Павел Матеев
Облачна душа

Когато слънцето се скрие,

зад мрачни облаци безчет,

тогава чувствата откривам,

а в сърцето чувствам се поет.

 

Защото само в тъмнината,

тъга, когато ме прегърне,

оставам сам във тишината

и в мислите си аз те зървам.

 

Тогава облаците от душата,

на показ вадят думите за теб,

следа, оставяйки сълзата,

помага за поредния куплет.