Павел Матеев
Порой

Дъждът не спира да вали,

но пожарът в мен не ще да потуши,

който ти разпали, мила,

който, със свойта страшна сила

се разгоря в сърцето мое

и без теб да не усетя аз покоя.

 

Дъждът не спира да вали,

от него не успявам да заспя дори,

защото ти не си до мен,

защото без теб нещастен е всеки ден

и самотен оставам аз,

щом не чувам твоя нежен глас.