завършват с провал, какво може да очакваме от начинания, белязани още в началото със съмнения и несигурност[20]?

В живота си човек трябва да поддържа пламъка на очакването. Подклаждай го постоянно, смята Балтасар. Нека от теб винаги да се очаква повече. Всяка достойна постъпка предполага нови и по-велики начинания. Не хвърляй всичките си сили още в първата битка. От теб се изисква голямо умение — да пестиш усилията си и мъдро да премисляш ходовете си, напредвай стъпка по стъпка[21].

Много е важно, според Грасиан, човек в живота си да прикрива намеренията си. Страстите са нашата духовна слабост. Благоразумието изисква да ги прикриваме. Който играе с открити карти, рискува да загуби. Сдържаността и предпазливостта ни предпазват от злонамереното любопитство на околните. Те отблъскват опасностите, както синьото багрило, което изпуска сепията, за да се предпази от врагове. Скривай намеренията си и не позволявай на другите да ги провалят, като ги използват срещу теб самия — с открита враждебност или с измамно ласкателство[22].

За Балтасар здравият разум е наслада за душата. Бъди разумен и мъдър като истински философ. Но не само на думи, а още по-малко — като поза. Макар в днешно време философските разсъждения да не са на почит, те си остават главното занимание на мъдрия човек. Изкуството на благоразумието се пренебрегва. Утвърдено в Древния Рим от Сенека, то благосклонно се приема от тогавашната аристокрация, но сега се счита за нелепост. И все пак трезвата мисъл си остава храна за ума и върховна наслада за душата[23].

Грасиан препоръчва да се учим от другите, за да станем цялостна личност. Човешкото общуване е много ползотворно. В процеса на взаимоотношенията с хората придобиваш нови навици и вкусове, неусетно се променя мисленето и дори дарбите и уменията ти. Ако си нетърпелив, сприятели се с въздържания. Когато някому липсва дадено качество, той трябва да се свърже с онзи, който го притежава, и така чрез взаимно въздействие, безболезнено ще постигне уравновесеността на златната среда. Истинско изкуство е да постигнеш съгласие с околните. Съчетаването на противоположностите краси и балансира света, на него дължим равновесието в природата и нравствената хармония. Овладей това ръководно правило и подбирай приятелите и подчинените си така, че от взаимодействието на крайностите да се роди разумно съзвучие[24].

Не чакай славата ти да помръкне, посочва Грасиан. Благоразумните спазват правилото сами да изоставят делата, с които вече не са в състояние да се справят, вместо да чакат те да ги изоставят. Човек трябва да умее да превръща пораженията си в своя победа, както понякога самото Слънце в най-ослепителния си блясък се скрива зад облаците, за да не може никой да види заника му, и ни остава да гадаем дали е залязло или не. По-разумно е сам навреме да се оттеглиш, преди да си изживял разочарованията на краха. Не чакай да ти обърнат гръб и да те погребат жив. Не се обричай на безразличие и на неуважение. Умният дресьор не позволява на остарелия кон да се състезава и не чака времето, когато той ще рухне от изнемога насред надбягването и ще стане за посмешище. Красотата не бива да чака часа, в който огледалото ще й покаже горчивата истина, а ще го счупи съзнателно и навреме[25].

За Балтасар човек трябва да предвижда превратностите и да се готви да ги посрещне. Разумно и предвидливо е през лятото да се запасяваш за зимата. В период на благополучие съдбата те покровителства и си заобиколен от приятели. Затова пази силите си за трудни времена — бедите струват скъпо, а в нещастието човек няма подкрепа от никого. Остави си в запас приятели и хора, които са ти задължени — ако днес не ги цениш достатъчно, може да дойде ден, в който те са ти много необходими. Неразумният човек няма приятели — в дни на благополучие той не ги зачита, в дни на несрета — те не го зачитат[26].

Балтасар ни съветва да живеем практично. Затова ако си умен, живей както можеш, макар и не така, както би желал. Бъди доволен от това, което съдбата ти предлага, и не страдай за онова, от което те е лишила[27].

В живота си човек трябва да премисля всяко нещо. Според Грасиан винаги е полезно да обмисляш дълго решенията си, особено когато развоя на нещата е несигурен. Така печелиш време, за да затвърдиш или да преосмислиш решението си — можеш да намериш нови доводи, за да го подкрепиш или промениш. И ако става дума да дадеш нещо от себе си — жестът ще бъде оценен по-високо, ако е направен съзнателно, отколкото ако е подарен по прищявка. Най-дълго желаното се цени най-много. Ако трябва нещо да откажеш, обмисли внимателно времето и начина, така че да смекчи огорченията. Защото когато човек изтрезнее и силата на желанието намалее, отказът се възприема по-безболезнено. Когато другите са нетърпеливи да чуят отговора, най-добре е да изчакаш. Това е най-подходящия начин да охладиш неразумните им чувства[28].

За Грасиан човек трябва да удвоява устоите на живота си. Така ще удвоиш и живота си. Човек не трябва да се поставя в зависимост от едно-единствено нещо или да разчита само на едно средство, дори и то да е изключително по своята същност. Всичко трябва да се дублира и особено източниците на успех, полза и покровителство, на удоволствия. Променливата Луна има могъщо влияние и придава непостоянство на всичко, най-вече на нещата, зависещи от крехката човешка воля. За да устоиш на превратностите, трябва да спазваш основното житейско правило да умножаваш източниците си на блага и удобства. Както природата е удвоила най-важните и изложени на най-голям риск органи на човешкото тяло, така изкуството на благоразумието трябва да удвоява изворите на успех и благоденствие[29].

Понякога в живота е много важно да оставим събитията да следват естествения си ход. Според Балтасар това важи най-вече тогава, когато морето на обществения и личния живот е най-бурно. Когато в човешките взаимоотношения връхлитат урагани от страсти, разумно е да се оттеглиш в тихо пристанище и да изчакаш на котва. Лекарството често пъти изостря симптомите на болестта. По-добре остави развоя на нещата на естествените природни закони, а човешките взаимоотношения — на повелята на нравствените норми. Опитният лечител трябва да знае кога какво лекарство да предпише, а понякога най-висшето изкуство се състои в това да не се прилага никакво лечение. Най-добрият начин да помогнеш на житейските бури да стихнат, е като се отдръпнеш и оставиш нещата сами да се успокоят. Да отстъпиш навреме днес, означава да си осигуриш победата утре. Изворът може да се размъти дори от най-малкото вълнение и водата няма да се избистри в резултат на нашите старания, а едва когато я оставим сама да се уталожи и утаи. Най-доброто средство против безпорядъка е да го оставиш сам да се оправи[30].

За нас е много важно да не забравяме, че всеки си има и лоши дни. Според Балтасар в такъв ден всичко върви наопаки и дори да промениш стила на играта, фаталната съдбовност не може да се избегне. Два предупредителни сигнала са достатъчни, за да се убедиш, че в този ден тя те преследва и след като вече си установил дали денят е щастлив или не, ако е необходимо, временно се оттегли и изчакай. Дори разумът има своите лоши дни и никой не е мъдър по всяко време. В благоприятен момент и разсъжденията ти текат с лекота, и речта и писмото ти се леят свободно. Всяко достойнство изпъква в определен час и в определена ситуация. Дори и красотата си има мигове на блясък и помрачение.

Понякога и разумът понася поражения — или като недостиг, или чрез прекалено усърдие. За да успееш в нещо е необходимо да изчакаш удобния момент. Затова понякога всичко завършва с провал, а друг път върви добре и с по-малко усилия. В подходящия ден и час всичко е наред, умът е бистър, настроенията не се менят постоянно, а щастливата звезда сияе неизменно над главите ни. Именно в такъв час човек трябва да се възползва от случая и да не пропуска и най-малкия шанс. Разумният обаче не съди по един-единствен признак дали денят е лош или честит, понеже това може да е както временна неприятност, така и само моментен шанс[31].

За добрите ни постъпки е много важно първо да мислим, а после да действаме. Балтасар иска да мислим от днес за утре и за много дни напред. Прозорливостта се състои в това да предчувстваш неприятностите. За предвидливия няма случайни злополучия и неочаквани черни дни. Не чакай да затънеш до шия в калта. Със зрелост и здрав разум можеш да се подготвиш и за най-сериозните изпитания. Възглавницата е мълчалива съветница — по-добре е да прекараш безсънна нощ, обмисляйки как да посрещнеш неприятностите, отколкото да не мигнеш от терзания за вече сполетялото те нещастие. Мнозина първо действат, а после мислят, те търсят по-скоро оправдание, отколкото успех. Други въобще не се замислят — нито преди, нито след постъпките си. Животът трябва да е непрекъсната мисъл как да не се отклониш от правия път. Благоразумно и далновидно да предвиждаш развоя на събитията, означава да живееш изпреварвайки времето[32].

В ежедневието ни много е важно да обуздаваме страстите си. Според Грасиан да останеш далновиден и в пристъп на безумен гняв е доказателство за благоразумие. Всяка невъздържаност в чувствата е отклонение от разумното поведение. Ако си даваш сметка за това, никога няма да сгрешиш и няма да прехвърлиш границата на благоприличието и здравия разум; За да обуздаеш своите страсти, трябва да внимаваш и здраво да държиш юздите на волята си. Така ще бъдеш първият, а може би и последният умел ездач, обяздил дивия жребец на чувствата си[33].

За нас, смята Балтасар, е много важно да не допускаме грешки в преценките си за хората. Това са най-опасните и най-разпространените грешки. По-добре е да се излъжем в цената, отколкото в качеството на една стока. В отношенията си с хората повече от всичко е необходимо да вникваш в тяхната същност. Да познаваш живота е много по-различно от това да разбираш хората. Дълбока философия е да долавяш дълбочината на чувствата и да отгатваш чертите на човешкия характер. Хората трябва да бъдат изучавани задълбочено, също както книгите[34].

За да успеем в живота е много важно да си мерим приказките. Според Балтасар с враговете — от предпазливост, с останалите — от благоприличие. Винаги можеш да добавиш или да вземеш нещо, но никога — да върнеш думите си назад. Говори така, сякаш правиш завещание — колкото по-пестеливи и премерени са думите, толкова по-малко ще са поводите да бъдат оспорвани. В тривиалните разговори тренирай умението си да долавяш същественото. Който е лекомислен и не мери приказките си, скоро се предава или се проваля[35].

В живота ни често може да се наложи да си помагаме сами. За Грасиан в голяма беда няма по-добър другар от храброто сърце, а започне ли да губи сили, то трябва да бъде подкрепено от разума. Тези, които мъжествено бранят правата си, устояват на ударите на съдбата. Оставиш ли се да те влачи течението, чака те горчива орис. Мнозина не могат да понесат бремето на несгодите и удвояват тежестта им с неумението да се справят с тях. Който познава добре себе си, знае как да преодолее и своята слабост. Разумният побеждава всичко, дори и собствената си участ[36].

За жалост в живота ни, една грешка може да заличи сто сполуки. Според Балтасар всички извръщат очи от ослепителния слънчев диск, но го наблюдават, когато е в затъмнение. Общественото мнение не забелязва добрите дела, а старателно отчита лошите. Клеветата и лошата новина се обсъждат по-дълго от всяка похвала. Мнозина остават неизвестни докато не сгрешат и тогава всички добрини на човека са недостатъчни да изтрият едно-единствено и незначително петънце в живота. Затова внимавай — зложелателите ще забележат всеки твой пропуск, но не и твоите постижения[37].

Много е важно да запазваме резерви във всичко, сочи Балтасар. Това е сигурен начин да поддържаш цената си висока. Не влагай докрай силите и възможностите си във всичко. Оставяй си винаги запас от знанията и така превъзходството ти ще бъде още по-голямо. В случай на беда винаги трябва да имаш под ръка готов запас. Резервът в боя е по-важен, отколкото героизмът, защото той гарантира и сигурността, и победата. Благоразумният неизменно действа, без да поема ненужен риск. В този смисъл е верен и удивителният парадокс: „Половината струва повече от цялото.“[38]

За действията ти е много важно да трупаш знания или се вслушвай в знаещите. Без разума, който ти самият притежаваш или черпиш от опита на другите, животът е невъзможен. Има хора, които не съзнават, че нищо не знаят, и други, които не знаят, но мислят, че знаят. Глупостта е непоправима, понеже неосъзнаваното невежество заслепява и не ти позволява да видиш недостатъците си. Мнозина щяха да бъдат истински мъдреци, ако не се мислеха за такива. И макар мъдрите пророци да са изключителна рядкост, те стават безполезни, когато никой не се вслушва в тях. Не се колебай да потърсиш умен съвет — това не подронва твоето достойнство и не е показател за липса на качества, а напротив, доказва, че си разумен. Обсъждай всичко, ако не искаш да се провалиш[39].

Когато действаме, трябва да следваме повелите на сърцето си, посочва Грасиан. Никога не го пренебрегвай. То е личният ти пророк, който предвещава важните събития в твоя живот. Мнозина са се проваляли, защото от страх не са се доверявали на сърцето си. Но каква полза от страха, ако не вземеш под внимание предзнаменованията му за опасност и не се предпазиш. Висше е предимството на хората, надарени от природата с вярно сърце, защото то неуморно ги предупреждава за възможни опасности и ги спасява от бедите. Неразумно е сам да търсиш несгодите, освен ако искаш да се изправиш лице в лице с тях и да ги победиш[40].

Не се води от предубеждения за следващия ход на противника, ни съветва Грасиан. Глупецът никога не постъпва така, както умният смята за необходимо, защото това не подхожда на неговите способности. Предпазливият също, защото иска да заблуди и да опровергае проницателният съперник. Всяко нещо трябва да се обмисля от всички страни и резултатът да обедини различните гледни точки. Решението на всеки проблем е многозначно. Онзи, който взема решение, е длъжен да отчете не само това, което трябва да стане, а и онова, което може да се случи[41].

Не лъжи, но не казвай и цялата истина, препоръчва Балтасар. Нищо не изисква повече предпазливост, отколкото истината — това е пускане на кръв от сърцето. Необходимо е голямо умение, както за да я изречеш, така и за да я скриеш. Една-единствена лъжа може да разруши доброто име на честния човек. Хората смятат измамения за глупак, а измамника — за подлец, което е още по-лошо. Не всяка истина обаче трябва да се казва, защото може да засегне или теб, или другите[42].

Грасиан държи изключително много на това да намираме утеха във всичко. Дори безполезните хора я намират, мислейки се за безсмъртни. Всеки силен стремеж получава отплата. Глупакът се радва на щастливата съдба, така както грозният е пословичен късметлия. За да просъществуваш дълго, не трябва да си много ценен — пукнатият съд често не се счупва напълно и дразни с трайността си. Изглежда съдбата завижда на великите личности и уравновесява нещата, като дарява дълъг живот на нищожествата, а на бележития човек отпуска кратък срок. Тези, които носят на плещите си бремето на тежки изпитания, бързо си отиват, докато онези, от които привидно или действително няма никаква особена полза, битуват дълго. Неудачниците сякаш са забравени, както от съдбата, така и от смъртта[43].

Според Балтасар миролюбивият човек живее дълго. Живей мирно живота си и остави другите да живеят спокойно своя. Миролюбивите не само живеят, но и властват. Вслушвай се, вглеждай се, но и мълчи! Ден без конфликти осигурява спокоен сън. Да живееш пълноценно и с радост означава да живееш два живота — това е наградата за толерантността. Който нехае за онова, което не притежава, има всичко. Няма нищо по-вредно от това да вземаш всичко присърце. Еднакво глупаво е както да се тревожиш за нещо, което не те засяга, така и да пренебрегваш онова, което е важно за теб[44].

Балтасар препоръчва да започнеш лесната работа, като че ли е трудна, а трудната — сякаш е лесна. Така в първия случай самоувереността няма да те подведе, а във втория — неувереността ти няма да се превърне в страх. Защото ако не искаш да свършиш някаква работа не е необходимо нищо друго, освен да мислиш за нея като за свършена. От друга страна, търпеливото усърдие преодолява и невъзможното. Великите дела дори няма нужда да се обмислят, достатъчно е да им се посветиш безрезервно. Защото, ако забележиш предварително трудностите по пътя, можеш да изпаднеш в отчаяние[45].

Много е важно човек да се научи да се владее, твърди Балтасар. Бъди подготвен да посрещаш непредвидими ситуации. Поривите на страстта заслепяват благоразумието и водят до опасност от провал. Миг на гняв или заслепение може да те отведе по-далеч, отколкото дълги часове на хладнокръвен размисъл и често едно краткотрайно удоволствие може да те опозори за цял живот. Околните ловко използват тези мигове на слабост и изкушение, за да изпитат ума и да изпробват предпазливостта ти. За да не попаднеш в клопката на този техен заговор, бъди сдържан, особено при непредвидени обстоятелства. За да обуздаеш страстта си, са необходими железен разум и воля. Когато си понесен във вихъра на порива си, се изисква най-много благоразумие. Който познава опасността, е предпазлив. Думата е лекокрила пеперуда за този, който я издига, без много да мисли, и я хвърля нехайно в лицето ти. Но тя може да бъде непосилно тежка за онзи, когото наранява или обременява с тягостни мисли[46].

От една глупава грешка не прави две, изисква от нас Балтасар. Често в желанието си да поправи сторената грешка, човек допуска нова. Или за да заличи една своя неуместна постъпка, прави друга, още по-неприемлива от първата. Като прибягва или към лъжа, или към глупост, за да защити престижа си, и в двата случая той затъва в нови измами и недомислия. Най-лошото е да браниш лъжлива кауза, а по-лошо е да нямаш сили да си го признаеш. Най-тежкият данък за проявения от човека недостатък се плаща с нови грешки. Мъдрецът също, може да сгреши, но неволно и само веднъж[47].

За Балтасар сдържаността е признак на благоразумие. Езикът е като див жребец — изпуснеш ли веднъж юздите му, трудно можеш пак да го вържеш. Той е пулсът на душата, по който умният човек може да съди за нейното състояние, а проницателният — да долови трепетите на сърцето[48].

Приемай нещата такива, каквито са, ни съветва Грасиан. Но никога превратно, макар и да те връхлетят неочаквано. Всяко нещо си има добра и лоша страна. И най-прецизният инструмент може да те нарани, ако не знаеш как да го използваш и обратното — дори оръжието на неприятеля може да ти послужи за защита, ако умееш да боравиш с него. Много неща могат да ти причинят страдание, ако не си способен да извлечеш полза от тях. Всичко си има своите удобства и неудобства — умението се състои в това да се възползваш от предимствата, които ти се предлагат. Едно и също нещо може да изглежда съвсем различно, ако го виждаш от различен ъгъл. Приемай всичко в добра светлина и не смесвай бялото с черното. Има хора, които от всичко черпят радост, а други — само тъга. За да се предпазиш от превратностите на съдбата, приеми като основно житейско правило на всички времена мъдростта да виждаш нещата откъм добрата им страна[49].

Много е важно да планираме живота си, пише Балтасар. Не се оставяй на стечението на обстоятелствата, а уреждай сам живота си благоразумно и предвидливо. Без успокоение и подкрепа съществуването на човека е тежко като дълго пътешествие без отдих и почивка. Разнообразието на мисли и интереси внася радост в живота[50].

Според Балтасар и зрънцето деловитост е от полза. Бъди практичен и деен в ежедневието, което макар и да не е възвишено, представлява същността на живота. Каква полза от знания, които не използваш на практика? В наше време истинското знание е да знаеш да живееш[51].

Дори и от глупостта човек трябва да извлича полза, смята Грасиан. И най-мъдрият понякога залага на тази карта. Има случаи, когато най-голямата мъдрост се състои в това, да се престориш, че не знаеш. Човек не трябва да бъде невеж, но понякога е добре да се покаже такъв. Безполезно е да си умен с глупците и глупак, когато общуваш с умни хора. Говори с всеки на неговия език. Не е глупав този, който се прави на глупав, а онзи, който действително е такъв. Истинската глупост е неподправена, но има и престорена — тя е плод на хитростта. Ако искаш да станеш всеобщ любимец, трябва да наденеш кожата на най-безобидното и глупаво магаре[52].

Важно е човек да не омаловажава малкото зло, посочва Балтасар. Колкото и малко да е, злото не идва само. Нещастията, както и радостите, са като звена от верига — едните повличат след себе си другите. Обикновено щастието води след себе си нови щастливи обстоятелства, а нещастието — нови нещастия. Всички отбягват неудачника и търсят близостта на щастливеца. Дори гълъбите, с цялата си кротост и простодушие, безгрешно избират най-чистата и бяла камбанария. Всичко изневерява на неудачника — и собствените му сили, и думите, и късмета му. Не буди заспалото зло. Едно неволно подхлъзване може да те запокити в необозрима бездна от беди. Нито щастието е пълно, нито нещастието е окончателно. Небесната съдбовност изисква търпение, а за всичко земно е необходим здрав разум[53].

Според Балтасар прави добро по малко, но често. Истинското умение е да можеш да дадеш нещо, което не ти струва много, но е силно желано от други и поради това — високо ценено[54].

Балтасар съветва да потърсиш някого, който да ти бъде опора в тежки моменти. Нито хората, нито дори съдбата се осмелява да се опълчи срещу двама съюзници. Разумният лекар, ако се провали в лечението, търси колега, който дори само като консултант, ще му помогне да понесе отговорността за смъртта на болния. Споделяй с някого неволите, защото нещастието се стоварва с двойно по-голяма сила върху оня, който е сам[55].

Грасиан настоява да не оставаме неподготвени. Съдбата обича да си играе с нас и често ни изиграва, като ни кара сами да провалим шанса си, защото ни е изненадала неподготвени. Целият ни интелект, разум и смелост, дори и красотата ни, трябва да са готови да бъдат подложени на изпитание. Защото денят, в който проявим лековерно безразсъдство, ще бъде денят на нашия провал. Когато е най-необходимо да бъдем нащрек, обикновено постъпваме най-необмислено, а всяка безгрижна постъпка води към гибел. Неслучайно изкуството на военната стратегия също залага много на изненадата. Неподготвеният получава суров урок. Тържествените дни на параден блясък са подходящи за злонамерени сюрпризи, но тъй като това е добре известно, обикновено за проверка на доблестта и мъжеството коварството избира времето, в което най-малко очакваш[56].

В поведението си човек трябва да има благи думи и кротък нрав, посочва Балтасар. Стрелите поразяват тялото, а обидните думи — душата. Добре приготвеният сладкиш оставя приятен вкус в устата[57].

Много е важно човек да бъде любезен и щедър в живота си. Така ще накараш хората да се чувстват твои длъжници. Заинтересованият никога не може да се отплати достойно за получената услуга. Макар и да не дава нищо, любезността задължава, а благородната щедрост — още повече. За почтения човек няма нищо по-скъпо от онова, което е получил даром. Когато си любезен и услужлив, все едно че си продал нещо на двойна цена, защото към реалната му стойност се прибавя и цената на учтивостта. В същото време, за подлеца благородството и любезността са безсмислица, защото той не разбира езика на доброто възпитание[58].

За човек е много важно да бъде привлекателен, посочва Балтасар. Стратегията на учтивостта ще ти придаде неотразим чар. Използвай магнетизма на обаянието, преди всичко, за да пробудиш доброжелателството на околните, а едва после — за да извлечеш изгода, и прилагай този подход във всичко. Заслугите на човека не са достатъчни, ако не са съпроводени с привлекателност, единствено тя се приема безрезервно и е най-практичното средство, за да си осигуриш власт над другите. Да си всеобщ любимец е въпрос на шанс, но умението ти може да му помогне, защото изкуството е най-въздействащо, когато се опира на природни дадености. Само така ще можеш да заслужиш доброжелателството и благоразположението на всички[59].

Грасиан ни съветва да обогатяваме характера си според законите на природата и на изкуството. Според Соломон на всеки седем години характерът на човека се променя. Нека с промяната вкусът ти да става все по-изискан и благороден. След първите седем години идва разумът — през всеки следващ седемгодишен период добавяй ново съвършенство. Наблюдавай тази природна закономерност, за да й съдействаш, с надежда за по-нататъшно усъвършенстване както у теб самия, така и у другите; Впрочем мнозина променят поведението си само когато сменят своето обществено положение или длъжността си и често промяната се забелязва едва когато достигне своя напълно завършен вид. На двадесет години човек е като паун, на тридесет — лъв, на четиридесет — камила, на петдесет — змия, на шестдесет — куче, на седемдесет — маймуна, а на осемдесет — просто нищо[60].

Според Балтасар човек не трябва да поема отговорност за всичко и за всички. Това би означавало да станеш роб на всеки. Свободата е по-ценна от всички дарове, заради които би могъл да се изкушиш и да я изгубиш. По-добре е много хора да са зависими от теб, отколкото ти да зависиш от един дори[61].

За Балтасар е много важно човек да не действа под напора на чувствата. Така всичко ще провалиш. Който не владее себе си, действа против своите интереси. Страстите помрачават разума. По-добре потърси благоразумния съвет на безпристрастен свидетел. Страничният наблюдател е винаги по-обективен от участниците в играта, защото не се горещи. Когато почувстваш, че губиш контрол над себе си, благоразумно отстъпи. Кипне ли кръвта ти, всяко твое действие ще е безумно и жестоко и за броени минути можеш да направиш нещо, за което ще съжаляваш цял живот и за което всички ще те осъждат[62].

Винаги постъпвай според Случая, ни съветва Балтасар. Всичко у човека — и мислите, и постъпките трябва да е съобразено с момента и с конкретните обстоятелства. Стремежите ни трябва да съответстват на условията, и възможностите, защото времето не чака и всичко следва своя ход. Не подчинявай живота си на строго определени правила, освен на тези, които засягат основните човешки добродетели. Не поставяй желанията и чувствата си в ненужни рамки, защото утре може да ти се наложи да пиеш от извора, който днес отминаваш с презрение. Има парадоксално самонадеяни хора, които очакват обстоятелствата да се приспособят благоприятно към техните ексцентрични прищевки. Мъдрият обаче знае, че благоразумието и предпазливостта изискват да използваш попътния вятър и да се съобразяваш с обстоятелствата[63].

Балтасар изисква от нас да подлагаме хората на проверка. Благоразумният човек е предпазлив и отбягва коварните уловки на зложелателите. За да оцениш чуждия ум, трябва ти самият да притежаваш голяма проницателност. Много по-важно е да познаваш характера и особеностите на хората, отколкото качествата на растенията или минералите. Това е едно от най-тънките изкуства в живота. Металите се познават по техния звън, а хората — по техния глас. Думите разкриват човешката същност, но делата говорят още по-красноречиво за нея. За да разбереш човека се изисква зорка бдителност, изключителна наблюдателност, тънка проницателност и трезва мисъл[64].

За Грасиан три неща правят човека чудо на природата. Те са висши дарове на небесната благодат — щедър талант, дълбока мисъл и изискан вкус. Голямо достойнство е да умееш да възприемаш нещата непреднамерено, още повече — да ги тълкуваш правилно. Талантът не се измерва с гъвкавостта на гръбнака, в противен случай би означавало да го свързваме повече със старанието, отколкото с прозорливостта. Мисълта, от своя страна, е плод на рационалността. На двадесет години тя се управлява от чувствата, на тридесет — от интелекта, на четиридесет — от здравия разум. Има големи умове, които святкат като очите на рис в тъмнината — и колкото по-непрогледен е мракът, толкова по-ярко изпъкват. Други, които действат според ситуацията, винаги успяват да доловят кое е най-подходящото за случая. Те успяват да сътворят много добри дела — това е плодотворна дарба! И все пак добрият вкус е това, което подслажда целия живот[65].

Според Балтасар не утолявай жаждата си докрай. Преди да си пресушил чашата, отдръпни я от устата си, дори ако е пълна с божествен нектар. Желанието е мяра за цената. Дори ако изпитваш жажда за материални придобивки, ще проявиш добър вкус, ако я поддържаш, а не я засищаш изведнъж. В малки количества доброто е двойно по-добро. Вкусиш ли веднъж от нещо, всяка следваща хапка ти се струва все по-безвкусна. Прекаляването с удоволствията е опасно и може да разклати престижа и на най-високопоставените личности. Пълноценната наслада се подклажда единствено от вечно незаситения апетит. Ако разпалваш чувствата си, нека да е с нетърпеливи желания, а не чрез пресищане с удоволствия. С мъка заслуженото щастие е двойно по-сладко[66].

Традициите на Балтасар Грасиан продължават и сега, когато много нови автори формулират правила за живота[67]. Така например Ричард Темплар препоръчва да бъдем гъвкави в мисленето си. Гъвкавото мислене е нещо като бойно изкуство за ума — трябва да сте готови да прикляквате и да се извъртате, да се отдръпвате и хвърляте напред. Опитайте се да гледате на живота не като на враг, а като на приятелски настроен спаринг-партньор. Ако сте гъвкави, двубоят ще ви е приятен. Ако обаче отказвате да помръднете, ще ви натупат[68].

Много мислители смятат, че животът е труден. И правилото гласи: слава Богу, че е така. Ако всичко беше лесно и приятно, нямаше да бъдем подлагани на изпитания и проверки, нямаше да се закалим в огъня на живота. Нямаше да израстваме и да се променяме, нито пък да се издигаме до неподозирани висоти. Ако животът беше низ от прекрасни слънчеви мигове, съвсем скоро щеше да ни стане скучно. Ако нямаше дъжд, как тогава щяхме да изпитаме радост, когато слънцето изгрее и можем да отидем на плажа. Ако всичко е лесно, няма как да станем по-силни[69].

Ричард Темплар настоява да опитаме да възприемаме всяка стъпка като възможност за усъвършенстване. Трудностите, казва той, ви правят по-силни, не по-слаби. Човек никога не бива натоварен с повече, отколкото може да понесе, макар понякога да ни се струва така. И борбата, естествено, никога не свършва, но от време на време настъпва затишие — озоваваме се в тиха лагуна, където можем да отдъхнем и да се насладим на мига, преди следващото препятствие да изникне пред нас. Такъв е животът и такъв би трябвало да бъде — низ от бури и затишия. В каквато и ситуация да се намирате, тя ще се промени. Е, какво избирате? Затишие или буря? Дъжд или слънчев плаж? Опит или забавления? Такъв е животът: низ от бури и затишия[70].

В живота хладнокръвните хора печелят уважение, поверяват им значими отговорности. Хладнокръвните хора живеят по-дълго[71]. Човек не трябва да проявява никакъв страх, да няма никакви изненади, да не изпитва никакви колебания, също и никакви съмнения. Това са думите на самурайски войн от седемнадесети век. Те представляват четирите основни принципа за успешен живот и бойни умения[72].

Много е важно, щом веднъж вземете дадено решение, тръгнете по определен път и начертаете своя план, следвайте го докрай. Не изпитвайте съмнение дали сте постъпили правилно и не се съмнявайте, че ще успеете. Действайте според решението си и се доверете на преценката си[73]. Обикновено бройте до десет, когато някой ви изкара от кожата. След като си съберете мислите и се успокоите, можете да реагирате адекватно[74].

Определено променете каквото можете и забравете за останалото. Животът е кратък. Факт, който не можете да промените. Следователно няма никакъв смисъл да пропилявате дори миг. Наблюденията ми сочат, че преуспелите хора изстискват и последната капка удоволствие от живота. Правят го, следвайки това просто правило. Съсредоточават се върху нещата, които малко или повече са под техен контрол, и просто забравят останалото[75].

Хубаво е човек да не рови в миналото. Опитайте се да гледате на миналото като на стая, различна от тази, в която живеете в момента. Можете да влезете, но вече не живеете там. Можете да се отбивате на гости, но това не е вашият дом. Домът ви е тук и сега и всяка секунда от настоящето е безценна. Не пропилявайте секундите ценно време, като се заседявате прекалено дълго в онази някогашна стая. Не пропускайте случващото се сега, защото сте прекалено заети да гледате назад, иначе след време ще се обърнете към този настоящ момент и ще се чудите как сте го пропуснали. Живейте тук и сега, в настоящия момент[76].

Човек трябва да се облича така сякаш нещо важно го очаква през днешния ден. Ако посрещате всеки ден с мисълта, че е важен за вас, това ще направи чудеса с вашето самоуважение и самочувствие[77].

Независимо, че човек е овладян от бързото ежедневие, трябва да заделя по малко лично време и пространство всеки ден. Просто си седя, не мисля за нищо, не правя нищо, не се притеснявам за никого, просто съществувам и оценявам удоволствието от съществуването си[78].

Човек трябва да се научи да приема нещата с чувство за хумор. Чувството за хумор е наистина важно. Докато се борим с живота — а понякога той е истинска борба — нека не забравяме, че всичко е относително… Животът трябва да се живее, наслаждавайки се на слънцето, на големите неща — не би трябвало да изпадате в истерия, защото сте счупили няколко яйца в супера… Смехът води до отделянето на ендорфини, които ви карат да се чувствате по-добре и отрезвяват отношението ви към живота… Научете се да откривате забавното във всяка ситуация. Това е най-добрата техника за отпускане и разсейване на съмненията и тревогите[79].

Хората трябва да си създадат навик да излизат извън своята зона на удобство. Всеки човек има собствена зона на удобство, в която се чувства в безопасност, на топло и сухо. От време на време обаче трябва да я напускаме, да приемаме предизвикателства, за да се стряскаме и стимулираме. Само така ще поддържаме духа си млад… Приемайки предизвикателството да разширяваме своята зона на удобство, ние ще бъдем принудени да излезем от черупката си, да продължаваме да се учим и израстваме. Няма как да станете скучни и отегчителни, ако непрекъснато придобивате нов опит[80].

Човек трябва да знае кога да се откаже и да се оттегли. Ако дадени взаимоотношения са приключили, недейте да ровите за тлеещи остатъци. Тръгнете си. Умението да се отказвате и да се оттегляте означава, че упражнявате контрол върху ситуацията и притежавате добри умения за вземане на решения, защото ги вземате сами, вместо да се оставяте ситуацията да ви диктува[81].

Хубаво е човек от време на време да разчиства наличното пространство около себе си. Хубаво е да не държите в домовете си нищо безполезно и некрасиво. Едно хубаво почистване ще ви ободри и освежи, ще ви накара да осъзнаете какви точно неща трупате. Изхвърлянето на непотребните вещи ще ви подейства „разтоварващо“[82].

Важно правило е да се научим да купуваме заради качеството, не заради цената. Купувайте само най-доброто — всичко останало не е за вас. Ако не можете да си го позволите не го купувайте или изчакайте, докато спестите пари. Ако покупката е неизбежна, вземете най-доброто, което можете да си позволите. От евтините неща скоро ще се разочаровате. Купувайте качествени стоки на по-ниски цени[83].

В живота си човек трябва да се стреми да е вечно млад. Младостта е състояние на духа. Да останете млади означава да опитвате нови вкусни неща, да посещавате нови места, да пробвате нови стилове[84].

Много често ние не контролираме всички неща в живота. Ако всичко беше само хубаво, животът би бил ужасно скучен и празен[85]. Трябва да насърчавате вашия партньор, всеки път щом поиска да полети. Не чакайте, кажете първи „извинявай“. Поддържайте страст във връзката си[86].

Човек не може непрекъснато да поправя децата си в техните действия. Трябва да ги оставите да направят грешки. Не може непрекъснато да им посочвате правилния път, защото никога няма да се научат да го намират сами. Ние коригираме децата си най-често с „не“ — не това, не това. Трябва да се научим и да казваме „да“. Трябва да ги оставим сами да опитат и натрупат собствен опит[87]. На децата трябва да се възлага да поемат различни отговорности.

За човек една вещ, ако му е скъпа, по-добре да не я дава назаем. А ако даде помощ на някого, да бъде готов да я отпише[88].

Да можем да прощаваме не означава, че трябва да позволяваме да ни обиждат. Вие получавате каквото искате, оставяйте и другата страна с чувство, че също е извлякла полза. Няма смисъл да общувате с хора, които ви карат да се чувствате зле. Планирайте кариерата си[89].

Много ценни правила за поведение ни дава Хорас Браун в книгата си „Правилата на живота“[90]. Повечето от тези правила засягат пряко нашето ежедневие и поради тази причина са много полезни. Например: Всеки ден прави комплимент на трима души. Винаги казвай „благодаря“. Винаги казвай „моля“. Поздравявай пръв. Живей по-скромно от възможностите си. Ходи с лъснати обувки. Когато се стигне до бой, удряй пръв и здравата. Учи се от другите. Търси нови приятели, но не пренебрегвай старите. Не отлагай миговете на радост. Не забравяй да благодариш навреме. Не се предавай. Чудеса стават всеки ден. Изненадвай хората, които обичаш, с малки неочаквани подаръци. Възползвай се и от най-тежкото положение. Винаги поемай протегнатата ръка. Признавай грешките си[91].

Правилата за нашето ежедневие може да се превърнат в принципи за цял живот. Живей така, че представите на децата ти за справедливост, грижовност и честност да бъдат свързани с представата за теб. Бъди смел. А дори и да не си, преструвай се, че си. Никой няма да усети разликата. Прегръщай децата си, след като си ги наказал. Не смятай, че доброто здраве ти е в кърпа вързано. Забрави, че „така правят всички“. Не пуши. Дори и да си материално осигурен, изисквай от децата си да работят, за да плащат всички разходи за поддържане на автомобила си. Внимателно избирай другар в живота. От това единствено решение ще зависят деветдесет процента от цялото ти щастие или нещастие. Не забравяй за големите неща в живота, но не се отказвай от малките радости. Често казвай на децата си, че са чудесни и че им вярваш. Всеки ден прави енергична половинчасова разходка[92].

Човек трябва да влага много воля, ако иска правилата да бъдат превърнати в навици. Усмихвай се често. Това не струва нищо, но ефектът е неизмерим. Не ругай. Постави на външните врати надеждни брави. Научи се да слушаш. Понякога шансът чука много тихо на вратата. Научи се да връзваш вратовръзка. Помни имената на хората. Ако някой споделя интересно преживяване, не се опитвай да разкажеш нещо по-любопитно. Остави човека да се чувства център на внимание. Учи чужди езици. Никога не лишавай хората от надежда. Това може би е всичко, което те имат. Изчакай един час, за да се успокоиш, преди да отговориш на някого, който те е предизвикал. А ако става дума за нещо наистина важно, изчакай до другия ден. Когато играеш с деца, оставяй ги да спечелят. Бъди твърд, но не бъди коравосърдечен[93].

Човек трябва да отделя време всеки ден да прилага усвоените теоретично правила на поведение. Бъди точен и изисквай това от другите. Не си губи времето да опровергаваш критиците си. Отбягвай песимистите. Не бъди скъперник цял живот, за да оставиш пари на децата си. Бъди такъв, какъвто си. Бъди спретнат. Никога не се отказвай от онова, което наистина искаш да направиш. Човек, който има големи мечти, е по-могъщ от човека, който има необходимите данни. Бъди по-любезен, отколкото трябва. Насърчавай децата си да си намерят временна работа, след като навършат шестнадесет години. Давай на хората втори шанс, но никога трети. Не предприемай нищо, когато си ядосан. По-добре е да изхабиш от употреба една вещ, вместо да я оставиш да ръждяса. Нека хората знаят на какво държиш — и на какво не държиш[94].

Човек трябва да се опира на опита на другите хора, като по този начин ще си спести много неприятности. Не се тревожи, че не можеш да дадеш на децата си всичко. Давай им най-доброто, което имаш. Яж по-малко месо. Не забравяй, че най-силната емоционална потребност на човека е да бъде оценен. Избери си работа, която да е в хармония с разбиранията ти за живота. Давай най-доброто от себе си. Това е една от най-добрите инвестиции. Избирай си колкото се може по-високи цели. Постоянно се самоусъвършенствай. Не губи време да съжаляваш за минали несполуки. Извади си поука и продължавай напред. Научи се да губиш с достойнство. Никога не ходи в магазин за хранителни стоки, когато си гладен. Ще купиш прекалено много неща. Сближи се с добри хора[95].

В прилагането на правилата, човек може да срещне много трудности, но трябва да прояви упоритост. Никога не плащай преди работата да е свършена. Бъди готов да изгубиш битка, за да спечелиш войната. Пий по осем чаши вода всеки ден. Грижи се добре за тези, които те обичат. Не усложнявай нещата. Ходи на почивка със семейството си, дори и да нямаш достатъчно средства. Спомените нямат цена. Пази се от човек, който няма какво да губи. Когато трябва да решиш труден проблем, действай така, сякаш е невъзможно да не успееш. Ако си тръгнал за риба, вземи и тигана. Колкото и ужасно да е положението, запази хладнокръвие. Обещавай щедро. Раздавай щедро. Създай си навик да не искаш пари. Това е от първостепенно значение в живота. Влез във форма и бъди постоянно във форма[96].

В някои случаи човек трябва да пригоди принципите към особеностите на своя характер, така ще му бъде по-лесно да ги реализира. Не изгаряй мостовете след себе си. С изненада ще установиш, че се налага да преминаваш една и съща река много пъти. Приеми, че болката и разочарованието са част от живота. Запомни, че един сполучлив брак зависи от две неща: 1) да намериш подходящия човек и 2) ти самият да бъдеш подходящ човек. Гледай на проблемите като на възможност за израстване и самоусъвършенстване. Не очаквай от живота да бъде справедлив. Научи се да разпределяш и контролираш времето си. Преценявай успеха си според това, доколко ти носи спокойствие, здраве и обич. Похвали храната, когато те поканят на гости. Не оставяй ваната неизмита. Не губи времето си в игра на карти[97].

Човек трябва всеки ден да наблюдава как прилаганите от него правила действат. Не отегчавай хората с проблемите си. Когато те попитат как си, отговори: „Прекрасно, както никога досега.“ Когато те попитат: „Как вървят работите ти?“ кажи: „Отлично, по-добре от всеки друг път.“ Не подценявай силата на прошката. Бъди тактичен. Никога не отблъсквай никого умишлено. Преди да съдиш, изслушай и двете страни. Бъди любезен с всички. Не забравяй, че добротата има власт над всички. Не губи време, когато ти хрумне добра идея. Възможно е току-що и някой друг да се е сетил за това. Успехът спохожда онзи, който пръв реагира. Търси добрия шанс, не сигурността. Корабът в пристанището е в безопасност, но дъното му гние. Опитвай се да замениш думата „проблем“ с „удобен случай“. Пробвай късмета си колкото се може по-често. Живей така, че да не съжаляваш за нищо. Не пропускай случай да кажеш на някого, че го обичаш. Бъди храбър и решителен. Когато преценяваш живота си, повече ще съжаляваш за онова, което си пропуснал, отколкото за това, което си направил. Когато си купуваш къща, трите най-важни неща са: местонахождение, местонахождение, местонахождение[98].

Много често правилата на поведение в живота ще ни направят по-комуникативни и по-адаптивни към него. Бъди на разположение, когато хората имат нужда от теб. Бъди решителен, дори ако понякога грешиш. Бъди готов понякога да загубиш. Когато е необходимо, запази мълчание. Не се отказвай от това, което смяташ за чудесно хрумване. Дори и да те разубеждават. Всеки ден откривай по нещо — макар и дребно, с което да подобриш брака си. Купувай вещи по стария и изпитан начин: спестявай и плащай в брой. Не забравяй, че никой не успява съвсем сам. Нека сърцето ти е пълно с признателност. Побързай да се отблагодариш на хората, които са ти помогнали. Работи с хора, които искат да работят с теб. Сам определяй възгледите си за живота. Не се поддавай на чужди влияния. Посвети една вечер от седмицата само на себе си и на жена си. Започвай всичко сам. Поздравявай хората и за най-дребните им постижения. Носи скъпи обувки, колани и вратовръзки, но ги купувай от разпродажби. Ако имаш сериозни проблеми със здравето, потърси мнението поне на трима лекари. Бъди винаги прям, съобразителен, любознателен[99].

Човек трябва да изработи система от правила за различни периоди от време, така целият му живот ще бъде съпровождан от тях. Започвай деня с любимата си музика. Нека собствеността ти не те обсебва. Обяви война на безпорядъка. Когато се скараш с жена си, извини й се, дори и да си прав. Кажи й „Съжалявам, че те огорчих. Ще ми простиш ли?“ Тези думи са магическо лекарство. Не парадирай с успехите си, но не се чувствай виновен, че си ги постигнал. С възторг посрещай успехите на другите. Не отлагай. Направи това, което трябва, тогава, когато трябва. Изслушвай децата си. Грижи се за репутацията си. Това е най-ценната ти придобивка. Не се самосъжалявай. Ако те завладее това чувство, направи добро на някой по-нещастен от теб. Прави повече, отколкото се очаква от теб. Направи си списък от двадесет и пет неща, които искаш да изпиташ в живота. Носи списъка в портфейла си и често го поглеждай. Всеки човек, с когото се запознаваш, знае нещо, което ти не знаеш. Учи се от всекиго. Прави всичко, което трябва още от първия път[100].

В живота си също споделяй с други, които също прилагат различни правила в живота си, така ще се обогатяваш. Смей се често. Доброто чувство за хумор лекува почти всички житейски злини. Не подценявай силата на добрата дума и добрата постъпка. Не се страхувай да кажеш: „Сгреших.“ Остави на нощното шкафче бележник и молив. Идеите, които струват милиони, могат да ти хрумнат и в 3 часа през нощта. Проявявай уважение към всеки, който работи, за да изкара прехраната си. Няма значение колко обикновена и незначителна е работата му. Изпрати цветя на човека, когото обичаш. После ще измислиш повода. Не хаби лекомислено времето и думите си. Не можеш да върнеш назад нито едното, нито другото. Търси удобен случай да накараш хората да се чувстват полезни. Когато детето ти падне и си ожули коляното или лакътя, винаги проявявай загриженост. Не забравяй вълшебните думички: „Да го целунем и ще оздравееш“. Не изпускай магията на мига само защото умът ти е зает с бъдещето[101].

Човек трябва да се готви за различни ситуации в живота, независимо кога ще се случат. Не вземай прибързани решения. Хората ще влязат в положението ти, ако кажеш: „Трябва ми още малко време да помисля. Може ли да се срещнем утре?“ Подготвяй се старателно, за да направиш добро впечатление на първата среща. Няма да имаш втора възможност да блеснеш от самото начало. Не спирай насред път. Когато се заловиш с нещо, довърши го докрай. Бъди нащрек за големите проблеми. Зад тях се крият големи възможности. Вземи решение да ставаш сутрин тридесет минути по-рано. Изпълнявай го в продължение на година и ще си прибавиш седем дни и половина към живота си. Не повтаряй грешките си. Спестявай десет процента от сумите, които печелиш. Подлагай на проверка целите си. Задавай си въпроса: „Това ще ми помогне ли да постигна най-добрия резултат?“ Бъди лидер. Не забравяй, че кучето, което води впряга на шейната, вижда най-далеч. Не подценявай силата на думите — те заздравяват и изглаждат взаимоотношенията. Цени всичко, което си получил. Обаждай се на майка си[102].

Понякога в дадена ситуация човек не знае как да действа, защото всичко става много бързо, ето защо трябва да сме добре натренирани. Плащай щедро на добрите детегледачки. Наказвай с нежна ръка. Сложи салфетки в жабката на колата си. Когато водиш спор, запази коректния тон. Не наричай другите с обидни думи. Говори бавно, мисли бързо. Никога не злоупотребявай с оказаното ти доверие. Казвай „наздраве“, когато чуеш някой да киха. Ако се налага, наказвай според престъплението. Не забравяй трите „Да“ — Да уважаваш себе си; Да уважаваш другите; Да носиш отговорност за постъпките си. Когато губиш, не губи онова, което си научил. Поддържай добре снабдена аптечка в колата си и в къщи. Не позволявай някакъв дребен спор да развали голямо приятелство. Не се учудвай, че щастието спохожда тези, които са подготвени за него. Не очаквай един разпилян човек да стане подреден само защото го обичаш. Не си търси белята. Давай на хората повече, отколкото очакват, и от сърце[103].

Човек трябва да увлича и други хора да формират своето поведение върху определени правила. Когато трябва да избираш между две прекрасни неща, избери онова, което не си опитвал. Времето, прекарано с децата ти, никога не е изгубено. Винаги ще се намерят хора, които ще ти изтъкнат причини, за да не направиш това, което искаш. Не им обръщай внимание. Не се качвай в кола, ако шофьорът е пил. Никога не пропускай възможността да танцуваш с жена си. Когато подаряваш книга, надпиши я на титулната страница. Винаги намирай време и повод да си спомниш за майка си. Когато някой ти обяснява пътя, помоли го да ти повтори указанията си поне два пъти. Не давай оценка за онова, което не разбираш. Когато осъзнаеш, че си допуснал грешка, незабавно вземи мерки да я поправиш. Усмихвай се, когато вдигаш телефонната слушалка. Човекът, който ти се обажда, ще го усети по гласа[104].

Награждавай се емоционално, когато виждаш, че напредваш в прилагането на определени правила в живота ти. Ще се чувстваш ли спокойно, ако дадеш на двама от най-добрите си приятели ключ от къщата си? Ако отговорът е „не“, потърси си други. Прави това, което трябва, няма значение какво ще си помислят другите. Преценявай хората според тяхното положение, не според своето собствено. Носи риза и вратовръзка, когато отиваш на разговор за постъпване на работа. Дори ако ще разтоварваш товарни вагони. Когато се ръкуваш с жена, стисни й ръката толкова силно, колкото тя е стиснала твоята ръка. Бъди прям и достъпен. Следващият човек, с когото се запознаеш, може да стане твой истински приятел. Животът понякога ти предлага вълшебни мигове. Наслаждавай им се. Забрави собствените си мечти за бъдещето на децата си, и им помогни да постигнат своите. Научи се да пестиш, дори ако заплатата ти е съвсем скромна. Постигнеш ли това, финансовият ти успех е почти сигурен. Не бъркай удобството с щастието. Бъди готов пръв да простиш. Създай си навик да прочиташ нещо, което да те въодушевява и разведрява, преди да заспиш. Ожени се за жена, с която обичаш да разговаряш. Когато поостареете, умението й да води разговор ще се окаже не по-малко важно от всичко останало[105].

На всеки етап от своя живот, човек трябва да прибавя все още неусвоени от него правила за живота. Превръщай враговете си в приятели, като направиш нещо добро за тях. Запомни, че човек, който се отнася лекомислено към парите, е лекомислен и към всичко останало. Ако искаш да направиш нещо и усещаш с цялото си същество, че точно това трябва да направиш, направи го. Интуицията често е по-важна от фактите. Не взимай завоите косо. Всички обичат похвалите. Научи се да хвалиш хората. Усамотявай се за известно време. Бъди такъв, какъвто си. Ако това значи да бъдеш малко ексцентричен, нека е така. Посрещай промените с отворени обятия, но не забравяй нещата, които цениш. На нещата, които носят удоволствие в живота, отделяй толкова внимание, колкото и на онези, които ти създават само неприятности. Всяка година празнувай с жена си деня на първата ви среща. Побързай да извлечеш полза от всичко, което може да бъде полезно. Остави децата си да се сблъскат лице в лице с последиците от постъпките си[106].

В овладяването на различните правила, човек трябва да влага цялата си душа. Иначе не би имал успехи. Не забравяй, че понякога мълчанието е най-добрия отговор. Не смятай, че по пътя към щастието можеш да си почиваш. То идва с много усилия. Прави това, което ти се налага да правиш с добро настроение. Не си губи времето да чакаш вдъхновението. Започни и то само ще дойде. Не вярвай на всичко, което чуваш, не харчи всичко, което имаш и не спи толкова, колкото ти се иска. Когато казваш „извинявай“, гледай човека в очите. Печели, без да се хвалиш. Губи, без да се оправдаваш. Чети повече книги. Запомни, че колкото повече знаеш, толкова по-малко се страхуваш. Сваляй си слънчевите очила, когато разговаряш с някого. Запознай се със съседите си веднага щом се преместиш да живееш на ново място. Когато намериш нещо, което наистина искаш, не се пазари. Някои неща трябва да бъдат направени по-добре, откогато и да било. Други просто трябва да се свършат. Трети изобщо не бива да се вършат. Прави разлика между тях[107].

Правилата така трябва да бъдат усвоени, че човек да не се замисля, когато ги прилага. Не смесвай дребните неприятности с истинските проблеми. Не забравяй, че добрият пример е най-добрата проповед. Ако не искаш да загубиш душевното си равновесие, не взимай решения в разрез с убежденията си. Живей живота си добре и честно. Когато остарееш и се връщаш назад в мислите си, ще можеш втори път да му се порадваш. Не смятай, че хората, които са постигнали почти всичко в своята професия, знаят всички отговори. Това съвсем не е така. Нека най-съкровените ти мисли си останат само твои. Бъди скромен и вежлив и не се оставяй да те разиграват. Понякога давай възможност на стремежа към приключения да победи благоразумието ти. Никога не губи самообладание, чувство за хумор и ключовете от колата си. Цени и подкрепяй жена си. Бъди най-добрият й приятел и най-големият й поклонник. Не казвай „не“ преди да си чул всичко. Никога не казвай нещо неучтиво за жена си или за децата си в присъствието на други хора. Стреми се към съвършенство, но не подценявай отличните резултати[108].

Когато човек изпадне в криза, трябва да търси тези правила, които ще го изведат от нея. Не позволявай мечтите ти да обраснат с бурени. Най-важното е вкъщи да цари атмосфера на нежност и любов. Направи всичко възможно, за да създадеш спокоен и задружен дом. Не забравяй, че почти всичко изглежда по-добре, след като се наспиш хубаво през нощта. Приготви си отделен комплект прибори за бръснене за из път. Не забравяй, че КАК казваш нещо е точно толкова важно, колкото и КАКВО казваш. Ходи рано на разпродажби. Към обед обикновено всичко по-добро вече го няма. Когато се спречкаш с човек, когото обичаш, съсредоточи вниманието си върху възникналата ситуация. Не рови в миналото. Не мисли, че можеш да запълниш празнината в сърцето си с пари. Не смятай, че добрите приятели, доброто здраве и добрия брак се срещат под път и над път. Запомни, че пътят е най-кратък, когато имаш компания. Не се обиждай. Приемай еднакво благосклонно както критиката, така и похвалите. Всяка седмица почиствай и подреждай по едно чекмедже в къщи. Споделяй знанията си с други. Това е един от пътищата към безсмъртието[109].

Ако едно правило ти стане навик, започни да тренираш друго. Изразходвай времето и енергията си, за да свършиш нещо полезно, вместо да критикуваш. Когато влезеш в словесен спор с някого, понижи гласа си толкова, колкото опонентът ти е повишил своя. Когато си поканен на вечеря в ресторант, не си поръчвай нещо, което да е по-скъпо от това, което е взел домакинът ти. Ако някой те попита дали да ти плати веднага или по-късно, предпочитай да е веднага. Започвай всеки ден с най-важното нещо, което трябва да свършиш. Остави по-маловажните задачи за по-късно. Добре размисли дали да не вземеш пари за свършена работа. Хората често не ценят онова, за което не плащат. Не надживявай парите си. Никога не вземай онова, което не можеш да използваш. Не забравяй азбуката на успеха: Амбиция, Благоразумие, Вяра. Моли се. Молитвата има неизмерима сила. Това, че получаваш прилична заплата, не е причина да гледаш от високо на хората, които не вземат толкова. За да видиш нещата в истинската им светлина, помисли си какво ще загуби обществото, ако ти не работиш в продължение на 30 дни. След Това се замисли какво би станало, ако работниците по чистотата не си вършат работата 30 дни. Е, чия работа е по-важна[110]?

Човек непрекъснато трябва да търси поводи да прилага научените от него правила, а не да чака нещо да се случи, за да ги приложи. Отказвай да споделяш лични въпроси или финансова информация, освен ако сметнеш, че е абсолютно необходимо. Избери си делови партньор според принципа, по който се избира партньор в тениса. Спри се на човек, силен в това, в което ти си по-слаб. Не забравяй, че това, което е правилно, невинаги се цени от всички, а което се цени от всички, невинаги е правилно. Преди да си купиш къща или да наемеш квартира, провери налягането на водата — отвори крановете на мивката и душа, а след това пусни водата и на тоалетната. Повдигай самочувствието на хората, не ги унижавай. Не прекъсвай хората, когато ти правят комплименти. Запомни, че голямата любов и големите постижения изискват голяма доза риск. Когато се колебаеш, направи го. Не рискувай нищо, което не можеш да си позволиш да загубиш. Веднъж в годината иди някъде, където не си бил преди. Помни, че невежеството струва скъпо[111].

Ако понякога не успееш с някое правило, не се колебай да опиташ пак. Вслушвай се в критиките по твой адрес. Те ще те карат постоянно да се концентрираш и да проявяваш творчество. Запомни, че да не получиш онова, което искаш, понякога е голям късмет. Не забравяй старата поговорка: „Нямаш ли дългове — няма страшно“. Запомни, че това, което даваш, ще ти донесе по-голяма наслада от онова, което получаваш. Изпълнявай служебните си задължения по-добре отколкото всеки друг. Това е най-сигурния начин да запазиш работата си. Ако даваш на някого пари назаем, провери не само гаранциите му, но и репутацията му. Няма значение дали на земята те е хвърлил живота или някой кон, веднага пак го яхни. Бъди предпазлив, когато споделяш с хората колко си щастлив и доволен. Мнозина ще се почувстват засегнати. Приеми факта, че независимо от това колко пъти си бил прав, все някога ще се окаже, че грешиш. Научи правилата. След това можеш да нарушиш някои от тях. Поощрявай всеки, който се опитва да стане по-съвършен — душевно, физически или интелектуално[112].

Използването на различни правила ще направи човека по-адаптивен към света. Не забравяй, че половината радост от постигнатото е в очакването. Не разменяй доброто си име срещу пари, власт или слава. Никога не се подценявай. Не напомняй на хората за щедростта си или за добрината, която си им сторил. Направи услуга и после забрави за това. Не се доверявай на паметта си, записвай си. Когато си много ядосан, пъхни ръцете в джобовете си. Един състезателен кон, който редовно изпреварва, макар и със секунди друг кон, струва милиони долари повече. Въди готов да направиш онова допълнително усилие, което разделя победителя от класиралия се на второ място. Никога не забравяй, че злото съществува. Спомни си думите на прочутия треньор Лу Хо Ли: „10 процента от живота ми се определя от това, което ми се случва, а 90 процента зависят от това как аз ще реагирам“. Не забравяй, че характерът ти е твоя съдба. Давай всичко от себе си. Ако издържиш само секунда по-дълго от конкурентите си, победителят ще бъдеш ти. Подготви се по-добре, отколкото смяташ, че ще бъде необходимо[113]. Всяко едно правило може да промени живота на човека, това трябва да бъде наша основна цел. Никога не купувай нещо от продавачи грубияни, независимо от това колко ти е необходимо. Грижите правят възглавницата ти корава. Когато нещо те безпокои, преди да заспиш, си запиши три неща, който можеш да свършиш на следващия ден и които ще ти помогнат да решиш проблема. Наемай на работа хора, способни да вземат правилни решения. Помни, че характерът на детето ти е като хубавата супа. И двете се приготвят у дома. Когато купуваш нещо за цял живот, купи най-доброто, което можеш да си позволиш. Животът е кратък. Не се лишавай от нищо. В каквато и ситуация да попаднеш, реагирай по достоен начин. Спомняй си предупреждението на психолога Уилям Джеймс, че най-дълбокия стремеж на човешката природа е страстното желание да бъдем оценени. Бъди нащрек с човек, който „няма друго, освен дрехата на гърба си“. Следвай своята звезда[114].

Човек трябва да възприеме като игра спазването на определени правила, така те няма да му станат скучни. Вярвай в чудеса, но не разчитай на тях. Помни, че ако си любезен, нищо не губиш, независимо от обстоятелствата. Изпитвай наслада, че правиш добре малките неща. Не забравяй, че в края на краищата ни преценяват по това, което даваме, не по онова, което получаваме. Никога не се колебай да направиш онова, което си сигурен, че е правилно. Не работи заради похвалите, но върши нещата така, че крайният резултат да е достоен за похвала. Не забравяй, че добрата дума дълго се помни. Изразявай възторжено благодарността и признателността си. Прощавай бързо. Казвай често на жена си, че изглежда страхотно. Помни, че всеки успех си има цена. Никога не казвай нещо неприятно за съпругата си пред децата. Отделяй за похвали два пъти повече време, отколкото за критика. Когато някой те разочарова, не се отдръпвай от него. Помни, че за големите промени в живота рядко се получава предварително предупреждение. Слушай редовно бюлетина за времето. Никога не забравяй, че дори само един човек или една идея могат да променят живота ти завинаги[115].

Човек трябва да разширява познанията си за различните правила на поведение, като чете такъв тип литература. Потърси възможностите, които се крият във всяко житейско изпитание. Помни, че ако майка ти казва: „Ще съжаляваш“, вероятно точно така ще стане. Ако искаш да направиш някого свой длъжник, направи нещо добро за детето му. Опитвай се всяка седмица да добавяш по едно ново име в тефтерчето си за телефони. Уважавай по-възрастните. Предявявай и към себе си същите високи изисквания, каквито имаш към другите. Никога не позволявай случайността да те отклони от онова, което със сърцето си знаеш, че трябва да направиш. Предложи надежда. Помни, че продължителният брак се изгражда върху задълженията, не върху удобството. Когато трябва да се извиниш на някого, направи го лично. Приключи задачите преди определения срок. Бъди щастлив с това, което имаш, докато работиш за онова, което искаш. Нека децата ти да видят, че проявяваш щедрост към онези, които са в нужда. Празнувай дори малките победи. След като си легнеш, спри да се тормозиш за проблемите си до сутринта. Помни, че благородното сърце почти винаги е щастливо. Бъди особено любезен с администраторките и секретарките. Те са пазителите на дверите[116]. Радвай се на всеки успех, който си постигнал при прилагане на дадено правило. Тревожи се за последиците от избора, преди да си го направил, а не след това. Глези съпругата си, не децата си. Бъди готов за действие. Помни, че можеш да пропуснеш много добри неща в живота си, само защото отношението ти е било погрешно. Когато си гост, никога не се оплаквай от храната, напитките или условията в дома на домакините.

Никога не критикувай подаръка, който си получил. Никога не оставяй ядосан човека, когото обичаш. Дръж лейкопласт у дома, в офиса си и в колата си. Изисквай от децата си редовно да изпълняват своите задължения вкъщи. Когато не знаеш какво да направиш, усмихни се. Когато отгатваш годините или теглото на възрастен, намалявай малко. Когато знаеш, че твой приятел е в нужда, помогни му, без да чакаш да те моли. Научи децата си да изпитват гордост, задоволство и удоволствие от всяка добре свършена работа. Винаги намирай време, за да се запознаеш с някой нов човек. Помни, че жестоките думи нараняват дълбоко. Помни, че думите на обич лекуват най-бързо. Ожени се за някого, който е малко по-добър от теб. Когато станеш пръв, не вдигай шум. Помни, че една минута гняв може би ти струва шестдесет секунди нереализирано щастие[117].

Човек не може машинално да прилага правилата, трябва да влага в тях много душа. Поне веднъж бъди за някого добрият вълшебник. Приветствай неочакваното! Възможностите рядко идват, когато ги очакваме. Преди да критикуваш нов служител, спомни си твоите първи работни дни. За да помогнеш на децата си да станат добри, прекарвай два пъти повече време с тях и харчи два пъти по-малко пари. Не настоявай на всяка цена децата ти да изяждат всичко, което е сипано в чинията им. Всеки ден прави нещо, което поддържа доброто ти здраве. Когато пътуваш, от време на време спирай в местните кафенета и ресторантчета. Помни, че успешното бъдеще започва сега. Не подценявай грижите и страховете на детето си. Никога не се отказвай от една мечта, само защото е нужно много време, за да я постигнеш. Времето така и така ще мине. Пази гърба си. Следи теглото си. Подбирай думите, които използваш. Нека децата ти да знаят, че каквото и да се случи, винаги ще бъдеш близо до тях. След спречкване в семейството извини се пръв на другия[118]. В различни периоди човек трябва да прилага някои конкретни правила, наред с универсалните. Ако вземеш нещо на заем повече от два пъти, купи си го. Помни, че най-хубавите моменти в живота често идват изневиделица. Помни, че всяка възраст открива нови възможности. Хапни малко или нищо, когато трябва да говориш пред много хора. Създай и поддържай спокоен дом. Никога не се жени за някого с надежда, че той по-късно ще се промени. Бъди благоразумен. Бъди добронамерен. Бъди вежлив. Критикувай поведението, не личността. Помни, че лошият късмет, както и добрият рядко траят дълго. Никога не позволявай някой да те предизвика да караш по-бързо, отколкото е безопасно според теб. Приемай триумфа и поражението с еднакво смирение. Никога не слагай напитка върху книга. След като някой ти се извини, не му чети лекция. Когато завършиш някакъв курс, стисни ръката на преподавателя и му благодари. Изживявай с радост всеки ден. Ако помолиш някого да направи нещо за теб, остави го да го направи така, както иска. Когато някой ти дава нещо, никога не казвай: „Ама, не трябваше“. Запитай се дали това, което правиш днес, те приближава към онова, което искаш да бъдеш утре[119].

Човек може да умре несъвършен, но трябва да опита, докато е жив да стане. От едно и също поведение не очаквай различни резултати. Прекарвай известно време с щастливи хора. Помни, че нищо важно никога не е станало без на някого да му се е усмихнал късметът. Никога не се съпротивлявай на импулсивното желание да бъдеш щедър. Когато си на почивка или на семеен празник не се притеснявай много за цената. Това не е моментът да си броиш стотинките, а да натрупаш спомени. Помни, че всеки има лоши дни. Яж умерено. Когато си ядосан, направи си тридесет минути разходка. Когато си страшно ядосан, нацепи малко дърва за огрев. Помни, че най-важното нещо е да пазиш най-важното нещо като най-важно нещо. Когато възрастните са болни, грижи се за тях като за деца. Помни, че богатството не означава да имаш всички пари, които искаш, а да имаш всички пари, от които имаш нужда. Дръж известно количество пари в брой, за да посрещнеш, непредвидени разходи. Не живей под напрежение. Помни, че истинското щастие идва от добродетелния живот. Помоли за съвет, когато имаш нужда, но помни, че никой не е специалист по твоя живот[120]. Чак след като е проверил някои правила, човек може да ги препоръчва на други хора. Ако знаеш, че ще загубиш, направи го със стил. Всеки ден казвай по нещо, което насърчава децата ти. Учи другите чрез примера си. Помни, че създаването на успешен брак е като земеделието. Всяка сутрин трябва да започваш отначало. Посвети се на велика цел. Живей просто. Мисли бързо. Бори се честно. Давай щедро. Смей се силно. Помни, че всички истини са прости. Споменавай родителите си в своите молитви[121].

Като продължение на правилата дотук ще продължим с афоризми и нови практически мъдрости[122], които ще разширят възможностите ни за действие в нашето ежедневие. Така например: „Не се отчайвай! По-лошото все още тепърва предстои!“ (Филандер Чейз Джонсън) с. 11 Ако си разгневен, брой до четири. Ако си силно разгневен, изпсувай. (Марк Твен) с. 19 В два случая няма смисъл да се гневиш: когато все още можеш да поправиш стореното и когато вече няма начин да го поправиш. (NN) с. 20 Не се старай да избягваш изкушенията. С времето те сами ще започнат да те избягват. (Бъртранд Ръсел) с. 32 По-добре да си скучаеш сам, отколкото заедно с някого. (Алфред Конар) с. 35 По-добре ужасен край, отколкото ужас без край. (Фердинанд фон Шил) с. 35 Радвай се бавно. Кой знае кога ще се появи следващия повод за радост. („Пшекруй“) с. 38 И моралът може да бъде ерогенна зона. (Ракел Уелч) с. 45.

Ако не можеш да намериш време за почивка, съвсем скоро ще трябва да намериш време за лечение. (Джон Уейнмейкър) с. 51 Единственият начин да съхраниш своето здраве е да ядеш това, което не обичаш, да пиеш това, което не ти харесва, и да правиш това, което не ти се прави. (Марк Твен) с. 54 Костенурката не бърза, затова и живее дълго. (Рамон Гомес де ла Серна) с. 57 Никога не казвай, че познаваш някого, ако не си делил с него наследство. (Йохан Лаватер) с. 69 Надявай се на справедливо решение, но бъди готов за несправедливо. (Сенека) с. 68 Не е възможно да вкараш в леглото си всички жени, но трябва поне да си опитал. (Жоржи Амаду) с. 88 Не отлагай за утре това, от което можеш да получиш удоволствие днес. (Хенри Уилър Шоу) с. 88 Съпружеството е приятно нещо, но не е хубаво да се превръща в навик. (Съмърсет Моъм) с. 96 Ако говориш за себе си, наричат те досадница, ако говориш за другите, наричат те сплетница. Затова най-добре си мълчи. (NN) с. 98 Ако не знаеш какво да правиш, не прави нищо. (Дорота Сталинска) с. 99 Ако се налага да бъда нещастна, най-добре е това да стане в Калифорния. (Барбара Станик) с. 100 Бъди по-упорит от своите огорчения. (Янина Ипохорска) с. 101 За да бъдеш незаменима, трябва непрекъснато да се променяш. (Коко Шанел) с. 103 От две злини избирай онази, която не си опитал преди. (Мей Уест) с. 108 Не казвай нищо, и то колкото се може по-често. (Съвет на леля Сю) с. 118 Ако кажеш на едно момиче, че е прекрасно, то ще приеме за чиста монета и всички останали твои лъжи. (NN) с. 124 Ако не знаеш дали да целунеш едно момиче или не, за всеки случай го целуни. (Правилото на първата целувка) с. 125 Винаги казвай на жената, че не е като другите, ако искаш да получиш от нея същото, каквото от другите. (Уиндъм Луис) с. 126 Дори глупакът, когато мълчи, може да изглежда мъдър. (Цар Соломон) с. 161 За да не правиш нищо, трябва преди това да си учил страшно много. (Александър Коротко) с. 161 Не казвай всичко, което знаеш. Не вярвай на всичко, което чуваш. Не прави всичко, което можеш. (Италианска мъдрост) с. 170 Ако се озовеш пред неумолим избор между удоволствието и задължението, избери удоволствието. Задължение винаги ще си намериш. (Хенрик Сенкевич) с. 185 Когато няма какво да губиш, може да заложиш на карта всичко. (Жак Луи Ле) с. 191 Надявай се на по-доброто, бъди готов за по-лошото. (Английска мъдрост) с. 191 На човек, който го попитал, дали да се ожени или не, Сократ отвърнал: „Прави каквото искаш — все едно ще съжаляваш“ (По разказ на Диоген Лаерций) с. 192 Не бива да извършваме една и съща глупост два пъти, в края на краищата, изборът е толкова голям. (Жан Пол Сартр) с. 192 Не питай какво ти е дал животът; попитай какво си му дал ти. (Алфред Адлер) с. 193 Не се бой от смъртта. Все едно, веднъж в живота трябва да минеш и през това. (Димитрий Пашков) с. 194 По-добре да бъдеш предмет на завист, отколкото на състрадание. (Херодот) с. 196 По-добре никога, отколкото късно. (Бърнард Шоу) с. 196 Познай себе си! Няма нищо страшно, ако се сдобиеш с един познат повече. („Пшекруй“) с. 196 Учи се така, сякаш ти предстои да живееш вечно. Живей така, сякаш ти предстои да умреш утре. (Самюъл Смайлс) с. 198 Ако си ядосан, брой до десет, преди да кажеш нещо. Ако си много ядосан, брой до сто и нищо не казвай. (Правило на броенето) с. 215

Бъдете щедри, не се скъпете на обещания. (Михаил Генин) с. 215 Всяка глупост — с времето си. (Виктор Жемчужников) с. 216 Най-добрият начин да се избавиш от проблема е да му намериш решение. (Кардинално правило) с. 224 Не говори всичко, което знаеш, но винаги знай какво говориш. (Матиас Клаудиус) с. 226 Никога не съобщавайте за своето решение предварително. (Джон Селдън) с. 230 Хвали гръмко, порицавай полугласно. (Екатерина Велика) с. 238 Застрахователният агент трябва да умее две неща: отначало да плаши, а после — да обнадеждава. (Константин Мелихан) с. 245 По-добре да бъдеш здрав, но богат, отколкото беден, но болен. (Дон Аминадо) с. 252 Не тичай нито подир мъж, нито подир трамвай. Следващият няма начин да не дойде. (Италианска мъдрост) с. 262 Предимството на пътя не е чак толкова съществено, че да се умира заради него, (NN) с. 263 Това, което нито веднъж не се е случило през всичките десет години, откакто караш кола, може да се случи през следващите десет минути. (Принцип на неопределеността) с. 265 Надявай се на чудо, но и Бог не забравяй. (Виктор Ковал) с. 284 Ако искаш да си спечелиш врагове, опитай се да осъществиш някаква промяна. (Удроу Уилсън) с. 312 В мислите — с малцинството, в речите — с мнозинството. (Балтасар Грасиан) с. 315 Ако искаш да усетиш колко бързо лети времето, вземи заем. (Юлиан Тувим) с. 339 Бъди любезен с хората, докато не натрупаш първия си милион. След това хората ще бъдат любезни с теб. (NN) с. 347 Бъди скромен — това е онзи вид гордост, който най-малко дразни околните. (Жул Ренар) с. 347 Джентълмените не говорят за пари — джентълмените имат пари. (NN) с. 351 Не говори дълго — животът е кратък. (Марти Ларни) с. 358 Преминеш ли петдесетте, непременно трябва да имаш шапка и две вратовръзки, бяла и черна: на тази възраст често се налага да ходиш на сватби и погребения. (Василий Ключевски) с. 363 Хвали ближния като самия себе си. Той ще ти се отплати със същото. (Емил Кротки) с. 365 Направи възможно най-рано възможно най-много грешки, от които би могъл да извлечеш нужните поуки. (с. 370) Песимистът вижда трудностите при всяка възможност. Оптимистът във всяка трудност вижда възможност. (с. 371) Идеалният мъж трябва да говори с жените като с богини, а да се държи с тях като с деца. (с. 372) Елегантно облеченият мъж е този, който няма на пръста си венчална халка. (с. 375) Ако се налага да се омъжиш за богат и стар мъж, то нека поне да бъде много богат и много стар. (с. 383) Джентълменът никога не пита една дама на колко е години, а на колко години са нейните деца. (с. 383) С брада не можеш да прикриеш плешивината, но можеш да отвлечеш вниманието от нея. (с. 386) Умният пие до тогава; докато му стане хубаво, а глупакът — докато му стане лошо. (с. 387) Няма такива обещания, които не биха могли да бъдат дадени. (Анатолий Рас) с. 407.

Ако дотук мъдростите, афоризмите и правилата можеха да направят живота ни добър, то Зиг Зиглер в книгата си „Как животът ни да стане повече от добър“[123] се опитва да го направи такъв, чрез редица правила и мъдрости, които действително имат такъв ефект. Според Зиглер, силата на думите никога не бива да се подценява. Ако просто казвате, че сте „повече от добър“, това няма да се случи наистина. Но когато разберете какво се изисква, за да живеете повече от добър живот, и го приложите на практика, животът ви наистина ще стане повече от добър[124].

За Зиглер има три стълба, поддържащи „повече от добрия“ живот: страст, върховни постижения и предназначение. През живота си срещнах хора, които имаха страст, но тя идваше и си отиваше, тъй като не бе подхранвана от някаква цел[125]. Според Чарлз Бъкстон, опитът показва, че успехът е по-малко дължим на способностите, отколкото на усърдието. Победител е този, който се отдава на работата си тялом и духом. За Лери Кроб най-важният проблем не е в това, че сме твърде страстни за лошите неща, а в това, че не сме достатъчно страстни за добрите. А според сър Ричард Стийл, мъжете прекарват живота си в служба на своите страсти, вместо да впрегнат страстите в служба на живота[126]. Не може да чакате вдъхновението, посочва Джек Лондон, трябва да го гоните с тояга в ръка.

Страстта е пламък, който трябва да бъде подхранван, ако искаме да го държим ярко горящ, и вдъхновението е горивото, което го поддържа жив. За Зиглер страстта умира без постоянен прилив на нови вдъхновения. Вие и аз сме отговорни за вдъхновението на самите себе си. Отговорни сме за поддържането на пламъка на страстта силен. Страстта ще умре без вдъхновение[127].

Зиглер казва, че най-бързият известен му начин за възпламеняване и по-нататъшно усилване на вашата страст в дадена област от живота е да инвестирате вашето време, талант и богатство в нея. Запомнете — ваша работа е да подхранвате страстта си, а вдъхновението е горивото, от което се нуждаете[128].

Определено се знае, че животът е пълен със стрес. Но стресът може да бъде управляван, така че да не ни окраде страстта. При трудностите в живота трябва бързо да се изправяме. Провал е не да паднем, провал е да не се изправим. Страхът от провал налага ограничения в проявите ни и може да излее студена вода върху всяка човешка страст. Ние имаме два избора в начина, по който да гледаме в бъдещето — с вяра или със страх. Бъдещето винаги е неизвестно и то може да ни даде сила или да ни направи роби[129]. Много често смехът редуцира стреса и има терапевтичен ефект. Не само смехът, но и промяната в мисленето е важна за преодоляването на стреса. Променете вашите мисли и ще промените вашия свят. (Норман Винсент Пийл) Само така ще имаме представа какво влиза в нашия ум. Той винаги е гладен и се стреми да поеме всичко, което му подадем; „Продължих постоянно да внимавам какво влиза в моя ум, защото знам, че изборът, който правиш днес, въздейства върху останалата част от нашия живот — положително или отрицателно. Ето защо е важно да внимаваш какво влиза в ума ти.“[130] Човек не трябва да си тормози ума с неща, които го карат да страда. Евън Изър казва: „Сравнете това, което искате, с това, което имате и ще бъдете нещастни, сравнете това, което заслужавате, с това, което имате, и ще бъдете щастливи“.[131]

В живота хората мислят, че са затворници на обстоятелствата, но както в балона, така и в живота вие можете да промените височината, при което променяте и посоката, и тогава преставате да сте затворник. Всички знаем, че животът не се живее по права линия от раждането до смъртта. Животът е серия от приспособявания, докато целта не се изпуска от поглед[132].

Надявам се, казва Зиглер, че си оптимист, приятелю мой. Не всеки е такъв, но всеки трябва да бъде. Ако искате да имате страст в живота, не можете да бъдете песимист. Песимизмът ще източи страстта от вас като нефт от сонда. Само се опитайте да живеете живот като в машина, на която й липсва горивото на страстта, и ще видите, че няма да стигнете далеч. Човек не трябва да се оплаква, а да върви напред. Защото колкото повече се оплаквате от проблемите, които имате, толкова повече проблеми ще имате, за които да се оплаквате[133]. Човек трябва да планира бъдещето си. Алън Лейкин казва, че: „Планирането е да изтеглиш бъдещето в настоящето, така че да можеш да направиш нещо за него сега.“[134]

Човек не само трябва да има добри намерения, но и да ги реализира. Много хора от страх да не се провалят, не тръгват да правят нещо. „Не трябва да сте страхотни, за да започнете. Но наистина трябва да започнете, за да бъдете страхотни.“ Право напред! На твърде много хора им се ще да чакат, докато всичко стане съвършено, докато бъдат премахнати всички възможни условности, преди да започнат. Дори в най-критичните дейности от живота условностите са част от процеса[135].

Ето защо, хората преследващи един живот, който да е повече от добър, знаят, че животът е пътуване, а не посока. Не им е нужно да видят целия път осветен, преди да тръгнат. Те просто трябва да виждат достатъчно, за да направят първата стъпка, после следващата и следващата и следващата. В своя ход напред човек не трябва да спира. Едисон често казвал: „Много от провалите в живота на хората се дължат на това, че те не осъзнават колко близо до целта са били, когато са се отказали.“[136] Човек трябва да преследва целите една по една, за да има успех. Ако преследвате два заека, и двата ще ви избягат. (Соломонови притчи) Човек трябва да прави малки крачки, за да успее. Успехът ражда успех. Той увеличава нашата увереност и поддържа огъня. Човек се учи от провалите си. Те го правят по-упорит и по-борбен. Колкото по-скоро се провалите, толкова по-скоро ще разберете какво да правите и какво да не правите. И колкото по-скоро научите това, което трябва да правите, толкова по-скоро ще можете да започнете да го правите отново и отново[137]. Уинстън Чърчил казва: „Успехът често не е нищо повече от движение от един провал към друг с неотслабващ ентусиазъм.“ Много неща зависят от нас. „Каквото е в наша власт: да правим, е и в нашата власт да не правим.“ — изтъква Аристотел.

Ученият от XVI век Еразъм Ротердамски е казал: „Гвоздеят, се изважда с друг гвоздей; навикът се побеждава от друг навик.“ Много често нещата в живота могат да се обърнат най-неочаквано. Най-лошите часове станаха най-добрите просто благодарение на постоянството. Като гледаме напред, десет години изглеждат цяла вечност; като гледаме назад, изглеждат като миг[138]. Съдбата ни дава нашите роднини, изборът — нашите приятели. (Джак Дилайл) Този, който търси приятел без недостатъци няма да има и един. Никога не знаете кой може да ви помогне да изкачите следващото стъпало, за да постигнете повече от добър живот[139].

Следвайки различните правила в живота си, човек трябва да върви напред и живота му да става все по-добър и по-щастлив. Само така човек ще е доволен от себе си, защото той е направил живота си така, както той иска, независимо от силата на съдбата.

Бележки

[1] Балтасар Грасиан, Изкуството на житейската мъдрост. С., 1997, с. 13–14.

[2] Балтасар Грасиан, Изкуството на житейската мъдрост. С., 1997, с. 15.

[3] Балтасар Грасиан, Изкуството на житейската мъдрост. С., 1997, с. 17.

[4] Балтасар Грасиан, Изкуството на житейската мъдрост. С., 1997, с. 20.

[5] Балтасар Грасиан, Изкуството на житейската мъдрост. С., 1997, с. 21.

[6] Балтасар Грасиан, Изкуството на житейската мъдрост. С., 1997, с. 23.

[7] Балтасар Грасиан, Изкуството на житейската мъдрост. С., 1997, с. 32.

[8] Балтасар Грасиан, Изкуството на житейската мъдрост. С., 1997, с. 36.

[9] Балтасар Грасиан, Изкуството на житейската мъдрост. С., 1997, с. 39.

[10] Балтасар Грасиан, Изкуството на житейската мъдрост. С., 1997, с. 39–40.

[11] Балтасар Грасиан, Изкуството на житейската мъдрост. С., 1997, с. 41.

[12] Балтасар Грасиан, Изкуството на житейската мъдрост. С., 1997, с. 42.

[13] Балтасар Грасиан, Изкуството на житейската мъдрост. С., 1997, с. 42.

[14] Цар Митридат VI (132–63 г. пр.Хр.) всеки ден приемал малка доза отрова, за да свикне с нея и по този начин да се предпази от отравяне.

[15] Балтасар Грасиан, Изкуството на житейската мъдрост. С., 1997, с. 45.

[16] Балтасар Грасиан, Изкуството на житейската мъдрост. С., 1997, с. 50.

[17] Пак там, с. 51.

[18] Пак там, с. 55.

[19] Пак там, с. 59.

[20] Пак там, с. 60.

[21] Пак там, с. 62.

[22] Пак там, с. 63.

[23] Пак там, с. 63–64.

[24] Пак там, с. 69.

[25] Пак там, с. 70.

[26] Пак там, с. 72.

[27] Пак там, с. 76.

[28] Пак там, с. 82.

[29] Пак там, с. 83–84.

[30] Пак там, с. 85–86.

[31] Пак там, с. 86.

[32] Пак там, с. 94.

[33] Пак там, с. 97.

[34] Пак там, с. 98.

[35] Пак там, с. 100.

[36] Пак там, с. 104.

[37] Пак там, с. 105.

[38] Пак там, с. 105.

[39] Пак там, с. 109.

[40] Пак там, с. 110.

[41] Пак там, с. 111.

[42] Пак там, с. 111–112.

[43] Пак там, с. 117.

[44] Пак там, с. 118.

[45] Пак там, с. 124.

[46] Пак там, с. 126.

[47] Пак там, с. 130.

[48] Пак там, с. 135.

[49] Пак там, с. 136.

[50] Пак там, с. 139.

[51] Пак там, с. 141.

[52] Пак там, с. 146.

[53] Пак там, с. 154.

[54] Пак там, с. 154.

[55] Пак там, с. 156.

[56] Пак там, с. 159–160.

[57] Пак там, с. 161.

[58] Пак там, с. 164.

[59] Пак там, с. 165.

[60] Пак там, с. 166.

[61] Пак там, с. 172.

[62] Пак там, с. 173.

[63] Пак там, с. 17.3

[64] Пак там, с. 175.

[65] Пак там, с. 179.

[66] Пак там, с. 179.

[67] Ричард Темплар, Правилата на живота. С., 2006.

[68] Пак там, с. 28.

[69] Пак там, с. 34.

[70] Пак там, с. 35.

[71] Пак там, с. 37.

[72] Пак там, с. 40.

[73] Пак там, с. 41.

[74] Пак там, с. 44.

[75] Пак там, с. 46.

[76] Пак там, с. 53.

[77] Пак там, с. 59.

[78] Пак там, с. 62.

[79] Пак там, с. 66–67.

[80] Пак там, с. 72–73.

[81] Пак там, с. 86–87.

[82] Пак там, с. 92–93.

[83] Пак там, с. 98–99.

[84] Пак там, с. 103.

[85] Пак там, с. 109.

[86] Пак там, с. 127,128, 136.

[87] Пак там, с. 160, 165.

[88] Пак там, с. 172.

[89] Пак там, с. 189, 194, 197, 204.

[90] Хорас Джаксън Браун, Правилата на живота, ч. 1, 2, 3. С., 2006.

[91] Пак там, с. 11, 13, 16, 20, 28, 30.

[92] Пак там, с. 30, 39, 43, 45, 47.

[93] Пак там, с. 48, 54, 59, 61, 67.

[94] Пак там, с. 69, 70, 71, 72, 74, 76.

[95] Пак там, с. 81, 85, 87, 90, 91, 93.

[96] Пак там, с. 97, 104,110,118,119.

[97] Пак там, с. 120, 122, 124, 126, 127.

[98] Пак там, с. 128, 129, 132, 142, 147.

[99] Пак там, с. 148–159, 160–164.

[100] Пак там, с. 160–170, 172–183.

[101] Пак там, с. 184–190, 194–195.

[102] Пак там, с. 195–205, 206, 213.

[103] Пак там, част II, с. 10–29, 31–44.

[104] Пак там, с. 48–53, 55–58.

[105] Пак там, с. 58–65, 67–73.

[106] Пак там, с. 74–88.

[107] Пак там, с. 88–93, 97–101.

[108] Пак там, с. 102–116, 119–125.

[109] Пак там, с. 130–134, 135–146.

[110] Пак там, с. 149–155, 156–163.

[111] Пак там, с. 164–169, 171–179.

[112] Пак там, с. 183–190, 191–193.

[113] Пак там, с. 194–210, 211–217.

[114] Пак там, с. 219–224, 228–236.

[115] Пак там, част III, с. 13–22, 24–41.

[116] Пак там, с. 45–56, 60–69.

[117] Пак там, с. 71–80, 80–91.

[118] Пак там, с. 92–100, 100–110.

[119] Пак там, с. 111–137, 144–168.

[120] Пак там, с. 170–190, 193–196.

[121] Пак там, с. 197–206.

[122] Книга за практическата мъдрост. Афоризми за всеки ден. С., 2007.

[123] Зиг Зиглер. Как животът ни да стане повече от добър, С. 2007 г.

[124] Пак там, с. 10.

[125] Пак там, с. 11.

[126] Пак там, с. 14.

[127] Пак там, с. 27.

[128] Пак там, с. 28, 35.

[129] Пак там, с. 41, 47.

[130] Пак там, с. 63.

[131] Пак там, с. 64.

[132] Пак там, с. 68

[133] Пак там, с. 71–73.

[134] Пак там, с. 76.

[135] Пак там, с. 80–81.

[136] Пак там с. 81, 86.

[137] Пак там с. 110.

[138] Пак там с. 119, 143, 145.

[139] Пак там с. 186, 188,194.