Бернхард Гжимек
Сред животните на Африка (19)

Нил — непреодолима бариера за сухоземните колоси

У жената млечните жлези не са всичко; и козата има две.

Ако трябва да те е страх, страхувай се от човека. Животните те отминават.

Африкански поговорки

Бели носорози, убити при „самоотбрана“. Понякога трябва да минат 100 години, докато се разбере, че този или онзи смел ловец е преувеличавал, когато е разказвал приключенията си. Мистър Кориволис Харис, който през 1836 г. пътува из Северозападен Трансваал, описва как по пътя си след реката Лимпопо се натъкнал на не по-малко от 22 бели носорога, четири от които трябвало да застреля при „самоотбрана“. През последните десетилетия ние извършихме в Африка най-грижливи наблюдения върху тези трети по големина сухоземни животни и, така да се каже, сме вникнали в сърцата им. Десетки наблюдатели, които невинаги държат пръста си върху спусъка, са си направили труда да ги наблюдават с дни и нощи. А през последните години бяха уловени бели носорози, за да бъдат транспортирани и пуснати на свобода в други местности. Днес никой не би повярвал на някой пътешественик изследовател на Африка, който разказва, че е убил при „самоотбрана“ едно от тези животни.

За щастие още имаме възможност да опознаем истинския нрав на тези гигантски създания. Но пристрастените ловци герои насмалко са щели да ги изтребят при „самоотбрана“. След 1892 г. Николз и Егилинтън пишат, че има пълно основание да се предполага, че вече няма бели носорози. Същото повтаря и Брайдън през 1897 г.

Белите носорози са много по-миролюбиви от черните. Тези грамадни животни са наистина толкова подчертано миролюбиви, че по-подходящо би било те да бъдат изобразени на емблемата на ООН вместо свадливите гълъби. С останалите едри животни, като например слоновете и кафърските биволи, те също се посаждат далеч по-добре, отколкото с по-дребните си и по-невъздържани братовчеди, черните носорози. В националния парк Нимуле в Южен Судан са били наблюдавани бели носорози да лежат заедно със слонове под сянката на едно дърво. Белите носорози извънредно рядко правят шокиращи на пръв поглед проучвателни набези срещу хората, както черните им родственици. Те се засилват изведнъж, спират на 5–8 метра, пръхтят, поклащат глава и се отдалечават. Там, където не са обект на лов животните оставят хората или автомобилите да ги приближават на около 30 м., преди да хукнат да бягат. В Уганда един бял носорог минал през нощта между палатката на Ю. Б. Хепс и накладения на 10 м. лагерен огън спокойно по пътеката си към водоизточника и по-късно се върнал по същия път, без да обърне внимание на огъня или на хората.

Досега съм намерил само три съобщения (от ловеца на слонове Ц. Х. Щиганд) за нападнати от носорог хора. Веднъж един изненадан бял женски носорог с малкото си нападнал берачка на памук и я убил. При друг случай така загинал един мъж, който със силни викове искал да пропъди носорог от нивата си. В Зулуланд група туземци, като крещели силно, карали един излязъл от резервата носорог по тясна пътека надолу. Когато срещу изплашеното животно се задала някаква жена, той се нахвърлил върху нея, разпрал тялото й с рога си и я стъпкал. В Уганда пък при ловенето на бели носорози от един камион, преследван от разярено животно, паднал човек, но той успял да настигне клатушкащия се камион и да се покатери на него, без възбуденото животно да му стори нещо. Преди голямата механизация на земеделието в Германия ежегодно са били убивани от домашни крави и коне към 400 души. Следователно да се стреля по носорог е също толкова опасно, колкото да се стреля по домашна крава не отвън, а в ограденото пасище.

Както е известно, „белите“ носорози не са бели. Белият (широко муцунестият) носорог достига на височина при холката почти 2 м., на дължина — 4,20 м., а самата глава е дълга 1,20 м., с около една четвърт повече, отколкото при черния носорог. Теглото му е около 2000 кг., а на черния — само 950–1350 кг. Белият носорог има три пръста на краката, както черният, но следите му са почти двойно по-големи. По-дългият преден рог достига средно 80 см. Най-дългият измерен досега рог е бил 1,61 м.; един рог тежи около 6,5–9 кг. В тръс животното развива скорост до 30 км/ч, а в галоп — понякога до 40. А това, че белият носорог не е бял, както черният не е черен, е добре известно. Необяснимото наименование „бял“ се дължи вероятно на неправилно тълкуваната дума от бурски език wijd, която означава обширно, широко, и се изговаря точно както английската дума white, която значи бяло. Но възможно е това наименование да се е получило и от израза на туземците „бяло сърце“, което ще рече миролюбив. Белите, или широко муцунестите носорози нямат издатък на горната бърна и устата им служи само за отскубване на трева, докато тесномуцунестите носорози посягат повече към клоните. Белите носорози имат почти също такова слабо зрение, както черните.

Двубой игра. Те не се заразяват от чумата по говедата. Белите носорози живеят много по-дружно, отколкото черните. Често пъти в резервата Умфолози в Натал съм срещал групи от 10–15 животни, дори и стада по 20 глави. За разлика от черните си събратя белите носорози държат главата си винаги ниско до земята. Там, където са пасли, тревата изглежда като окосена. Също и купчините изпражнения са по-големи от купчините на черните носорози. Сътрудникът ми д-р Д. Бакхауз е виждал в националния парк Гарамба в Източно Конго в продължение на седмици по два мъжки или по два женски носорога заедно. Животните се поборвали на игра, като единия натискал другия с рога си назад, но това ставало само в хладно време и винаги само за няколко минути. Борците били два мъжки, два женски или мъжки и женска. Мъжките пръскали урината си по храстите. Всяко животно се изхождало върху постоянните купчини. За 7–8 часа изминали, пасейки, само 1 км. Животните почивали обикновено около два часа преди обед — до 12 часа. Когато през 1953 и 1954 г. е върлувала чума по говедата, белите носорози не са се заразили от нея.

43 широко муцунести носорога наблюдават борбата. През първите месеци малките са окосмени. Мъжките водят помежду си тежки борби и дори могат да се убият един друг. Вилхелм Шак, който от гледач във Франкфуртския зоопарк стана добър наблюдател на животни и фотограф в Африка, е виждал как два мъжки при сериозен двубой натискат рамената си, очевидно за да не позволят единият от тях да удари с пълна сила в тялото на другия. Веднъж 43 бели носорога се били събрали да наблюдават жестока борба.

При съешаването мъжкият носорог обича да слага главата си отзад на гърба на женската. Щом се качи върху нея копулацията може да продължи до един час. Предполага се, че бременността трае около 540–550 дни. Нещо по-подробно за бременността, а и за раждането не ни е известно, тъй като белите носорози не са дали досега потомство в зоологическите градини. На свобода са били забелязани на два пъти близнаци. Новороденото носорогче може да следва майка си веднага след 24 часа, а на две седмици вече пасе трева, но бозае най-малко до една година. Това, че новородените са напълно окосмени до четири месеца, знаем от едно намерено до мъртвата си майка малко носорогче, което беше занесено в зоологическата градина в Претория. Една 36-годишна женска е родила в резервата Умфолози още едно малко. Предполага се, че половата зрелост у женските животни настъпва на три години и че те раждат само на всеки три или пет години.

Открит едва през 1812 г. Заради удоволствието от стрелбата те са били изтребени само за няколко години. И накрая в цяла Африка са останали само още 20 бели носорога. Миролюбивите носорози великани са били открити едва през 1812 г. от Уилям Бърчел в северната част на Капската провинция в Южна Африка. Тогава те са били доста многобройни, което може да се види и днес на скалните рисунки на туземците в Югозападна Африка, Родезия, Ботсуана и Капската провинция. Тези рисунки несъмнено изобразяват бели носорози. По-рано белият носорог се е срещал в днешна Южна Ангола, в една част от Югозападна Африка, в Ботсуана, Родезия, Трансваал, Зулуланд и поне на част от територията на Португалска Източна Африка. Общоприето е мнението, че той не се среща южно от Оранжевата река. През историческо време носорози са живели вероятно и в крайната югозападна част на Малави (Баротселанд), в областта между реките Маши и Замбези. А после ние европейците само заради удоволствието да стреляме сме ги унищожили за няколко десетки години. И въпреки това внезапното им изчезване е било изненада, както изчезването на зебрата квага или на синята конска антилопа. За наше утешение е било установено, че все пак няколко десетки обитават низините между реките Черни и Бели Умфолози в Зулуланд (Нагал). През 1922 г. Ф. Воген Кирби е съобщил, че има само още около 20. Той е агитирал обществеността да бъдат защитени последните екземпляри от този вид.

Отново има хиляди бели носорози. Сега те пътешествуват по цял свят. Навярно Ф. Воген нарочно е посочил по-малък брои, тъй като още през 1932 г. в района на Умфолози е имало 180 животни и 30 — в съседните земи. През 1948 г. те стават 550, а освен това се разпространяват и до намиращия се на 25 км. резерват Хлухлуве. След това цялата местност, както и много други области в Южна Африка се пръскат от самолет с ДД заради мухата цеце. В резултат фермерите, а особено туземците започват да се интересуват от тази местност, която по-рано били отбягвали, и да се вмъкват често в пространството между двата резервата. И така скоро се получават отново оплаквания, че има прекадено много носорози. През 1965 г. в района на Умфолози (290 кв.км.) и на Хлухлуве (160 кв.км.) са живели около 1000 бели носорога. Ето защо от известно време животните от тази област се изпращат за други резервати на Африка и за зоологическите градини. По-рано в продължение на десетки години никоя зоологическа градина в света не е имала бял носорог; само в зоопарка в Претория е имало най-напред един, след това една двойка. През 1963 г. в зоологическите градини по света бяха настанени 32 екземпляра, 13 от които в Европа. През април 1965 г. само в зоопарковете на Съединените щати живееха 25 бели носорога. Междувременно е натрупан вече и голям опит в товаренето и транспортирането на тези грамадни животни. До 1966 г. са били настанени отново в други национални паркове и резервати общо 150 бели носорога, 12 от които в Родезия. Междувременно те биват заселвани отново и в националните паркове Крюгер Банки, Матапос — територии, които някога са обитавали, както и в съвсем нови области, като например в резервата Килидам. Дори няколко животни са били откарани в Източна Африка за новосъздадения през 1966 г. национален парк Меру в Кения.

През 1900 г. открити и в Уганда. Кой е могъл да предполага, че грамадните широко муцунести носорози на Африка се срещат и северно от екватора, на 3200 км. от южната им родина! Най-напред просто никой не е повярвал, когато през 1900 г. майор А. Гибънз открива в Уганда край Ладо, на левия бряг на Горни Нил, бели носорози, защото в тази област е прекарал пет години и моят сънародник от Горна Силезия д-р Едуард Шницер (1840–1892 г.), наречен Емин Паша, който поради въстанието на Махди е останал без всякаква връзка със света. Може ли да не е забелязал такова внушително животно, след като е бил страстен природоизпитател. Този човек, който единствен от тогавашните големи изследователи на Африка не е бил надменен, а се е държал човешки с туземците, съсредоточава вниманието си преди всичко върху птиците и дребните животни, към които просто е изпитвал особена обич. Във всеки случай скоро се установява, че северните широко муцунести носорози пасат на лявата страна на Горен Нил — между него и гората Регенур в Уганда, в Судан в граничещото с него Конго и далеч навътре във Френско Убанги.

„Белгийците“ са се увеличили. През 1925 г. в Белгийско Конго са били изброени около 40–60 бели носорога. Специално за тях и за единствените в тогавашно Белгийско Конго жирафи през 1925 г. бива създаден националният парк Гарамба, който в южната си част се съединява със Судан. След това броят им постоянно нараства. Сега вероятно са около 1000 екземпляра, ако в суматохата на гражданската война бракониерите не са избили твърде много от тях. Във Френска Екваториална Африка те навярно са били изтребени още през 1931 г. Няколко екземпляра е имало в националния парк на Судан Нимуле, на южната граница с Уганда. Белите носорози никога не са се придвижвали през Нил на изток. Заради малката разлика в строежа на костите те се отнасят към самостоятелен подвид (Ceratotherium simum cottoni) за разлика от южния широко муцунест носорог (Ceratotherium simum simum).

Да се съберат ли заедно белите и черните носорози? За съжаление грамадните животни в Уганда западно от Нил не са могли да бъдат ефикасно защитени. Те постоянно са ставали жертва поради бракониерството, а навярно и поради увеличаващото се население. Сега там живеят само още 70 екземпляра. Ето защо след дълго обмисляне за и против, през 1961 г. се взема решение да се уловят живи няколко животни и да се закарат в националния парк Мърчисън Фолз, който граничи с десния бряг на Нил. Противниците на този план излизат с довода, че там никога не е имало бели носорози. Реката Нил в Източна Африка е била винаги непреодолима бариера за разпространението на черните носорози към запад или на белите към изток. Но, от друга страна, е било известно, че в резервата Хлухлуве в Южна Африка двата вида носорози съжителствуват миролюбиво, като северната планинска част се обитава изключително от черни носорози, докато широко муцунестите делят с тях само по-равнинната местност. Във всеки случай е имало надежда, че братовчедите ще се погаждат и в националния парк Мърчисън Фолз. И това по-късно се потвърждава.

През 1961 г. първата двойка бели носорози беше уловена с примки и въжета от товарни коли. Животните бяха пуснати отново на свобода в националния парк Мърчисън Фолз. Те са били видени там едва след 39 дни на 16 км. от мястото, където са били пуснати на свобода. През следващите месеци в парка бяха закарани общо десет животни, две от които умряха след няколко дни, навярно от наранявания, получени при насилственото улавяне.

Малкият носорог Обонги. Малкото на едната умряла женска беше отгледано по изкуствен начин. То така било свикнало с хората, че за нищо на света не се отказвало от поста дивечов пазач на летището. Веднъж Обонги, така се казвало носорогчето, изплашило много един посетител. Той тъкмо снимал антилопи от разстояние, когато изведнъж отзад между краката му се мушнала главата на носорог и го вдигнала нагоре. Човекът не пострадал. Дори когато отвеждали Обонги далеч от къщичката на дивечовия пазач, тя упорито се връщала, като вървяла подир колата цистерна. По-късно я нападнали лъвове и така я наранили, че тя потърсила отново закрила при чернокожите си приятели. Но накрая, когато пораснала достатъчно, тя все пак останал в пущинака.

През 1964 г. бяха уловени още пет бели носорога. Този път ги търсеше вертолет в гъсталака, който направляваше от въздуха всъдеходите. Животните бяха упоявани със сернилови инжекции изстреляни с арбалет в мускулите — в някои случаи дори още от вертолета. После им се даваше кислород за дишане. След четири часа те можеха да се вдигнат отново на крака, но и тук две бременни женски загинаха от медикаментите. Носорозите пътуваха с коли 18 часа, около 300 км., до националния парк Мърчисън Фолз през Нил. През 1968 г. в този парк имаше отново общо 18 бели носорога.

Белият носорог е спасен. Днес с облекчение може да се каже, че белият носорог, който преди 50 години почти е бил изчезнал от лицето на Земята, беше спасен благодарение на грижите на природозащитниците и че отново е доста широко раз пространен в Африка.