Павел Матеев
Пътуване

Влакът мудно пълзи

по релсите дълги, ръждиви,

а слънцето адски блести

в очите мои, сълзливи…

 

Седя в тясното купе

и с нетърпение очаквам,

когато при тебе ще дойда

и няма да те оплаквам…

 

Мечтата най-сетне се сбъдва,

мечтата — така съкровена,

мечтата, че с тебе ще бъда,

мечтата моя, потребна…