Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (103) (Корабни дневници)

Приятелски прием на Анамока (Номука)

На 24 юни вечерта предположих, че съм близо до остров Анамока или Ротердам, и заповядах да свият платната. Тази мярка се оправда, защото още в два часа стражата чу шума на прибоя. Когато съзряхме земя, пред нас се оказаха обичайните формации: няколко ниски острова, обградени от голям общ коралов риф. Още бяхме отдалечени на една морска миля, но въпреки това няколко канута загребаха към нас. Но те не можаха да ни настигнат, защото бяхме по-бързи от тях и се отправихме край островите на север. Голямата разлика между държането на тези островитяни и това на дивите обитатели на последния остров ме убеди, че с право съм нарекъл тези острови Острови на приятелството. На следния ден проплувахме тихото, гладко море между рифа и ниските острови. Сега видяхме, че те са по-високи от повечето коралови острови и са покрити с групи дървета и даже с цели гори. Вероятно бяха населени доста гъсто, тъй като между дърветата на брега се виждаха много къщи. На източния край на един от островите се издига отвесно бяла скала, която изглежда като срутения бастион на някоя крепост, а на върха ѝ има гора, която я прави още по-живописна.

Към обед вятърът започва да утихва. Канутата на островитяните приличаха на туземците от Тонгатабу. За нашите корали и пирони ни дадоха банани, грейпфрути и кокосови орехи. От тях узнахме, че съседните острови се наричат Голям и Малък Манго, Голям и Малък Намако. Голям Намако или Анамока, наречен от Тасман Ротердам, бе целта на нашето пътуване.

В морето между тези острови намерихме навсякъде дъно, дълбочината бе от 9 до 50 фадена. Стръмният бряг на остров Анамока, най-големия от всички, напомняше по форма на Острова на диваците. Когато хвърлихме котва, един от туземците хвана нашия отвес и го пусна едва след като два пъти стреляхме по неговата лодка. Изглежда, останалите не одобриха постъпката му, защото го хвърлиха във водата и му дадоха да разбере как се стига до брега с плуване. Те ни донесоха плодове, орехи и корени, живи яребици и няколко вече приготвени гозби, между които имаше и една пушена риба.

Щом разбраха, че имаме нужда от продукти, пазарът бе наситен с всичко. Цялата задна палуба се изпълни с грейпфрути, които имаха великолепен вкус, а диоскорея получихме толкова много, че екипажът няколко седмици имаше достатъчно от нея. Бяха ни донесли и пълни лодки с оръжия и домашни прибори. Свине и кокошки имаше по-малко. Вода за пиене намерихме в едно езеро близо до брега.

Многото дървесни насаждения превръщаха целия остров в градина. Пътят водеше през поляни и над част от него имаше дъхав гъсталак, а отстрани високи дървета образуваха свод. Отляво и отдясно се редуваха овощни градини и диворастящи храсти.

Къщите са дълги тридесет фута, широки седем до осем фута и заедно с покрива са високи девет фута. Колкото и да е странно, изплетените от тръстика стени не са отвесни, а наклонени и отдолу стават съвсем тесни. Освен тези колиби имаше и други, без странични стени, в които туземците живеят през деня.

Първата ни разходка ни заведе до едно голямо солено езеро близо до северния край на острова. То бе близо до морето и на едно място бе отделено от него само с ивица, широка няколко крачки. Красивият бряг и гористите острови правят пейзажа още по-прелестен. Върху водата плуваха ята диви патици и в заобикалящата го гора живеят много гълъби, папагали, яребици и по-малки птици, които често ни предлагаха за продан.

Жителите бяха приветливи и любезни. Поздравяваха ни, подаряваха ни плодове и ни носеха всичко, каквото пожелавахме. Катереха се на най-високите дървета, за да свалят цветове, вадеха от водата убитите патици и носеха след нас тежките вещи. Ние малко прибързано сметнахме тази приветливост за всеобщо правило.