Ектор Мало
Изпитанията на малката Пиерета (10)

Десета глава

Внезапно Пиерета се сепна. Нещо топло я лъхна по лицето. Тя отвори очи и видя някаква космата муцуна, наведена над нея. Искаше да скочи, но нямаше сили да мръдне. Животното продължаваше да ближе лицето и ръцете й. Най-сетне замъгленият й взор го позна:

— Поликарп!

Радостта й даде сили. Тя скочи, обгърна шията му, сълзи бликнаха в очите й, докато го целуваше.

— Поликарп, мили мой Поликарп!

Като чу името си, магарето зарева от радост.

Както в миналото, Пиерета притисна лице до муцуната му. Магарето сложи глава на рамото й, отпусна уши и с радост заслуша ласкавите думи, с които тя го обсипваше. В този блажен миг чуха вик:

— Ах ти, безделнико! Къде пропадна? Чакай сегичка ще ти…

На пътя се показа фигура в дълга блуза, кожена шапка и с лула в уста. Пиерета веднага позна Заешката кожа.

— Струва ми се, че съм те виждала някъде — каза тя.

— Да, когато ви продадох Поликарп.

— А-а, ти ли си? Как попадна тук?

Но Пиерета не можеше да отговори. Тя пребледня и се олюля.

— Какво ти е, момиченце?

Пиерета само движеше устни, без да издаде звук, като трепереше от вълнение и слабост.

— Ти даже не можеш да говориш! Бедното дете!

Заешката кожа беше опитна жена. Тя веднага разбра в какво състояние се намира момичето. Самата тя неведнъж беше изпитвала разни несгоди.

„Горкото дете, умира от глад!“ — бъбреше си тя, отправяйки се към талижката, която стоеше разпрегната на пътя. Жената бързо взе един вързоп и извади от него хляб, сирене и някаква бутилка.

— Почакай, миличка, сега ще ти помогна…

И като коленичи до нея, тя сложи гърлото на шишето до устните на Пиерета.

— Пийни малко, това ще те ободри.

Скоро лицето на момичето заруменя и то се раздвижи.

— Гладна ли си?

— Много.

— Тогава яж, но внимавай! Не… почакай! — и тя отряза парченце хляб и сирене. — Вземи, но не го изяждай наведнъж!

Съветът беше разумен, Пиерета отхапа един залък и почувства, че е способна да погълне цял хляб наведнъж.

Поликарп отначало стоеше и гледаше с големите си очи какво става, но като видя, че стопанката му седна до Пиерета, той също се отпусна на колене до тях.

— Ах, негоднико, и ти ли искаш хляб? — смъмри го тя.

— Позволете да му дам парченце от моя! — помоли Пиерета.

— Можеш да му дадеш и две. Когато е гладен, той си получава порцията, бъди спокойна! Я виж колко е доволен, че те срещна! Юнак!

— Нали е добър?

— Добър е. Като се позаситиш, ще ми разкажеш как попадна в тая гора и защо умираш от глад.

Въпреки съвета на Заешката кожа Пиерета изяде хляба за кратко време.

— Искаш още, нали?

— Да.

— Ще ти дам, но първо ми разкажи историята си. Тогава ще получиш още, сега е опасно.

Пиерета започна своя разказ от деня, в който майка й почина. Когато разказа случката в Сен Дени, Заешката кожа извади лулата от устата си и отправи цветиста ругатня по адрес на фурнаджийката.

— Крадлата е тя! Аз никога никому не съм давала фалшиви пари. Ще я науча аз нея, само да се върна! Като мина през Сен Дени, такъв цирк ще й устроя, че ще ме помни! В Сен Дени ме познават… А какво изпита, когато умираше? — запита Заешката кожа.

— Отначало ме душеше нещо, а след това ми се присъни една чудна градина, в която имаше много ястия, а мама ми готвеше нещо, което ухаеше чудесно.

— Странно е, че същата тази горещина, която те лиши от последните ти сили и едва не те уби, всъщност те и спаси. Заради жегата спрях в гората, да може Поликарп да отдъхне, и той те намери. А сега какво мислиш да правиш?

— Ще продължа пътя си.

— А какво ще ядеш утре?

— Не знам.

— Страшно лекомислено е отново да рискуваш живота си.

— А как иначе да постъпя?

Заешката кожа дръпна два-три пъти от лулата, позамисли се и каза:

— Ето какво: сега отивам в Криел, не е далеч оттук. По пътя се отбивам в градовете и селата и купувам стока. Ще минем недалеко от Шантили. Ти ще ми помагаш. Хайде, опитай и викни с пълен глас: „Заешки кожи, мотики, лопати!“.

Пиерета звънко се провикна:

— Заешки кожи, мотики, лопати!

— Много добре. Имаш чудесен глас. Така ще се редуваме с теб и ще печелим, а когато стигнем в Криел, ще се отбием при един птичар, който доставя яйца в Амиен. Ща го помоля да те закара до Амиен, а оттам ще се качиш на влака и ще отидеш при роднините си.

— Но с какви пари ще замина?

— С петте франка, които ти е взела фурнаджийката. Аз ще ти ги дам, а от нея ще си ги получа непременно, не се безпокой за това.