Включено в книгата
Оригинално заглавие
Тополёк мой в красной косынке, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Вместо епилог

С Иляс се разделихме в Ош. Той замина за Памир, а аз по своята работа.

— Щом пристигна, ще потърся Алибек. Нов живот ще започна — мечтаеше Иляс. — Да не си помислите, че съм загубен човек. Ще мине време, ще се оженя, ще си имам дом, семейство, деца — с една дума, като всички хора. И другари, и приятели ще се намерят. И само едно няма да имам — онова, което е загубено безвъзвратно, завинаги… До последните си дни, до последния си дъх ще си спомням Асел и всичко прекрасно, което беше между нас.

Иляс се замисли, сведе глава. След като помълча, добави:

— В деня на заминаването си отидох на езерото, на същото стръмно възвишение. Сбогувах се с тяншанските планини, с Исък Кул. Сбогом, Исък Кул, песен моя недопята! Отнесъл те бих със себе си, с твоята синева и с жълтите ти брегове, но не може, тъй както не мога да отнеса със себе си любовта на любимия човек. Сбогом, Асел! Сбогом, тополчице моя с червена забрадка! Сбогом, любима! Бъди щастлива!…

Край