Трудно ми беше да напиша това ревю.
Както казват във филма „Мера според мера“, направен по мотиви от тази книга, името Македония идва от мъка. Много мъка са изстрадали българите в тая пуста Македония! Първо от турците, после от същите в сговор с гърците и на края като за капак — от сърбите. И това продължава вече над сто години…
Всеки камък, всяка педя земя са напоени с българска кръв. Най-свидните и чеда са оставили там костите си, а Македония така и не успя да се обедини с България.
И двамата ми прадядовци са бегълци от Македония — единия от гърците бяга заедно с брат си, цялото им село е избито и опожарено, другия бяга от сърбите. И дочакват най-голямото българско предателство — да ги карат в името на съветския интернационал да се определят като македонци, те които винаги са били българи, милеели са и са бленували за отечеството. И двамата са участвали в 1 световна война, за малко сбъднала отколешната ни мечта за обединено отечество. А комунистите са искали да ги накарат да се отрекат от всичко. Самият факт, че в изданието от 1969 е обяснено кратко под линия, кой е бил Гоце Делчев е ужасяващ…
Книгата е страхотна, научих много за това смутно време. Което въобще не се или много малко се изучава в часовете по история в училище. И от нея разбрах едно — българите хем са сговорни, хем не са. И са най-големия си враг. Враждата между върховистите и ВМРО е толкова страшна, безмилостна и братоубийствена, че просто не мога все още напълно да я възприема. Гъркомани, туркомани, сърбомани и обикновенни страхливци и предатели също е имало бол. Жадно е окото човешко, за бели алтъни забравя и род, и братя, и родина. Досущ като в наши дни. Леко е да се кланяш на чужд господар, трудно е да си мъж, да си истински българин.
Поклон пред делото и саможертвата на воеводите Гоце Делчев, Яне Сандански, Христо Чернопеев, Кръстьо Асенов, Апостол Петков наречен Ениджевардарското слънце и хилядите знайни и незнайни четници, чийто събирателен образ се явява Дилбер Танас.
Светла им памет!!!
Цитат:
„Македония му изглеждаше като една многодетна майка, на която изяждаха децата. Накрая тя не можеше вече да ражда от изтощение…“
Хайдушки песни — Пейо Яворов
https://chitanka.info/text/7076-hajdushki-pesni
https://www.youtube.com/watch?v=aP7NU…
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.