Павел Матеев
Сезони

Зимата най-после отмина,

събудих се от „мечи сън“,

настъпи вече новата година,

а останах да „стоя“ кат’ пън.

 

Пролетта във моята душа

пристигна страшно бавно,

но разбрах накрая мисълта,

че да си щастлив е главно.

 

Лятото дойде — така желано,

„ужасно“ любовта ме завладя

и макар да беше още „рано“,

намерих подходящата жена.

 

Есента пристигна бързо,

запазих „намереното“ аз,

със любовта си се обвързах,

а после чух вълшебен глас:

 

„Времето може да се сменя,

но ти за нищо на света,

любимата си не заменяй

и щастлив ще те направи тя!“