Ян Гиу
Рицарят тамплиер: Рицар на Храма (1)

Тази нощ Божият архангел Джибраил дойде при Мохамед, взе го заръка и го заведе до най-далечната джамия. Там чакаше буракът^[1], за да ги заведе където Бог искаше.

И буракът, който с една-единствена стъпка стигаше до хоризонта, разтвори криле и се отправи нагоре към обсипаното със звезди небе, носейки Мохамед, мир на името му, и неговия спътник към свещения град Йерусалим и мястото, където някога се издигаше храмът на Соломон. До него, при западната стена, се намираше най-отдалечената джамия.

И архангел Джибраил заведе Божия пророк при тези, които го предшестваха: Мойсей, Иисус, Яхия, когото неверниците наричат Йоан Кръстител, и при Ибрахим, висок мъж с къдрава черна коса и лице, също като това на Пророка, мир нему, докато Иисус беше по-нисък, с кафява коса и лунички.

Пророците и архангел Джибраил поканиха Божия пратеник да избере какво да пие — мляко или вино, и той поиска мляко. Тогава архангел Джибраил каза, че това е добър избор и че отсега нататък всички вярващи трябва да следват този пример.

След това архангел Джибраил заведе Божия пратеник при скалата, където веднъж Ибрахим се беше приготвил да принесе в жертва сина си. До скалата стоеше стълба, която водеше през седемте небеса нагоре към Бога. И така Мохамед, мир нему, се заизкачва през седемте небеса към Божията вяра и по пътя видя как ангелът Малик отвори вратата към ада, където обречените на безкрайни мъки с устни, нацепени като на камила, бяха принудени да ядат горящи въглени, които още пламтяха, когато излизаха из телата им.

Но докато се изкачваше към Божиите небеса, Неговият пратеник видя също и рая с цъфтящи градини, миросани с прясна вода или вино, което не замъглява мисълта.

Като се върна в Мека след небесното си пътешествие, Мохамед беше получил указания от Бога да предаде Словото на хората и така започна списването на Корана.

Едно поколение по-късно като буря от арабските пустини се развихриха новата вяра и войните и беше създадена една нова империя.

Умаядският халиф, последователят на Пророка Абдул Малик ибн Марван построи между 685 и 691 г. сл. Хр. първо една джамия на най-отдалеченото молитвено място — точно, каквото Ал Акса означава, и една джамия на скалата, където Ибрахим беше мислил да принесе в жертва сина си и откъдето Мохамед беше се изкачил до небето; втората се казваше Кубат ал сахра — Джамията на скалата.

През 1099 г. сл. Хр. катастрофа сполетя третия свещен град на правоверните и тяхното трето най-важно молитвено място. Франките християни превзеха града и го оскверниха по възможно най-отвратителния начин. С мечове и копия убиха всички с изключение на евреите, които изгориха в синагогата. Кръвта, която течеше по улиците, беше толкова много, че стигаше до глезените. Подобно клане не се случи никога повече в тази размирна част на света.

Джамията на скалата и Ал Акса франките превърнаха в храмове на собствената си вяра, а не след дълго християнският крал на Йерусалим Балдуин II направи от Ал Акса пристан и конюшня за най-свирепите врагове, рицарите тамплиери.

Един мъж даде свещена клетва да си върне свещения град Ал Кудс, който неверниците наричат Йерусалим. В християнския свят и на нашите езици той е известен с името Саладин.