Мишел Турние
Петкан, или дивият живот (18) (Авторска адаптация на романа „Петкан или чистилището на Пасифика“)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vendredi ou la vie sauvage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон
Корекция
essen (2016)

Издание:

Автор: Мишел Турние

Заглавие: Петкан, или дивият живот

Преводач: Добринка Савова-Габровска, Мария Георгиева, Нина Венова

Година на превод: 1987

Език, от който е преведено: Френски

Издание: Първо издание

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: Роман и разкази

Националност: Френска

Печатница: Държавна печатница „Г. Димитров“

Излязла от печат: 26.X. 1987 г.

Редактор: Красимир Мирчев

Редактор на издателството: Жела Георгиева

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Костадинка Апостолова

Рецензент: Лилия Рачева

Художник: Киро Мавров

Коректор: Цветелина Нецова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1881

История

  1. — Добавяне

18.

Когато Робинзон излезе от пещерата след почти тридесет и шест часов престой, не се изненада много, че не намира Петкан. Само Тен предано го чакаше на прага на къщата. Горкият Тен имаше доста смутен и виновен вид и поведе Робинзон първо към кактусовата плантация, където бяха пръснати най-хубавите дрехи, и всички накити от „Вирджиния“, после към оризището, където годишната реколта доизсъхваше на слънцето. Робинзон много се ядоса. За всеки случай спусна преградата за източване и отпуши канала от горния край. Може би оризовите стръкчета щяха да се съвземат. После цял ден сваля от кактусите, като си бодеше жестоко пръстите, дрехите и бижутата — най-красивото нещо, което притежаваше на острова. Гневът му още повече нарастваше от това, че самият той чувствуваше известна вина: ако не беше слязъл в пещерата, всичко това нямаше да се случи.

На другия ден Робинзон все пак тръгна да дири Петкан. Гневът му беше попреминал и отсъствието на неговия другар започваше да го тревожи. Залови се да претърси с помощта на Тен девствената гора. Кучето разбра, че трябва да намери Петкан и душеше из храстите, вреше се в гъсталаците, тръгваше по следите, чиято миризма напомняше Петкановата, и час по час лаеше, за да предупреди Робинзон, че е попаднал на нещо. Така стигнаха до една малка поляна — по всяка вероятност тайното убежище на Петкан. Отначало между две дървета зърнаха люлка от лиани с дюшек и възглавница от сухи треви. Личеше си, че това висящо легло е много удобно. После откриха нещо като кресло от преплетени клони, а в него — една смешна кукла от слама с дървена глава и дълги коси от лико. Значи, за да не е сам, Петкан си бе измайсторил годеница! Най-подир Робинзон видя, окачени до хамака, за да са подръка на легналия в него човек, куп дреболии, хем полезни, хем забавни, с които индианецът явно подслаждаше почивката си. Тръстикова флейта, духало за стрели, украса от пера за главата, като на северноамериканските индианци, стрели, изсушени кожи от змии, нещо подобно на малка китара и т.н. Смаяният Робинзон долови с известна ревност, че Петкан очевидно е щастлив и чудесно се забавлява без него! Каква бе ползата тогава от всичкия труд и тегоби, които всеки ден си налагаше?

Петкан явно бе вече наблизо. Изведнъж Тен застана нащрек пред гъсталак от магнолии, увити с бръшлян, после запристъпва напред с щръкнали уши и изпънат врат. Най-сетне се спря, долепил нос до едно стебло. Стеблото се размърда и във въздуха прокънтя смехът на Петкан. Индианецът беше скрил главата си под шапка от листа и цветове. Със сока от едно растение, което боядисва в зелено, щом пречупиш някоя клонка, той бе изрисувал по цялото си тяло клони и листа, увити нагоре по бедрата и снагата му. И маскиран като човек растение, той изигра един ликуващ танц около Робинзон, все тъй заливайки се от смях, после си плю на петите и хукна към океана, за да се измие сред вълните.