Бернхард Гжимек
Сред животните на Африка (12)

Как реагират животните на огъня

Който изважда мухата от яденето, не е гладен.

Африканска поговорка

На 8 април 1896 г. рано сутринта към шест часа един човек бил намерен мъртъв в рова на мечките в Берлинския зоопарк. Всичките му дрехи, освен обувките и чорапите били разкъсани, а шестнадесетгодишната мъжка кафява мечка Мани била простряла лапите си върху трупа и не позволявала на женската да се приближи. Хората хвърляли в рова горящи снопчета слама, за да прогонят мечката от мъртвеца. Но животното изгасвало на три пъти огъня с лапите си, а след това ги разхлаждало във водата. Убитият млад мъж, който миришел силно на алкохол, очевидно е започнал да дразни животните късно през нощта и тъй като е бил пиян, навеждайки се много напред, е паднал през бариерата долу.

Във всеки случай не е вярно, че дивите животни изпитват панически страх от огъня. Когато в лагера на Джой Адамсън, която е отгледала като майка лъвицата Елза, една вечер лампата експлодирала, малките лъвчета изобщо не се развълнували и спокойно останали да лежат на мястото си, като само учудено гледали високия огнен стълб. Майка им, питомната вече възрастна лъвица Елза, се приближила толкова близо, че трябвало да я извикат, за да не опърли дългите си мустаци. Когато из равнините на Серенгети бушуват степни пожари, понякога лъвовете се топлят край пламъците или се търкалят в прясната, още гореща пепел. Зебрите, антилопите, слоновете и кафърските биволи също не побягват панически, както нерядко се описва в книгите за Африка, а често стоят съвсем близо до огъня. За всички птици, хранещи се с насекоми, гущери, жаби, змии и дребни животинчета, пожарът е много привлекателен. Щъркели, марабу, дропли, орли, мишелови и всички видове синявици се събират там, за да ловят дребни животинки, които бягат от огъня.

Животните не бягат от светкавици и гръмотевици. Пожари, възникнали от гръмотевица, са рядко явление в Африка. Обикновено бурите се придружават от силни дъждове, които бързо гасят избухналия пожар. Дивите животни не бягат от светкавици и гръмотевици, колкото и силни да са. Но и те могат да бъдат убити от мълния, както и човекът. На 22 март 1964 г. край Рамерберг на река Ин са били убити от гръм наведнъж седем сърни. А да се бяга безразсъдно е още по-опасно. От светкавицата и без това не може да се избяга, а ако животните бягат панически, те много лесно биха станали жертва на хищниците. Тъй като за възстановяване на напълно разрушената Франкфуртска зоологическа градина ни бяха нужни пари, в началото ние устройвахме различни масови представления с малкото животни, които имахме тогава. От време на време правехме и фойерверки, но предварително най-грижливо проверявахме и се убеждавахме, че нашите питомци изобщо не се интересуват от пламъци, експлозии, светкавици и гърмежи.

Лос проявява любопитство към кибрита. Не само ние хората сме любопитни. За разлика от Африка в Европа пожарите в свободната природа са доста редки. И затова необикновените жълти пламъци могат или да изплашат живеещите на свобода животни и да ги накарат да побегнат, или да ги привлекат. Когато веднъж на разсъмване барон фон Тизенхаузен дебнел глухар и лежал дълго на земята, към него любопитно се приближил един лос, запръхтял заради необичайното явление и затропал с крака. Ловецът запалил кибрит, за да го прогони безшумно. Изплашилият се лос побягнал, но скоро се върнал отново, измъчван от силно любопитство, и то съвсем близо до ловеца, и изревал, за да го сплаши. Такъв звук, издаден непосредствено до лицето на човек, го разтреперва от ужас. Този път Тизенхаузен запалил наведнъж почти целия кибрит и хвърлил горящите клечки в муцуната на животното. Едва така успял да прогони едрия лос. На островите в реката Лулуа в Конго хипопотами на няколко пъти са нападали рибари и носачи от експедиции, както седели или спели край лагерния огън.

Куче гаси свещите на коледното дърво. Кучето на Елизабет Вармбрун в Хамбург преживяло първата си Коледа така: „Неро се втурна в стаята, забеляза свещите върху коледното дърво, което беше поставено на пода, и подуши една от тях. Но това нещо «хапеше», тогава и той трябваше да го ухапе! И отново болка по носа! Този път вече залая! «Ау!» Сега пък светлината угасна! Неро бързо се втурна към следващата свещ и отново «Ау!» При третата свещ това не стана, светлината продължаваше да мъждука. Сега той съвсем внимателно се възползува от лапата си и лошото «животно» беше смазано. И така Неро изгаси всички свещи, които можа да стигне, като лаеше или махаше с лапата си. Оттогава кучето изгасваше по този начин всяка запалена кибритена клечка, която му се подаваше. И в ресторантите Неро радваше посетителите, като им изгасваше кибритените клечки. Веднъж един от посетителите му хвърли горяща угарка от пура, за да види какво ще стане. Неро посегна към нея, опари се и я пусна долу. След това се хвърли на пода и се търкаля толкова дълго върху късчето пура, докато това непознато «животно» беше умъртвено. После го глътна! Колко много угарки от пури и цигари е «изпушил» по този начин Неро, не би могло да се установи. Във всеки случай Неро стана толкова зъл, че за по-сигурно вече не го водехме по ресторанти.“

Скорци запалват собствените си гнезда. Врани се къпят в пушек и в пламъци. Червеношийки и скорци неведнъж са запалвали гнездата си и изкуствените гнездилки с още горящи угарки от цигари или пури, които носят като материал за гнездата. Една питомна червеношийка, която, както си стояла в стаята, била изплашена от прелитаща край прозореца граблива птица, побягнала в отворената кухненска печка, но веднага се измъкнала, и то невредима, от жарта. Защо ли някои врани и гарги проявяват просто болезнена страст към пламъците и дима? Опитомените птици са се научавали сами как се запалват клечки кибрит, без някой да им е показвал — те ги държат запалени под крилете си и сякаш се къпят в пламък и дим. Какво ги кара да правят това, досега още не е установено. А перата им почти не се повреждат, нито се опърлят. Някои птици вземат единични горящи сламки или клончета от огъня и отлитат с тях. В миналото пожарите по сламените покриви често пъти са били приписвани на пренесения от птиците огън. Така например през 1201 г. по този начин е избухнал голям пожар в Лондон. Според най-новите наблюдения такива съобщения не могат да бъдат отхвърлени напълно.

Фалшифицирането на филми със зебри, бягащи от пожар в степта. Изгорели лесничеи. Да се заснеме на филм, дори много убедително, известното паническо бягство на стада животни от степните пожари, разбира се, е възможно. Нужно е само с автомобил да се гонят през равнината зебри, антилопи гну и други антилопи и да се снимат, както препускат в пълен галоп. След това се снима огненият фронт на пламналата трева и чисто и просто тези кадри се монтират в готовия филм. Всеки зрител ще помисли, че животните бягат от огъня. Страхотни пожари, жертви на които действително стават едри животни и дори хора, се случват само в Европа, Азия и Северна Америка, тоест в по-хладните области. Девственият лес в Африка и в останалите тропически райони е толкова влажен, че не гори. През 1955 г. само в Калифорния за 18 дни, през август-септември, са възникнали 436 горски пожара и в някои дни по 14 000 души са се опитвали да потушат огнената стихия. През същата година в САЩ е имало 154 160 горски пожара — и това е било най-малката цифра за последните 10 години. За една година жертви на пожари в различни места в Канада са станали 13 горски служители, които са скачали с парашути, за да потушават веднага току-що избухнали пожари, като са били снабдявани с нужното по въздуха.

Слънцето беше изменило цвета си. От 26 до 28 септември 1950 г. в обширни части на ФРГ, Англия, Франция, Швейцария и Норвегия слънцето и луната просто изглеждаха сини вечер; слънцето залязваше не червено, а чисто бяло. В САЩ през деня слънцето е било така затъмнено, че човек спокойно е можел да гледа направо в него, без да бъде заслепен. Причината за тази промяна на цвета на слънцето, която се забелязваше и в Европа, бяха бушуващите по едно и също време над 100 горски пожара в Западна Канада. Пушекът от тях се разнесе над половината земно кълбо. На 27 септември, когато започна да вали дъжд и сняг, те най-после бяха угасени.

Огънят и мухата цеце. В Африка огънят допринася очевидно и за разпространяването на сънната болест. Както е известно, тя се пренася чрез мухата цеце, както подобната на нея болест нагана по говедата. Според по-нови изследвания мухата цеце се храни най-вече с кръвта на брадавичестата свиня, от останалите видове дивеч тя смуче много по-малко кръв. В миналото борбата с епизоотията нагана по говедата се е заключавала главно в това да се избиват планомерно всички диви животни в обширни области, за да няма с какво да се храни мухата цеце и така да загине. Ала при най-малката опасност именно брадавичестите свине се скриват веднага в своите широко разклонени подземни убежища, така че на практика те не могат да бъдат унищожени по този начин. В замяна на това пострадват зебрите, биволите, жирафите, слоновете и много видове антилопи. Биологът специалист по дивеча Б. Л. Мичел в Замбия, бивша Северна Родезия, обръща внимание на това, че брадавичестите свине се хранят почти изключително с трева, коренища на различни растения и някои видове тръстика. В планинските местности те се хранят почти само с тревата лоудеция суперба и с корените на треви от различни видове хипанхения. Тези треви преобладават по високите плата.

Управлението на горите в Северна Родезия се е опитвало в продължение на 25 години да ги унищожи чрез изгаряне на растителността. Оказало се е обаче, че в резултат на системно ежегодно изгаряне дървесните растения изчезват, а в замяна на това се разпространяват твърдите, устойчиви на огън треви лоудеция суперба и хипанхения. Тъй като през нашия век са били предизвикани повече изкуствени пожари, навярно са били създадени и по-добри условия за увеличаване на брадавичестите свине, а оттам и на мухата цеце. Това може би е допринесло за разпространяването й през последните 60 години.

В Африка тревата почти навсякъде се изгаря, за да се улесни ловът. Там, където дивите животни биват избивани заради борбата с мухата цеце, степите всяка година се запалват. А този начин на борба навярно също води до увеличаване на брадавичестите свине и на мухата цеце. Дано поне при тези масови избивания бъдат пощадени кравеподобните антилопи конгони, от които, както изглежда, мухата цеце никога не смуче кръв.

Големи пожари и през дъждовни години. Аз съвсем не твърдя, че в Африка изобщо не могат да загинат от пожар едри животни. Има години, когато през дъждовния период падат извънредно много валежи. През 1962 и 1963 г. например в Източна Африка падна такъв обилен дъжд, какъвто не беше валял от 40 години насам. Мостове бяха отнесени, пътища — разрушени. Вследствие на голямата влага тревата избуя така силно, че в обширни райони надхвърли човешки ръст, а стана и много гъста. Ние се опитвахме да си представим какво би станало, ако през следващия сух период тя пожълтееше и изсъхнеше — при пожар биха се издигнали пет-шест метрови огнени стени. Пожарите в Африка са нещо неизбежно; от повече от едно хилядолетие насам самите хора ги предизвикват всяка година. Това, че Сахара с всяка измината година се придвижва все по на юг, а пустинята Калахари — все по на север, това, че континентът все повече и повече се превръща в пустиня, се дължи навярно на тези непрекъснати подпалвания на тревата.

Просеки против степните пожари. Във всеки случай на най-опасните места около националния парк Цаво в Кения ние прокарахме с големи булдозери просеки с обща дължина 180 км. Тревата между тези две оголени успоредни ивици изгаряхме, докато все още беше доста влажно. По този начин в разгара на сушата големите пожари стигнаха до една действително гола бариера и не можаха да се прехвърлят в резервата. Благодарение на тези мерки през 1963 г. там все пак не пострадаха никакви животни. Впрочем средствата за това набързо проведено мероприятие подариха телевизионните зрители от ФРГ.

Единствените нови гори в Средиземноморието са създадени от израелците. За съжаление хората, които мислят само за печалби, никога не обръщат внимание на природата и на бъдещето на собствените си деца. Навсякъде в Средиземноморието, като се започне от Палестина, Турция, Гърция, Италия и се стигне до Испания и Северна Африка, още в древността са били изсечени прекрасни гори, а материалът от тях е бил използуван за построяване на дървени флотилии на гърците, римляните, турците и испанците или за отопляване на многобройните бани. Днес Испания, Югославия и Гърция имат жалки голи ландшафти, плодородната почва на планините им е отмита и много често идват съобщения за страшни наводнения. От всички средиземноморски страни единствено в Израел планините са залесени отново — изкуствено и с голям труд. И в Австралия, която без това е сух и все повече засушаващ се континент, са били унищожени малкото горски области, понеже овчата вълна донася добри доходи на фермерите. За да изсъхнат високите дървета, кората им предварително се обелва пръстеновидно и така те загиват. След това всичко се запалва, за да може по-късно тук да пасат огромните стада. Един мой добър познат, д-р О. Вагнер, който през януари 1937 г. е пътувал с кола от Бризбейн за Сидни, не е намерил нито една гора, нито една обрасла с храсти местност, незасегната от пожар, а овъглените дървета са били два пъти повече от запазените живи. Когато през следващата година е пътувал със самолет от Мелбърн за Сидни, д-р Вагнер е преброил от въздуха 17 горски пожара. Тогава впрочем са били унищожени и милиони от симпатичните малки мечета коала, така че днес те се срещат само в специални резервати, където се полагат особени грижи за тях. Когато 30 години по-късно самият аз пропътувах Австралия с кола, положението не се беше подобрило.

Овце, избити с картечници. През 1965 г. в района Лонгуу, на около 130 км. от Мелбърн, бушуваше силен горски пожар. Хиляди животни загинаха в пламъците, станаха жертва също осем души. Във вътрешността на Виктория беше унищожена 260 кв.км. площ. Пожарът избухна точно през най-горещите дни, каквито в този щат не беше имало от дълги години. Температурата на въздуха достигна 43,3°С. Повикани на помощ, полицията и войската застреляха с картечници най-малко 6 000 овце и говеда, които бяха заобиколени от силния горски пожар, за да ги избавят от мъчителна смърт в пламъците.

Изгорели слонове. В Африка могат да загинат от пожар понякога дори и слонове. През 1956 г. в Уганда туземците унищожават 64 слона от едно-единствено стадо — те запалили огън, който обкръжил животните от всички страни. Дали такива случаи не обясняват упорито разказваните истории за слонски гробища? Когато човек се натъкне на събрани на едно място големи количества кости от слонове, лесно могат да му минат през ума такива странни предположения. През 1958 г. в националния парк Цаво при горски пожар изгоряха 15 млади слона; 2 от тях бяха едва на две години. Тогава труповете им бяха подложени на обстоен преглед, за да се установи дали не са били умрели още преди пожара, болни или омаломощени от някаква епизоотия. На друго място бяха открити още пет загинали при пожар слона, а в такива обширни райони не е изключено да е имало и много други.

Отровните змии Битис лахезис мирували по време на пожар. Известният южноафрикански специалист по змиите Ф. В. Фицсаймънз съобщава как едно цяло село щяло да бъде обхванато от пожар, запален от самите туземци. Хората избягали на един гол, скалист хълм, но доста се изплашили, когато там се струпали и много диви животни; най-подир допълзели и грамадни змии, питони и множество отровни змии — мамби, змиите Битис лахезис и кобри. В това необикновено положение животните били така изплашени, че не проявили никаква агресивност и никой от селяните не пострадал. Подобно нещо се случва през 1958 г., когато в зоологическата градина в Манчестър, Англия, избухва пожар в сградата на птиците. Пламъците се издигали на 17–20 м. височина. Директорът и всички гледачи се втурнали в сградата, за да спасяват птиците. Те грабели каквото могли да уловят в кафезите и прехвърляли животните в малкото волиери и резервни кафези, които се намирали в други сгради. В тревогата си птиците кукабура^[1] непрекъснато се смеели със зловещия си смях, папагалите крещели и повтаряли научените думи; тук безразборно били събрани грабливи птици и всички останали видове, но никой не ухапал никого.

По-лошо е понякога при пожари в цирковете, тъй като там едрите животни обикновено са във вериги или са вързани за колове. Освен това брезентовите шатри много бързо се срутват върху безпомощните животни. През 1931 г. немският цирк Сарасани давал първото си представление след Първата световна война в белгийския град Лиеж. Следобед из улиците на града имало шествие от демонстранти, а през нощта изведнъж целият цирк бил обхванат от пламъци. Материалните щети възлизали на повече от един милион марки, а осем от двадесет и двата слона загинали в пламъците. В страхотните си мъки един от слоновете се хвърлил в крепостния ров, но ледът се пробил и животното си счупило гръбначния стълб; тъй и не успели да го измъкнат оттам.

Загиват 65 циркови животни. По заповед на дресьора слоновете се освобождават сами. На 4 август 1942 г. само за 3 минути е изгоряла палатката на менажерията на цирка „Барнъм и Бейли“ в Кливланд, щата Охайо. Загинали 65 животни, като някои от тях се наложило да бъдат застреляни веднага поради силните обгаряния. Между тях имало 4 слона, 13 камили, 12 зебри, 2 жирафи, 4 лъва, 3 тигъра, 16 маймуни и едно зебу. Слоновете били съвсем обгорели на много места по тялото, месото им се виждало на ивици, дълги до един метър. Ушите на повечето животни били изгорели напълно. Зебрите се мятали като безумни, така че не могло да се направи нищо, за да бъдат спасени. Слоновете обаче стояли търпеливо и тръгнали към изхода едва когато при тях дошъл дресьорът им. По негова заповед всеки слон измъкнал с хобота си от земята кола, към който бил привързан, след това хванал за опашката животното, което вървяло пред него, и всички замарширували в редица навън. Камилите изобщо не се помръднали. Те продължавали да лежат на земята, гледали втренчено пред себе си и така загинали. Ветеринарният лекар на цирка Дж. Хендърсън пише след това: „Тогава разбрах, че сигурно животните притежават качество, което може да се сравни с душевната доблест на човека. При това важни са не тяхното тегло, не пъргавината, буйността или силата им, не, те по-скоро притежават особено душевно благородство, вътрешна връзка с онова, което е непреходно в природата. В ония мигове у мен се породи непознато дотогава уважение към тях“.

Мъжете от племето туркана, което живее в една напълно откъсната от света област край езерото Рудолф, често ходят съвсем голи, особено когато ловят риба.

Ако дължината на нилския крокодил е над 5,5 м., значи, че той е на повече от 100 години. Тези животни достигат полова зрелост след 18 години. Когато се намира на брега, крокодилът винаги бяга от хората и от едрите животни; изключение прави само крокодилът майка, когато лежи върху заровените си в земята яйца.

Когато пият вода, жирафите трябва не само да разкрачат широко предните си крака, но и да ги свият в колената. През последните години учените отново се занимават с въпроса, как при това положение те издържат изменението на кръвното налягане в мозъка.

Сурикатите, или земните кученца, които се срещат в Южна Африка, живеят на групи. За малките се грижат и „татковците“, и „чичовците“, и „лелите“. Тези симпатични животинчета имат добро зрение и различават дори цветовете. Те обичат да се изправят на задните си крака и да оглеждат любопитно околността. Тъй като хората ги обичат, никога не ги прогонват от фермите, където сурикатите се сприятеляват дори с кучетата.

Още първите европейски корабокрушенци, които са стъпили на африканска земя, описват туземците зулу като много гордо и чистоплътно племе. Те приготвят много грижливо храната си и ревнуват жените си.

Когато един камион, натоварен с експлозивен материал, се запалил и експлодирал непосредствено до една змиевъдна ферма в долината Маршълкрийк (Пенсилвания), шест души били убити и десет — ранени. Образувал се цял кратер, дълбок 3 и широк 10 метра. Наскоро след експлозията хората с ужас открили, че стотици отровни змии били изпълзяли извън фермата. Повикани били полицаи и пожарникари, които с тояги и пушки се нахвърлили върху опасните змии. Били убити най-малко 40 змии, между тях и известен брой кобри.

Морски лъв скача в горящата лава. Природоизпитателят Уилям Бийб е имал възможност при изригването на вулкан на един от Галапагоските острови да наблюдава как кипящата лава изтича в морето. И тук морските птици, преди всичко буревестниците, били привличани от мъртвите риби. Някои птици обаче заплатили лакомията с живота си. „Най-печална беше участта на един възрастен морски лъв, който внезапно скочи високо над водата непосредствено до брега. Той прескочи пет пъти в дъга потока от вряща вода, широк 2,5–3 м., и накрая, заслепен от страхотни болки, се насочи право към огнената лава, стичаща се в морето. Ние не видяхме края на борбата — с един скок той се намери в зиналото гърло на смъртта.“

Болни свине, прекарани през огъня. Много скотовъдци смятат, че ако домашните животни се прекарат през огън, те ще се излекуват или ще бъдат предпазени от болести. Този лечебен огън обаче трябва да бъде подпален по специален начин, като се трие дърво о дърво. Запазени са писмени сведения, че в Средна Европа такъв „очистителен огън“ се е използувал още през VIII век. Дори през 1840 г. в Шотландия и Англия хората са се опитвали да лекуват говедата с такива „девствени“ огньове. През пролетта на 1855 г. в едно село в провинцията Брауншвайг заболели свине били прекарани през такъв огън, който бил запален по традиция от кмета на селото. В началото на XIX в. в Гандерсхайм свинете трябвало да минат по същия начин три пъти през голямата клада. Но преди това бил загасен огънят във всички домашни огнища. После той бил отново запален с горящи цепеници от голямата лечебна клада. Селяните вярвали, че този огън ще запази добитъка им от вещици.

И ние хората трудно бихме се справили без огън в свободната природа. Край един от Галапагоските острови в Тихия океан — Индефатигъбъл (Санта Крус) през 1906 г. 10 моряци, между които бил и Херман Шлезингер от Хамбург, претърпели корабокрушение. В продължение на два месеца и половина те трябвало да се хранят само със сурово месо и с кръвта на гигантските костенурки и само малко преди да бъдат спасени, открили за свое голямо огорчение, че един от тях, без да подозира, носел през цялото време в чантата си кутия кибрит.

Човек може да издържи температура до 195°С. Ние обикновено подценяваме издръжливостта на човека на висока температура. През миналия век в различни европейски страни се е подвизавал артист на име Иван Иваниц Шаберт. Той твърдял, че е „негорящ феномен“. Пред публиката била нагорещявана грамадна желязна пещ, в която той влизал и оставал, докато се изпече овнешки бут, окачен също в пещта, както и парчета от филето, които той държал в една чиния в ръката си. Според публикации от 1867 г. той издържал в пещта температура 195°С, като дори пеел вътре.

Учени в нажежена пещ. Дъхът им се усещал хладен. Такива артистични постижения учудват хората и им се струват като нещо свръхестествено или като много хитър трик. В същност обаче това е един напълно естествен процес, който е по силите на всеки човек. До подобно заключение идват научните работници на Кралското дружество в Лондон още през февруари 1774 г., без това да прави тогава голямо впечатление на обществеността. По същото време д-р Чарлз Блегдън — виден учен, който заради заслугите си в областта на медицината и океанографията по-късно получава благородническа титла — демонстрира пред членовете на дружеството подобни опити. Заедно с трима свои колеги той престоял известно време в помещение, затоплено с желязна печка до температура за печене на хляб — 120°С. Най-напред всички влезли заедно, но установили, че телата им понижават много бързо температурата на помещението. Затова вътре оставал само по един от тях. Когато д-р Дениъл Чарлз Солендър, приятел и ученик на великия ботаник Линей и участник в експедиции до Антарктида и Исландия, влязъл в помещението, температурата спаднала за три минути от 100 на 92°. Във връзка с това д-р Блегдън казва: „Способността на нашето тяло да запазва естествената си температура се потвърждава от изумителното явление, а именно: винаги когато дишахме срещу термометъра, живакът спадаше с няколко градуса. Всяко издишване предизвикваше приятен хлад в ноздрите, опарени непосредствено преди това при вдишването на горещия въздух. По същия начин нашият по-хладен дъх охлаждаше приятно пръстите ни… Когато докосвах тялото си отстрани, усещах го студено като труп. Въпреки всичко действителната ни телесна температура, измерена под езика, беше 37°С, тоест с около един градус по-висока от нормалната… Всички метални предмети, дори верижките на часовниците, бяха толкова горещи, че можехме да ги докосваме само за миг, докато въздуха, от който металът поемаше топлината, усещахме само като неприятен…“

Температурата на фурната очевидно не се е отразила зле върху учените. Сър Джоузеф Банк е бил президент на Кралското дружество от 1778 до 1820 г. и е живял до 77-годишна възраст. Д-р Блегдън признава, че все пак са имали и някои неприятни усещания: „Ръцете ни трепереха силно и ние изпитвахме голямо изтощение и слабост; чувствувах също шум в главата и замайване…“ Според него облеклото им също ги предпазвало от горещината, както предпазва човека от студ. „От допира с телата ни въздухът под дрехите ни се охлаждаше до 37° С, а, от друга страна, се стопляше много бавно, понеже вълната е лош проводник.“ Учените излезли от помещението без никакви предпазни мерки веднага на чист въздух и не почувствували никакви лоши последици. Отпадналостта и треперенето на ръцете им скоро изчезнали.

При един по-късен опит учените се излагат на температура плюс 130°С. Тогава пулсът им се ускорил на 144 удара в минута, тоест удвоил се е. Блегдън влязъл в помещението гол до кръста. „Първото въздействие на горещия въздух върху голото ми тяло беше много по-неприятно, отколкото когато и да било през дрехите, но след пет-шест минути бликна силна пот от мен и веднага почувствувах облекчение.“ Само способността на живото тяло да се изпотява го поддържа хладно. Учените стояли голи до кръста в нажежената камера, докато през това време за 13–47 минути се сварили няколко яйца и парче месо. В сауната обаче въздухът се нагрява само 50-56°С. Ние хората можем да понасяме добре горещината навярно заради това, че сме бозайници с най-много потни жлези и благодарение на това можем най-добре да се освобождаваме от повишената телесна температура.

Лъвове, бързи като светкавица. През първата следвоенна година една-единствена запалена цигара във Франкфуртския зоопарк ми даде да разбера съвсем убедително колко светкавично могат да реагират и действуват хищниците дори когато си почиват. Изглежда, че това е главният им трик при хващане на плячката. Един американски войник прекрачи външната бариера пред лъвовете, които все още бяха в клетка, а не, както сега, в свободен участък. Един лъв лежеше опрян до решетките, така че опашката му висеше навън. Войникът притисна угарката на цигарата си върху основата на опашката. В същия миг лъвът скочи на крака, извъртя се и смъкна кожата от черепа на войника, като я нахлузи върху лицето му. За щастие такъв скалп лесно зараства. В лазарета лекарите издърпаха кожата на войника отново на мястото й и я зашиха. Както научих, тя беше зараснала без особени повреди.